Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260058 25.02.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 16
февруари………..…………………………….…2021 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова ………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1011…….по описа за
2021……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България,
против решение № 260295 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1417/2020 г.
на Старозагорския районен съд, в частта с която съдът е присъдил сумата от
1 500 лв. като обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и сумата от
2000 лв. за обезщетение за имуществени вреди.
Въззивникът е останал
недоволен от размера на присъденото обезщетение и обжалва решението в тази
част. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил реално претърпените
вреди, които не надвишавали обичайните при упражнена наказателна репресия.
Сочи, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Моли, съдът да
отмени обжалваното решение и да намали присъденото обезщетение.
Въззиваемата Г.А. М. оспорва въззивната жалба и излага
съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен
иск за присъждане на неимуществени и имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищцата, сега въззиваема, е твърдяла в исковата си молба, че на 09.03.2018 г. било образувано ДП №178/2018 г. по
описа на РУ на МВР гр. Димитровград. С постановление от 03.09.2018 г. тя била
привлечена в качеството на обвиняемо лице за това, че на 09.03.2018 г. в гр.
Димитровград, без съгласието на притежатели на изключителни права върху марки,
използвала в търговската си дейност марките „Филип Плейн“, „Дискуеърд“,
„Версаче“, „Армани“, „Лакост“ и „Поло Ралф Лорън“ - обекти на тези изключителни
права, като предлагала за продажба дрехи, носещи знаци, идентични със знаците
на посочените марки - престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. Със същото
постановление спрямо нея била взета и мярка за неотклонение „подписка“. Бил
внесен обвинителен акт от 07.01.2019 г. и било образувано НОХД №10/2019г. по
описа на Районен съд - Димитровград. В проведено на 12.02.2019 г.
разпоредително съдебно заседание делото било насрочено. Срещу определението
била подадена въззивна частна жалба, като с определение №132/21.03.2019 г. по
в. ч. н. д. №185/2019 г. по описа на Окръжен съд Хасково производството по НОХД
№10/2019 г. било прекратено и делото било върнато на прокурора за отстраняване
на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление
от 17.05.2019 г. на Районна прокуратура
Димитровград наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на
РУП - Димитровград било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК -
поради недоказаност на обвинението, а взетата мярка за неотклонение „подписка“
- отменена. Това определение било обжалвано пред Районен съд Димитровград по
отношение на правното основание, въз основа на което досъдебното производство
било прекратено. С определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на
Районен съд Димитровград постановлението
било потвърдено, а определението на съда - потвърдено с определение
№340/30.10.2019г. по в. ч. н. д. №558/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково.
Ищцата
е твърдяла, че е търпяла неоснователно последиците от действията на
прокуратурата. Била злепоставена пред
семейството, децата, близките, приятелите и колегите й. В продължение на повече
от година и половина неизвестността от наказателна репресия дала своето
негативно отражение. Допълнителни вреди създавало обстоятелството, че
повдигнатото обвинение било за престъпление в област, която била основната й
професионална реализация - били
засегнати репутацията и доброто й име. Налице бил отлив на клиенти,
поради което същата нямала желание да работи. Отделно от това, след изземане на
стоката ищцата затворила обекта си и повече не го отваряла.Тя се чувствала
оскърбена, унизена и потисната от неоснователно повдигнатото й обвинение.
Изпитвала чувство на срам, започнали да се появяват проблеми със съня, които
продължавали и до днес. Станала неуверена, страхувала се, че имала реална
възможност да бъде призната за виновна в нещо, което не била извършила.
Сериозно били засегнати честта и достойнството й. И към настоящия момент често
се връщала към преживяното, като не можела да приеме факта, че била
несправедливо обвинена. Искала е съдът да присъди обезщетение в размер на
сумата от 3000 лв., както и обезщетение за разходите, които тя направила за
процесуално представителство в наказателното производство в размер на общо
3500лв.
Ответникът
е оспорил исковите претенции. Твърдял е, че липсвали доказателства за
претърпени неимуществени вреди. Твърдял е и това, че претендираният размер на
обезщетение за завишен. Обвинението не било за тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК. Мярката й за процесуална принуда била най-леката - „подписка“.
Наказателното производство протекло в разумни срокове. В постановлението за
прекратяване бил направен изводът, че били установени данни за административно
нарушение по смисъла на чл. 81, ал.1 ЗМГО от ищцата Г.А.М. и в този смисъл с поведението си тя най-малко допринесла
за търпените неимуществени вреди, като на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ
обезщетението трябвало значително да бъде
намалено. По отношение на претенцията в размер на 3500лв. за имуществени
вреди е твърдял, че тя е недоказана по основание и размер. Делото не се
отличавало с фактическа и правна сложност. Платеното адвокатско възнаграждение
надвишавало предвиденото минимално такова в Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно
от фактическа страна, че на 09.03.2018
г. е било образувано ДП №178/2018г. по описа на РУ на МВР - Димитровград. С постановление от
03.09.2018 г. ищцата Г.А.М. е била привлечена като обвиняема за престъпление по
чл. 172б, ал. 1 НК и й е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и след
това разпитана в присъствието на упълномощен адвокат – адв. К., с пълномощно от
03.09.2018 г. На 09.01.2019 г. в РС – Димитровград бил внесен обвинителен акт,
с който Г.А.М. е била предадена на съд и е било образувано НОХД №10/2019 г. В
проведено на 12.02.2019 г. разпоредително съдебно заседание, в което са взели
участие подсъдимата и защитникът й, било
направено искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на
досъдебна фаза, което не е било уважено и делото е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание. Това определение било обжалвано, като
с определение №132/21.03.2019 г. по в. ч. н. д. №185/2019г. по описа на Окръжен
съд - Хасково съдебното производството е било прекратено, а делото - върнато на
прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила. С постановление от 17.05.2019 г. на Районна прокуратура - Димитровград
наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ- Димитровград, водено срещу Г.А.М., е било
прекратено,на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на
обвинението, а взетата мярка за неотклонение „подписка“ - отменена. Това
постановление е било обжалвано по отношение на правното основание, въз основа
на което досъдебното производство е било прекратено. С определение
№120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд - Димитровград
постановлението е било потвърдено. Това определение отново е било обжалвано и е
било потвърдено с определение №340/30.10.2019г. по в. ч. н. д. №558/2019г. по
описа на Окръжен съд - Хасково, влязло в сила на 30.10.2019 г. Към въззивната
частна жалба е бил приложен договор за правна защита и съдействие №74 от
12.08.2019г. с уговорено възнаграждение от 500 лева за изготвянето й и за
процесуално представителство в производството пред ОС – Хасково.
Първоинстанционният съд е приел за
установено, че адв. К. е представлявал ищцата във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство по договор за
правна защита и съдействие №01/02.01.2019г.,
с предмет защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ на
МВР - Димитровград в досъдебната фаза на процеса, с уговорено адвокатско възнаграждение
1000 лв., платени в брой; договор за правна защита и съдействие
№13/12.02.2019г., с предмет защита на подсъдимо лице по НОХД №10/2019г. по
описа на Районен съд - Димитровград в съдебната фаза на процеса, в това число
участие в разпоредително съдебно заседание и обжалване на актове на съда, с
уговорено адвокатско възнаграждение 1000 лв.,
платени в брой; договор за правна защита и съдействие №32/23.04.2019г.,
с предмет защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр.
Димитровград в досъдебната фаза на процеса след връщане на делото на РП
Димитровград след отменителното определение на Окръжен съд - Хасково с
уговорено адвокатско възнаграждение 1000 лв., платени в брой; и по – горе
приложен по ВЧНД №491/2019 г. на ОС – Хасково договор за правна защита и
съдействие №74/12.08.2019г. с уговорено адвокатско възнаграждение 500 лв. за
изготвяне и подаване на жалба против определение №120/26.07.2019г. по ЧНД
№299/2019г. по описа на Районен съд гр. Димитровград и процесуално
представителство във връзка с подадената жалба.
