Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260104, 05.03.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV гр. с.
На 09.02.2021 г. в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря: ДИАНА ПЛАЧКОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 898 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.Б.Д. с ЕГН **********,***, представлявана от
пълномощника й адвокат П.К., твърди, че на 10.06.2017 г., около 15:30 часа, по
път 642 в с. **, на кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“ при управление на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ** водачът М.В.В.нарушил
правилата за движение по пътищата, като при маневра „завой на дясно“ се ударил
в лек автомобил марка „Рено“, модел „Каптур“, рег. № **, управляван от С.Ж.С.,
в който пътувала ищцата, вследствие на което по последната произтекли следните
травматични увреждания : Контузио торакоабдоминалис. Политравма. Хеморагичен
шок. Фрактуре костарум 2, 3, 4, 5, 6 декс ет 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 син.
Фрактура клавикуле декс. Руптура лиенис. Хемоперитонеум. Фрактуре тибие ет
фибуле. Фрактура корпус вертебре L2. Посттравматично стресово
разстройство.
Непосредствено след инцидента Д. била приета за
лечение в КАИЛ - Хирургична клиника, при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където
пролежала до 20.06.2017 г. в шоково състояние, афебрилна, неконтактна,
неадекватна, заемаща пасивно лежащо в леглото положение, по спешност с
поставена интубационна тръба. Извършена била спешна, животоспасяваща оперативна
интервенция на 11.06.2017 г. На 06.07.2017 г. постъпила за лечение в Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където й била извършена оперативна
интервенция : Репозицио корпорис вертебре Л1. Декомпрессио радицес лумбал
стабилизацио ет остеосинтезис металика постериор-фиксацио ет инструментаци
транседикуларис Tx11-Tx12-Л2-Л3. При
прегледа й от специалист психиатър на 25.08.2017 г. било установено, че тя е
вътрешно напрегната, тревожна, емоционално лабилна със страхови изживявания и
депресивни мисли, критична, поради което й било назначено медикаментозно
лечение. На 18.09.2017 г. отново постъпила в УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където
била извършена оперативна интервенция във връзка с множеството счупвания на
подбедрицата й. Тъй като оплакванията й продължавали, на 09.10.2017 г. била
прегледана от ортопед, като й били
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 2/19
предписани
физиотерапевтични процедури. С Експертно решение № 176/02.11.2017 г. на ТЕЛК
при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** й била опредЕ.30% трайно намалена работоспособност
за срок от 2 г. с водеща диагноза „счупване
на гръбначния стълб в поясната област“. На 14.05.2018 г. тя постъпила в КОТ
при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където оперативно били отстранени от костта й
имплантираните уреди от тибия и фибула, като след операцията тя се оплаквала от
оток в подбедрицата и дефицит на подвижност на дясната глезенна става, поради
което й били предписани терапевтични процедури по схема. Тя периодично
посещавала лекари по повод оплаквания от заглъхване на лявото ухо, изтичане на
течност и шум в ушите. Било установено, че страда от **, други ** и **, **. На
18.09.2018 г. била насочена за лечение на катаракта поради оплакване от
персистираща болка, а към 21.09.2018 г. се подновили оплакванията й от тревожност,
липса на настроение, безсъние, страх да пътува в автомобил. През октомври и
ноември 2018 г. продължили оплакванията й от отслабена мускулна сила и
болезнени движения в лявата ръка, както и от болки в ключицата, в кръста,
ограничено движение в дясната ръка и дясната глезенна става. При проведените
изследвания била констатирана намалена костна плътност. Поради лесна умора при
минимален физически труд с болки в кръста и слабост в краката, мравучене на
бедрата, страх, че ще осакатее, с данни за тежка увреда на фибуларис, й били
извършени прегледи на 19.04.2019 г. и на 02.05.2019 г., при които са
установени: разтежни с-ми, СНР-умерено живи коленни отслабен ахилов в ляво,
хиперестензия по Л5 Ес1 в дясноизразен вертебрален болков с-м в лумбален дял –
болезнени движения в същия и е назначена медикаментозна терапия. В периода
месец март – месец април 2019 г. при прегледи било констатирано, че тя страда
от **, поради което й било назначено медикаментозно лечение. Поради
продължаващите болки в ушите били извършени прегледи на 05.07.2019 г., на
18.07.2019 г. и на 02.08.2019 г., при които й била поставена диагноза : „**“, както й било назначено
медикаментозно лечение.
Ищцата твърди, че в резултат на уврежданията, получени
при процесното пътнотранспортно произшествие търпи болки и много страдания.
Възстановяването й продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда
– 25.10.2019 г., не се чувства добре физически и емоционално, като за дълъг
период от време е лишена от обичайния си начин на живот, принудена да разчита
на близките си за задоволяване на елементарни свои житейски потребности. Преди
инцидента тя била здрава и активна жена на ** г., а след него тя била лишена от
обичайната динамика на ежедневието си и от контакти с приятели. Процесното
произшествие й причинило силен психологически стрес, който ще остане за цял
живот в нейното съзнание.
Освен морални вреди инцидентът й причинил и
имуществени вреди, изразяващи се в следните направения от нея разходи на обща
стойност 11 924,43 лв., от които : 4302
лв. за закупуване на медицински изделия, в това число
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 3/19
2960 лв. по
фактура № **********/11.06.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр.**; 1302 лв.
по фактура № **********/14.07.2017 г. издадена от „Моле“ ЕООД за медицински
изделия; 40 лв. по фактура № **********/20.09.2017 г. издадена от „Елмеда“ ЕООД
за закупуване на патерици; 7258 лв. за
извършени медицински услуги, в това число : 5799 лв. по фактура №
**********/07.07.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 560 лв. по
фактура № **********/06.07.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ – гр. **, 760 лв. по
фактура № **********/25.07.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ – гр. **, 120 лв. по фактура № **********/21.09.2017 г.
издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 4 лв. за линейка по фактура № **********/21.09.2017
г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 15 лв. за медицински документ по
фактура № **********/24.10.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **; 249.03 лв. за закупуване на лекарствени
средства, в това число : 15.86 лв. по фактура № *********/26.08.2017 г.,
издадена от „Фармакор“ ЕООД, 18.17 лв. по фактура № **********/21.09.2017 г.,
издадена от „Елмеда“ ЕООД, 35.44 лв. по
фактура № **********/25.10.2017 г., издадена от „Димифарма“ ЕООД, 6.46 лв. по фактура № **********/23.11.2017
г., издадена от „Амизи“ ЕООД, 4.20 лв.
по фактура № **********/23.11.2017 г., издадена от „Амизи“ ЕООД, 6.30 лв. по фактура № **********/30.05.2018
г., издадена от „**“ ЕООД, 14.01 лв. по
фактура № **********/06.06.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 44.95 лв. по фактура № **********/10.07.2018
г., издадена от „**“ ЕООД, 17.56 лв. по фактура № **********/07.11.2018 г.,
издадена от „**“ ЕООД, 22.39 лв. по
фактура № **********/01.10.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 23.58 лв. по фактура
№ **********/04.02.2019 г., издадена от „**“ ЕООД, 10.33 лв. за закупуване на
„Алга сан – гел“ по фактура № **********/09.01.2019 г., издадена от „**“ ЕООД,
29.78 лв. по фактура № **********/20.09.2018 г., издадена от „**“ ЕООД; 75.40 лв. за заплатени потребителски такси,
в това число : 58 лв. по фактура № **********/25.07.2017 г., издадена от
УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 17.40 лв. по фактура № **********/17.05.2018 г.,
издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **; 40
лв. за изследвания по Фактура № **********/26.07.2017 г., издадена от УМБАЛ
„**“ ЕАД – гр. ** за рентгенография на подбедрица - 2 бр.
Във връзка с пътнотранспортното произшествие било
образувано нохд № 5335 по описа на Районен съд – ** за 2018 г., приключило със
споразумение от 21.11.2018 г., с което подсъдимият В.е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3,
предложение 4, буква „а“, предложение 1 и 2 във връзка с чл. 343, ал. 1, буква
„б“, предложение 1 и 2 във връцка с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че е
нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл.
47, ал. 1, чл. чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 45, ал- 2 и чл. 46, ал. 2, ППЗДвП, в резултат на което е причинил
пътнотранспортно произшествие и тежка телесна повреда на М.
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 4/19
Б.Д.,
изразяваща се в разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване,
довело до загуба на слезката.
Тъй като към момента на настъпване на инцидента за
увреждащия лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ** имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗД „Евроинс“ АД във формата на полица BG/07/116003052484, със срок
на валидност от 03.12.2016 г. до 02.12.2017 г., ищцата предявила претенция за
заплащане на обезщетение пред застрахователя, по която била образувана преписка
№ **********/30.08.2017 г., но по нея било отказано плащане. Ето защо с
настоящата искова молба и признавайки, че в хода на производството ответникът й
е заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., тя
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати :
сумата от 500 000 лв. като част от дължимото й обезщетение за
неимуществени вреди, възлизащо в пълен размер на 900 000 лв. ведно със
законната лихва от 17.06.2017 г. – датата на изтичане на срока по чл. 429, ал.
3 във връзка с чл. 430, ал. 1 от Кодекс за застраховането, до окончателното й
изплащане, а също и сумата от 11 924,43 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за медицински прегледи, помощни средства и
лекарства ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане. Пълномощникът й адвокат П.К. е направила
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представляван от пълномощника му юрисконсулт С.К., не оспорва, че
към 10.06.2017 г. е имало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № **, под формата на застрахователна полица № BG/07/116003052484 от
03.12.2016 г., но твърди, че : ищцата със своето поведение има принос в размер
на 50% за настъпване на вредоносния резултат, тъй като медицинските документи
сочат, че към момента на настъпване на ПТП тя не е била с поставен предпазен
колан, поради което получените травми са могли да бъдат избегнати;
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и необосновано
завишено с оглед принципа на справедливост, трайната съдебна практика и
съществуващите в страната икономически и социални условия на живот; причинените
на ищцата травми не са леки и безспорно са й причинили болки и страдания, но
категорично не оправдават толкова висок размер на обезщетение, като
присъждането на такава висока сума би било абсолютен прецедент, сравнено с
идентични случаи, въпреки наблюдаваната в последните години тенденция за
увеличаване размера на обезщетенията; същността и целта на застрахователното
обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно да се възмезди
пострадалото лице за причинените му морални вреди, но не и да води до
обогатяване и повишаване на личния стандарт на живот; в този смисъл
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 5/19
обезщетение
от 100 000 лв., сума в какъвто размер е изплатена на ищцата, се явява
съобразено с критерия за справедливо възмездяване по чл. 52 от ЗЗД, съдебната
практика и данните за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице; тъй като дружеството е изискало от увреденото лице
допълнителни доказателства и документи, включително данни за банкова сметка,
***, то лихва не се дължи.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № /не се чете/ съставен на
10.06.2017 г. от Д.Ш.– ** ПТП при РУ – **при ОД на МВР – ** /листове 7 и 8 от
делото/, съставляващ официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК, тъй като е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му и по
установени в закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК съставлява доказателство
за изявленията пред съставителя и за извършените от него и пред него действия.
В протокола е удостоверено, че на 10.06.2017 г. около 15,30 ч. съставителят му
е посетил пътнотранспортно произшествие на път 643, с. **, на кръстовището на
ул. „**“ с ул. „**“, участници в което са : ППС с рег. № **, марка „Рено“,
модел „Каптур“, собственост на „**“ и управлявано от С.Ж.С. и ППС с рег. № **,
марка „Опел“, модел „Зафира“, собственост на „**“ ООД и управлявано от М.В.В.,
при което е констатирал, че по двата автомобила има видими щети, както и че при
произшествието има две пострадали лица – ищцата М.Б.Д. и водачът на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, № ** - М.В.В.
Видно от приложеното за послужване към настоящото дело
нохд № 5335 по описа на Районен съд – ** за 2018 г. и съдържащото се в него д.
п. №144 по описа на РУ – ** за 2017 г. във връзка с произтеклото на 10.06.2017
г. пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“, рег. № ** М.В.В.на същата дата е образувано наказателно
производство, приключило с одобрено от Районен съд – ** на 21.11.2018 г.
окончателно споразумение по нохд № 5335/18 г. между Районна прокуратура ** и
подсъдимия В., с което последният е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 4, буква „а“, предложение 1 и 2 във
връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б“, предложение 1 и 2 във връзка с чл. 342, ал.
1 от НК, за това, че на 10.06.2017 г., на път ІІІ-642, в с. **, област **, на
кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“, при управление на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, рег. № ** е нарушил правилата за движение : чл. 5, ал.
1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, чл. чл.
50, ал. 1 ЗДвП,
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 6/19
чл. 45, ал.
2 и чл. 46, ал. 2, ППЗДвП, при което по непредпазливост е причинил тежка
телесна повреда на М.Б.Д., изразяваща се в разкъсване на слезка, наложило
оперативното й отстраняване, довело до загуба на слезката и средна телесна
повреда на Г. С., изразяващи се в счупване на долния край на лявата раменна
кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, като
от деянието е настъпила телесна повреда на повече от едно лице.
Одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда според чл. 383, ал.
1 Наказателно-процесуален кодекс, а чл. чл. 300 ГПК разпорежда, че влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което по
силата на посочените норми и въз основа на одобреното от Районен съд – **
окончателно споразумение по нохд № 5335/18 г. настоящият състав приема за
установено, че на 10.06.2017 г. третото лице М.В.В.при управление на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ** противоправно /нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 47, ал. 1,
чл. чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 45, ал. 2 и чл. 46, ал. 2, ППЗДвП/, виновно - по непредпазливост, е причинил тежка
телесна повреда на М.Б.Д., изразяваща се в разкъсване на слезка, наложило
оперативното й отстраняване, довело до загуба на слезката.
По делото е прието като доказателство и
заверено копие на Епикриза издадена от третото лице „УМБАЛ „**““ ЕАД /листове
20 и 21 от делото/, видно от което ищцата е постъпила в „УМБАЛ „**“ ЕАД – гр.**
– Втора хирургична клиника на 10.06.2017 г. и в същия ден й е извършена
операция, при която е премахната слезката й, като на 05.07.2017 г. е изписана
от лечебното заведение с окончателна диагноза : „Контузио торакоабдоминалис.
Политравма. Хеморагичен шок. Фрактуре костарум 2,3,4,5,6 декс ет
4,5,6,7,8,9,10,11 син. Фрактура клавикуле декс. Руптура лиенис. Хемоперитонеум.
Фрактуре тибие ет фибуле декс. Фрактура корпус вертебре L2.“, което съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза означава : „Разкъсване на
слезката. Счупване на 2, 3, 4, 5, 6 ребра в дясно и 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11
ребра в ляво. Счупване на дясната ключица. Счупване на десния малък и голям
пищял. Счупване на тялото на първо поясен прешлен. Контузия и компресия
/притискане/ на израстъците на първи и
втори поясни прешлени. Контузия на гръдния кош и корема.“ Пак според
същото тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да
възникнат така, както се посочва в материалите по делото – при пътнотранспортно
произшествие, като пътничка на задната седалка в дясно на лек автомобил, който
се блъска челно отпред в ляво с друг лек автомобил.
„УМБАЛ „**““ ЕАД - гр. **, в което ищцата
е приета за лечение непосредствено след инцидента на 10.06.2017 г., е лечебно
заведение
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 7/19
създадено от държавата съгласно чл. 5, ал. 1 от Закон за лечебните
заведения, поради което по отношение на
него е приложима Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната
медицинска помощ в държавните болнични заведения, която макар и приета на
основание отменения Закон за здравето е запазила действието си по силата на §
39 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за здравето,
като в чл. 36, ал. 1 от посочената наредба изрично е предвидено, че на изписан
болен в деня на изписването се издава епикриза
в три екземпляра, единият от които се предава на него, другият се изпраща на
лекаря, който го лекува или наблюдава в извънболнични условия, а третият остава
в историята на заболяването. Следователно, тъй като епикризата се издава от
длъжностно лице и по определен в закона ред, то същата съставлява официален
документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с доказателствена
сила относно дадената от лекуващия лекар окончателна диагноза. Ето защо въз
основа на епикризата, а също и на заключението на вещото лице ** Б., че
описаните в нея травматични увреждания по ищцата е възможно да са причинени по
описания в исковата молба начин – „…при ПТП, като пътничка на задната седалка в
дясно на лек автомобил, който се блъска челно отпред в ляво с друг лек
автомобил.“, съдът приема, че в причинно-следствена връзка с извършеното от
третото лице М.В.В.на 10.06.2017 г. противоправно деяние, изразяващо се в
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, чл. чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 45, ал. 2 и чл. 46, ал. 2, ППЗДвП, при
управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ** освен описаната в
одобреното от Районен съд – ** по нохд № 5335/18 г. споразумение тежка телесна
повреда - разкъсване на слезка, наложило оперативното й отстраняване,
довело до загуба на слезката, на ищцата са причинени
и следните травматични увреждания :
счупване на 2, 3, 4, 5, 6 ребра в дясно и 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 ребра
в ляво; счупване на дясната ключица; счупване на десния малък и голям пищял;
счупване на тялото на първо поясен прешлен; контузия и компресия /притискане/
на израстъците на първи и втори поясни
прешлени; контузия на гръдния кош и корема.
В депозирания по делото отговор на
исковата молба ответникът изрично призна факта, че към 10.06.2017 г. за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. №
** е имало сключен между собственика му и
дружеството договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на застрахователна полица № BG/07/116003052484/03.12.2016 г., като предявените
искове са оспорени само по размер с оглед на наведеното от дружеството
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, а също
и на твърдението, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди е прекомерен – несъобразен с критериите за справедливост, с трайната
съдебна практика по аналогични дела и със съществуващите в страната
икономически и социални условия на живот.
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 8/19
В обобщение въз основа на анализа на коментираните в
предходното изложение доказателства и признанието на ответника настоящият
състав приема, че са налице визираните в закона – чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс
за застраховането, предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя на застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане
/противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са
настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от
настъпване на което е бил покрит посредством сключен с ответника договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което следва да
се пристъпи към изясняване на единствения спорен по делото въпрос за размерите
на претендираните обезщетения през призмата на наведените в отговора възражение
за наличие на принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат и твърдение за
прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в
тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на
обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК
на ВС/.
В настоящия случай възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата се основава на твърдението, че
към момента на пътнотранспортното произшествие тя не е била с поставен
предпазен колан.
В действителност законът – чл. 137а, ал. 1 Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, създава задължение за водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, от която
е и лек автомобил марка „Рено“, модел „Каптур“, рег. № **, в който се е возила
ищцата в момента на пътнотранспортното произшествие, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, като за установяване на обстоятелството дали в
момента на произшествието ищцата е била с поставен обезопасителен колан бяха
допуснати гласни доказателствени средства, а също и комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Според показанията на св. Н.Д.– съпруг на ищцата, в
деня на произшествието последната била с предпазен колан. Същевременно св. С.С.
– водач на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата в деня на ПТП, заявява,
че не е видял дали в момента на ПТП г-жа Д. е била с предпазен колан.
Съобразно заключението на вещите лица по допуснатата
по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза : „Тялото на
пътника преди удара има посока и скорост на движение, съвпадащи с посоката и
скоростта на автомобила. В момента на удара съгласно първия закон на Нютон
/Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно
движение до тогава, докато външна сила не го изведе от това състояние./, тялото
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 9/19
на пътника
ще се стреми да запази посоката и скоростта си на движение, докато в същото
време съгласно плана на скоростите в момента на удара векторът на изменението
на скоростта е насочен назад и на дясно спрямо автомобила. Вследствие на това
тялото на пътника ще се премести в купето на автомобила напред и наляво. При
поставен предпазен колан той ще ограничи движението на тялото в известна
степен, а без поставен предпазен колан тялото ще се удари в предните седалки.
Най-вероятно към момента на удара пострадалата М.Б.Д. не е била с поставен
предпазен колан. … По кожата на пострадалата …. не се установяват характерни
следи /охлузвания и кръвонасядания с лентовидна форма/ от поставен предпазен
колан. Ако пострадалата … е била с поставен предпазен колан, то травматичните
увреждания щяха да бъдат значително по-леки. Вещото лице не може с
категоричност да посочи кои увреждания биха били избегнати от така описаните.
Изследванията показват, че при пътник на задна дясна седалка предпазният колан
предполага една по-добра степен на защита при челен удар в сравнение с пътник
без колан.“ Според изявленията на вещите лица направени в открито съдебно
заседание на 09.02.2021 г. при приемане на заключението им : „… Счупването на
тялото на втори поясен прешлен се получава, когато силите се насочат по оста на
гръбначния стълб, а именно, когато тялото отскочи и после се приземи на
седалище и цялата инерция се насочи към този втори поясен прешлен. Ако тялото
на пострадалата е било с поставен предпазен колан, то няма как да се отдели от
седалката, коланът ще го придържи. Най-вероятно тялото е отскочило напред и
след това се е върнало на седалката и при това отскачане и връщане се е чупил
този поясен прешлен. /** Б./ …“; когато кръвонасяданията са причинени от
предпазен колан трябва да са повече линейни, лентовидни, на широчина около 6-8
см., колкото е широчината на колана /** Б./; в случая ребрата вляво са счупени
отзад по лопатъчната линия, а не отпред – ако коланът ги натисне би следвало да
се счупят отпред, където ги натиска коланът, в предната част, а не отзад,
където е лопатката /** Б./; при носенето на колан тези повреди, които са
констатирани е по-малко вероятно да настъпят или няма да настъпят, но могат да
настъпят други, които да се по интензивност и по тежест еквивалентни на тези,
но това е в сферата на предположенията /**. М./; десният крак на ищцата е
счупен, което означава, че тя се е ударила в предна дясна седалка, но при
поставен предпазен колан това не би могло да се случи – седалката не може да се
придвижи толкова, че да се счупи кракът, следователно тя а е била без колан /**
Б./; обезопасителен колан слезка на къса, той може да натисне и да счупи ребра,
но слезка не, слезката се къса директно от удара, което говори за някакъв силен
удар отпред в предна седалка /** Б./; при пътник на задна дясна седалка, ако
има такова счупване – счупване на десен долен крайник малък и голям пищял, то е
само от удар в предната седалка, то няма къде другаде да настъпи /**. М./.
Вещите лица защитиха депозираното от тях заключение по
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза абсолютно
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 10/19
аргументирано
и обосновано при изслушването им в открито съдебно заседание на 09.02.2021 г.,
поради което при формиране на извода относно обстоятелството дали в момента на
произшествието ищцата е била с поставен предпазен колан съдът ще обоснове
решението си на заключението, а не на показанията на св. С., които могат да се
приравнят на липса на показания и на св. Д. които настоящият състав намира за
заинтересовани с оглед на становищата на експертите.
Предвид гореизложеното, изхождайки от произтеклите у
ищцата травматични увреждания /счупване на тялото на втори поясен прешлен,
счупване на ребрата вляво отзад по лопатъчната линия, счупване на десен долен
крайник малък и голям пищял, скъсана слезка/ и заключението на вещите лица **
Б. и **. М., че тези увреждания не биха настъпили или е по-малко вероятно да
настъпят при носенето на колан, а също и от липсата на характерните травматични
увреждания при наличие на предпазен колан по ищцата / линейни, лентовидни
кръвонасядания на широчина около 6-8 см., колкото е широчината на колана/,
настоящият състав приема за установено, че в момента на инцидента в нарушение
на задължението си по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП като пътник в движещия се лек автомобил
марка „Рено“, модел „Каптур“, рег. № **, тя не е имала поставен обезопасителен
колан, както и че с това свое противоправно бездействие е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, а предвид определената от двамата
експерти степен на вероятност за ненастъпване на процесните травматични
увреждания при поставен обезопасителен колан като значителна - че приносът на
ищцата за настъпване на вредите е наполовина.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51,
ал. 1 ЗЗД/, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно
дадените задължителни разрешения в т. ІІ от Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно,
а като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели
:
св. Н.Д.: съпругата му имала тревоги, че ще се
парализира; изпитвала болки, поради което била на болкоуспокояващи; в
продължение на повече от двадесет дни заради прешлена трябвало да стои
неподвижно в леглото; в продължение на два месеца била в болница, през което
време и още един месец след това била на подлога; след втория месец започнала
полека да се изправя, но не можела да ходи; впоследствие – на третия, четвъртия
месец с помощта на проходилка и на патерици успявала да стигне до тоалетната;
до шестия месец ползвала инвалидна количка; преди инцидента тя не работила,
била много
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 11/19
енергична,
държала да е здрава, да изглежда добре, да има добро самочувствие, спортувала
донякъде – правела гимнастика, обикаляла около Гребната база, опитвала се да
поддържа форма, обръщала внимание на външния си вид, имала положително
отношение към живота, но след случилото се мисли само за него и от ден на ден
като че ли по-зле става; има периоди, през които не става от леглото с
оплакване, че е уморена; оплаква се от болка в кръста, от отпадналост;
св. Е.Б.: познава ищцата като сърдечна, общителна и
оптимистична, но понастоящем има коренна разлика в нея; преди инцидента била
физически актива, но след връщането й от болницата била в състояние на
абсолютна невъзможност и безпомощност, изобщо не разговаряла; повече от два
месеца била неподвижна; дълго време не можела да свикне с инвалидната количка,
тъй като имала страхотни болки, като болките продължават и към датата на
разпита на свидетеля; понастоящем не спортува, даже и на разходна не ходи,
защото не може да издържи да върви, движението й причинява болка.
Констатира се още от заключението на вещото лице ** Б.
по допусната съдебномедицинска експертиза, а също и от изявленията му направени
в открито съдебно заседание на 15.12.2020 г. и в открито съдебно заседание на
09.02.2021 г. : разкъсването на слезката, наложило нейното оперативно
отстраняване е довело до загуба на слезка, при което стандартът на живот не се
нарушава толкова, но вече ищцата няма да може да бяга, възможно е да е
по-податлива на вирусни инфекции; счупването на 2,3,4,5,6 ребра в дясно и
4,5,6,7,8,9,10,11 ребра в ляво поотделно и по съвкупност са довели до трайно
затрудняване движенията на снагата, като възстановителният период е с
продължителност около 2- 3 месеца, ако не настъпят усложнения; счупването на
дясната ключица е довело до трайно затрудняване на движенията на десения горен
крайник, като възстановителният период е продължил около два месеца, след които
е налице пълно възстановяване; счупването на десния малък и голям пищял
поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник, като възстановителният период е с продължителност от 2 – 3 до 4
месеца; счупването на тялото на първия поясен прешлен, контузията и компресията
на израстъците на първи и втори поясни прешлени поотделно и по съвкупност са
довели до трайно затруднение движенията на снагата, като възстановителният
период е с продължителност от 2 - 3 до четири месеца; контузията на гръдния кош
и корема са причинили болка и страдание без разстройство на здравето, като
оздравителният период е с продължителност 20 дни; непосредствено след инцидента
ищцата е приета в УМАЛ „**“ ЕАД – гр. ** в увредено общо състояние, като е
извършена оперативна интервенция за премахване на слезката и възстановяване
целостта на долния десен крайник, като е пролежала в КАИЛ за периода 10.06.2017
г. – 20.06.2017 г., след което е преместена във ІІ-ра клиника по хирургия,
където е останала за наблюдение до 05.07.2017 г., като на следващия ден е
приета в Клиника по неврохирургия на същото лечебно заведение, в която е
извършена оперативна интервенция за възстановяване на тялото на първи поясен
прешлен, декомпресиране на нервните коренчета и стабилизация на гръбначния
стълб,
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 12/19
като е
изписана на 16.07.2017 г.; за периода 18.09.2017 г. – 21.09.2017 г. е пролежала
в КОТ при УМАЛ „**“ ЕАД за извършване на операция по премахване на металните
тела на подбедрицата, като изписването й е последвано от неколкократни курса по
физиотерапия и раздвижване; настъпили са и следните усложнения и увреждания в
причинно-следствена с произтеклите от инцидента травматични увреждания –
увреждания на меджупрешленните дискове в поясни и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия, перестетична мералгия – болезнено състояние, свързано с
притискането или увредата на бедрения кожен нерв и характеризиращо се с
повишена чувствителност, която се появява след натоварване; мононевропатия на
горен крайник – увреждане на само един нерв на горения крайник, водещо до болка
и слабост при леко засягане в засегнатия крайник; увреждане на тибиалния и
фибуларния нерв, характеризиращо се със загуба на усета, контрола на мускулите,
мускулния тонус и евентуална загуба на мускулна маса поради липса на нервна
стимулация, като към датата на изготвяне на заключението – 10.12.2020 г.,
остатъчни явления, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП са
уврежданията на тибиалния и фибуларния нерв, както и появилата се
мононевралгия; пълното възстановяване на пострадалата няма как да се определи
във времеви период не само заради характера на остатъчните явления след травматичните
увреждания, но и поради факта, че това зависи и от упоритостта на провеждане на
лечението от самата ищца; към 10.12.2020 г. ищцата има лека накуцваща походка,
но не използва помощни средства.
Съобразно заключението на вещото лице О.Д. по допуснатата по делото съдебна
психологична експертиза и изявленията на същото в открито съдебно заседание на
15.09.2020 г. : претърпеният инцидент се е отразил негативно на психологическия
статус на пострадалата и е довел до промени в емоционално-волевото и социално функциониране,
но не и до психични проблеми, психични разстройства; актуалният психологически
статус на Д. основно е повлиян от мислите и чувствата й свързани с
пътнотранспортното произшествие, което е и основание да се твърди негативното
му влияние; мащабът на това влияние е невъзможно да бъде определен коректно
доколкото не са налице документи, отразяващи психичния й статус преди инцидента
В обобщение на коментираните до тук доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка : произтеклите от
противоправното деяние на застрахования травматични увреждания са причинили на
ищцата множество болки, страдания и неудобства – в продължение на около три
месеца тя е била изключително зависима от чужди грижи, след което с помощни
средства постепенно е започнала да се придвижва самостоятелно, което е било
съпроводено с болеви усещания, каквито продължават да се наблюдават и към датата
на приключване на съдебното дирене предвид настъпилите усложнения по време на
оздравителния процес; първоначално е имала притеснения да не се парализира;
макар и чисто медицински оздравителния процес да е продължил около 4 месеца към
датата на приключване на съдебното дирене не е налице
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 13/19
пълно
възстановяване, като не може да бъде дадена и прогноза дали ще се стигне до
такова. Инцидентът е променил начина й на живот – преди него тя е била дейна,
активна и суетна жена, а понастоящем вече не спортува, не излиза да се движи не
защото не желае, а защото лесно се уморява и изпитва болки при леки
натоварвания. Случилото се е дало отражение и на психологичния й статус –
налице са промени в емоционално-волевото й и социално функциониране, като и към
датата на приключване на съдебното дирене тя продължава да мисли за случилото
се и да го преживява. Не се установява, обаче, да има психични проблеми,
съответно психични разстройства.
Предвид гореизложеното като се вземат предвид липсата
на пълно възстановяване на ищца, продължаващите болки и неудобства от травмите
и произтеклите от тях усложнения по време на оздравителния процес,
продължаващите мисли и преживявания от катастрофата, наличието на физически
недъг – нарушение в походката й /леко накуцване/, вече повече от 3 години след
инцидента, то и отчитайки невъзможността да бъде дадена точна прогноза за
възстановяването на ищцата в съответствие критериите за справедливост
настоящият състав намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен
на 300 000 лв., от която сума като се приспадне приносът на ищцата за
настъпване на вредите от 50% и платеното в хода на производството от ответника
обезщетение в размер на 100 000 лв., то искът за заплащане на
застрахователно обезщетение следва да бъде уважен до размера на сумата от 50000
лв., като за разликата до предявения частичен размер от 500000 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя
за задължение, произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие
с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с
чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива в рамките на
застрахователната сума и отговорността на застрахования и за лихвите за забава,
когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна, то законната лихва върху определеното от съда
обезщетение следва да бъде присъдена от по-ранната дата измежду посочените две.
Видно
от приетия като доказателство заверен препис на преписка по щета №
**********/30.08.2017 г., образувана във връзка с процесното застрахователно
събитие, в нея липсват данни застрахованото лице да е уведомило застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие, като за репариране на произтеклите
вредни последици от същото дружеството е поканено с Молба вх. № 11930 и Искане
за завеждане на претенция по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите под същия номер от адвокат А.Б. в качеството му на пълномощник
на ищцата на 30.08.2017 г.
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 14/19
Ето защо и предвид гореизложеното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху
главницата от 50 000 лв. от 30.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
като без уважение следва да бъде оставено искането за присъждане на законната лихва
за периода 17.06.2017 г. – 29.08.2017 г.
Тъй
като присъждането на законна лихва е законна последица от уважаване на иска, а
в случая искът за разликата над присъдените 50 000 лв. до размера на
сумата от 150 000 лв. се отхвърля поради извършеното в хода на производството
плащане, то не следва да се присъжда законната лихва върху главницата от
100 000 лв. за периода от 17.06.2017 г. до датите на извършване на трите
плащания по нея.
По претенциите за имуществени вреди :
Като доказателства по делото са приети заверени копия
на : фактура № **********/11.06.2017 г. за сумата от 2960 лв. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **,
фактура № **********/14.07.2017 г. за сумата от 1302 лв. издадена от „Моле“
ЕООД, фактура № **********/20.09.2017 г.
за сумата от 40 лв. издадена от „Елмеда“ ЕООД за закупуване на медицински изделия на обща стойност 4302 лв.; фактура №
**********/07.07.2017 г. за сумата от 5799 лв. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр.
**, фактура № **********/06.07.2017 г. за сумата от 560 лв. издадена от УМБАЛ
„**“ – гр. **, фактура № **********/25.07.2017 г. за сумата от 760 лв. издадена
от УМБАЛ „**“ – гр. **, фактура № **********/21.09.2017 г. за сумата от 120 лв.
издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, фактура № **********/21.09.2017 г. за
сумата от 4 лв. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** и фактура №
**********/24.10.2017 г. за сумата от 15 лв. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр.
** за извършени медицински услуги на
обща стойност 7258 лв.; фактура
№ *********/26.08.2017 г. на стойност 15.86 лв. издадена от „Фармакор“
ЕООД, фактура № **********/21.09.2017 г.
на стойност 18.17 лв. издадена от „Елмеда“ ЕООД, фактура №
**********/25.10.2017 г. на стойност 35.44 лв. издадена от „Димифарма“ ЕООД,
фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 6.46 лв. издадена от „Амизи“ ЕООД,
фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 4.20 лв. издадена от „Амизи“
ЕООД, фактура № **********/30.05.2018
г. на стойност 6.30 лв. издадена от „**“ ЕООД, фактура № **********/06.06.2018
г. на стойност 14.01 лв. издадена от „**“ ЕООД, фактура № **********/10.07.2018
г. на стойност 44.95 лв. издадена от „**“ ЕООД, фактура № **********/07.11.2018
г. на стойност 17.56 лв. издадена от „**“ ЕООД, фактура № **********/01.10.2018
г. на стойност 22.39 лв. издадена от „**“ ЕООД, фактура № **********/04.02.2019
г. на стойност 23.58 лв. издадена от „**“ ЕООД, фактура № **********/09.01.2019
г. на стойност 10.33 лв. издадена от „**“ ЕООД, фактура № **********/20.09.2018
г. на стойност 29.78 лв. издадена от „**“ ЕООД за закупуване на лекарствени средства на обща стойност 249.03 лв.;
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 15/19
фактура №
**********/25.07.2017 г. на стойност
58 лв. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** и фактура № **********/17.05.2018 г.
на стойност 17.40 лв. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** за заплатени потребителски такси на обща стойност 75.40 лв.;
фактура № **********/26.07.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** за
рентгенография на подбедрица - 2 бр., за
заплатени такси за изследвания на стойност 40 лв.
Горните фактури са придружени от фискални бонове,
заверени преписи на които също са приети като доказателства по делото. Съгласно
чл. 118, ал. 3 Закон за данък върху добавената стойност фискалният бон
съставлява хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Следователно същият съставлява доказателство за извършено плащане.
Според заключението на вещото лице ** Б. по
допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза всички горепосочени фактури
и фискални бонове са в пряка причинно-следствена връзка с получените от
процесното ПТП травматични увреждания, извършването на разходите по тях е било
необходимо, с цел по-бързото възстановяване на здравословното състояние на
пострадалата.
В обобщение
съдът приема за установено, че за лечението и възстановяването си от процесните
травматични увреждания ищцата е направила разходи в общ размер на 11924.43
лева, съставляващи имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, тъй като са непосредствена последица от увреждането, поради
което претенциите за имуществена обезвреда като доказани следва да бъдат уважени,
но до размера на половината от горната сума, възлизащ на 5962.22 лв., предвид
установения принос на ищцата за настъпването на вредите от 50%, а за разликата
до пълния претендиран такъв от 11924.43 лева същите като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във
връзка с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на ищцата – адвокат П.К., следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
съдействие по настоящото дело в размер на 2650.64 лв. съразмерно на уважените
искове, в която сума в съответствие с § 2а от Допълнителни разпоредби на
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е включен и данък
върху добавената стойност, тъй като видно от представения в последното
проведено по делото открито съдебно заседание заверен препис на Удостоверение
за регистрация от 16.08.2011 г. /лист 377, том 2 от делото/ адвокат К. е
регистрирано по ЗДДС лице /при уважени искове в общ
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 16/19
размер на
55962.22 лв. възнаграждението се формира както следва – 830 лв. + 3 % върху
разликата над 10000 лв. до 55962.22 лв., възлизаща на 45962.22 лв./, като за
заплащането на така определеното възнаграждение на адвокат К. ответникът следва
да бъде осъден.
Въпреки отхвърляне на иска за неимуществени вреди за
платените в хода на производството от ответника 100 000 лв., то по
аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с така закъснялото
плащане дружеството е дало повод за завеждане на делото по отношение на тази
част от претенцията разноските по производството по отношение на нея следва да
останат в негова тежест. При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 417.24 лв.
разноски по производството /600 лв. депозит за вещи лица х 69.54%/, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 312.93 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт съразмерно на отхвърлените искове, както и на иска по чл. 432, ал.
1 КЗ за неимуществени вреди до размера на сумата от 100 000 лв., за която
част от същия ответникът е дал повод за завеждане на делото – 69.54 %
/възнаграждението за защита от юрисконсулт е определено на база максималния
дължим размер на възнаграждението, увеличен с 50% съобразно чл. 38 Закон за
правната помощ във връзка с чл. 25, ал.
2 във връзка с чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ х
69.54 %/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 2238.49
лв. държавна такса по производството /55962.22 лв. х 4%/ и сумата от 30.60 лв.
разноски по допуснатите по делото
съдебномедицинска и съдебна психологическа експертизи съразмерно на уважените
искове /280 лева бюджетни средства х 10.93%/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на М.Б.Д. с ЕГН **********,***, обезщетения за вреди,
причинени от М.В.В.на 10.06.2017 г., на път ІІІ-642, в с. **, област **, на
кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“, който при управление на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № **, нарушил правилата за движение - чл. 5,
ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, чл.
чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 45, ал. 2 и чл. 46, ал. 2, ППЗДвП, при което по
непредпазливост причинил тежка телесна повреда на М.Б.Д., изразяваща се в
разкъсване на слезка, наложило оперативното й отстраняване, довело до загуба на
слезката - престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 4, буква „а“,
предложение 1 и 2 във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б“, предложение 1 и 2 във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 17/19
което е
признат с одобрено от Районен съд – ** по нохд № 5335/18 г. на 21.11.2018 г.
окончателно споразумение, сключено между него и Районна прокуратура **, а също
и следните травматични увреждания : счупване на 2, 3,
4, 5, 6 ребра в дясно и 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 ребра в ляво; счупване на
дясната ключица; счупване на десния малък и голям пищял; счупване на тялото на
първо поясен прешлен; контузия и компресия /притискане/ на израстъците на първи
и втори поясни прешлени; контузия на
гръдния кош и корема, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е покрит посредством сключен със ЗД „Евроинс“ АД договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на застрахователна полица № BG/07/116003052484/03.12.2016 г., в
размери както следва :
50 000
лв. /петдесет хиляди лева/ за неимуществени вреди ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния
претендиран размер от 500 000 лева - отхвърля предявения частичен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен,
като за сумата от 50 000 лв. до 150 000 лв. искът се отхвърля като
неоснователен поради извършено в хода на производството плащане, а за сумата от
150 000 лв. до 300 000 лв. – искът се отхвърля като неоснователен
поради приемането, че ищецът с поведението си е допринесъл наполовина за
настъпване на вредоносния резултат, както и отхвърля искането за присъждане на
законната лихва върху присъдената гладница от 17.06.2017 г. до 29.08.2017 г., а
също и искането за присъждане на законната лихва върху изплатеното в хода на
производството застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. от
17.06.2017 г. до датата на плащането;
5962.22 лв.
/пет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ за
имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на медицински изделия и
лекарства, за заплатени медицински услуги, потребителски такси и изследвания, от които : 4302 лв. за закупуване на медицински изделия, в това число 2960 лв. по фактура № **********/11.06.2017
г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **; 1302 лв. по фактура №
**********/14.07.2017 г. издадена от „Моле“ ЕООД за медицински изделия; 40 лв.
по фактура № **********/20.09.2017 г. издадена от „Елмеда“ ЕООД за закупуване
на патерици; 7258 лв. за извършени
медицински услуги, в това число : 5799 лв. по фактура №
**********/07.07.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 560 лв. по
фактура № **********/06.07.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ – гр. **, 760 лв. по
фактура № **********/25.07.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ – гр. **, 120 лв. по фактура № **********/21.09.2017 г.
издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 4 лв. за линейка по фактура №
**********/21.09.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 15 лв. за
медицински документ по фактура № **********/24.10.2017 г., издадена от УМБАЛ
„**“ ЕАД – гр. **; 249.03 лв. за
закупуване на лекарствени средства, в това число : 15.86 лв. по фактура №
*********/26.08.2017 г., издадена от „Фармакор“ ЕООД,
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 18/19
18.17 лв. по
фактура № **********/21.09.2017 г., издадена от „Елмеда“ ЕООД, 35.44 лв. по фактура № **********/25.10.2017
г., издадена от „**“ ЕООД, 6.46 лв. по
фактура № **********/23.11.2017 г., издадена от „Амизи“ ЕООД, 4.20 лв. по фактура № **********/23.11.2017
г., издадена от „Амизи“ ЕООД, 6.30 лв.
по фактура № **********/30.05.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 14.01 лв. по фактура № **********/06.06.2018
г., издадена от „**“ ЕООД, 44.95 лв. по
фактура № **********/10.07.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 17.56 лв. по фактура
№ **********/07.11.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 22.39 лв. по фактура № **********/01.10.2018
г., издадена от „**“ ЕООД, 23.58 лв. по фактура № **********/04.02.2019 г.,
издадена от „**“ ЕООД, 10.33 лв. за закупуване на „Алга сан – гел“ по фактура №
**********/09.01.2019 г., издадена от „**“ ЕООД, 29.78 лв. по фактура №
**********/20.09.2018 г., издадена от „**“ ЕООД; 75.40 лв. за заплатени потребителски такси, в това число : 58 лв.
по фактура № **********/25.07.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **,
17.40 лв. по фактура № **********/17.05.2018 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД –
гр. **; 40 лв. за изследвания по
Фактура № **********/26.07.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** за
рентгенография на подбедрица - 2 бр.
ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2019 г.,
до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от
11924.43 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ като
неоснователен поради приемането, че ищецът с поведението си е допринесъл
наполовина за настъпване на вредоносния резултат.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на
адвокат П.К.,***, с адрес на кантората –
**, сумата от 2650.64 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева и шестдесет и
четири стотинки/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца по т. д. № 898 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с.
за 2019 г. М.Б.Д. съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 2238.49
лв. /две хиляди двеста тридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/
държавна такса по производството и сумата от 30.60 лв. /тридесет лева и шестдесет
стотинки/ бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебномедицинска и
съдебна психологическа експертизи съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА М.Б.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление - бул.
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 19/19
„Христофор
Колумб“ № 43 : сумата от 417.24 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и
двадесет и четири стотинки/ разноски по производството и сумата от 312.93 лв.
/триста и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки/ възнаграждение за защита
от юрисконсулт съразмерно на отхвърлените искове, в това число и на отхвърления
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера на сумата от 100 000 лв., за която
част от същия дружеството е дало повод за завеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да
се връчат на страните.
СЪДИЯ