Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 111 04.03.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На петнадесети октомври 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Даниела Михова
Таня Русева-Маркова
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 1354
по описа за
2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 125 от 03.07.2019г., постановено по гр. дело № 797/2018г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлен предявения от А.В.П. и А. Л П. – двамата от гр. Н иск, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София и „Пайониър Дивелопмънт“ ООД със седалище гр. София, че ищците са собственици на недвижим имот, описан като УПИ ХІ-445, кв. 50А по плана на с. Равда, Община Несебър, целият урегулиран от 734 кв.м., понастоящем поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър на площ от 735 кв.м. на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № ****. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър. С цитираното решение е отхвърлен и предявения от А.В.П. и А. Л П. – двамата от гр. Несебър иск, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София и „Пайониър Дивелопмънт“ ООД със седалище гр. София, че ищците са собственици на недвижим имот, описан като УПИ ХІ-445, кв. 50А по плана на с. Равда, Община Несебър, целият урегулиран от 734 кв.м., понастоящем поземлен идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с Равда, Община Несебър, с площ от 735 кв.м. на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност с начален момент – 25.01.2005г.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.В.П. и А.Л.П. – двамата
от гр. Н, с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо
него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат
уважени предявените искове от страна на ищците по делото. В депозираната жалба
се посочва, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно,
необосновано, мотивите му са вътрешно противоречиви, постановено е в нарушение
на процесуалния и материалния закон. В жалбата се посочва, че съдът е направил
необоснован извод, който не почива на доказателства, които са редовно събрани в
производството по делото, че процесният имот е попадал в терена, отреден за
пионерски лагер, както и че решението на ПК – Несебър, с което първоначалните
праводатели по сключената сделка са се легитимирали като собственици на
процесния имот е незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че събраният по делото
доказателствен материал е обсъждан едностранчиво в полза на ответната страна –
„Ученически отдих и спорт“ ЕАД и изводът на съда, че в имота е реализирано
комплексно строително мероприятие, с предназначение – почивно заведение е
необоснован и неправилен, като не е осъществен състава на чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Посочва се, че извършеното реституционно производство, в резултат на което
процесния имот е бил възстановен на техните праводатели е законосъобразно, като
същите при продажбата на имота са били негови собственици и са им прехвърлили
права, които притежават. В жалбата се посочва, че дори и да се приеме, че
процесният имот е бил държавна собственост, част от бивш Национален детски
комплекс – с. Равда и че имотът е апортиран в капитала на „Ученически отдих и
спорт“ ЕООД, то процесния имот поради изтекла в полза на жалбодателите
придобивна давност е изключителна тяхна собственост. Посочва се, че направеният
от първоинстанционния съд извод, че процесният имот продължава да бъде частна
държавна собственост, което и предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗС във връзка с
§ 1 от ДР на ЗС и наложения мораториум за придобиване по давност на имоти
частна държавна собственост, придобивна давност не е изтекла е неправилен и
незаконосъобразен и противоречи на нормата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, от която
следва извода, че процесния имот може да бъде обект на давностно владение.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат жалбата и
изразяват становище по основателността й, като претендират атакуваното
първоинстанционно решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
искове.
Ответната
страна по въззивната жалба – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр.
София депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано и
следва да бъде потвърдено. В депозирания отговор се посочва, че
първоинстанционният съд не е нарушил принципа на равенство на страните в
процеса и диспозитивното начало в гражданския процес, както и безпристрастността
на съда при решаване на правния спор. В отговора се посочва, че изводите на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и основани на всички
събрани по делото доказателства. Посочва се, че през претендирания от ищците
период на изтекла погасителна давност, „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е водило
друг съдебен спор за собствеността на същия поземлен имот против „Пайонир
Девелъпмънт“ ООД и по повод на водения спор е постановено съдебно решение, с
което е прието, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесните имоти, сред
които и имот с пл. № 445 не е бил земеделска земя, тъй като са представлявали
част от имот, отреден за пионерски лагер по плана на с. Равда от 1988г. В
отговора изрично се посочва, че противно на твърденията на ищците през твърдяния
от тях период на изтекла придобивна давност, „Ученически отдих и спорт“ ЕАД не
само не е изоставил владението на процесния имот, а напротив – активно е бранил
правото си на собственост пред съдебните инстанции.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба, изразява становище по основателността й,
като счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Ответната
страна по въззивната жалба – „Пайонир Дивелопмънт“ ООД със седалище гр. София
не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява
конкретно становище по основателността на претенцията.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание ответната страна по въззивната жалба не изпраща представител.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска при условията на евентуалност от А.В.П. и А. Л П. против „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София и против „Пайонир Девелопмънт“ ООД със седалище гр. София, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение и на двете ответни страни, че А.П. и А.П. – двамата от гр. Несебър са собственици на основание покупко-продажба, извършена с нотариален акт, а в случай, че правото им бъде оспорено от ответната страна и не бъде установено по делото, то претендират да бъде прието за установено, че са собственици по отношение на ответните страни на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър, начин на трайно ползване – ниско застрояване и номер по предходен план – 445, кв. 50А, парцел 11. В исковата молба се посочва, че имотът е придобит от двамата ищци по време на сключения помежду им граждански брак въз основа на сключен Договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 64 от 25.01.2005г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър и от този момент са започнали да владеят имота, да го поддържат, да заплащат дължимите за имота данъци и не са имали съмнения, че са единствените собственици на имота, тъй като не са имали никакви спорове с трети лица относно собствеността на този имот и правата им не са били оспорвани. В исковата молба се посочва, че ищците владеят имота като техен собствен и са придобили правото на собственост върху имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Посочва се, че началният момент, от който ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност е 25.01.2005г. и сочат, че от този момент до настоящия момент (предявяването на исковата молба – 30.07.2018г.) имотът винаги е бил в тяхно владение, ползвали са го необезпокоявано, а трети лица никога не са имали претенции към тях във връзка с имота.
По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София в който се оспорва предявения иск и се сочи, че ответната страна е собственик на процесния недвижим имот. Посочва се, че процесният имот е част от почивна база – Национален детски комплекс – Равда и отреден за ученически лагери, като след 1993г. пионерските лагери са предоставени за стопанисване и управление на обслужващи звена в системата на народната просвета и от тогава до края на 2004г. имотът е имал статут на публична държавна собственост и се е владял от различни ведомства, включително Национален център за отдих, възстановяване и спорт – праводател на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и е ползван за организиране на детски отдих. В отговора на исковата молба се посочва, че с Решение № 1005/20.12.2004г. Министерският съвет на РБ е възложил на Министъра на образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с едноличен собственик Държавата, в чийто капитал да бъдат апортирани държавни имоти, описани в Приложение № 2 и в това Приложение под № 162 е посочен и недвижим имот – почивна база – „НДК – Равда“ с площ на терена от 220 дка, състояща се от 32 масивни и 9 паянтови постройки и със същото решение Министерският съвет е обявил, че имотите, предмет на апортната вноска, от публична държавна собственост, стават частна държавна собственост. Изрично в отговора на исковата молба се посочва, че между страните е воден спор относно правото на собственост на този процесен имот и вече е налице сила на пресъдено нещо по отношение на спора относно правото на собственост.
По
делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Пайонир Девелопмънт“
ООД със седалище гр. София.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото като доказателство е приложено гр. дело № 437/2007г. по описа на Районен съд – Несебър, като първоинстанционният съд е приел всички приложени по делото писмени доказателства, обсъждал ги е и изградил своите фактически и правни изводи включително и въз основа на тези представени писмени доказателства. Районен съд – Несебър е изискал приложението на цитираното гражданско дело с оглед направеното възражение за наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на спора относно правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър. Това възражение се свързва с допустимостта на претенцията на ищците А.П. и А.П. и за да се произнесе по основателността му, съдът правилно е изискал прилагането на гр. дело № 437/2007г. по описа на Районен съд – Несебър и е взел предвид представените писмени доказателства. От друга страна – ответната страна по делото – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД в депозирания пред първоинстанционния съд писмен отговор е посочил воденото на цитираното гражданско дело между страните, поради което и настоящият състав намира, че като е изискал прилагането като доказателство на това дело и позоваването на писмените доказателства, събрани в това производство не представлява процесуално нарушение, което е допуснато от страна на съда. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че направеното възражение във въззивната жалба е неоснователно.
С Решение от 27.03.2013г., постановено по гр. дело № 437/2007г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлен иска на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София за установяване по отношение на „Пайонир Девелъпмънт” ООД със седалище гр. София, че „Ученически отдих и спорт” ЕАД със седалище и адрес гр. София е собственик на няколко поземлени имоти, между които е и поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър. С Решение № І-34 от 27.05.2014г., постановено по гр. дело № 502/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено цитираното решение в отхвърлителната му част и вместо него е постановено решение по съществото на спора, по силата на което е прието за установено по отношение на „Пайонир Девелъпмънт” ООД със седалище гр. София, че „Ученически отдих и спорт” ЕАД със седалище и адрес гр. София е собственик на няколко поземлени имоти, между които е и поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър. С Определение № 643 от 26.11.2014г., постановено по гр. дело № 5451/2014г. по описа на ВКС на РБ не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.05.2014г., постановено по въззивно гр. дело № 502/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В тази връзка, и като взе предвид, че ищците са закупили процесния недвижим имот с Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 64 от 25.01.2005г., том І, нот. дело № **. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, следва да се приеме, че цитираното гражданско дело не би могло да се противопостави на ищците по делото и да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо, тъй като ищците не са били страна в това производство, не са и закупили имота в хода на воденото производство, тъй като още преди завеждането на исковата молба по гр. дело № 437/2007г. по описа на Районен съд – Несебър – 08.01.2007г., същите са се легитимирали като собственици въз основа на сключения Договор за покупо-продажба на недвижимия имот с Нотариален акт № 64 от 25.01.2005г., том І, нот. дело № **. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър.
По делото е представено Решение № 27-Р от 15.12.1992г., постановено от Поземлена комисия – гр. Несебър, от което е видно, че е възстановено правото на собственост на наследници на Н Х Я, б.ж. на с. Р, Община Несебър по отношение на нива с площ он 4 200 кв.м. в строителните граници на с. Равда, м. Боруна – имот № 445 и е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници по отношение на нива с площ от 0, 800 кв.м., находящ се в строителните граници на с. Равда, м. Боруна, имот № 445. Представен е и Нотариален акт № 133 от 14.09.1993г. по описа на Нотариус с район на действие – Несебър, от който е видно, че В Х Н Я, Г Н Я, Н Н Я, Г Н Я и Н А Я са признати за собственици при равни квоти върху следния недвижим имот – нива с площ от 4 200 кв.м., ІІІ категория, находяща се в строителните граници на с. Равда - имот пл. № 445 по плана на с. Равда.
По делото е представен писмен Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти с нотариална заверка на подписите от дата – 15.01.1999г., от който е видно, че всички съсобственици – В Я, Б Я, Л Я, А Я, Х Я, Н Я, Г Х и Н Я на следния недвижим имот – нива с площ от 4, 200 кв.м., съставляваща имот с пл. № 445 по плана на с. Равда, Община Несебър съгласно новия регулационен план на селото са образувани следните парцели – парцел VІІ-445 в кв. 50а по плана на с. Равда, урегулиран от 730 кв.м., парцел Х-445 в кв. 50а по плана на с. Равда, урегулиран от 780 кв.м., парцел ХІ-445 в кв. 50а по плана на с. Равда, урегулиран от 670 кв.м. и парцел ХІІ-445 в кв. 50а по плана на с. Равда, урегулиран от 680 кв.м. По силата на сключения договор за доброволна делба в общ дял на Г Н Я и Б Н Я се поставя и те стават изключителни собственици на следния парцел – парцел ХІ-445 в кв. 50а по плана на с. Равда, урегулиран от 670 кв.м.
По делото е представен Нотариален акт № 23 от 22.01.1999г., нот. Дело № *. по описа на Нотариус с район на действие Районен съд – Несебър, от който е видно, че Г Н Х е дарила на своята дъщеря Ц Х К собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот, а именно – празно дворно място, съставляващо парцел ХІ-445 в кв. 50а по плана на с. Равда, Община Несебър, урегулиран целия от 670 кв.м.
По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № 142091 от 22.03.2000г., изд. от Община Бургас се установява, че А.В.П. и А.Л. Ш са сключили граждански брак на дата – 22.03.2000г. и съпругата е приела да носи фамилно име Ш.
По делото е представена и Заповед № РД 14-122 от 14.12.2001г., постановена от Министерство на образованието и науката, от която е видно, че е постановено преобразуването чрез сливане на Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт – София и Квалификационно-възстановителен център – София в Национален център за отдих, възстановяване и спорт със седалище гр. София.
По делото е представено Решение на Министерски съвет на Република България № 1005 от 20.12.2004г., от което е видно, че са обявени имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост съгласно Приложение № 1 под № 162 (приложено по делото), от което е видно, че са включени имоти, находящи се в НДК – Равда, находящи се в с. Равда – Община Несебър – тридесет и две масивни сгради, девет паянтови постройки и земя, с обща площ на имота от 220 дка. С цитираното решение е постановено и да се образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях съгласно Приложение № 1.
По делото е представен Нотариален акт № ****. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Б Н Я и Ц Х К са признати за собственици по давностно владение на 64 кв.м. от недвижим имот, находящ се в с. Равда, Община Несебър, а именно – урегулиран поземлен имот УПИ ХІ-445, кв. 50 по плана на с. Равда, целият урегулиран от 734 кв.м.
По делото е представен Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „Ученически отдих и спорт“ от 24.01.2005г., от който е видно, че Министърът на образованието и науката в качеството си на упражняващ правата на собственост на Държавата като едноличен собственик на капитала, по силата на който се учредява Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София с предмет на дейност – стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност. Изрично в учредителния акт е посочено, че капиталът на Дружеството при неговото учредяване е в размер на 22 497 700 лева, който е собственост на Държавата и е формиран на база стойността на апортираните от Държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, между които под номер 162 е включена и почивна база „НДК - Равда“, находяща се в с. Равда, Община Несебър, област Бургас, състояща се от тридесет и две сгради, девет паянтови постройки и земя, с обща площ на имота от 117 000 кв.м. Изрично в учредителния акт е отразено, че всичко, което е придобито от Дружеството е негова собственост и се включва в имуществото му.