Първоинстанционният съд е приел още
за установено от фактическа страна от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че непосредствено след случилото се на пазара в Димитровград през
пролетта на 2018 г. ищцата била много разстроена. Започнали проблеми със
здравословното й състояние - болки в корема, не спяла вечер, имала проблеми с
„гушата“. Свидетелката А.Х.я водила по лекари и те казали, че няма проблем със
стомаха и с щитовидната жлеза, а всичко било на нервна почва и на стресова
основа. Пиела валериан, валидол, билки. Впоследствие се поуспокоила. Това
продължило около година и нещо. Ищцата била вече спокойна, но споменът и
стресът си оставали.
От правна страна съдът е приел, че е налице чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ. Основанието
за прекратяване на наказателното производство, водено срещу ищцата, е по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – недоказаност на обвинението, което съответства на основанието
за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно, че деянието не е извършено от
лицето. Приел е, че обстоятелството, че
на ищцата е било повдигнато обвинение, наказателното производство по което е
било прекратено, само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди. По отношение на размера е приел
повдигнатото обвинение не е тежко престъпление; наказателното производство е
приключило в досъдебната фаза и е
проведено само разпоредително съдебно
заседание; самото наказателното производство е продължило малко
повече от 8 месеца; мярка за неотклонение
е най – леката. Приел е, че негативни емоции като безпокойство, стрес,
притеснения, нарушения в съня са обичайните за всяко едно лице, подложено на
наказателна репресия, които са отшумели за срок около година, т.е. отшумели към
настоящия момент, без да се е наложило
сериозно медикаментозно или друго лечение. Приел е, че по делото не са събрани
доказателства, установяващи промяна в семейството, професионалната и обществена
среда на ищцата. Приел е, че обичайно и житейски логично чистото съдебно минало
води до това, че човек без осъждания по – тежко приема едно такова наказателно
преследване срещу него. Въз основа на това е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500 лева.
Приел
е, че така определеното обезщетение не следва да бъде редуцирано, на основание
чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, защото по делото не е установено
пострадалата с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно да е създала предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Приел е, че липсва виновно допринасяне за увреждането и в
случаите, в които е осъществено административно нарушение, но въпреки това
деятелността е преследвана по наказателноправен ред. По отношение на
имуществени вреди, съдът е приел, че може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес и е присъдил 2000
лева
Решението е правилно.
Фактите по делото не са спорни: Ищцата е била обвинена
за това, че на 09.03.2018 г. в гр.
Димитровград без съгласието на притежатели на изключителни права върху марки
използвала в търговската си дейност марките „Филип Плейн“, „Дискуеърд“,
„Версаче“, „Армани“, „Лакост“ и „Поло Ралф Лорън“ - все обекти на изключителни
права, като предлагала за продажба стоки (дрехи), носещи знаци, идентични със
знаците на посочените марки - престъпление по смисъла на чл. 172б, ал. 1 от НК.
За това престъпления е съставен обвинителен акт, който е внесен в съда на
10.01.2019 г. Образувано е НОХД №10/2019 г. по описа на Районен съд –
Димитровград, по което е било проведено само разпоредително заседание, тъй като
с определение № 132 от 21.03.2019 г., постановено по в.ч.н.д. № 185/2019 г.
съдебното производство по делото е било прекратено, а делото върнато на Районна
прокуратура - Димитровград. С постановление от 17.05.2019 г. на РП Димитровград наказателното производство
е било прекратено. Това постановление е потвърдено с определение № 120 от
26.07.2019 г. по НЧД № 299/2019 г. на Районен съд Димитровград и с определение
№ 340 от 30.10.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 588/2019 г. на Окръжен съд –
Хасково.
В
разглеждания случай е не може да има спор за това, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство. По принцип,
при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV
г.о.). Нормално е да се приеме, че по
време на наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства; чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността,
както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът
може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
Затова съдът приема, че ищцата е изпитала притеснения
и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. В
този смисъл са и свидетелските показания, от които се установява, че ищцата е
изпитала притеснения, тревога и страх. Тя обаче не е била отхвърлена от
близките си. По делото няма доказателства за влошаване на здравословното й
състояние. С други думи може да се приеме, че
претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения
са в размер и интензитет, който не надхвърля обичайното. Няма доказателства, от които да се направи извод
за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се. Присъденото
обезщетение от 1500 лв. е съобразено именно с тези естествено преживени
негативни емоции, за които по принцип, както бе посочено по-горе съдът
не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Затова, дори и да не се вземат
предвид показанията на разпитаните по делото свидетелки, които според оплакванията във въззивната жалба са заинтересовани,
предвид на тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното положение
на ищцата и данните за личността й, както и на обстоятелството, че негативното
влияние на наказателото преследване върху общото й психологично
състояние е в рамките на нормалното, с временен характер и към момента е преодоляно,
съдът намира, че вредите, които тя нормално е
претърпяля, могат да бъдат обезщетени със сумата от 1500 лева.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че е налице основанието за освобождаване от
отговорност по чл.5, ал.1 ЗОДОВ, тъй като самият факт, че с постановление от
03.09.2018 г. на РУ на МВР – Димитровград ищцата е привлечена в качеството на
обвиняема по посоченото досъдебно производство, води до извода, че са били
налице достатъчно доказателствата, от които да се направи обосновано предположение,
че ищцата е извършила престъпление и че наказателното производство било
прекратено поради недоказаност, а не, че извършеното от нея деяние не
съставлява престъпление. Съгласно чл. 5,
ал. 2 ЗОДОВ, когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от държавата обезщетение се
намалява. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между настъпилият
вредоносен резултат и поведението на пострадалия; трябва пострадалият с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия
са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследването на престъпление и пр. В конкретния случай няма нито такива твърдения, нито такива
доказателства. Правнонесъстоятелно е да се твърди, че приетото в
постановлението за образуване на наказателно производство съставлява основание
съдът да приеме, че е налице съпричиняване. Изначално обвинението за извършено
престъпление, по отношение на което е производството е прекратено или е
постановена оправдателна присъда, не може да бъде основание за съпричиняване,
тъй като се приема, че обвиненото лице не е извършило деянието.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че няма
основание присъденото обезщетение за неимуществени вреди да се намали.
Неоснователно е оплакването,
изложено във въззивната жалба за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство. Действително минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно
чл. 12 и чл.13, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за дело, за престъплението по което се
предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, какъвто е настоящият
случай, е в размер на 600 лева за досъдебна фаза и 600 лева за съдебна фаза по
дела. Съдът обаче не е обвързан във всички случаи с този размер и не е задължен
всякога да намалява заплатеното адвокатско възнаграждение до предвидения в
наредбата минимум. Само ако е видно, че извършените от процесуалния представител
действия са минимални, а и самото дело не е сложно както от фактическа, така и
от правна страна, съдът може да намали адвокатското възнаграждение и да присъди
по-нисък размер за имуществените вреди. В случая делото не е било елементарно
от правна страна и това е видно от хода на наказателното производство, при
което определението, постановено в разпоредителното заседание, в което е
участвал процесуалният представител на ищцата, е отменено и делото е върнато на
прокуратурата по жалба, изготвена от него. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че разноските за адвокатска защита в наказателното производство не
се намаляват на основание чл.78, ал.5 ГПК, който текст е приложим само в
гражданското съдопроизводство.
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемата следва да бъде
присъдена сумата от общо 705 лв. за направените пред настоящата инстанция
разноски за възнаграждение за един адвокат. Не са налице основанията по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, тъй като уговореното и
заплатено възнаграждение е в рамките на минимума, установен в Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения. По делото не са представени
доказателства във връзка с претендирания ДДС.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260295 от 11.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 1417/2020 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.М. от ***, ЕГН **********, сумата
от 705 лв. (седемстотин и пет лева), представляваща заплатеното от въззиваемия възнаграждение за един
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: