№ 202
гр. Враца, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500235 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7528/25.05.2022 г. на Община
Враца, чрез юрисконсулт Е. Д., против Решение № 257/10.05.2022 г. по гр.д.№
175/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което въззивникът е осъден да
заплати на Д. Ц. Д. на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 5 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки,
страдания и страх, претърпени вследствие ухапване от безстопанствено куче
на 20.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главното парично вземане
от момента на увреждането – 20.01.2021 г. до окончателното му изплащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден да заплати на Д. Ц. Д. деловодни
разноски в размер на 450,00 лв.; на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв е
осъден да заплати на адв.Л. В. сумата 580,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.49 вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД. Навежда доводи, че е предприел предвидените в Закона за
защита на животните /ЗЗЖ/ мерки за ограничаване популацията на
безстопанствените кучета, в т.ч. чрез приемане на Наредба за реда,
придобиване, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване популацията
на безстопанствените кучета на територията на Община Враца (приета с
1
Решение № 1050 от 30.06.2015 г. на Общински съвет-Враца) и Програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община Враца 2019-2021 г. (приета с Решение № 1093 по протокол № 76 от
25.06.2019 г. на Общински съвет-Враца). Твърди, че полага необходимите
грижи във връзка с вменените от ЗЗЖ отговорности по отношение на
безстопанствените кучета и всяка година сключва договори в тази насока,
като са сключени Договор № У-57/20.09.2020 г. относно
ветиринарномедицински услуги и манипулации на безстопанствени животни,
както и Договор № У-4/07.01.2021 г. за осигуряване грижи и лечение на
безстопанствени животни, приютяване, залавяне, кастрация, ваксиниране и
обезпаразитяване на безстопанствените животни. Счита, че ЗЗЖ не
разграничава по категоричен начин кому се възлагат задълженията относно
надзора и грижите за кучетата – на общините, организациите за защита на
животните или други лица, които са подписали декларация за спазване
изискванията на чл.49 и чл.50 от същия закон.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че в
първоинстанционното производство не е установено по категоричен и
безспорен начин, че кучето, което се твърди, че е ухапало ищеца, е
безстопанствено. Изтъква се, че съдът е дал вяра на показанията на св.М., без
да вземе становище по тяхната обективност и без да обсъди изложените от
ответника възражения, а именно - че в исковата молба не се сочи наличието
на пряк свидетел на инцидента; че свидетелката е съпруга на ищеца и е
заинтересована от изхода на делото; че показанията й се оборват от
показанията на св.Т.; че свидетелката не е успяла да посочи на предоставената
й извадка от регулационния план на гр.Враца точното място на инцидента; че
разстоянието между дома на ищеца и свидетелката и предполагаемото място
на инцидента е толкова голямо, че не е възможно свидетелката да е видяла
всичко с описваните подробности; че силната уплаха, каквато свидетелката
твърди, че е преживяла, води до загуба в спомените, поради което
прекалената прецизност в обясненията й буди съмнение в тяхната
достоверност.
Въззивникът посочва, че при справка в Регистъра на кучетата при
Община Враца не се установява на името на ищеца или на неговата съпруга
да е регистрирано куче, поради което не може да се установи дали
представеното за тяхно куче не е именно кучето-нападател. Изтъква, че
показанията на свидетелката М., че на ищеца е направен ТАП, не се
подкрепят от писмени доказателства – напр. касов бон за закупуването му,
което също поражда съмнение кое куче го е нападнало. Счита, че има и много
други неясноти в показанията на същата свидетелка, свързани с
възстановителния период на ищеца. Посочва, че твърденията на свидетелката
относно емоционалните страдания на ищеца следва да се преценяват като
опит да спечели максимално обезщетение за съпруга си.
В жалбата се навеждат и доводи, че от приетата съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/ не се установява какви травматични
увреждания е получил ищеца вследствие твърдения инцидент, тъй като
заключението е направено само по медицински документи и са налице
несъответствия между обясненията на вещото лице и другите събрани по
делото доказателства. Прави се анализ и на показанията на св. д-р А., като се
изтъква, че същият не установява причината за огромните несъответствия и
2
противоречия между издаденото от него съдебно-медицинско удостоверение
/СМУ/ и епикризата, подписана от д-р Т., както и вписания нереален брой
рани. Въззивникът счита, че показанията на св.д-р Т. са единствените
последователни и даващи категорични и детайлни отговори на поставените
въпроси, както и че същите оборват описаното в СМУ, твърденията в
исковата молба и показанията на св.М.. Развива съображения, че районният
съд е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, при която
не е кредитирал показанията на този свидетел, а е дал вяра на показанията на
св.А., който заявява, че причината в епикризата да е записано, че
нараняването е по дланта, а не по пръстите, както е отразено в СМУ, е, че
само по този начин увреждането би могло да се класифицира по здравна каса.
Правят се оплаквания и за необоснованост на обжалваното решение,
като се твърди, че съдът не е извършил задълбочен анализ и преценка на
всички доказателства в тяхната съвкупност и не е взел предвид, че всички
доказателства са косвени. Навеждат се доводи, че предявеният иск не е
доказан и по размер и присъденото обезщетение не е съобразено с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и
отхвърляне на предявения иск като недоказан, а в условията на евентуалност
– за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
9106/20.06.2022 г. от Д. Ц. Д., чрез пълномощника му адв.Л. В., в който се
оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и
постановено след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства.
Въззиваемият навежда доводи, че ответната община отговаря на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, тъй като не е изпълнила задължението си да
полага грижи и ограничава популацията на бездомните кучета, да
осъществява контрол върху същите, да предприеме мерки за предотвратяване
на агресивното им поведение и на нападението върху хора. Излага подробни
правни доводи за характера на гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.49 ЗЗД, като изтъква, че в случая от събраните по делото доказателства се
установява наличието на всички елементи от правопораждащия фактически
състав. Посочва, че ответната община не оспорва обстоятелството, че е
носител на правното задължение да полага грижи и ограничава популацията
на безстопанствените кучета, което е предписано от нормата на чл.40, ал.1
ЗЗЖ. Развива съображения, че единият от посочените от ответника договори е
сключен след инцидента, а другият не освобождава Община Враца от
отговорност, тъй като не са изпълнени задълженията й за залавяне,
кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране и настаняване на кучетата в
изградени и стопанисвани приюти. В тази насока въззиваемият се позовава и
на практика на ВКС на РБ. Счита, че в случая е налице бездействие на
служители на ответника, което е противоправно поведение и е в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди – увредено здраве на ищеца.
В отговора се навеждат доводи, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че кучето, което е нападнало ищеца, е
безстопанствено, че е с марка на ухото и е част от глутница, която години
наред обитава района около КАТ. Въззиваемият счита за голословни и
3
неоснователни изложените в жалбата предположения, че е нахапан от
собственото си куче. Изтъква, че тези доводи се навеждат за първи път едва
във въззивната жалба и не са подкрепени с никакви доказателства. Намира за
несъстоятелни и твърденията за неустановеност на мястото на инцидента, на
вида и броя на причинените травматични увреждания и наличие на
противоречие в медицинската документация. Излага подробни фактически
твърдения относно начина, по който се е случил инцидента, претърпените
вреди и наличието на причинна връзка между тях, като подкрепя същите с
обстоен анализ на събраните по делото доказателства
Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено и на
пълномощника му да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Д. Ц. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, с която е предявен осъдителен иск против
Община Враца за сумата 5 000, 00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – физически и психически
болки и страдания, в резултат от множество ухапвания по краката и лявата
ръка от безстопанствено куче, на 20.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 20.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2021 г., около 08: 00 ч.,
ищецът разхождал домашния си любимец – куче, в зелените площи между
КАТ - Враца и ЖП линията, в близост до западния вход на бившия завод
"Ворошилов". Около 10-тина метра преди оградата на автосервиз "А1" в гръб
го нападнало безстопанствено куче. Нападението било внезапно и съвсем
неочаквано, не било предшествано от лай или ръмжене, нито било
провокирано от страна на ищеца по какъвто и да е начин, като неговото куче
също не го било предизвикало по никакъв начин. Посочва се, че ищецът
усетил как в лявата му подбедрица се впиват кучешки зъби, като изпитал
силна болка и неописуем ужас. Кучето го захапало за крака и го дърпало
силно, при което ищецът паднал на земята, на дясното си коляно. При опит да
се измъкне от захапката му, то захапало и лявата му ръка. С дясната си ръка
ищецът държал повода на своето куче, но се наложило да пусне повода, за да
може то да избяга, тъй като било по-малко и имало вероятност също да бъде
нападнато. Твърди се, че кучето, което нападнало и нахапало ищеца, било
безстопанствено. Сочи се, че ищецът го е виждал многократно и преди това.
Кучето било високо около 80 см., видимо недохранено и необгрижено, на
цвят рижаво-кафяво, без каишка или някакъв обозначителен знак. Заедно с
още няколко бездомни кучета обикаляло района в горичката около КАТ при
ЖП линията. Изтъква се, че тази глутница тормозела живеещите наоколо от
много дълго време. Посочва се, че ищецът веднага отишъл в спешен център
на МБАЛ "Христо Ботев", където му била оказана медицинска помощ, след
което бил насочен по спешност за оперативно лечение към Ортопедо-
травматологичното отделение. Там, след консултация с анестезиолог, раните
4
му били обработени оперативно и зашити. На ищеца било назначено
антибиотично лечение, пробиотична терапия, ТАП и аналгетици. Поддържа
се, че вследствие на ухапването ищецът получил плътен оток на площ с
размери 35/25 см., болезненост и зачервяване на кожата по външната
повърхност на лява подбедрица. В същата зона се установили повече от 23
рани с неправилна форма, покрити с червеникава коричка с размери между
3/0, 5 и 1/1 см., като една от раните била зашита, а на задната част на
подбедрицата – още две подобни рани. В основата на 4-ти пръст на лява ръка
по тръбната й повърхност получил рана с неправилна форма, с размери 3/2, 5
см., като близката фаланга била обхваната от маншонообразен оток; на 5-ти
пръст на същата ръка, в областта на близката междуфалангиална става
получил дъговидна рана с хлътнало дъно с размери 1/0, 4 см. На дясната
подбедрица също били установени 3 рани с размери 5/, 5/3 и 2/1 см. Твърди
се, че нападението на кучето оказало много силни негативни емоции върху
ищеца, който дълго време изпитвал физически силни болки от ухапването, а
освен това нападението довело и до осезаем психически стрес. Сериозно било
разклатено душевното му състояние, не бил в състояние да извършва
ежедневните си дейности, будел се нощем и не можел да заспи. Поддържа се,
че ищецът все още изпитва силно безпокойство и страх от внезапно
нападение, преживява случилото се непрекъснато, често се буди и не може да
заспи. Раните заздравели, но останали трайни белези, които всеки път му
напомняли за случилото се и от които се срамувал. Сочи се, че професията му
на архитект изисквала срещи с клиенти, посещения на строителни обекти,
изработване на инвестиционни проекти, като предвид нанесените
увреждания, било затруднено движението му, не бил и в състояние да
шофира, изпитвал силни болки, налагало му се да посещава лекарски кабинет
през ден за обработка на раните и смяна на превръзките. Раните на лявата му
ръка затруднявали работата на компютър.
Излагат се съображения, че Община Враца е длъжна да полага
грижи и ограничава популацията на безстопанствените кучета, като в ЗЗЖ
били предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване на
безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани
от тях приюти, като основната мярка за надзор била настаняването на
кучетата в приюти – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, а само по изключение се допускало
същите да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ.
Поддържа се, че ответната община не е изпълнила нормативните си
задължения, въведени от ЗЗЖ, като е следвало да предприеме мерки за
ограничаване на популацията и настаняване на кучето в приют, защото
районът на неговото обитание бил жилищен. Сочи се, че причинените на
ищеца болки и страдания, са настъпили в резултат на бездействието на
служители на общината, отговорни за контрола на безстопанствените кучета
на нейната територия. Твърди се, че причинените телесни увреждания в
случая са многобройни, дълбоки, наложили са хирургична обработка и шев
на разкъсно-контузните рани, последващи превръзки, промивки и махане на
конците. Ужасът, стресът от нападението и разкъсването на плътта на ищеца,
негативните преживявания, принудителното ограничение на движенията на
долните му крайници и нахапаната ръка, невъзможността да се вижда с
клиенти, да пише, чертае, работи, да спи и да се движи по улиците спокойно,
5
включително до настоящия момент, също били сериозни неимуществени
вреди, от които все още се възстановявал и се опитвал да преодолее.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че
посоченото в исковата молба обстоятелство, че ищецът е нападнат от
безстопанствено куче, не се подкрепя от никакви доказателства. Изтъква се,
че Община Враца е предприела предвидените в ЗЗЖ мерки за ограничаване
на популацията на безстопанствените кучета, включително е приета и
Наредба за реда на придобиване, притежаване и отглеждане на кучета и
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община Враца с Решение № 1050/30.06.2015 г. на Общински съвет – Враца и
в тази връзка с Решение № 1093 по Протокол № 76 от 25.06.2019 г. на
Общински съвет – Враца е приета Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Враца 2019-2021 г. Сочи
се, че Община Враца полага необходимите грижи за изпълнение на вменените
й със ЗЗЖ отговорности по отношение на безстопанствените кучета и всяка
година сключва договори в тази насока. През 2020 г. били сключени Договор
№ У57/20.09.2020 г. относно ветеринарномедицински услуги и манипулации
на безстопанствени животни, както и Договор № У-4/07.01.2021 г. със
сдружението в обществена полза "Енимал Хелп" – Враца за осигуряване
грижи и лечение на безстопанствени животни, приютяване, залавяне,
кастрация, ваксиниране и обезпаразитяване на безстопанствените животни.
Твърди се, че в процесния случай не е налице противоправно бездействие от
страна на Община Враца, поради което тя не следва да носи отговорност за
нанесените на ищеца вреди. Поддържа се, че ЗЗЖ не разграничава по
категоричен начин кому се възлагат задълженията относно надзора и грижите
за кучетата – общините, организациите за защита на животните или други
лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50
от ЗЗЖ (чл. 47, ал. 3, изр. второ от ЗЗЖ).
Предявеният иск се оспорва и по размер, като се сочи, че от
приложените доказателства не се доказва по безспорен начин настъпването на
вреди, респ. и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдяното от ищеца събитие и евентуално настъпилите вреди. Излагат се
съображения, че отчитайки възрастта на ищеца и това, че психиката му е
укрепнала, както и липсата на каквито и да било доказателства от медицински
характер относно наличието на твърдените болки и страдания, период на
възстановяване, необходимост от последващи възстановителни процедури,
които биха били от съществено значение за определяне на размера на
неимуществените вреди по справедливост, предявеният размер на
обезщетението е многократно завишен.
Оспорва се твърдението, че причинените на ищеца вреди в резултат
на нападението са ограничили движенията му, довели са до невъзможност да
шофира, да пише и да изпълнява служебните си задължения като архитект,
като се сочи, че именно като архитект ищецът е в постоянни
взаимоотношения с Община Враца, като за 2021 г. в Община Враца са
внесени за одобрение 11 броя инвестиционни проекти и 18 броя подробни
устройствени планове, чиито водещ проектант е ищецът. Твърди се, че са
внесени проекти, характеризиращи се с влагането на голям по обем труд.
Изтъква се, че твърденият инцидент по никакъв начин не е довел до
6
невъзможност или затруднение ищецът да изпълнява служебните си
задължения. Посочва се и че през 2021 г. ищецът е входирал в Община Враца
Заявления за достъп до обществена информация вх. № 9400-
016849/13.12.2021 г., 9400-0-16923/14.12.2021 г" 9400-0- 17022/15.12.2021 г. и
9400-017102/16.12.2021 г., като всички заявления са подавани лично в
Информационни център на Община Враца от него, в продължение на 4
последователни дни, което водело на извод, че той не е ограничил движенията
си след твърдения инцидент, както твърди в исковата си молба.
Посочва се, че представените от ищеца писмени доказателства,
макар и относими, са противоречиви, неясни и недаващи категорични
доказателства относно обективното здравословно състояние на ищеца след
настъпването на твърдения инцидент. Излагат се подробни съображения за
противоречията в представените от ищеца епикриза и СМУ, като се твърди,
че при положение, че не могат да бъдат установени действителните вреди,
причинени на ищеца, не би могло да се определи и евентуално справедливо
обезщетение.
За да постанови обжалваното Решение № 257/10.05.2022 г. по гр.д.№
175/2022 г. по описа на ВРС, първоинстанционният съд, след задълбочено
обсъждане на доказателствата по делото, в т. ч. и на гласните доказателства, е
приел, че са доказани предпоставките за възникване на отговорност на
ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на 20.02.2021 г. от ухапване от безстопанствено куче. Обезщетението в
размер на 5 000 лв. е определено с оглед характера и степента на получените
физически и психически увреждания от ищеца и възстановителния период.
Въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК,
приема решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо. С
оглед доводите в жалбата и отговора, както и приложимите към спора
императивни материалноправни норми, очертаващи предмета на въззивното
производство, жалбата е неоснователна, а решението е правилно и следва да
се потвърди чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд (чл.
272 ГПК) относно фактическите му и правни изводи за осъщественото
противоправно бездействие на служители на ответника, механизма на
настъпване на вредите, характера и тежестта на уврежданията, съответно
размера на справедливото обезщетение за търпените вреди.
В отговор на изложените от страните доводи пред настоящата
инстанция, настоящият съдебен състав намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД за
ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за
противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа,
което поведение се изразява в бездействие за овладяване популацията на
безстопанствените кучета. За уважаване на предявения иск ищецът следва да
докаже по безспорен начин противоправно поведение от страна на
изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа
(без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили за него
вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се дължи доказване, че
поведението на служителя на ответника е виновно.
Когато искът се основава на противоправно поведение, изразяващо
се в бездействие, както е в случая, за да бъде то противоправно е необходимо
7
лицето да е било адресат на задължение за действие, а противоправността се
състои в разминаването между дължимо поведение и извършеното. В
конкретната хипотеза връзката между ответника и безстопанствените
животни, към момента на увреждането (20.02.2021 г.) произхожда от
уредбата в ЗЗЖ, където са предвидени конкретни задължения на общинските
власти за овладяване популацията на безстопанствените кучета. По силата на
този нормативен акт общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета - да ги настанят в приют и те да бъдат
кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс ( чл. 41 и 47, ал. 1 ЗЗЖ
и § 5 ПЗРЗЗЖ). Основната мярка за надзор е настаняването на кучетата в
приюти, но се допуска кучетата да бъдат връщани и на местата, от които са
взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). В този случай обаче е предвидено изрично, че
кучетата са под надзора и грижите на общините (чл. 47, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 49
и чл. 50 ЗЗЖ).
Следователно, независимо от вида на мерките (настаняване в приют
или връщане по места), общината е адресат на задължение да осъществява
надзор върху безстопанствените кучета, като по този начин се гарантира
както опазването на живота и доброто състояние на кучетата, така и
безопасността на хората, тъй като тези кучета, в частност тези с агресивно
поведение, представляват опасност за живота и здравето на хората.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са доказани всички
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на СМЕ се установява по несъмнен начин, че на 20.02.2021 г. в
гр. Враца ищецът Д. Д. е получил физически увреждания, вследствие на
ухапване от куче.
Не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба
доводи, че не следва да бъде давана вяра на показанията на свидетелката М.-
Д.а. Действително същата е съпруга на ищеца и в този смисъл е
заинтересована от изхода на делото, но нейните показания не се опровергават
от останалите събрани по делото доказателства, а тъкмо напротив –
подкрепят се от представените писмени доказателства: епикриза, от която е
видно, че на посочената от свидетелката дата съпругът й е приет в Ортопедо-
травматологично отделение на МБАЛ "Христо Ботев" АД, където му е
проведено оперативно лечение и антибиотична терапия на наранявания,
получени вследствие ухапване от куче, както и СМУ № 35/2021 г., от което е
видно, че на 02.03.2021 г. е извършено освидетелстване на ищеца, при което
са установени множество рани от ухапване на лява ръка и лява подбедрица.
Анализ на тези документи е извършен и от изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение е, че по начин, време е механизъм на
причиняване травматичните увреждания отговарят да са причинени от
ухапвания от куче. При тези доказателства настоящият съдебен състав намира
за установено по категоричен начин обстоятелството, че ищецът Д. е получил
физически увреждания вследствие ухапване от куче.
С решаващо значение за изхода на спора е въпросът дали кучето,
което е ухапало ищеца, е било безстопанствено. Данни в тази насока се
съдържат в показанията на св.Е. М.- Д., която заявява, че от терасата на
апартамента е видяла как съпругът й се завръща от разходка със собственото
им куче, и когато се е намирал на около 20 метра зад автосервиз А1 и
8
западния вход на завод Ворошилов към него се е втурнало голямо бежово-
рижаво куче, което го е нападнало, захапало го е за левия крак и го е
съборило на земята. В същото време от горичката са излезли още няколко
кучета, които са започнали да лаят. Според свидетелката, всички тези кучета
са бездомни, обикалят района, имат марки на ушите и до този момент не са
проявявали агресия.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че от показанията на
свидетелката не може да се установи точното място на инцидента, че същата
в с.з. пред първата инстанция не е могла да посочи на представена от
ответника извадка от регулационния план на гр.Враца точното място, както и
че разстоянието между дома на ищеца и предполагаемото място на инцидента
е твърде голяма и свидетелката не е могла да възприеме инцидента с
описаните от нея подробност. Настоящият съдебен състав намира, че тези
доводи за неоснователни. В протокола от проведеното пред районния съд
съдебно заседание липсва отразяване на извършено от ответника процесуално
действие по представяне на извадка от регулационен план и искане от негова
страна за задължаване на свидетелката да посочи точното място на инцидента
върху този план. Що се касае до твърденията, че разстоянието между
предполагаемото място на инцидента и жилището на ищеца прави
невъзможно преки и непосредствени възприятия на свидетелката, следва да
бъде отбелязано, че същите се правят за първи път пред въззивната
инстанция, поради което не следва да бъдат обсъждани, поради настъпила
преклузия. За пълнота на изложението все пак следва да бъде отбелязано, че
тези фактически твърдения са и недоказани.
Ето защо въззивният съд също дава вяра на показанията на св.М.-
Д.а, поради което и като отчита естеството на подлежащия на доказване факт,
житейската логика и опитните правила, както и обстоятелството, че
свидетелката не видяла на мястото на инцидента друг човек, по отношение на
когото може да се предположи, че е стопанин на кучета, както и че към това
куче са се присъединили още няколко, намира, че може да бъде направен
обоснован извод за това, че ухапването е причинено от безстопанствено куче.
Въззивният съд не споделя и оплакването за освобождаване на
ответната община от отговорност, поради изпълнение на вменените със закон
задължения. Като относим към твърдяната дата на настъпване на вредите
ответникът е представил сключен между него и СНЦ "Енимъл хелп" договор
от 07.01.2021 г., по силата на който Община Враца е възложила на
изпълнителя дейности по полагане на грижи и лечение, иницииране на
осиновителски кампании, отзоваване на сигнали за агресивни
безстопанствени кучета на територията на общината, подпомагане и
уведомяване на компетентните органи относно залавянето, ваксинирането и
обезпаразитяването им. Срокът на договора е до 31.12.2021 г. Представени са
също и Договор № У-58/01.03.2021 г., по силата на който Община Враца е
възложила изпълнение на дейности за овладяване на популацията на
безстопанствените животни за 2021 г., както и Решение № 1093 по Протокол
№ 76/25.06.2019 г. от заседание на Общинска съвет-Враца, с което е приета
актуализирана Програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Община Враца 2019-2021 г. Тези доказателства
налагат извода, че ответникът е създал система от мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, но след като такова куче е проявило
9
непредизвикана агресия и е наранило човек, това само по себе си означава, че
тези мерки не са достатъчни и по същество са безрезултатни по отношение на
конкретното безстопанствено куче, което ответникът е длъжен да надзирава.
Законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и
ако не го е постигнала, е налице бездействие, което е противоправно.
Дейността на изпълнителите по приложените договори е да подпомага
администрацията в нормативно закрепените й правомощия като орган на
изпълнителната власт и не я освобождава от отговорност за недостатъчните
или неефективни мерки. Освен това липсват надлежни доказателства, че
ответната Община Враца е предприела съответните действия по
осъществяване на контрол върху изпълнението на възложените дейности.
При извършване на преценката относно справедливия размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД,
съдът намира, че следва да бъдат взети предвид характера на причинените
телесни увреждания, понесените болки и страдания, продължителността на
лечението и възстановителния период и всички други обстоятелства, даващи
представа за интензитета и тежестта на увреждането в конкретния случай.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че районният съд е
извършил неправилна преценка на събраните доказателства относно вида и
броя на уврежданията, както и че неправилно не е дал вяра на показанията на
свидетеля д-р И. Т..
В приложената по делото епикриза е отразено, че ищецът Д. е приет
в ОТО, МБАЛ "Христо Ботев", гр.Враца с рани от захапване в областта на
лява длан и лява подбедрица с неправилен ход (без да се уточнява броя на
същите), размачкани и неравни раневи ръбове, умерено кървящи рани, а в
дълбочина се локализира лезия на палмарната фасция в областта на лява длан.
Посочено е в епикризата, че е извършена операция под местна анестезия,
като е направена ревизия на раните в областта на лява длан и лява
подбедрица, локализирана е лезията на прамарната фасция и е зашита.
Пациентът е изписан с подобрение, като е назначена антибиотична,
пробиотична и аналгетична терапия. Към препоръките е записано, че е
необходима смяна на превръзки и сваляне на конци на 12-ти постоперативен
ден.
По делото е представено и СМУ № 35/02.03.2021 г., в което е
отразено, че при преглед на Д. Д. на лява подбедрица по външната
повърхност на границата горна средна трета се констатира средно изразен
плътен топъл оток на площ с размери 35/25 см. и кожа с червеникав цвят; в
същата зона се установявят поне 23 рани с неправилна форма предимно на
полуелипса, като част от тях са разположени под формата на дъга и са
покрити с червеникава коричка и размери между 3/0, 5 и 1/1 см, като една от
раните е зашита; по задната повърхност на подбедрицата са установяват 2
подобни рани; в основата на 4-ти пръст на лява ръка по гръбната и външната
повърхност е установена зашита рана с неправилна форма на площ с размери
3/2, 5 см и близката фаланга е обхваната от маншонообразен оток; на 5-ти
пръст на същата ръка по гръбната повърхоност в областта на близката
междуфаленгиална става по горната повърхност се установява дъговидна
рана с хлътнало дъно, покрита с червено-кафява коричка и размери 1/0, 4 см;
на дясна подбедрица в горна и средна трета по предната повърхност са
установени 3 розови ръбеца с размери съответно отгоре надолу 5/3, 5, 5/3 и
10
2/1 см, частично покрити с надигната кафеникава коричка.
Обективният анализ на тези писмени доказателства сочи на известно
противоречие в медицинските документи относно мястото (длан или пръсти),
вида и броя на нараняванията. Настоящият съдебен състав намира, че при
формиране на извод относно уврежданията следва да бъде взето предвид
заключението на изслушаната пред районния съд съдебномедицинска
експертиза, според което ищецът е получил рани от ухапване на 4-ти и 5-ти
пръст на лява ръка и лява подбедрица с местно възпаление на околни и
низходящи меки тъкани; ръбци от дълбоки охлузвания на дясна подбедрица;
контузия на дясно коляно, като по механизъм уврежданията отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по време и по начин посочени в исковата молба, т. е. при ухапване
от куче. Според експерта по начин, време и механизъм на причиняване
травматичните увреждания отговарят да са причинени от описаното
нараняване вследствие на ухапвания от куче, като е налице е причинно-
следствена връзка между получените наранявания и станалото на 20.02.2021
г. нападение и ухапвания от куче. Съгласно заключението лечението, което е
било проведено, е оперативно – шев на част от раните, и медикаментозно. В
съдебно заседание експертът обяснява противоречията в медицинските
документи с това, че в медицинската документация за пролежаване на
пациента в здравно заведение се описват травми, които подлежат на
хирургична обработка и обичайно се пропускат много от повърхностните
травми или не се описват в тази документация. Посочва, че задачата на
съдебния лекар е да извърши цялостен преглед по желание на лицето и да
опише всички наранявания, които има това лице по главата, тялото,
крайниците, като това, че някои травми не са описани в представената
медицинска документация, не изключва възможността да бъдат налични и
това, че не са описани в епикризата, не значи, че не ги е имало. Сочи, че в
медицинската документация се акцентира върху основното нараняване, а
охлузванията и кръвонасяданията не се описват. Вещото лице уточнява, че
заключението е изготвено въз основа на предоставената документация, като
прегледът на лицето му е помогнал да установи, че има такива наранявания.
Посочва, че описаните следи са характерни за този механизъм на действие –
ухапване от куче, тъй като кучешките зъби имат характеристика на твърд тъп
предмет и травмите са доста характерни с по-продължителен период на
оздравяване, отколкото други такива разкъсани рани, причинени от твърд тъп
предмет.
Изводите на вещото лице относно вида и броя на нараняванията се
подкрепят и от показанията на свидетелката М.-Д.а, която посочва, че в
спешния център е била оказана първа помощ на съпруга й чрез промиване на
раните, но е бил насочен към ортопедично отделение, тъй като безименният
му пръст на лявата ръка се държал на костица и трябвало да бъде зашит.
Зашили го с осем конеца, които обримчвали целия пръст, включително имал
рана и на малкия пръст. Свидетелката посочва, че на лявата подбедрица
съпругът й е имал дълбоки прободни сини, с неравни ръбове 23 до 25 рани,
като една от тях била по-голяма, тъй като кучето успяло да разкъса плътта.
Тази рана била хирургически обработена и зашита. На десния крак ищецът
имал следи от охлузвания и натъртвания. Цялата тъкан на лявата подбедрица
била отточна, твърда и синьо-червена, възпалена, силно травмирана и
11
болезнена. На ищеца бил поставен противотетаничен серум, направили му
инжекции с обезболяващи. Било назначено антибиотично лечение за 7 дни и
му били изписани обезболяващи, дезинфектанти за обработка на раните и
антибиотична паста за намазване на раните.
По делото е разпитан като свидетел и д-р Т., от разпита на който се
установява, че той е издал представената по делото епикриза. Свидетелят
посочва, че в епикризата е отразена окончателната диагноза на пациента –
захапване в областта на лява длан и лява подбедрица, с частична лезия на
палмарната фасция. Твърди, че в епикризата се посочват всички наранявания
на пациента, като ищецът имал две наранявания. Свидетелят не си спомня
ищецът да е имал много ухапвания, като според него 10 дни след инцидента
не е възможно пациентът да е има плътен оток на площ с размери 35/25 см.,
като това означава цялата подбедрица да е била засегната. Твърди, че
пациентът е бил на лечение 10 дни, докато му се свалят конците и не е имал
лечение след свалянето им. Свидетелят посочва, че от случая си спомня
единствено, че ищецът дошъл в спешен център и лекарят го консултирал за
първи път, спомня си раната на ръката, която според него била по-рискова.
Спомня си, че всичко протекло по план, нямало инфекция. Пациентът бил
много добре обработен в операционната, било проведено правилното
антибиотично лечение, за това не е настъпила инфекция. Свидетелят сочи, че
не си спомня раната по крака, нито си спомня дали ищецът е идвал при него
на превръзки или за консултация за някакъв проблем впоследствие.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е
кредитирал показанията на свидетелката М.-Д.а, тъй като от една страна
същите се базират на преки и непосредствени впечатления от състоянието на
съпруга й при и след инцидента, а от друга страна кореспондират с
отразеното в приетото като доказателство по делото СМУ и заключението на
СМЕ. В показанията на свидетеля д-р Т. се съдържат твърдения, че ищецът е
имал само две наранявания, но същевременно липсва конкретика относно
състоянието на пациента и ясен спомен за всички наранявания и проведеното
лечение в неговата цялост. Показанията на д-р Т. не следва да бъдат
кредитирани и в частта, в която заявява, че в практиката си не е виждал
толкова рани на такава площ, каквито са описани в СМУ, както и че не е
възможно пациентът да е имал описания в същия документ оток на
подбедрицата. В тази част показанията му не са базирани на непосредствени
възприятия, а на предположения и заключения, каквито не би следвало да
бъдат ценени с оглед качеството му на свидетел, а не на експерт по делото.
При тези съображения съдът приема, че по делото е установено
наличието на увреждания, причинени на ищеца, така както са описани в
СМУ, СМЕ и свидетелските показания на свидетелката М., която
непосредствено след инцидента е възприела състоянието му.
В заключението на СМЕ е отразено, че срокът за възстановяване от
получените увреждания е от порядъка на 1 месец, имайки предвид
морфологията на същите. Според вещото лице е налице пълно възстановяване
на раните с наличие на ръбцови изменения в областта на лява ръка и лява
подбедрица от първично и вторично зарастване на същите, които ръбцови
изменения имат траен характер, но не водят до обективно загрозяване на
външния вид и функционални промени на крайниците
От показанията на свидетелката М.-Д.а се установява, че след
12
проведеното оперативно лечение е трябвало през ден да се сменят
превръзките и да се обработват раните. Свидетелката придружавала съпруга
си за тези процедури, като след като били свалени конците, самата тя
обработвала раните. Сочи, че процедурите били изключително болезнени,
защото раните били инфектирани, с назъбени ръбци, секретирали гной.
Трябвало да се почистват дълбоките рани, да се махат дебелите корички,
които се образували от раните, обработвали се с кислородна вода, йодасепт,
риванол и след това се слагала стерилна превръзка. Шевовете били
премахнати на два пъти, като ищецът се оплаквал, че тези процедури също
били болезнени, оплаквал се и от допира на дрехите до кожата си, не можел
да спи, тъй като когато го опирала завивката, го боляло. Не можел да се
облече сам, да се изкъпе, тъй като раните трябвало да се опаковат, налагало се
свидетелката да му помага за всички обичайни дейности. Свидетелката
посочва, че съпругът й много тежко преживял случилото се, като
първоначалният шок, който изпитал, не го освободил дни наред.
Непрекъснато говорел, че не си представя такъв ужас - да е плячка на
освирепяло животно. Казвал колко безпомощен се е чувствал, че не може да
се справи. Изпитвал страх, поради което сменили мястото, на което
разхождали кучето си. Обичал кучета, но започнал да изпитва страх от всяко
куче. Дълго се будел нощем от кошмари и изживял случилото се отново и
отново. Свидетелката сочи, че след инцидента движенията на ръката му били
силно ограничени, не можел да шофира. Тъй като е архитект по професия, му
било невъзможно да проектира с една ръка и да комплектува документите,
като тази невъзможност продължила около месец. Към момента в областта на
сухожилията на безимения пръст, имал кистички, които не му ограничавали
движенията, но били по-болезнени.
Като изхожда от събраните доказателства относно вида на травмите
– множество рани от ухапвания на пръстите на лявата ръка и лява
подбедрица с местно възпаление на околни и низходящи тъкани, ръбци от
дълбоки охлузвания на дясна подбедрица и контузия на дясно коляно;
проведено оперативно лечение чрез зашиване на част от раните;
продължителността на оздравителния процес – около 1 месец; изпитваната от
ищеца болка по време на инцидента и след това; преживените страхови
усещания, настоящият съдебен състав намира, че определеното от районния
съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева се явява
справедливо и следва да бъде ангажирана отговорността на Община Враца за
заплащането му.
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на
разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. По делото
няма данни за направени от него деловодни разноски, но е налице искане от
пълномощника му адв.Л.В. за присъждане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.3 ЗАдв. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че адв.В. е приела да окаже
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
същата сумата от 580,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
13
въззивното производство, изчислено на база обжалваемия интерес съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 257/10.05.2022 г. по гр.д.№ 175/2022
г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.78, ал.1 ГПК Община
Враца, БУЛСТАТ ***, *** да заплати на адвокат Л. В., ЕГН **********, с
адрес на кантората: гр.***, сумата от 580,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца Д. Ц. Д. във въззивното производството.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14