Определение по дело №651/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20227260700651
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 599

 

 от 04.08.2022 г., гр. Хасково

 

Административен съд - Хасково, в закрито заседание на четвърти август, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

като разгледа адм. д. № 651/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба /с характер на искова молба/ на П.Т.З. ***.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Същата е насочена срещу бездействие на Областния управител на област Пловдив, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, разписано в чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15а, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, да обнови в 3-дневен срок на сайта на поверената му институция, секция „Достъп до информация“, данните за „нормативите за разходите по предоставяне на информация по чл. 20, ал. 2 ЗДОИ“, като към дата 11.04.2022 г. не били публикувани актуалните нормативни разходи, определени с Наредба № Н-1/07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация. Посочено е, че във Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Областна администрация - Пловдив разходите се определят въз основа на Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите. Обективирано е искане да бъде отменено неоснователното бездействие на Областния управител на област Пловдив относно неизпълнение на задължението му по чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 ЗДОИ, като същия да бъде задължен да публикува актуалните нормативни разходи, определени с цитираната наредба.

На 27.05.2022 г. в Административен съд - Пловдив е постъпило становище от ищеца, видно от което Областният управител на Област Пловдив е оттеглил бездействието си, публикувал е в сайта на поверената му институция – секция „Достъп до информация“, актуалните разходи, уредени с Наредба № Н-1/07.03.2022 г., но все още се четяло, че „разходите се определят съобразно Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите“, а във Вътрешните правила за достъп до информация продължавало да се изискват разходи по отменената заповед, а не – по наредбата.

На 07.07.2022 г. в Административен съд - Хасково е постъпила молба от ищеца, видно от която на сайта на Областна администрация - Пловдив все още е налице заблуждаваща и невярна информация за дължимите разходи по ЗДОИ – „разходите се определят съобразно Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите“.

От ищеца се претендират и разноски.

С определение от 22.07.2022 г. по настоящото дело е задължен Областния управител на област Пловдив в 3-дневен срок от получаване на съобщението да изпрати: заверено копие от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Областна администрация - Пловдив /Вътрешните правила/, вкл. и техните изменения; доказателства за публикуването на интернет-страницата на Областна администрация - Пловдив на нормативите за разходите по предоставяне на информация по чл. 20, ал. 2 ЗДОИ, определени с Наредба № Н-1/07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация /Наредба № Н-1/07.03.2022 г./; информация, посочено ли е на сайта на Областна администрация - Пловдив, секция „Достъп до информация“, че „разходите се определят съобразно Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите“. Указана е и възможността в срок от 14 дни от получаване на съобщението да бъде представен отговор по жалбата, вкл. и по нейната допустимост.

С вх. № 5253/28.07.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково е постъпило становище относно недопустимостта на жалбата, подадена от субект без личен и пряк правен интерес от оспорването. Приложени са и писмени доказателства. Посочено е, в Областна администрация – Пловдив е постъпило заявление за достъп до обществена информация с вх. № АСД-22-7/11.04.2022 г. от П.Т.З., с което е отправено искане на основание чл. 24, ал. 2 ЗДОИ да му бъде предоставена с писмо по Български пощи и по електронен път на e-mail******, под формата на писмена справка следната информация – „Колко лева е размерът на заложените средства за „представителни разходи“ за 2021 г. в бюджета на Областния управител на област Пловдив? Колко лева е размерът на изразходените средства за „представителни разходи“ за 2021 г. на Областния управител на област Пловдив?“. Заявлението е изцяло уважено с Решение № РД-20-85/13.04.2022 г. на заместник областен управител на област Пловдив, като исканата информация е представена на заявителя на посочения от него e-mail без заплащане на такса съгласно чл. 35, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗДОИ. Сочи се, че Наредба № Н-1/07.03.2022 г. е обнародвана в ДВ, бр. 22/18.03.2022 г., поради което не е необходимо същата да бъде публикувана на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив. Със Заповед № РД-20-105/18.05.2022 г. на Областния управител на област Пловдив е изменена Заповед № РД-20-39/28.03.2016 г. на Областния управител на област Пловдив, част II, с която са приети Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Областна администрация – Пловдив, като чл. 31 от последните бил приведен в съответствие с Наредба № Н-1/07.03.2022 г. Заповедта и актуализираният чл. 31 от Вътрешните правила били публикувани своевременно на 18.05.2022 г. на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив, раздел „Достъп до обществена информация“, като е осигурено и обновяване на съдържанието в част т. XIV. Със становище се възразява срещу присъждането на разноски поради наличието на предпоставките за прекратяване на производството поради липсата на правен интерес по чл. 159, т. 4 АПК.

Въз основа на изложеното от страните и приложените по делото писмени доказателства настоящата съдебна инстанция установи от фактическа страна следното:

В ДВ, бр. 22/18.03.2022 г., е обнародвана Наредба № Н-1/07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация.

Към датата на подаване на жалбата /с характер на искова молба/ - 11.04.2022 г., на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив, секция „Достъп до информация“, е посочено, че разходите за предоставяне на достъп до обществена информация се определят съобразно Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите /раздели XIII и XIV/. Заповедта на министъра на финансите е цитирана и в чл. 31 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Областна администрация – Пловдив.

На 11.04.2022 г. П.Т.З. е подал заявление с вх. № АСД-22-7 по описа на Областна администрация - Пловдив за достъп до обществена информация, с което е отправено искане на основание чл. 24, ал. 2 ЗДОИ да му бъде предоставена с писмо по Български пощи и по електронен път на e-mail ******, под формата на писмена справка следната информация – „Колко лева е размерът на заложените средства за „представителни разходи“ за 2021 г. в бюджета на Областния управител на област Пловдив? Колко лева е размерът на изразходените средства за „представителни разходи“ за 2021 г. на Областния управител на област Пловдив?“. Заявлението е разгледано от комисия на 13.04.2022 г. и е изцяло уважено с Решение № РД-20-85/13.04.2022 г. на заместник областен управител на област Пловдив, като в същото изрично е посочено, че исканата информация следва да се предостави на заявителя по електронен път /по-благоприятна форма на достъп за него от двете посочени според чл. 27, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗДОИ/, „с оглед на това, че не е предвидено заплащането на такса за предоставяне на информация по електронен път съгласно чл. 35, ал. 3 ЗДОИ, както е поискал и заявителят като предпочитана възможна форма за достъп, което е изключение от общото правило, че предоставянето на обществена информация е свързано със заплащане на разходи съгласно чл. 20, ал. 2 и чл. 35, ал. 1 ЗДОИ, за което е предвидено заплащане на такса /по Наредба № Н-1/07.03.2022 г./“. Решението ведно с исканата информация са получени от заявителя по електронен път на посочения адрес на електронна поща на 14.04.2022 г. По делото липсват данни решението да е оспорено.

Със Заповед № РД-20-105/18.05.2022 г. на Областния управител на област Пловдив, публикувана на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив, е изменена Заповед № РД-20-39/28.03.2016 г. на Областния управител на област Пловдив, част т. II, с която са приети Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Областна администрация – Пловдив, ведно с приложенията към тях, неразделна част от същата заповед, както следва: § 1 „Текстът на чл. 31 от раздел VII Дължими разходи и начини за заплащането им при предоставяне на достъп до обществена информация от Вътрешните правила придобива следната редакция: „Достъпът до обществена информация е безплатен – заплащат се единствено разходите по предоставянето на информация, като размера на дължимата сума се изчислява по нормативи, определени от министъра на финансите. Размерът на дължимата сума не може да превишава материалните разходи по предоставянето на исканата информация. С Наредба № Н-1/07.03.2022 г. /…/ се определят нормативите за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация съгласно приложението“. В т. II от Заповед № РД-20-105/18.05.2022 г. на Областния управител на област Пловдив е посочено, че служителят по информационно обслужване в Областна администрация – Пловдив публикува настоящата заповед и актуализирания чл. 31 от Вътрешните правила на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив, раздел „Достъп до обществена информация“, както и осигурява обновяване на неговото съдържание в частта по т. XIV Дължими разходи и начини за заплащането им при предоставяне на достъп до обществена информация с оглед извършената актуализация.

Видно от писмените доказателства, приложени към отговора на ответника от 28.07.2022 г., към дата 26.07.2022 г. на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив, раздел „Достъп до обществена информация“, е осигурено и обновено съдържанието в част т. XIV по начина, по който е определено със Заповед № РД-20-105/18.05.2022 г. на Областния управител на област Пловдив.

При така изложените факти настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 256 АПК се съдържа в глава Петнадесета, раздел II „Защита срещу неоснователни бездействия“. Съгласно ал. 1 и ал. 2 на същата „бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове“, а „неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му“. В производството по чл. 256 АПК съдът с решението си осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това, или отхвърля искането.

„Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено. Липсата на твърдяното бездействие от страна на органа лишава съдебното производство от предмет, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие – аргумент от чл. 256, ал. 3 от АПК“ /така вж. Определение № 12049/29.09.2020 г. по адм. дело № 9543/2020, V отд. на ВАС/.

Конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 256, ал. 2 АПК, тъй като по делото няма данни ищецът да е подал искане до административния орган да извърши конкретно фактическо действие, което административният орган е бил длъжен да извърши по силата на закон.

Приложение намира разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК, доколкото ищецът твърди бездействие на административен орган /областния управител на област Пловдив/ да изпълни задължение, което произтича пряко от нормативен акт - чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 ЗДОИ.

Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК в това производство се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съгласно общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК „право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения“. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 от АПК е наличие на правен интерес от търсената защита.

Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. /…/ Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен - никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения“ /ТР № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСК на ВАС/.

На първо място, съгласно чл. 15, ал. 4 ЗДОИ „организациите от обществения сектор, включително обществени библиотеки, в т. ч. и библиотеки на висши училища, архиви и музеи, публикуват всички условия за предоставянето на информацията за повторно използване на интернет страницата си и на портала по чл. 15г.“. Съгласно чл. 15а, ал. 2 ЗДОИ „в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците по ал. 1 се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт“. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДОИ „разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето“.

От изложените по-горе факти се установи, че на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив се съдържат нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 ЗДОИ, определени с Наредба № Н-1/07.03.2022 г., обн. в ДВ, бр. 22/18.03.2022 г.

Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Цитираният подзаконов нормативен акт влиза в сила три дни след обнародването му, от който момент поражда своето действие по отношение на всички негови адресати. Отделно от това, Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация според вида на носителя е отменена със Заповед № ЗМФ-156 от 11.03.2022 г. на Министъра на финансите, обнародвана в ДВ, бр. 22 от 18.03.2022 г. и която влиза в сила от датата на влизане в сила на Наредба № Н-1/07.03.2022 г.

На интернет страницата на Областна администрация – Пловдив се съдържа и Заповед № РД-20-105/18.05.2022 г. на Областния управител на област Пловдив. Въз основа нея се изменя Заповед № РД-20-39/28.03.2016 г. на Областния управител на област Пловдив, част т. II, с която са приети Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Областна администрация – Пловдив /конкретно чл. 31/. Посочва се изрично, че приложение при определяне на нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация намира Наредба № Н-1/07.03.2022 г. Обстоятелството, че съдържанието на поместените на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Областна администрация – Пловдив не е променено, е ирелевантно. От значение е публикуването на акт, с който се изменя изрично съдържанието на чл. 31 от Вътрешните правила, както и изричното вписване в раздел XIV, „Достъп до информация. Обществена информация“.

Не представлява неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДОИ, че на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив се съдържа в раздел XIII, „Достъп до информация. Обществена информация“, следното: „разходите се определят съобразно Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011г. на министъра на финансите за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация според вида на носителя“. Това е така, тъй като чл. 256, ал. 1 АПК осигурява защита срещу неоснователно бездействие - пълно бездействие на административния орган да изпълни задължение, произтичащо от нормативен акт, а не лошо или неточно изпълнение на такова задължение. Отделно, посоченото не може да се счете за действие, създаващо невярна и заблуждаваща информация. „Публикувана е цялата релевантна информация за разходите, като същата е актуална и съобразена с действащите нормативни актове, които я регламентират“ /така вж. Определение № 7412 от 25.07.2022 г. по адм. д. № 5059/2022 г., V отд. на ВАС/. Цитирането на Наредба № Н-1/07.03.2022 г. и възпроизвеждането на нормативите за разходи по чл. 20, ал. 2 ЗДОИ, посочени в приложението към подзаконовия нормативен акт, в раздел XIV, „Достъп до информация. Обществена информация“, както и публикуването на Заповед № РД-20-105/18.05.2022 г. на Областния управител на област Пловдив, на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив, е напълно достатъчно, за да ориентират потребителите какви са действащите нормативи относно дължимите разходи за получаване на достъп до обществена информация. Публикацията на предходната редакция на Вътрешните правила и цитирането на отменената Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. на Министъра на финансите в раздел XIII, „Достъп до информация. Обществена информация“, може да се ползва при сравнение, за проследяване на развитието на правната регламентация или друга аналитична дейност, но не може да въведе в заблуждение потребителите, при ясното посочване, че Вътрешните правила са изменени и приложение намира Наредба № Н-1/07.03.2022 г. В тази посока е и Определение № 7023 от 12.07.2022 г. по адм. д. № 5487/2022 г., V отд. на ВАС.

На второ място, след влизане в сила на Наредба № Н-1/07.03.2022 г. П.Т.З. е подал заявление за достъп до обществена информация до Областна администрация – Пловдив, разгледано и изцяло уважено с Решение № РД-20-85/13.04.2022 г. на заместник областен управител на област Пловдив. Исканата информация е предоставена по електронен път, за което и г-н З. не е заплатил такса по Наредба № Н-1/07.03.2022 г., по аргумент от чл. 35, ал. 3 ЗДОИ. Поради това не се констатира неблагоприятно засягане правната сфера на ищеца, вкл. и ограничаване правото му на достъп до обществена информация. Правният интерес на г-н З. от защита по чл. 256, ал. 1 АПК не би могъл да се обоснове единствено от твърденията за налична заблуждаваща информация на интернет страницата на Областна администрация – Пловдив и въз основа на потенциална, хипотетична възможност за засягане или застрашаване на права, вкл. и доколкото на една и съща дата - 11.04.2022 г., са подадени заявлението за достъп и жалбата /с характер на искова молба/, по която е образувано настоящото производство.

Формира се извод, че ищецът няма пряк и непосредствен правен интерес от търсената правна защита срещу бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, поради което жалбата му /с характер на искова молба/ следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство – прекратено. Дори и да се приеме, че към датата на образуване на съдебното производство за П.Т.З. е съществувал правен интерес от исковата защита по чл. 256, ал. 1 АПК, към настоящия момент този интерес е отпаднал поради изпълнение от ответната страна на задължението по чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 1 ЗДОИ. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес се приравнява по правни последици на началната липса на такъв. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по искането, за която съдът следи служебно. Той следва да е налице във всеки един момент на съдебното производство. Липсата на правен интерес, вкл. и при отпадането му, предпоставя прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК, а не – отхвърлянето на иска като неоснователен.

Гореизложеното е изцяло съобразено с практиката по сходни казуси: Определение № 6728 от 06.07.2022 г. по адм. д. № 5722/2022 г., V отд. на ВАС, Определение № 8716 от 20.07.2021 г. по адм. д. № 3835/2021 г., V отд. на ВАС, Решение № 3764 от 23.03.2021 г. по адм. д. № 13707/2020 г., V отд. на ВАС, Определение № 1335 от 02.02.2021 г. по адм. д. № 12917/2020 г., V отд. на ВАС, Определение № 163 от 06.01.2021 г. по адм. д. № 13048/2020 г., V отд. на ВАС.

С оглед изхода на спора разноски в полза на ищеца не се дължат. При прекратяване на производството поради липса на правен интерес на основание чл. 159, т. 4 АПК не е налице хипотеза по АПК или ГПК, в която ответникът дължи разноски на оспорващия, вкл. и в производството по чл. 256, ал. 1 АПК. Прекратяване на бездействието по чл. 256 АПК не може да бъде приравнено и на оттеглянето на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 3 АПК. В този смисъл и искането на ищеца за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Така вж. Определение № 2516 от 23.02.2021 г. по адм. д. № 1893/2021 г., V отд. на ВАС, Определение № 691 от 20.01.2021 г. по адм. д. № 13455/2020 г., V отд. на ВАС.

На основание чл. 256, ал. 1 във връзка с чл. 159, т. 4 АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата /с характер на искова молба/ на П.Т.З. с вх. № 2190/11.04.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково срещу бездействие на Областния управител на област Пловдив, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, разписано в чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, с искане същият да бъде задължен да публикува актуалните нормативни разходи, определени с Наредба № Н-1/07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 651/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд-Хасково.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

                                                          

 

СЪДИЯ: