РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2214/18.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.П. и с участието на прокурор И.Дж., като
разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2362 / 2021г., взе предвид следното :
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Изпълнителна агенция по лекарствата, представлявана от
Изпълнителния директор с процесуален представител гл.юрисконсулт Б.А.обжалва
Решение № 1082/14.07.201921г., постановено по АНД № 2867 по описа за 2021г. на
Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е отменено Наказателно постановление
/НП/ № РД-И-007 / 16.03.2021г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
по лекарствата /ИАЛ/ за наложена на А.Х.А.,***, глоба в размер на 1 000лв., на
основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
/ЗЛПХМ/, за нарушение на чл.23 ал.1 вр. с ал.3 и
чл.25 ал.2 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, вр. с чл.2 от Наредба № 4/04.03.2009г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно
– чл.348 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Оспорен
е извода на ПРС за това, че нито една от посочените разпоредби в НП не съдържа
конкретно правило за поведение и се твърди, че в конкретния случай е безспорно
установено, че лицето е извършило нарушение – процесния
лекарствен продукт е продаден /отпуснат/ без да е поискана рецепта,
доказателство за което е приложен по делото фискален бон. Извършената продажба
е незаконосъобразна, а извършеното отпускане неправилно по см. на пр.2-ро на
чл.23 ал.3 от Наредба № 28 за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Отпускането не би трябвало
да бъде осъществено, предвид непоискването и непредставянето от страна на
пациента /в случая инспектор от ИАЛ/ на необходимото лекарско предписание,
тоест налице е неспазване на режима, под който съответния лекарствен продукт е
подведен. Поддържа се, че цитирането на повече от един подзаконов акт не
създава неяснота, в частност цифрова квалификация, а постига максимална яснота
и прецизност на обвинението и не накърнява правото на защита на наказания
субект. Твърди се правилно посочени нарушени разпоредби и привръзките
между тях, относими към извършеното деяние. Счита са
да е налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на
нарушението. Процесният лекарствен продукт е поставен
под специален режим на отпускане и отпускането му без рецепта крие високи
здравни рискове за пациентите поради съществена опасност от нежелани реакции с
оглед кратката характеристика на продукта Dipperam
5mg / 160 mg film coated tabl. За неправилен се
счита изводът на ПРС за наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй
като регулираните обществени отношения гарантират здравето и живота на всеки
човек. Извършено за първи път нарушение е отчетено от адм.нак.орган при определяне на санкцията в минимален размер.
Поискано е решението да бъде отменено. Претендирано е
за присъждане юрисконсултско възнаграждение и е
заявено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ответникът А.А. /маг.фарм./ с пълномощник адв.Ст.А.
оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита за правилни изводите на ПРС
по отношение приложените от адм.нак.орган
норми – нормата на чл.23 ал.3 от Наредба
№ 28 от 09.12.2008г. не урежда конкретни правила за поведение и определя само
легитимиращият субект да носи отговорност за група от нарушения и не е
осъществена необходима привръзка с друга норма, която
въвежда конкретно правило за поведение. Същото касае и чл.25 ал.2 от Наредба №
28, както и чл.2 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. Поддържат се мотивите на
РС-Пловдив за наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив счита
жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, предвид подчинението на длъжностното лице, установило нарушението –
чл.295 ал.1 вр. с ал.3 ЗЛПХМ.
Административно-наказателната преписка съдържа Заповед № ЗОА-0741/16.09.2020г.
на Изпълнителния директор на ИАЛ, с която на основание чл.267 ал.4 ЗЛПХМ /вр. с чл.295 ал.1 с.з./ са определени длъжностни лица от
ИАЛ, сред които И.И./т.34/, с правата по ЗЛПХМ на
територията на цялата страна.
Според обстоятелствената част на НП : При проверка от
служители на ИАЛ, извършена на 24.02.2021г. в аптека Фрамар
3 ЕООД /с разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти от
14.05.2018г./, в гр.Пловдив, ул.Полковник Сава Муткуров
№ *, е осъществена контролна покупка от страна на инспектор от ИАЛ, при която
маг.-фарм. А.А. е отпуснала
/продала/ лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание” Dipperam 5mg / 160 mg film coated tabl
х 28, годен до 06.2023г. – 1 опаковка, без да изиска и без да й бъде
представена рецепта /лекарско предписание/. Продажбата е извършена с фискален
бон номер 0040922 от 24.02.2021г., издаден от Фрамар
3 ЕООД.
