№ 13281
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110101963 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от „А“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от А Д и М М,против „П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от Е А,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 521,79 лева месечни такси и потребление по
договор на клиент *********,сключен на 15.10.2017 г.,начислени за периода
16.11.2022 г. до 15.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,както и 70,62 лева мораторна лихва за периода 19.01.2023 г. до
22.07.2024 г.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
използване на електронни съобщителни услуги на 15.10.2017 г.,който договор
е изменян относно срока и тарифните планове. Ищецът твърди,че в периода
16.11.2022 г. до 15.04.2023 г. са предоставени и ползвани от ответника
далекосъобщителни услуги на стойност 521,79 лева,за които са издадени осем
фактури в периода 19.12.2022 г. до 19.04.2023 г. Поддържа се,че ответникът е
допуснал неизпълнение като не е заплатил сумите по фактурите. С оглед
липсата на плащане ищецът претендира мораторна лихва в размер от 70,62
лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но при съобразяване
възражението срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи
исковете.
Ответното дружество „П“ЕООД не е подало писмен отговор и не
изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление от 23.07.2024 г. „А“ЕАД претендира от „П“ЕООД сумите
от 521,79 лева главница за такси и потребление за договор на клиент
********* за периода 16.11.2022 г. до 15.04.2023 г.,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,както и 70,62 лева мораторна лихва за периода 19.01.2023 г. до
20.07.2024 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 44648/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор № *********,сключен между „А“ЕАД и
„П“ЕООД,както и приложение към сключения договор.
Приет е и договор от 28.05.2020 г. относно услуга достъп до интернет
при месечна такса от 90 лева. Според констативен протокол за предоставяне
на услуга такава е актавирана на адрес гр.М за срок от две години.
По делото са представени фактури,издадени от „А“ЕАД с получател
„П“ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение,какъвто е настоящият случай. С оглед това,че искът е
уреден като положителен установителен иск,в тежест на ищеца е възложено
доказването за наличието на материалноправни предпоставки искът да бъде
уважен. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че между
страните съществува договорно правоотношение относно предоставяне на
далекосъобщителни услуги,да докаже вземането си по размер,а в тежест на
ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни
задължения или са налице обстоятелства,които изключват дължимост на
паричните суми. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,т.е. на 23.07.2024 г.,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск.
Софийският районен съд намира,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че между
страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което
предоставя далекосъобщителни услуги,а ответникът е клиент на ищцовото
дружество,сключил договор за съответни далекосъобщителни услуги. За да
приеме,че договорно правоотношение между страните съществува към
процесния период,съдът взе предвид,че по делото са представени писмени
договори,а съгласно чл.5.5 от договора от 28.05.2020 г. страните са постигнали
съгласие,ако договорът не бъде прекратен с изтичане на срока му,за което е
дължимо изявление до насрещната страна,договорът да се счита сключен за
неопределен срок. Отделно от това,ответното дружество не е депозирало
писмен отговор като нито релевира възражения срещу дължимостта на
2
паричните суми,нито ангажира доказателства в подкрепа на своите
възражения,а с изтичането на срока за отговор всички възражения се явяват
преклудирани. Договорното правоотношение по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги се характеризира със задължението на
доставчика да осигури достъп до предоставените услуги,а за потребителя на
услугите е налице задължение за заплащане на уговорените такси,както и на
ползваните далекосъобщителни услуги. Таксата,дължима по договор за
далекосъобщителни услуги се заплаща по време на действие на договора и
дължимостта на тази такса е обусловена от принципната възможност на
клиента да ползва услугите. Лицето,което е сключило договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги дължи таксата ежемесечно и независимо от
това дали реално са ползвани услуги и какъв обем услуги са ползвани. Съдът
намира,че при съобразяване размера на уговорената такса по договорното
правоотношение и издадените фактури,с които такса в същия размер е
претендирана за плащане,че исковата претенция в частта за главницата от
521,79 лева подлежи на уважаване. Провеждането на доказване,че
претендираната сума по договора за електронни съобщителни услуги е
заплатена е възложено в тежест на ответника,а в конкретния случай
ответникът не е провел доказване да е заплатил претендираната главница или
част от същата,поради което съдът приема,че исковата претенция подлежи на
уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично вземане не е изпълнено,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за забава.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния ден от срока
длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма срок за изпълнение,за да
бъде поставен в забава длъжникът е необходимо отправяне на покана. В
настоящия случай всяко от задълженията има срок за плащане – тридесет дни
от издаване на фактурата,а ответното дружество не доказва да е изпълнило в
предвидения срок. Предвид това,че дължимата главница не е заплатена в
срок,съдът намира,че искът за мораторна лихва също е доказан по основание и
по размер и подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът формулира искане
за присъждане на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 25 лева за заповедното производство и
175 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на „П“ЕООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Е А,че
съществува вземане на „А“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А Д и М М в размер от 521,79 лева (
петстотин двадесет и един лева седемдесет и девет стотинки ) месечни такси и
3
потребление по договор на клиент *********,сключен на 15.10.2017
г.,начислени за периода 16.11.2022 г. до 15.04.2023 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 23.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането,както и 70,62 лева ( седемдесет лева
шестдесет и две стотинки ) мораторна лихва за периода 19.01.2023 г. до
22.07.2024 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 44648/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Е А да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „А“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А Д и М М, сумата от 25 ( двадесет и пет )
лева съдебноделоводни разноски за заповедното производство и сумата от 175
( сто седемдесет и пет ) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4