Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1567
гр. Русе 11.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 12.09 през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева в присъствието на
прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №2753 по описа за 2019
год. за да се произнесе, съобрази:
Ищцата Р.С.Б.
твърди, че на 06.04.2019 г. гостувала на своите родители в *******. Наложило се
да отиде до местния магазин и тръгнала пеша, като се движела по средата на
улицата. Около 11,00 часа, придвижвайки се по ул. ***** на метри от № 1, била
нападната безпричинно, в гръб, от голямо черно куче, порода питбул, което се
шмугнало покрай жената, която била
отворила пътната врата. Ненадейно кучето се хвърлило към нея и я захапало по
десния крак, малко над глезена. Крачолът на дънките,
въпреки плътността им, бил разкъсан и на крака и имало кръв и дупки на няколко
места от зъбите на кучето. През това време по улицата с автомобила си
преминавала г-жа М.З., която видяла инцидента, спряла колата и предложила
помощ. След инцидента ищцата отишла в „Мобил
мед" ООД, където след оказаната и първа помощ – промиване и почистване на
раните и била поставена ваксина против тетанус, била и направена стерилна
превръзка и било предписано домашно лечение с Азатрофорт,
Йодасепт и стерилни превръзки. Няколко дни по-късно и били предписани и други лекарства
– Дипрогента крем, Тритико
– сънотворни и Деанксит – успокоителни. Поради
здравословното си състояние повече от седмица не можела да извършва обичайните
си задължения. Движенията й били силно затруднени, изпитвала силни болки в
десния крак, появили се панически атаки, постоянно безпокойство, безсъние,
страх, депресия, страх я било да излиза сама от тях, постоянно си мислела, че
ако детето било с нея в онзи ден, кучето можело да нападне него, постоянно била
съпровождана от съпруга си и се оглеждала да не бъде отново нападната от куче,
а когато видела такова изпадала в паника, чувствала се отпаднала, без сили, не
можела да се храни нормално, не смеела да излезе на разходка с детето, не
смеела да отиде на гости на родителите си в ******, не можела и до сега да
преодолее страха си, въпреки медикаментите, които понастоящем вземала. Иска да
бъде осъден ответника да й заплати сумата от 3000 лв. неимуществени вреди за
преживени болки, страдания, емоционален стрес, временно разстройство на
здравето, алергична реакция, вследствие на имунизация против бяс, временно
затруднение да изпълнява служебните си ангажименти и 150 лв. имуществени вреди,
представляващи стойността на разкъсания от кучето панталон, медикаменти и
съдебномедицинска експертиза, ведно със законната лихва считано от 06.04.2019
г. до окончателното изплащане.
Ответникът А.И.Н. счита предявените искове за
неоснователни.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно Амбулаторен лист № 12101А от 06.04.2019 г., на ищцата на посочената дата и била оказана спешна медицинска помощ поради получена рана от ухапване
от куче в областта на долната 1/3/ задна страна/ на дясна подбедрица,
като личало посиняване размер 7/8 см с
две пункционни места от зъб на куче,
охлузване.
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение от 08.04.2019 г. е видно, че на външна и задна повърхност
на дясна подбедрица в средна към долна трета на
ищцата се установявало синкаво кръвонасядане с
размери 12/15 см, с централно просветляване, по което се установявало напречно одраскване
с размери 0.3/6 см по външната повърхност и две охлузвания с червеникава
коричка и едно с оскъдна секреция по задната повърхност на подбедрицата
с размери около 0.3/0.3 см, 02./05 см и 02/0.5 см, които можели да бъдат
получени от ухапване от куче. За това Удостоверение ищцата заплатила сумата от
40 лв., видното приетата по делото Фактура № ********** от 08.04.2019 г.
Съгласно приетите по делото 4 бр. фискални бонове от аптека „Фарма Ел” и „Оптима 09”; 2 броя рецепти;
тя заплатила за медикаменти общо сумата от 50.55 лв.
Видно от представения от
ответника препис от паспорт на куче, същият е собственик на стафорширски
бултериер на име К., черно- бяло на цвят.
Според свидетеля М.А.З., свидетел на инцидента, на 06.04.2019 г. от ******* отивала с баща си, който управлявал
колата към ******, като минали покрай училището в ******, завили надясно,
покрай пощата и след това, за да излезели от село трябвало да завият наляво и
точно в този момент, в който тръгвали към тази пресечка, която била пред пощата
видяла жена, която вървяла по улицата надолу, която щяла да пресича, но тъй
като те приближавали, тя гледала към кръстовището и в този момент свидетелката
видяла куче, което я захапало за крака. Жената се вцепенила, обърнала се и била
в шок. Това била ищцата Р., която познавала бегло от приятели. Спрели колата, свидетелката
слязла от нея за да и предложи помощ и в този момент дошла собственичката на
кучето и казала, че то не било агресивно . Р. била вцепенена, в шок, видяла
кръвта по крака й отзад чак когато вече тръгвали. Кучето било черно, не
познавала породите, но приличало на питбул. Видяла я в момента, когато кучето я
захапало. Не чула жената, която била с кучето да предложи помощ, тя само казала,
че то не било агресивно. Не видяла Р. да
рита кучето, тя си вървяла напред, решила да пресича и то се спуснало зад нея и
я захапало. Р. не можела да говори. Тя била облечена със сини дънки, които били изцапан с кръв от ухапаното. Кучето дошло
зад нея.
Свидетелят М.Б.Б., съпруг на
ищцата, заявява, че на 06.042019 г. бил в
*****. На 06.04.2019 г. тя била в ******, при родителите си, които живели там. Р.
му се обадила по телефона преди обяд и с треперещ глас, плачеща му, казала, че
я ухапало куче, когато отивала към магазина да пазарува и минала покрай къщата
на ответника. Той и казал до отиде на лекар и баща и я закарал в „Спешното” в
Русе, където я прегледал лекар, превързали са я и сложили ваксина. Била много
изплашена и стресирана след инцидента, не можела да спи, а после като излизали на
разходка по улиците, когато видела куче отдалече се притискала към него. Имали
дете на 5 години и Р. се страхувала да го изведе на разходка. След инцидента Р.
не се хранела, вечер се въртяла и не можела да заспи, стряскала се през нощта,
спяла неспокойно, била стресирана, изплашена, наложило се да взема успокоителни
и приспивателни медикаменти. Депресията се отразила и на отношенията помежду им,
не контактувала с него, не разговаряли, както преди.
Разпитания по делото
свидетел Л.И.Р., близък на ответника, твърди, че от вечерта на 5 и 6 април бил на гости на ответника. А.
имал куче, което взели от Монтана, преди година и половина, породата е „шет-териер”, кучето било черно с бяло. На 6-ти април 2019
г. бил на терасата, когато ответника изпратил приятелка си за цигари. Тя, когато
отворила входната врата, кучето се шмугнало, отишло до стълба, маркирало
територия и тръгнало да се връща. Видял ищцата, която почнала да маха, да рита,
явно се стреснала, защото на отиване кучето минало покрай нея и оградата, без
тя да му обърне внимание. След като кучето „маркирало” край стълба, тръгнало да
се връща и тогава приятелката на ответника го извикало и то влязло в колата. На
връщане вече кучето и ищцата били лице в лице. От терасата видял, че ищцата се
стреснала, започнала да ръкомаха, да вика, да посяга да ритне кучето и то се
защитило като посегнало да я захапе. След това, приятелката на А., извикало
кучето и го прибрала в автомобила им, който бил паркиран отвън и отишла да
види, какво било станало с ищцата. После тя разказала, че ищцата твърдяла, че кучето
я било ухапало, не видели да тече кръв.
Св. Й.В.В., съсед на ответника, изнася данни, че той имал куче, на
име К., черно и бяло. Кучето било много добро и дружелюбно, не било агресивно.
Държали го вкъщи. Тя не била чувала
кучето да било ухапало някого.
При така установената фактическа обстановка ,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно 50 от ЗЗД за вредите, произлезли
от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят
и когато животното е избягало или се е изгубило.
В конкретния случай съдът приема, че кучето на
ответника е ухапало ищцата на 06.04.2019 г. Този факт се признава от ответника
в отговора на исковата молба. Установява се и от свидетелските показания на
св. З. и св. Р.
както от приетите по делото писмени доказателства Амбулаторен лист № 12101А от
06.04.2019 г., съдебномедицинско удостоверение от 08.04.2019 г.
Когато лицата, които имат грижата и надзора, не
изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица от една
страна и пострадалите от друга възникват правоотношения по чл. 50 от ЗЗД. Към 06.04.2019
г., когато е пострадала ищцата, е налице задължение на ответника да вземе мерки
за предотвратяване на агресивно поведение на кучето си към хора или животни.
Задължението за контролиране на агресивното им поведение е задължение на собственика,
на която законът е вменил това. Бездействието на му в този случай във връзка с
изпълнение на това задължение, ангажира неговата обективна отговорност спрямо
ищцата за причинените му вреди.
Съгласно гражданския закон –
чл.51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на
пострадалия. Последните съставляват промяна чрез
смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен
начин, че на ищцата са причинени телесни увреждания, като от приетите по делото доказателства се доказа, че
те са свързани с изпитването на болки и физическия дискомфорт.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе
предвид характера на причинените увреждания, изпитаните болки, неудобства и стрес, проведеното
лечение, предвид което прие, че справедливият размер е около 1500 лева, поради
което предявения иск следва да се уважи до
посочения размер, а над него да се отхвърли.
Основателен е и искът за
заплащане на сумата от 59.99 лв.- представляващи заплатени от ищцата такса за
извършена медицинска услуга- издаване на медицинско Удостоверение / 40 лв./ и
за заплатени медикаменти-19.99 лв.съобразно представените по делото фактура и
фискален бон от 06.04.2019 г.
Предявения иск за заплащане на имуществени вреди над този размер следва
да се отхвърли, тъй като не са представени по делото доказателства , че другите
направени разходи за лекарства са във връзка с инцидента, тъй като на самите
фискални бонове не е изписано за какви лекарства е заплатена посочената в тях
сума. Не са налице и доказателства на каква стойност е увредения панталон.
Предявеният иск за заплащане на законна лихва има акцесорен
характер и следва основателността на главния иск. С оглед изложените съображения,
законна лихва следва да се присъди върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, считано от датата
на увреждането- 06.04.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а за
имуществените от датата на направата им- също 06.04.2019 г.
Съдът намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от
страна на ищцата за настъпилата злополука, тъй като ответника при главно и
пълно доказване не установи наличието на това обстоятелство- по делото липсват
доказателства, от които следва извод, че поведението на ищцата е провокирало
страх в кучето. Напротив видно от св. показания на св. З. ищцата е вървяла,
когато кучето я е нападнало отзад, което се подкрепя от и отразеното в Амбулаторен
лист № 12101А от 06.04.2019 г.,
съдебномедицинско удостоверение от 08.04.2019 г., че нараняванията на
ищцата са в задната част на дясна подбедрица. В тази
насока съдът не цени показанията на св. Р., че ищцата е ритала кучето, като е
близък на ответника, като това негово твърдение не се подкрепя и от свидетелските показания на св. З., които
съдът кредитира, като пряк очевидец на инцидента и с оглед нейната незаинтересованост от
процеса.
Ищецът е претендирал направените от него разноски по
делото /220лв.- адвокатско възнаграждение и 170 лв. заплатена държавна такса, които
съобразно уважената част от иска следва да са в тежест на ответника - в размер
на 205.52 лв.
В тежест на ищеца са направените от ответника разноски
в размер на 208.12 лв. съобразно отхвърлената част от иска/ адвокатско възнаграждение
в размер на440 лв./, т.е. по компенсация ищецът дължи на ответника сумата от 2.60
лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.И. ***, да заплати на
Р.С.Б., ЕГН**********,***,
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 1500 лв.
изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на деликта
06.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 59.99
лв.- имуществени вреди, ведно
със законната лихва считано от 06.04.2019 г. до окончателното й изплащане, вследствие на ухапване от куче на 06.04.2019 г. в ********.
ОТХВЪРЛЯ
предявения искове за обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
горницата над 1500 лв. до 3000 лв., както и за имуществени вреди за горницата
над 59.99 лв. до 150 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Р.С.Б., ЕГН**********,*** да заплати
на А.И. *** сумата от 2.60 лв.- разноски за производството по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Районен съдия: