№ 62
гр. Шумен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201541 по описа за 2021 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0000820 от 21.06.2021г. на директор
на РД „АА“ гр. Варна , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1, предл.2 от
ЗДвП, на Р. АЛ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000 /две хиляди / лева, за извършеното нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДВП, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“А“ от наредба № 11 /03.07.2001 на МРРБ.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Алтернативно моли за намаляване размера на наложената му санкция. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява
представител. В съпроводителното писмо се излага становище за потвърждаване на НП .
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните
съображения:
Жалбоподателят, на 09.03.2021 г. управлявал товарен автомобил марка „Рено „ с рег.
№ Н 8797 ВТ от категория N 3 / с две оси/, с прикачено полуремарке с рег. № Н 1068 ЕК,
категория 04 / с три оси/, извършващ обществен превоз на дървесина / бор/ видно от
товарителница № 001020/09.03.2021 по маршрут Тервел –Бургас, видно от пътен лист №
929944/05.03.2021г.
Около 12, 10 часа, в обл. Шумен, по републикански път I-2 км.114 в посока „Ришки
проход“, бил спрян за проверка, при която, след извършено измерване с мобилна
електронна везна марка „Dini Argeo „ модел DFWKR, с поставен стикер за годност
01 104, валиден до 07.2021г., е констатирано следното нарушение – водачът извършва
превоза със съчленено пътно превозно средство с обща маса 43 055 кг. /видно от бон №
239/09.03.2021г./, което надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за
движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40 000кг. с 3055 кг.,
установени от министъра на МРРБ. При проверката не била представена квитанция за
разрешено претоварване от АПИ.
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
1
нарушение сер. А-2020, бл. № 289457 от 09.03.2021 г., в който актосъставителят е посочил,
че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.
6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без
отразени възражения.
Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмено
възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В същото е посочил, че оспорва изводите на
проверяващите, с твърдение за неправилно извършване на измерването с посочената
мобилна везна, тъй като автомобилът е с пет оси, а везната има само две измервателни
платформи и не било налице възможност да измери натоварването на максимално
допустимата маса на автомобила. Твърди, се че автомобилът не е измерен
правилно.Представя копие от кантарна бележка, в която е отразено, че масата на ППС,
измерена на 09.03.2021г. в 15,51часа, е 42.020т.Възражението е прието за неоснователно от
АНО.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка и депозираното заявление е издадено Наказателно постановление №
23-0000820 от 21.06.2021г. на директор на РД „АА“ гр. Варна , с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП на Р. АЛ. Р. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди / лева, за извършеното нарушение по чл.
139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДВП, вр. чл. 6, ал.1, т.3 б.“А“ от наредба № 11 /03.07.2001 на МРРБ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Показанията на свидетеля следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, те се потвърждават от останалите събрани доказателства.
Доколкото няма данни за заинтересуваност или предубеденост на свидетеля, за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни
и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на
РД„Автомобилна администрация” – гр.Варна, АУАН също е съставен от компетентно лице
- инспектор в РД „Автомобилна администрация” – гр.Варна.
Не се споделя становището за липса на компетентност на актосъставителя наведено
в жалбата доколкото процесната проверка не е такава по смисъла, вложен в нормата на чл.
35 от Наредба № 11 / 03.07.2001г. – а, именно: Извънгабаритните и/или тежки ППС и
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно закона за регистрация и
контрол на земеделска и горска техника се проверяват от администрацията, издала
разрешителното или документа за платена такса в случаите по чл. 14 ал.3 . Ако те
отговарят по масата и габаритните си размери на данните в разрешителното или
документа за платена такса за движение и товарът е добре укрепен и сигнализиран
съгласно изискванията на раздел V, разрешителното и/или документът за платена такса в
случаите по чл. 14 ал.3 се заверяват с подпис и печат, с което се удостоверява, че
превозът се осъществява.