Описаните данни мотивирали контролните органи да приемат,
че маг.-фарм. А.А. е
извършила административно нарушение, което не е описано в какво се изразява, но
са посочени приетите за нарушени разпоредби – чл.23 ал.1 във вр. с ал.3 и с чл.25 ал.2 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, вр. с чл.2 от Наредба №
4/04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти. В НП е отразено, че нарушението е първо и са изложени съображения за
неприложимост на чл.28 ЗАНН.
Съгласно чл.23 ал.1 във вр. с
ал.3 и чл.25 ал.2 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти : чл.23 ал.1 – „Всеки фармацевт е
независим при вземане на решение, свързано с осъществяването на професионалните
му задължения, за което носи съответната отговорност., ал.3 - За неправилно
приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи
отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал.”; чл.25 ал.2 -
Изпълнението на рецептите в аптеката се извършва по реда на наредбата по чл. 221 ЗЛПХМ.”. Според
чл.2 от Наредба № 4/04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане
на лекарствени продукти : „Режимът на предписване на лекарствените продукти е
определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт.”. Наложената
санкция е по чл.294 ЗЛПХМ : „Който наруши разпоредбите на този закон или
наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281 - 293, се наказва с глоба от 1000
до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 3000 до
5000 лв.”.
2. ПРС приел, че фактическата
установеност в АУАН съответства на действителността и в случая не се оспорва
от жалбоподателя. По отношение изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, съдът се е
позовал на Т.Р. № 2/2002г. по н.д. № 2/2002г., ОСНК на ВКС и ППВС 1/1953г. –
необходимост от надлежно описани всички правни норми, предписващи конкретно
материално правило за поведение, които според контролните органи са нарушени.
РС – Пловдив счита, че нормата на чл.23 ал.3 от Наредба № 28/2009г. определя
субекта на отговорност за група от нарушения, но не съдържа конкретни правила
за приготвяне и отпускане на лекарствени продукти. Изводът на ПРС е верен, като
следва да се съобрази, че съдържанието на тази норма определя и основанието, за
което се носи отговорност - неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен
продукт и за настъпилите последици. По отношение чл.25 ал.2 от същата наредба
ПРС приема правилно, че същата препраща към ред на друга наредба и
самостоятелно не въвежда правило за поведение. Вярно е и посоченото – АУАН и НП
не съдържат конкретно правило по наредбата, приета на основание чл.221 ЗЛПХМ,
което се твърди да е нарушено, вкл. не е наименована
тази наредба. Точна е и квалификацията на чл. чл.2 от Наредба № 4/04.03.2009г.
за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти – нормата
е обща и не е обвързана пряко с твърдяно административно нарушение. Според съда
нормата на чл.171 ал.1 ЗЛПХМ : „В
зависимост от начина на отпускане лекарствените продукти се класифицират като: 1.
лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание; 2. лекарствени
продукти, отпускани без лекарско предписание.” – урежда конкретните видове
начини на отпускане на лекарствени продукти и формата на изпълнителното деяние
на допуснатото нарушение, като свързва режима на отпускане на лекарствените
продукти с режима на тяхното предписване.
Нормата на чл.171 ал.1 ЗЛПХМ не е част от приложимите
норми според адм.нак.орган,
но фактическата установеност в случая е изисквала обвързването й с чл.23 ал.3
от Наредба № 28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, предвид
неправилно отпуснат лекарствен продукт, за който се изисква лекарско
предписание, но който е отпуснат без изискуемото предписание, тоест е
неправилно отпуснат. ПРС се позовава на съдебна практика на АС-Пловдив по
отношения императивното изискване за яснота на волеизявлението на адм.нак.орган, пропускът на което
задължение не е преодолим по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН.
АС – Пловдив възприема изцяло съображенията на ПРС за прилагане
нормата на чл.28 ЗАНН, тъй като в случая правилно е преценено с арг. от чл.93 т.9 НК, че деянието представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от същия вид. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при
който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни
последици, или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички
нарушения, независимо от техния вид - формални или резултатни. Съгласно Т.Р. №
6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни
последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само
имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер,
но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък,
правата и задълженията на гражданите и др. Вярно е, че фактът на първо
нарушение е съобразен при определяне размера на санкцията, но от друга страна
този факт е основание за извод – отсъстват данни за трайно неправомерно
поведение. Правилна е позицията на ПРС, изхождаща и от възрастта на
нарушителката, обвързана с положителна преценка за дейността й от ръководителя.
Съобразен е видът на отпуснатия лекарствен продукт – диперам
и извънредната епидемична обстановка в страната, при която достъпът до лекар с
цел издаване на рецепта е обективно затруднен. Споделим е изводът за
несъразмерност на санкцията спрямо действителната обществена опасност на
деянието и дееца.
Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIV
състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 1082/14.07.201921г.,
постановено по АНД № 2867 по описа за 2021г. на Районен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :