Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр. Русе, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия Басарболиева
КАНД № 295 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе, депозирана чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Ц.Т., против Решение № 384 от 23.07.2021 г.,
постановено по АНД № 307/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 89 от 15.12.2020 г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на „Унипак-В“
ЕООД, със седалище: гр. Русе на основание чл. 166, т. 3 от Закона за опазване
на околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лева и е осъдено Министерството на околната среда и
водите да заплати на дружеството направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лева. В жалбата се навеждат касационни основания
за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление. На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН се претендира и присъждане на направените за
двете съдебни инстанции разноски.
Касационният ответник - „Унипак-В“
ЕООД, със седалище: гр. Русе, в съдебно заседание в хода по същество на делото чрез
процесуален представител адв. А. С. при АК - Русе оспорва основателността на
жалбата. Претендира и присъждането на разноски, съгласно представен списък на
разноските с приложени към него писмени доказателства за реалното им заплащане
(л. л. 12 и 13 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, първата съдебна инстанция е приела за установено от фактическа
страна, че санкционираното дружество имало производствена база в гр. Русе, ул.
„Кап. Райчо Николов“ № 9 – Западна промишлена зона. Основният предмет на
дейност на предприятието му било производство на опаковки от велпапе и картон и
печат върху същите. В резултат от дейността на печатащата машина и нейното
почистване, част от използваното мастило се оттичало в канализационната система
на предприятието, откъдето заедно с останалите отпадъчни води се зауствали в
градската канализация, а оттам и се оттичали в река Русенски Лом. Във връзка с
това, между „Унипак-В“ ЕООД, гр. Русе и „ВиК “ ООД - Русе бил сключен Договор №
ПОВ-100 от 19.11.2019 г., регламентиращ отношенията между страните в процеса на
отвеждане на отпадъчните води от предприятието. В Приложение № 1 към този
договор били определени допустими концентрации на вещества в производствените
отпадъчни води на процесното предприятие, които постъпват в градската
канализационна мрежа.
Във връзка с извършена от
РИОСВ - Русе проверка през м. февруари 2020г. било установено, че „Унипак-В“
ЕООД изхвърля отпадъчни води, формирани от производствената му дейност, в канализационната
система на гр.Русе, в нарушение на нормите за допустими концентрации на
вещества в производствените отпадъчни води, постъпващи в канализационната
мрежа, определени в Приложение № 1 към Договор № ПОВ-100 от 19.11.2019 г. Във
връзка с дадени предписания при тази проверка, „Унипак-В“ ЕООД предприело
действия за пречистване на отпадъчните си води от процеса на печат, като водата
от измиването на машината се отвеждала до утайник, чиито достъп до
канализацията на предприятието бил затапен, а по този начин била ограничена и
възможността тези отпадъчни води да постъпят в градската канализация. Събраната
в утайника течност се изпомпвала с помпа в еднокубикови пластмасови бидони за
допълнително утаяване, чрез използване на коагуланти, предоставени от
специализирана фирма. Едва след това пречистване, водата се отвеждала в
канализацията. Тази система за пречистване на отпадъчните води била установена
и одобрена при извършена последваща проверка от органите на РИОСВ - Русе през
м. юни 2020 г. За тази проверка бил изготвен Констативен протокол № ГК-12 от 08.06.2020
г. от експерт в РИОСВ - Русе. С този протокол, след като била отразена
констатираната система за пречистване на отпадъчните води, било дадено
предписание до „Унипак-В“ ЕООД „Да не
допуска заустването на непречистени производствени отпадъчни води в градската
канализационна мрежа“. На същата дата препис от констативния протокол бил
връчен лично на управителя на „Унипак-В“ ЕООД.
На 29.10.2020 г., след
сигнал на граждани за изтичане на оцветени в синьо води от канализацията на
Западна промишлена зона в река Русенски Лом, екип от експерти от РИОСВ - Русе, съвместно
с еколог във „ВиК“ ООД - Русе извършили проверка. Констатирали, че действително
от точката на заустване на канализацията на Западна промишлена зона в река
Русенски Лом изтича оцветена в синьо отпадъчна вода. Преценили, че източник на
тези отпадъчни води е „Унипак-В“ ЕООД, поради което извършили проверка и в това
предприятие. Първоначално проверяващите извършили оглед на ревизионната шахта,
след която предприятието зауствало отпадъчните си води в градската канализация
и установили отток на тъмносиня, мътна вода. След това, с кофа взели проба от
тази вода. Малко по-късно уведомили ръководството на „Унипак-В“ ЕООД за
проверката и на мястото, при ревизионната шахта се явило упълномощено лице.
Проверяващите му показали взетата проба и пристъпили към проверка на
производствената площадка. Установили, че машината за печат работи, както и че
отпадъчната вода от измиването се оттича в утайника, който бил затапен в посока
канализацията. Установили също така, че с помпа, съдържанието на утайника се
прехвърля в пластмасовите бидони. След това проверили последващите ревизионни
шахти на предприятието, преди заустването в градската канализация, като в тази,
след утайника, установили на дъното наличието на остатъчна синя, мътна вода, но
без отток към канализацията. Поради външните характеристики на установената
отпадъчна вода, която се оттичала в река Русенски Лом и спецификите на
печатащата машина, проверяващите приели, че водата е изпусната от „Унипак-В“
ЕООД. За проверката бил съставен Констативен протокол № ГК-62 от 29.10.2020 г. Още
на 29.10.2020 г. взетата проба от отпадъчна вода била предадена за изследване в
Лаборатория за изпитване на води на „ВиК“ ООД - Русе. За резултата от
изпитването бил съставен Протокол от изпитване № 1307 от 03.11.2020 г., в който
било отразено, че по показател „Химично потребен кислород – бихроматен“ /ХПК/
пробата не отговора на нормите, заложени в Приложение №1 към Договор № ПОВ-100
от 19.11.2019 г., като при допустима стойност по този показател от максимум 400
mg O2/dm3 в пробата бил отчетен 575 mg O2/dm3. По останалите изследвани
показатели пробата била без отклонения. С оглед установеното срещу „Унипак-В“
ЕООД бил съставен АУАН за нарушение на чл. 166, т. 3 от ЗООС, тъй като дружеството
не било изпълнило даденото с Констативен протокол № ГК-12 от 08.06.2020 г.
задължително предписание „Да не допуска заустването на непречистени
производствени отпадъчни води в градската канализационна мрежа“. Въз основа на
този акт, Директорът на РИОСВ - Русе издал обжалваното пред РС – Русе
наказателно постановление, с което за нарушението и на основание чл. 166, т. 3
от ЗООС наложил на „Унипак-В“ ЕООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лева.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е формирал правен извод за липса на съставомерно
деяние. Според съда, по делото не се установява дружеството да не е изпълнило
горецитираното предписание, тъй като от събраните доказателства не се
констатира „Унипак-В“ ЕООД да е допуснало заустването на производствени
отпадъчни води в градската канализационна мрежа, неотговарящи на изискванията
за това. За да достигне до този извод съдът е посочил, че установената
концентрация по показател „Химично потребен кислород – бихроматна“ /ХПК/ в
пробата, взета от ревизионната шахта на дружеството, е 575 mg O2/dm3, т.е.
значително под допустимата норма, съобразно
Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на
населените места - 700 mg O2/dm3. Същевременно първата съдебна инстанция е счела
за неотносим факта, че между дружеството и „ВиК“ ООД - Русе са били договорени
различни от нормативните изисквания норми за концентрации на вещества в
отпадъчните води, доколкото според съда тяхното нарушаване би могло да обоснове
единствено ангажирането на договорна отговорност, но не и на административнонаказателна
отговорност.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от РС - Русе фактическа обстановка, както и че при преценката дали
отпадъчните води са непречистени следва да се съобразяват разпоредбите на Наредба
№ 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени
отпадъчни води в канализационните системи на населените места. С оглед
установените по делото факти, отнесени към приложимата нормативна уредба обаче,
касационната инстанция не споделя извода на районен съд за липса на
съставомерно деяние. Съображенията за това са следните:
Неправилно първата съдебна инстанция
се е позовала единствено на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 7 от 14.11.2000 г.,
като не е отчела въведените в чл. 7 от същата наредба ограничения, а именно: съгласно
ал. 1 лицата, които експлоатират канализационните мрежи на населените места
и/или селищните пречиствателни станции, определят конкретно за всеки абонат
норми за допустимото съдържание на замърсяващи вещества в производствените
отпадъчни води, а според ал. 3 нормите по ал. 1 могат да бъдат по-строги, но не
и по-либерални от посочените в Приложение № 2, ако конкретните условия налагат
това. От своя страна конкретните условия, които биха могли да наложат
определянето на по-строги норми, са изрично изброени в разпоредбата на чл. 125,
ал. 1 от Закона за водите, съгласно която разпоредба, в канализационните мрежи
и пречиствателните станции за отпадъчни води по чл.
124 се включват само
отпадъчни води, които могат да бъдат пречистени при съществуващата технологична
схема на пречиствателната станция и не застрашават живота и здравето на
обслужващия я персонал при съобразяване с конкретните условия и с: 1.
разрешителното за заустване на отпадъчните води, издадено по реда на този
закон; 2. количеството, вида и степента на замърсяване на отпадъчните води; 3. капацитета и ефективността на съществуващата
канализационна мрежа и пречиствателна станция, както и 4. технологията за третиране на утайките
предвид по-нататъшното им оползотворяване или крайно обезвреждане.
От анализа и систематичното тълкуване
на цитираните норми следва изводът, че максимално допустимите концентрации на
вещества в производствените отпадъчни води, изпускани в канализационните мрежи
на населените места, се определят конкретно за всеки абонат от лицата, които
експлоатират канализационните мрежи, в случая такова лице е „ВиК“ ООД – Русе.
Тези норми могат да бъдат и по-строги, както е в конкретния казус по отношение
на показател „Химично потребен кислород – бихроматна“ /ХПК/, ако това се налага
от конкретни условия, които са конкретно посочени в чл. 125, ал. 1 от ЗВ и се
преценяват и определят конкретно за всеки абонат, а определените норми са
задължителни за оператора.
Неотчитането на цитираните по-горе
разпоредби е довело въззивния съд до формирането на неправилния извод, че щом
показателят отговаря на стойностите, посочени в Приложение № 2 към чл. 6 от
Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени
отпадъчни води в канализационните системи на населените места, то не е налице
заустване на непречистени производствени отпадъчни води от страна на „Унипак-В“
ЕООД и не следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност,
а евентуално превишаването на договорените норми би могло да обуслови само
договорна отговорност на дружеството.
По делото не се спори, че
установената концентрация по показател „Химично потребен кислород – бихроматна“
/ХПК/ в пробата, взета от ревизионната шахта на дружеството, е 575 mg O2/dm3,
т.е. значително над нормата от 400 mg O2/dm3, заложена
в Приложение № 1 към Договор № ПОВ-100 от 19.11.2019 г. с „ВиК“ ООД - Русе,
което е лицето, експлоатиращо канализационната мрежа и което в случая има
нормативно предвидено правомощие да определи по-строги норми за допустимо
съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води. При
неспазването им, както правилно и обосновано е приел и
административнонаказващият орган, е налице заустване на непречистени
производствени отпадъчни води от страна на „Унипак-В“ ЕООД. При тези данни правилно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за неизпълнение
на даденото предписание с Констативен протокол №
ГК-12 от 08.06.2020 г. на РИОСВ - „Да
не допуска заустването на непречистени производствени отпадъчни води в
градската канализационна мрежа“.
Във връзка с проверка материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление в частта за наложената санкция
настоящият касационен състав намира, че наложеното наказание „имуществена санкция“
в размер над предвидения в приложимата санкционна норма на чл. 166, т. 3 от
ЗООС минимум от 2 000 лева, а именно в размер на 5 000, е необосновано. Липсват
доказателства за обстоятелства, които при спазване критериите за
законосъобразност по чл. 27 от ЗАНН, да обосновават именно този конкретен
размер като справедлив. При определяне размера на санкцията в случая следва да
бъде съобразено обстоятелството, че липсват данни дружеството да е било
санкционирано за друго нарушение от този вид. На следващо място, констатирано е
превишаване на нормите за допустимо съдържание на
замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води по отношение само на
един показател. На последно място следва да бъде отчетен и фактът, че все пак установената
концентрация по този показател е значително под допустимата норма, съобразно Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба
№ 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени
отпадъчни води в канализационните системи на населените места, макар и да
превишава договорената такава. При това положение, според настоящата съдебна
инстанция, санкция в размер на законовия минимум от 2 000 лева би била
съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и достатъчна за постигане целите на
чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че решението на РС - Русе е неправилно и като такова
следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да реши спора по същество. При извършване на тази
дейност и с оглед изложените по-горе правни съображения издаденото наказателно
постановление следва да се измени само в частта относно наложеното наказание
„имуществена санкция“, като същото се намали от 5 000 лева на 2 000 лева.
За разноските.
Във връзка със своевременно заявените
претенции и на двете страни за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН и двете
искания следва да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата, т.е за
жалбоподателя - 96 лева (2/5 от общ размер 240 лв. - юрисконсултско
възнаграждение по чл. 27е от Наредбата на заплащане на правната помощ общо за двете
съдебни инстанции) и 696 лв. (3/5 от 1 160 лв. – договорено и заплатено
възнаграждение за адвокат общо за двете съдебни инстанции) за ответника.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 384 от 23.07.2021 г.,
постановено по АНД № 307/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление №
89 от 15.12.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите - Русе и е осъдено Министерството на околната среда и водите да заплати
на „Унипак-В“ ЕООД, със седалище: гр. Русе направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 89 от 15.12.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Русе, с което на „Унипак-В“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 9,
представлявано от В.Н.П. – управител, на основание чл. 166, т. 3 от Закона за опазване
на околната среда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 лева, като намалява
размера на административното наказание „имуществена
санкция“ от 5 000 лева на 2 000
лева.
ОСЪЖДА „Унипак-В“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 9,
представлявано от В.Н.П. – управител, да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Русе сумата от 96 лева – разноски за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите - Русе да заплати на „Унипак-В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 9, представлявано от В.Н.П.
– управител, сумата от 696 лева - разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.