Проверката, извършена от актосъставителя, е на база осъществявания контрол по
ЗДВП по утвърден график на АА гр.Варна в област Шумен. Съгласно чл. 92, ал.2 от ЗАП в
изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и
съставят актове за констатираните нарушения. Съобразно нормата на чл. 91 от ЗАП
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с
министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на
закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
2
българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от
Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството
на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през
територията на Република България или пребиваващи на нея.
Ал.2 регламентира, че контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация".Според ал. 3 на същата норма длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право:1. да спират моторните
превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на
пътници и товари за собствена сметка, за проверка;2. на достъп до гаражите, сервизите,
автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата,
извършващи превози за собствена сметка;3. да изискват от водачите и превозвачите за
проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на
пътници и товари;4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на
разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари;5. да осъществяват контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите.
Съгласно § 6 т. 29 от ЗДВП „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство, а „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни
средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове,
направени във връзка с превоза съобразно § 1.т.3 от ДР на ЗАП.
Разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
регламентира, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери,
маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал.1, т.3, б.“А“ от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ регламентира, че допустимата максимална маса на ППС за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече
оси, както следва моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси -
40 t;
В настоящия случай от извършеното измерване в хода на проверката се установило,
че общата маса на ППС с товара е 43 055 кг. / видно от бон № 239/09.03.2021г./ , което
надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата
отворени за обществено ползване от 40 000кг. с 3055 кг.
В приложената по преписката / представена заедно с възражението по АУАН от
жалбоподателя / кантарна бележка е отразено претоварване, но в по малка степен, като е
посочено, че тежестта на товара е 42 020 т.
Не се споделя становището на жалбоподателя относно неправилност на извършеното
измерване. Приложените по делото доказателства – гаранционна карта на ел. везна с която е
извършено измерването, заявления и протоколи за извършена проверка за 2020г. и 2021г.
доказват, че измерването е извършено с проверено и годно техническо средство. В тази
връзка съдът съобрази и показанията на актосъставителя извършил измерването. Дори
хипотетично , да се приеме тежестта на товара /измерен след проверката/ в посочената
кантарната бележка, представена от жалбоподателя, то отново е налице претоварване
надвишаващо допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени
за обществено ползване - 40 000кг.
Съдът приема за безспорно установено, че водачът е претоварил управляваното от
него ППС, като по този начин не е спазил изискванията на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от
ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2,
предл.2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177 ал. 3, т. 1 пр.2 от Закон за
движение по пътищата, съобразно която „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който,
без да спазва установения за това ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.“
3
В съответствие със задължението си, при преценка на законосъобразността на НП и в
частност при преценката за правилното приложение на материалния закон да извърши
проверка за наличието на предпоставките за квалифицирането на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК , който се прилага на основание чл. 11 от
ЗАНН, настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в
случая. Процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от
ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното
нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, съобразявайки,
че се касае за обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето
както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства
възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на
нарушение и санкция. Не е установено наличието на някакво конкретно извинително
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са
налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Същевременно съдът намира наложения размер на глобата от 2000лв. за прекалено
завишен и счита, че следва да бъде намален на минимално предвидения в закона, а именно
на глоба от 500 лв. В тази връзка се съобрази размера на претоварването. Доколкото по
делото липсват данни за извършени други нарушения от този вид от жалбоподателя, липсва
такова отразяване и в АУАН, съдът приема, че нарушение е извършено за първи път.
Съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса
на съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление
са налице реквизитите на чл. 53 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателно постановление следва да
бъде изменено като глобата бъде намалена на 500лв.
Искането на АНО в съпроводителното писмо за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, съдът намира за неоснователно, доколкото в
проведеното с.з. административно наказващият орган не е бил представляван от
юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000820 от 21.06.2021г. на директор
на РД „АА“ гр. Варна , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1, предл.2 от
ЗДвП, на Р. АЛ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършеното нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДВП, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“А“ от Наредба № 11 /03.07.2001 на МРРБ, като намалява
глобата на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4