По делото е представен Нотариален акт № 64 от 25.01.2005г., том І, нот. дело № 59 от 25.01.2005г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Ц Х К, Д Г К и Б Н Я продават на А.В.П. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Равда, Община Несебър, а именно – празно дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ ХІ-445, кв. 50А по плана на с. Равда, целият урегулиран от 734 кв.м.
По делото е представено Решение № 1 от 27.01.2005г., постановено по фирмено дело № 14268/2004г. по описа на Софийски градски съд, от което е видно, че е регистрирано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с фирма – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. Цариградско шосе № 125, бл. 5 и с капитал от 22 957 900 лева.
По делото е представено Решение № 3 от 10.02.2006г., постановено по фирмено дело № 14268/2004г. по описа на Софийски градски съд, от което е видно, че е вписано в Регистъра на търговските дружества преобразуване на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД чрез промяна на правната му форма от „Ученически отдих и спорт“ ЕООД на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София.
По делото е представен Нотариален акт № 85 от 06.12.2006г., том ХХVІІІ, нот. Дело **. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Б Н Я, Г Н, Т Н Я, Н В Я, К В М, А Г Я, Х Н Я, Н А Я, Е Л Г, Д Г Я, Х Г Я и С Б Я са продали на „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД следния свой недвижим имот съгласно Нотариален акт № ***. бивша нива с площ от 800 кв.м., четвърта категория, м. „Боруна“, представляваща част от имот № 445 по кадастралния план от 1931г.сега попадащи в строителните граници на с. Равда.
По делото е представено и Удостоверение от 17.09.2007г., от което е видно, че е вписано прекратяване без ликвидация на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД поради преминаването на цялото му имущество върху „Ученически отдих и спорт“ ЕАД при условията на общо правоприемство.
По делото е представено Разрешение за строеж № 25 от 23.01.2015г., изд. от Община от което е видно, че е разрешено на А.В.П. да извърши строителство на жилищна сграда с басейн и ограда в УПИ ХІ-445, кв. 50А с идентификатор 61056.502.123 по плана на с. Равда.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 19.03.2019г., в което се посочва, че за землището на с. Равда е налице план за оземляване на бежанци от 1931г., а за с. Равда са одобрени два кадастрални и регулационни плана от 1963г. и от 1988г., като през 2008г. е одобрена кадастрална карта на землището на с. Равда вещото лице изрично посочва, че процесният по делото имот е част от бивш имот пл. № 445, нанесен в плана за оземляване на бежанците от 1931г. и във връзка с реституционните закони имотите от плана от 1931г. са пренесени върху кадастралния план от 1988г. Вещото лице посочва, че със Заповед № 124 от 16.12.1996г. на Кмета на Община Несебър е одобрена частична промяна на застроителния и регулационния план и попълването на кадастралния план на с. Равда с няколко имота (между които е и 445), попадащи в кв. 22, от които се образуват квартали 47, 50 и 50А с парцели за жилищно строителство, като изрично вещото лице посочва, че новообразуваните квартали са част от оградения терен на пионерските лагери към 1988г., в който не попадат сгради на лагера, а към настоящия момент – имот с идентификатор 61056.502.123 не попада в терена на пионерския лагер съобразно одобрената частична промяна на застроителен и регулационен план. В заключението си, вещото лице посочва, че поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. с. Равда от 2008г. е ограден с оградна мрежа на бетонови колове по конфигурацията на УПИ ХІ-445 в кв. 50А и този ограден поземлен имот към момента на огледа се намира извън оградата на почивната база, стопанисвана от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, като между двата имота е предвидена улица, която не е реализирана.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д Й Й, от показанията на когото се установява, че познава ищците от 2008г. и знае, че имотът на А.П. е през един парцел от неговия имот и когато през 2008г. е видял имота за първи път е видял, че е ограден с телена мрежа и бетонни колове. Свидетелят посочва, че през 2014г. в имота са правили сонда, а А.П. е дошъл в имота с архитектка и когато е говорил с него е разбрал, че иска да застрои имота. Свидетелят посочва, че А.П. е ангажирал и строителна фирма, която е трябвало да направи канализацията на улицата, защото са ги предупредили, че може да останат без вода, но впоследствие А.П. се е отказал от канализацията на имота, тъй като се е оказало много скъпо. Свидетелят посочва, че е разбрал от преди две седмици, че А.П. продавал своя имот, но тогава е разбрал, че имало претенции към имота му (свидетелят е разпитан на дата – 20.02.2019г.).
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М С Ф, от показанията на която се установява, че познава ищците от 2008г., тъй като е архитект и те са я потърсили за съвет за недвижимия имот в с. Равда, който притежават. Свидетелката посочва, че когато са отишли да разгледат имота, същият е бил ограден с телена мрежа и почистен от трънаци и А. и А. са поискали от нея да започне проектиране за имота, през 2010г. отново са посетили имота, но реално работа са започнали през 2011г., тъй като големият проблем с имота се е оказала канализацията и в резултат на това плановете да строят са били оскъпени и именно това обстоятелство ги е отказало да строят. Свидетелката посочва, че през 2015г. ищците са получили разрешение за строеж, но поради посочената причина не са го реализирали. Свидетелката посочва, че през 2008г. е ходила веднъж, през 2010г. отново е посетила имота веднъж, а през 2011г. го е посещавала по-често, защото тогава са започнали по-усилено да работят по проектите на ищците.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Ю А Д, от показанията на когото се установява, че работи в „Ученически отдих и спорт“ ЕАД на длъжност – счетоводител-касиер в звено Бургас и Добрич от 2004г. Посочва, че от 28.07.2004г. до 08.12.2006г. работното й място е било в НДК – Равда и през този период е осчетоводявала всички дейности на всички лагери, намиращи се на територията на с. Равда. Посочва, че към настоящия момент базата на лагера в НДК – Равда функционира всяко лято – приема ученици от 01.06. до 10.09, като за изминалото лято е имало 8 000 реализирани нощувки на деца и помни, че откакто работи в „Ученически отдих и спорт“ ЕАД не е имало период, в който тази почивна база да не е функционирала и не е имало каквото и да е прекъсване. Посочва, че лагерът към днешна дата е разделен на две части – работеща и неработеща, поради това, че на 24.12.2006г. в имота са влезли неправомерно лица и са разрушили част от комплекса – столова и кухня и една административна база. Понастоящем работещата и неработещата част от лагера се разделят от главен път, на който последната точка е хотел „Емералд“ и двете части са оградени с метална ограда, а пътя, който продължава до хотел „Емералд“ и разделя лагера е успореден на морето. Свидетелката посочва, че пропускателен режим има само в работещата част от лагера.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Й П Й, от показанията на когото се установява, че работи към „Ученически отдих и спорт“ ЕАД като специалист „Отдих“ от 2004г. до настоящия момент, а работното му място се намира в базата на Национален детски комплекс – с. Равда. Посочва, че към момента на даване на своите показания почивната база не работи, но всеки летен сезон работи, вкл. и през лятото на 2018г. е работила и е имало деца. Свидетелят посочва, че една част от базата е била съборена и не работи, а другата част от базата работи и именно през двете части – работещата и неработещата минава пътят, който е асфалтиран от Община Несебър, а от двете страни има ограда, като част от нея е липсваща. Свидетелят посочва, че в пионерския лагер има пазач, той си има помещение в което стои и обикаля район от около 30 дка.
На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на Решение № 27-Р от 15.12.1992г., постановено от Поземлена комисия – гр. Несебър е възстановено правото на собственост на наследници на Н Х Я, б.ж. на с. Р, Община Несебър по отношение на нива с площ он 4 200 кв.м. в строителните граници на с. Равда, м. Боруна – имот № 445 и е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници по отношение на нива с площ от 0, 800 кв.м., находящ се в строителните граници на с. Равда, м. Боруна, имот № 445.
По делото не се спори, а и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че този имот е нанесен с пл. № 445 в плана за оземляване на бежанците от 1931г., в плана от 1963г. този имот не е заснет, поради това, че е попадал в ТКЗС и границите му не са съществували на място, а по плана от 1988г. попада в парцел (УПИ) І в кв. 22 по плана за регулация, отреден за пионерски лагери, а впоследствие – през 1996г. във основа на Заповед № 124 от 16.12.1996г. на Кмета на Община Несебър от няколко имота попадащи в кв. 22, между които е и имот 445 се образуват нови квартали 47, 50 и 50А с парцели за жилищно строителство.
При това положение, съдът приема, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към момента на постановяване на Решение № 27-Р от 15.12.1992г., постановено от Поземлена комисия – гр. Несебър теренът е бил отреден за изграждане на пионерски лагер, а мероприятието е реализирано – изградени са почивни бази като комплекс от сграден фонд, съоръжения и обслужващи ги терени с прилежаща инфраструктура. Доказателства сочат, че върху имота е проведено и реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ – комплекс за почивна дейност, при което имотът не следва да се възстановява, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че имотът е зает на основание отреждане за мероприятието пионерски лагери и е застроен за осъществяване на почивно дело като комплекс от строителни дейности – сгради, постройки, помощни съоръжения, ограда и това реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ препятства възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 565 от 15.10.2010г., постановено по гр. дело № 4522/2008г. по описа на ВКС на РБ, в което се приема, че застроената с почивна база земя е загубила характера на земеделска земя по силата на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ и върху нея след отреждането й за курортно строителство с одобрения регулационен план е осъществено строителство на курортен комплекс, завършен и функциониращ преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, а проведеното върху терена мероприятие не позволява възстановяването на правото на собственост върху земеделската земя в стари реални граници, а притежавалите я собственици и техните наследници се обезщетяват на основание и по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент по делото има данни, че голяма част от сградите в имота са разрушени и не съществуват, но релевантна за делото е преценката за съществуващото в имота мероприятие към датата на възстановяване собствеността на ищците с решение на органа по поземлената собствеността на ищците с решение на органа по поземлената собственост, респективно на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ – само в случай, че към този момент съществува пречка за възстановяване на собствеността, административният акт или съдебното решение за възстановяване на собствеността са незаконосъобразни и по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд следва да констатира този порок в мотивите на решението си. В този смисъл и Решение № 249 от 20.12.2013г., постановено по гр. дело № 6259/2013г. по описа на ВКС на РБ.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на процесния недвижим имота е проведена реституционна процедура и правото на собственост е възстановено на наследниците на Н Х Я, б.ж. на с. Р, Община Несебър, но без да е имало основание за това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради което и Решение № 27-Р от 15.12.1992г., постановено от ПК - Несебър не може да произведе своя ефект и да легитимира наследниците на Н Х Я, б.ж. на с. Р, Община Несебър като собственици на този имот въз основа на проведена реституционна процедура по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което и следва да се приеме, че към този момент имотът е останал държавна собственост.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че по делото остава неоснователно възражението на въззивниците, че направеният от страна на първоинстанционния съд извод за реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ е необоснован и неправилен.
От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че наследниците на Н Х Я, б.ж. на с. Р са сключили писмен Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти с нотариална заверка на подписите от дата – 15.01.1999г. и както е отбелязано по-горе - в общ дял на Гена Николова Яръмова и Б Н Я е поставен и те стават изключителни собственици на следния парцел – парцел ХІ-445 в кв. 50а по плана на с. Равда, урегулиран от 670 кв.м. Впоследствие – от представения по делото Нотариален акт № ****. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър се установява, че Г Н Х е дарила на своята дъщеря Ц Х К собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот, а именно – празно дворно място, съставляващо парцел ХІ-445 в кв. 50А по плана на с. Равда, Община Несебър, урегулиран целият с площ от 670 кв.м. Впоследствие – по силата на сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 64 от 25.01.2005г., том І, нот. Дело № 59/2005г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър Ц Х К, Д Г К и Б Н Я са продали на А.В.П. собствения си недвижим имот, представляващ празно дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ ХІ-445, кв. 50А по плана на с. Равда, целият урегулиран с площ от 734 кв.м.
С оглед въведените с исковата молба основания за възникване на правото на собственост по отношение на процесния имот в патримониума на двамата ищци - спорен по делото остава въпросът дали след сключването на прехвърлителните сделки, приобретателите на имота са придобили правото на собственост по отношение на имота и дали правото на собственост е възникнало в техния патримониум. Както бе отбелязано по-горе, настоящият състав приема, че Решение № 27-Р от 15.12.1992г., постановено от ПК - Несебър не е могло да произведе своя ефект и да легитимира наследниците на Никола Христов Яръмов, б.ж. на с. Равда, Община Несебър като собственици на този имот въз основа на проведена реституционна процедура по смисъла на ЗСПЗЗ, имотът е останал държавна собственост, поради което и последващи разпоредителни сделки с този имот не биха могли да се противопоставят на действителния собственик на имота – Държавата и не биха могли да прехвърлят валидно правото на собственост по отношение на този имот на последващите им приобретатели и да ги легитимират като собственици на имота. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че сключеният Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № ***. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър не е произвел своя вещно транслативен ефект по отношение на правото на собственост, тъй като никой не би могъл да прехвърли права, които не му принадлежат, поради което и самите купувачи на имота – А.В.П. и неговата съпруга – А.Л.П. (по правилата на съпружеската имуществена общност) не са могли да придобият правото на собственост по отношение на този имот в своя патримониум. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че ищците по делото не могат да се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на основание покупко-продажба, тъй като са закупили имота от несобственици и правото на собственост не е възникнало валидно в техния патримониум въз основа на прехвърлителната сделка. В този смисъл – настоящият състав намира, че възраженията на въззивниците, изложени в жалбата в тази насока са неоснователни, а първоинстанционния съд е достигнал до същите правни и фактически изводи, до които достига и настоящата инстанция, поради което и Окръжен съд – Бургас намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на второто въведено при условията на евентуалност основание за придобиване на правото на поради наличие на изтекла в полза на ищците придобивна давност и въведените в тази връзка възражения във въззивната жалба, съдът съобрази следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение на Министерски съвет на Република България № 1005 от 20.12.2004г. са обявени имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост съгласно Приложение № 1 – под № 162 (приложено по делото), от което е видно, че са включени имоти, находящи се в НДК – Равда, находящи се в с. Равда – Община Несебър – тридесет и две масивни сгради, девет паянтови постройки и земя, с обща площ на имота от 220 дка. С цитираното решение е постановено и да се образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях съгласно Приложение № 1. По делото се установява, че в изпълнение на цитираното решение на МС на РБ е постановен и Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „Ученически отдих и спорт“ от 24.01.2005г., по силата на който Министърът на образованието и науката в качеството си на упражняващ правата на собственост на Държавата като едноличен собственик на капитала е учредил Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София с предмет на дейност – стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност. По делото се установява и обстоятелството, че капиталът на Дружеството при неговото учредяване е в размер на 22 497 700 лева, който е собственост на Държавата и е формиран на база стойността на апортираните от Държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, между които под номер 162 са включени имоти, находящи се в НДК – Равда, находящи се в с. Равда – Община Несебър – тридесет и две масивни сгради, девет паянтови постройки и земя, с обща площ на имота от 220 дка. Изрично в учредителния акт е отразено, че всичко, което е придобито от Дружеството е негова собственост и се включва в имуществото му. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Решение № 1 от 27.01.2005г., постановено по фирмено дело № 14268/2004г. по описа на Софийски градски съд, по силата на което е регистрирано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с фирма – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. Цариградско шосе № 125, бл. 5 и с капитал от 22 957 900 лева.
На основание чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
На основание чл. 17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (Обн., ДВ, бр. 38/92г. – отм. ДВ, бр. 28/2002г.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г., постановено по тълкувателно дело № 4/2014г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените - не изисква извършването на други действия като "осчетоводяване" или "заприходяване в баланса", в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.
При това положение, съдът приема, че към момента на създаване на новоучреденото дружество – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД с Решение на МС № 1005 от 20.12.2004г. правото на собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на Държавата и Министерският съвет на РБ в съответствие със своята компетентност и правомощия е взел валидно решение да обяви този имот – публична държавна собственост за имот частна държавна собственост и след това да внесе този имот в капитала на едно новоучредено търговско дружество. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че с приемане на решението за внасяне в капитала на новоучреденото търговско дружество на процесния недвижим имот настъпва и вещно-транслативният ефект на това решение и от момента на създаване на това новоучреденото дружество – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД то е придобило правото на собственост и по отношение на процесния поземлен имот.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че е основателно възражението на въззивниците и следва да се приеме, че процесният имот след включването му в капитала на новосъздаденото търговско дружество – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, чийто правоприемник е ответното дружество „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е станал собственост на самостоятелен правен субект – търговското дружество и от този момент този имот може да бъде обект на давностно владение. При това положение, направеното възражение за изтекла в полза на ищците придобивна давност като основание за придобиване на собствеността по отношение на процесния недвижим имот следва да бъде разгледано по същество.
На основание чл. 68, ал. 1 от
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя.
На основание чл. 69, ал. 1 от
ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго.
На основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, на основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
С оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело №
1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака –
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг.
Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС
владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго.
В цитираното решение се
приема, че владението е факт, а не право и като фактическо състояние за разлика
от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на
собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа
власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. С цитираното решение се приема, че независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение.
В подкрепа на направените доводи ищците по делото – ответници по предявения установителен иск от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД са ангажирали гласни доказателства, от които се установява, че имотът се е използвал като пионерски лагер. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че имотът е владян от страна на ответниците явно, спокойно и необезпокоявано, противопоставяйки своето владение на собственика на имота – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД. По делото има данни, че от 2008г. имотът е бил ограден с телена ограда с бетонни колове и свидетелите сочат, че са виждали ищеца да го посещава, за да си огледа имота. От показанията се установява, че през 2014г. – 2015г. ищецът е предприел действия, свързани със застрояването на имота, като е ангажирал архитект, който да направи оглед, направил е постъпки за водоснабдяването на имота и се е снабдил с виза за проектиране и Разрешение за строеж № 25 от 23.01.2015г., издадено от Община Несебър на негово име. В тази връзка свидетелските показания, които са ангажирани от ищцовата страна са непротиворечиви и взаимно се допълват, лицата, които са разпитани – Д Й – съсед на имота и М Ф – също собственик на съседен имот и архитект нямат никаква връзка с ищците, което да доведе до извод за тяхната заинтересованост, поради което и настоящият състав намира, че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани изцяло. Следва да се отбележи, че тези показания се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства – Разрешение за строеж № 25 от 23.01.2015г., издадено от Община Несебър и предварителен договор от 21.05.2018г., ведно с доказателствата за плащане на цената по сключения предварителен договор от 01.06.2018г. и доказателство за сключено Допълнително споразумение от 01.06.2018г., по силата на което е прекратено действието на сключения предварителен договор. От представените по делото писмени доказателства и от разпитаните свидетелски показания се установява по безспорен начин, че ищецът е проявил явно и необезпокоявано намерение да строи в имота и се снабдил с необходимите за това административни разрешения, а след това като е узнал, че водоснабдяването на имота ще оскъпи самото строителство е решил да се разпореди с имота, като е сключил предварителен Договор за покупко-продажба, приел е плащане по този договор по банков път, но впоследствие – договорът между страните е прекратен по взаимно съгласие – действия, които настоящата инстанция намира, че недвусмислено свидетелстват за явно, необезпокоявано и продължително владение на имота. От друга страна – разпитаните свидетели, работещи на трудово правоотношение в ответното дружество не сочат конкретните граници на имота, не познават местоположението на лагера като цяло и изрично посочват, че имат част от лагера, която е работеща и такава, която е неработеща.
Безспорно е, че при положение, че се приема, че ищците не биха могли да се легитимират като собственици на имота въз основа на сключеният Договор за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт ***. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър и за да се приеме, че те са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, то следва да установят владение по отношение на имота в продължение на пет години, тъй като по делото следва да се приеме, че те имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че предявеният иск е входиран в съда на дата – 30.07.2018г., настоящият състав намира, че ищците установяват по безспорен начин изтекла в тяхна полза придобивна давност, включително и изтекла в тяхна полза придобивна давност и в продължение на десет години с начален момент – датата на придобиване на имота въз основа на сключения Договор за покупко-продажба с Нотарилаен акт № ***. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, а именно – 25.01.2005г., поради което следва да се приеме, че те са придобили имота на оригинерно основание, а именно – изтекла в тяхна полза придобивна давност, а при положение, че те са придобили имота, то ответната страна - „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е изгубило правото на собственост върху този имот. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по отношение на ответните дружества, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър на площ от 735 кв.м.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционният съд, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията за приемане за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъде прието за установено по отношение на ответните дружества – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и „Пайонир Девелопмънт“ ООД, че ищците – А.В.П. и А.Л.П. са собственици на следния недвижим имот - недвижим имот, описан като УПИ ХІ-445, кв. 50А по плана на с. Равда, Община Несебър, целият урегулиран от 734 кв.м., понастоящем поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър на площ от 735 кв.м. на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност с начален момент – 25.01.2005г.
Решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен на основание покупко-продажба следва да бъде потвърдено, тъй като както бе отбелязано по-горе – ищците са придобили имота от лица, които не са били собственици и не се е проявил вещно-транслативния ефект на сделката, а имотът е придобит единствено вследствие на изтекла в полза на ищците десетгодишна давност – тоест на оригинерно основание.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски от двете инстанции – сума в размер от 1 887, 25 лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство, предвид обстоятелството, че претенцията е уважена по единия от предявените искове и сума в размер от 1 753, 63 лева, представляваща направените по делото разноски във въззивната инстанция, предвид обстоятелството, че претенцията е уважена по единия от предявените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 125 от 03.07.2019г., постановено по гр. дело № 797/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлена претенцията за приемане за установено, че ищците – А.П. и А.П. са собственици на основание давностно владение по отношение на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър с площ от 735 кв.м. по отношение на ответниците по делото - „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, със седалище гр. София и „Пайонир Дивелопмънт“ ООД, със седалище гр. София, както и в частта, в която са осъдени ищците да заплатят разноски за воденото първоинстанционно производство за сумата над 185 (сто осемдесет и пет) лева до присъдения размер от 370 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление гр. София 1113, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет. 5, представлявано от Изпълнителния директор Еманиуил Райчев и по отношение на „Пайонир Дивелопмънт“ ООД, ЕИК ********** със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Бачо Киро“ № 26-28-30, представлявано от Н П К, че ищците – А.В.П., ЕГН ********** и А. Леонидова П., ЕГН ********** – двамата от гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 1, ап. 115, със съдебен адрес *** – адвокат Т.И. са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61056.502.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, Община Несебър с площ от 735 кв.м., описан като УПИ ХІ-445, кв. 50А по плана на с. Равда, Община Несебър, целият урегулиран с площ от 734 кв.м., при граници от двете страни – от две страни улица, УПИ ХІІ-445 и УПИ Х-445 на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност с начален момент – 25.01.2005г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125 от 03.07.2019г., постановено по гр. дело № 797/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление гр. София 1113, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет. 5, представлявано от Изпълнителния директор Емануил Райчев и по отношение на „Пайониър Дивелопмънт“ ООД, ЕИК ********** със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Бачо Киро“ № 26-28-30, представлявано от Наталия Петровна Коровина да заплатят на А.В.П., ЕГН ********** и А. Л П., ЕГН ********** – двамата от гр. Н, ул. „Еделвайс“ № 1, ап. 115, със съдебен адрес *** – адвокат Т.И. сума в размер на 1 887, 25 (хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 1 753, 63 (хиляда седемстотин петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивната инстанция
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.