Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ МАРИЯНА ШИРВАНЯН
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря
АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2432 по описа на съда за две хиляди двадесет
и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт Б.Н., срещу постановеното от ВРС, ІІ състав, решение № 1198/09.09.2022 г. по н.а.х.д. № 53/2022 г., с което
е отменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
наказателно постановление № 03-2100005/15.09.2021 г.,
с което на „Бриелла МГ груп“ ЕООД за нарушение на чл. 12 ал. 1 вр. чл. 11 ал. 5
от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП е наложена имуществена санкция в
размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, на основание чл. 413 ал. 2 КТ.
По съображения за допуснато от
въззивния съд нарушение на закона поради неправилност на преценката му за
неточно определен от АНО субект на административното нарушение и за
неосъществен състав на административно нарушение се иска решението да бъде
отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на спора от
касационната инстанция, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се потвърди и на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото за двете съдебни
инстанции процесуално представителство от юрисконсулт.
В съдебно заседание касаторът
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, не се
явява, представлява се от юрисконсулт Б.Н., който поддържа подадената
касационна жалба.
Ответната по касация страна –„Бриелла МГ груп“
ЕООД, редовно призована, се представлява от адвокат Мариян М, който от името на
доверителя си изцяло оспорва касационната жалба като се придържа към подадения
срещу нея писмен отговор, според който решаващият делото съд правилно е приел,
че индивидуализираното в наказателното постановление административно нарушение
е свързано с неизпълнение на задължение на длъжностното лице в дружеството,
което е натоварено с провеждането и документирането на инструктажа, поради което „Бриелла МГ груп“
ЕООД поначало неправилно е наказано с административно наказание по чл. 413 ал.
2 КТ. Поддържа се и становище, че недокументирането на проведен инструктаж
поначало не представлява нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като за това
деяние не е предвидена санкция. Въз основа на това се иска решението на ВРС да
се остави в сила като на Бриелла МГ груп“ ЕООД да се присъдят направените разноски
за касационната инстанция.
Заключението на прокурора от Окръжна
прокуратура - Варна е, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави
в сила.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на
касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на датата 16.09.2022 г. /л. 31 от н.а.х.д. № 53/2022
г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд,
чрез който е предявена, тя е подадена на 26.09.2022 г. С нея е сезиран родово и
местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни
процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд –
Варна наказателно постановление № 03-2100005/15.09.2021 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна е ангажирал административнонаказателната отговорност по чл. 413 ал. 2 КТ
на „Бриелла МГ груп“ ЕООД за това, че
като работодател на 10.08.2021 г. в стопанисвания от дружеството павилион за
наргиле към снек-бар „Пинк“, находящ се в гр. Варна, плаж „Кабакум“, е допуснал
до работа лицето А.А.И. да изпълнява трудови функции на длъжност „консултант“ преди
да е документирал начален инструктаж за безопасност и здраве в книгата за
инструктаж. С индивидуализираното по този начин изпълнително деяние АНО е
приел, че „Бриелла МГ груп“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 12 ал. 1 вр.
чл. 11 ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП и е наложил на
дружеството следващото се административно наказание по чл. 413 ал. 2 КТ.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел в решаващите си мотиви, че задължението за
документиране на инструктаж възниква само след изпълнението на задължението за
провеждането му, а в АУАН и в НП не са наведени твърдения за провеждането на
инструктаж на постъпилото на работа лице Антон Александров Илиев като не са
представени и доказателства в тази насока. Наред с това съдът е приел, че в
АУАН и в НП неправилно е посочен субектът на административното нарушение, тъй
като съгласно чл. 11 ал. 2 и ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП
субект на задълженията за провеждане и документиране на инструктажа в книгата
за инструктажи е длъжностното лице, което работодателят трябва да определи по
реда на чл. 11 ал. 2 от наредбата, като работодателят носи отговорност
единствено за неизпълнение на задълженията си по чл. 11 ал. 1 и по чл. 3 от
същата наредба. С
тези мотиви решаващият делото съд е отменил наказателното постановление.
Касационният състав намира за
правилно като краен резултат постановеното от въззивния съд решение, но по
съображения, различни от изложените.
Районният съд неправилно е приел,
че в случая административнонаказателната отговорност на „Бриелла МГ груп“ ЕООД е ангажирана за това, че като работодател
дружеството не е документирало в книгата за инструктаж начален инструктаж за
безопасност и здраве на служителя Антон Александров Илиев. Според извършеното с
АУАН и НП фактическо описание на нарушението отговорността на дружеството по
чл. 413 ал. 2 КТ е ангажирана не за това, че не е документирало в книгата за
инструктаж началния инструктаж на служителя, а за това, че като работодател е допуснал
до работа лицето да изпълнява трудовите си функции за длъжността „консултант“ преди
в книгата за инструктаж да е документирал началния му инструктаж. Поради това
всички развити съждения на районния съд за това чия е отговорността да провежда
и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП и кое от
тези задължения предхожда във времево отношение другото са неотносими към въпроса
за законосъобразността на наказателното постановление.
Така индивидуализираното в
съдържанието на наказателното постановление изпълнително деяние откъм неговите обективни
и субективни признаци сочи на нарушаване на изискването на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009
г. на МТСП, според който работодателят не допуска до работа работник и
служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, а не както неправилно е прието и от актосъставителя, и от АНО – на чл. 12
ал. 1 вр. чл. 11 ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП. Тези
разпоредби уреждат изцяло въпросите, свързани с началния инструктаж на
постъпващите на работа работници и служители като чл. 12 ал. 1 предвижда, че
начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на
лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед запознаването им с изчерпателно изброените
в четири отделни точки условия, а от своя страна чл. 11 ал. 5 въвежда изискване
проведените по реда на наредбата инструктажи да се документират в специални
книги за инструктажи съгласно Приложение № 1.
С чл. 42 ал. 1 т. 4 и 5 ЗАНН като
задължителни реквизити от съдържанието на АУАН са предвидени описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, и посочването на
законните разпоредби, които са нарушени. Същото изискване, но вече към
съдържанието на наказателното постановление, е възпроизведено в чл. 57 ал. 1 т.
5 и 6 ЗАНН.
В случая с допуснатото от
актосъставителя и от АНО несъответствие между фактическата индивидуализация на
нарушението откъм съставомерните му обективни и субективни признаци, от една
страна, и издирените и посочени като нарушени правни норми, от друга, са
нарушени съществено административнопроизводствените правила, тъй като подобно
несъответствие при всички положения се отразява неблагоприятно върху
гарантираното от закона право на защита на наказаното лице, което в крайна
сметка би се затруднило да разбере в какво конкретно административно нарушение
е уличено, за да може адекватно да организира защитата си. Вероятно именно това
несъответствие е довело и до объркването на районния съд при преценката му
относно вида на административното нарушение.
Тъй като същественото нарушаване
на административнопроизводствените
правила от страна на АНО винаги има за последица отмяната на издаденото при
този порок наказателно постановление, то като краен резултат въззивният съд правилно
е отменил наказателното постановление.
Извършвайки, съгласно изискването
на чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, служебна проверка за валидността и
допустимостта на обжалваното решение, касационната инстанция установи, че то е
постановено от надлежен състав на районния съд вследствие на сезирането му с допустима
жалба срещу подлежащ на оспорване акт на особена юрисдикция като с решението си
съдът се е произнесъл по заявения с жалбата предмет на спора. Поради това
решението е валидно и допустимо.
В целостта си изложеното сочи на
неоснователност на подадената от директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна касационна жалба, поради което оспореното с нея решение на Районен съд –
Варна следва да се остави в сила от касационната инстанция в съответствие с
правомощието й по чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
При този изход на спора Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответната по
касация страна „Бриелла МГ груп“ ЕООД,
на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН, направените в
касационното производство разноски в размер на заплатеното от дружеството
възнаграждение за адвокатска защита от 400 лв., съгласно приложения на л. 12 от
делото договор за правна защита и съдействие. В това отношение е неоснователно
направеното в с. з. на 02.03.2023 г. възражение на процесуалния представител на
касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
на пълномощника на „Бриелла МГ груп“ ЕООД, тъй като при материален интерес по делото
от 1 700 лв., колкото е размерът на наложената на „Бриелла МГ груп“ ЕООД имуществена санкция с отмененото по
съдебен ред наказателно постановление, адвокатското възнаграждение от 400 лв. е
дори под нормативно установения минимум по чл. 7 ал. 2 т. 2 вр. чл. 18 ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1198/09.09.2022
г., постановено по н.а.х.д. № 53/2022 г. на ВРС, ІІ състав.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по
труда“ със седалище гр. София - Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, да
заплати на „Бриелла МГ груп“ ЕООД, ЕИК *********, направените разноски в
касационната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/