РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Ямбол, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330101363 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, вх. № *** г. предявена „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“№ 37,чрез
юрисконсулт С. П., срещу А.М.В. от с. К., общ. Т., обл.Я..
Ищецът твърди, че на 18.01.2021 год. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 113, 59 лв. – главница по
задължение за ползвана ел. енергия за периода от 09.06.2019 г. до 08.10.2019 г на
основание ОУ на договорите за продажба на ел. енергия от „ЕВН България
Елекроснабдяване“ и чл.98а ЗЕ., както и за сумата от 14,49 лв. – лихва за забава за
периода от 30.07.2019 г. до 17.01.2021 г., като съгласно чл.6 ЗМДВИП, не била
вкючена сумата дължима за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително,
ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № *** год. по описа
на ЯРС, и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена
на ответника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване
със сила на присъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
1
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава
електрическа енергия при публично известни ОУ – надлежно одобрени и
публикувани.По силата на чл.7,т.1 и чл.11 т.11 ОУ на ищцовото дружество и на
оператора на разпределителната мрежа,двете дружества са поели задължение да
снабдяват с ел.енергия и да предоставят мрежови услуги на обект на ответника с ИТН
***, находящ се в с. К., общ. Т., обл. Я., ул. „***. За ответника А.М.В. бил открит
клиентски номер ***. Ответника пък от своя страна поел задължение да заплаща
всички свои задължения,свързани със снабдяването на ел.енергия и предоставени
мрежови услуги,в срокове и по начините,определени в същите. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа съществувала като елемент от мрежовата
услуга,която се предоставяла на ползвателите на мрежата и винаги се заплащала от тях.
Същата се изчислявала всеки ден в рамките на отчетния период. Ответника имал
качеството на битов клиент,като съгласно определение в § 1,т.2а от допълнителните
разпоредби на ЗЕ, като ползваната от него ел.енергия била за битови нужди. Съгласно
чл.27,ал.1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължал обезщетение
за забава,в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на
задълженията си по ОУ за периода 09.06.2019 г.-08.10.2019 г. „ЕВН България
Електроснабдяване „ ЕАД доставило ел.енергия,а „Електроразпределение Юг“ ЕАД
предоставило мрежови услуги на обекта на ответника на обща стойност 113,59
лв.,които до този момент не били заплатени от същата. Поради забава в плащането на
посочената главница,същата дължала обезщетение за забавено плащане в общ размер
на 14,49 лв.,за периода 30.07.2019 г.-17.01.2021 г. Обезщетението за забава се дължало
за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото
производство. Издадените фактури,техния падеж и периода на дължимата лихва за
забава ,били подробно описани в препис-извлечение от клиентската сметка на
ответното дружество. Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на
разноски.
В с.з. ищцовото дружество не изпраща законен или процесуален представител.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба,чрез
назначения му особен представител адв.Х.К.-ЯАК. Счита се, че предявените искове
били допустими, но не основателни, като се оспорва дружеството доставчик да е било
изправно в посочения период. Оспорва се представените по делото фактури, като
същите били подписани едностранно от ищеца, като същите не установявали
извършената доставка на ел. енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния
имот. Същите притежавали само формална доказателствена сила за обстоятелство, че
съдържали удостоверително изявление направено от субекта, сочен като техен издател,
но не и материална такава, като не били сведени до знанието на ответника. Излагат се
подробни съображения за неснователност на иска.
2
Иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
В с.з. ответника се представлява от особен представител,чрез който оспорва
предявените искове и пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ответникът е титуляр на партидата при ищеца за имота
му в с. К., общ. Т., обл. Я., ул.„***. От представената справка от АВ за периода от
01.01.1995 г. до 28.04.2021 г. се установява, че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 21.12.2013 г. ответника А.М.В. придобила ПИ, парцел с площ
1100.00 кв.м., в едно с масивна сграда с площ от 32 кв.м. в с.К., общ. Т., обл. Я., ул.
„***.
Видно от представените по делото фактури се установява,че за периода 09.06.2019
г. до 08.10.2019 г. са на стойност 113,59 лв. В тази връзка е представено препис-
извлечение от сметка по посочените фактури по заповедното производство, което е
продължение на настоящото, от която се установява,че ответника като клиент на
ищцовото дружество са начислени суми в общ размер на 113, 59 лв. за отчетен период
09.06.2019 г.-08.10.2019 г.,както и сумата от 14,49 лв.-мораторна лихва за периода
30.07.2019 г.-17.01.2021 г. Също така по заповедното производство са представени и
ОУ за продажба на ел.енергия на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКВРП
№ ОУ-013 от 10.05.2008 г.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз
основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни
Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, като съгласно чл.1 т.4 от ОУ
от които потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което
ползва енергията за домакинството си. С оглед на това ответникът като потребител на
ел.енергия за битови нужди дължи заплащане на кредитора, тъй като е страна по
3
договор при общи условия. В настоящия случай се установи, че ищецът е доставил
ел.енергия на стойност, посочена във фактурите за процесния период в обекта на
ответника, за който са отредени измервателна точка и клиентски номер.От
приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява,че обекта на последния е обект на потребление,находящи се на адрес с. К.,
общ. Т., обл. Я., ул.“ ***,за което е разкрит клиентски номер ***. За процесния период
09.06.2019 г.-08.10.2019 г. за посочения клиентски номер е налице измервателна
точка- ИТН № ***. С оглед неоспорване на горепосочените обстоятелства от страна на
ответника, настоящия съдебен състав приема, че е монтиран изправен електромер
Отчетените показания и пресметнатите количества са фактурирани в посочените по-
горе фактури. Съдът не споделя възраженията на особения представител на
ответника,че фактурите изготвени от ищцовото дружество не са представени, получени
и сведени до знанието на последната. В тази връзка следва да се отбележи,че
потребителите,присъединени към електроразпределителната мрежа при общи
условия,заплащат всички мрежови услуги и цената за достъп на крайния снабдител и
същите ги обвързват,без да е необходимо изричното им писмено приемане. Не се
възприема възражението на особения представител на ответника от съда,че не била
ясна как е начислена таксата за достъп до електроразпределителната мрежа и как е
формирана същата, като в детайлната справка на всяка една от фактурите са посочени
отчетени показания, крайните цени на ел. енергията, ниско напрежение и какво
включва крайната цена на ел. енергията. Също така не се споделят от съда
възраженията на особения представител на ответника,че самия ищец в качеството му
на краен снабдител който продава електрическа енергия на абонатите си,не спазва
собствените си ОУ,като не преустановил снабдяването с електрическа енергия до
обектите на ответника,като в тази връзка негово е правото кога да упражни това свое
правомощие. С оглед на това съдът приема,че стойността на консумираната от обекта
на ответника ел.енергия и мрежови услуги е формирана и фактурирана вярно и
съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови периоди, с оглед представените
писмени доказателства, приложените фактури и препис-извлечение от сметка,
съдържащо се в заповедното производство.
С оглед на това падежите на вземанията са настъпили и те са изискуеми. Не се
твърди от ответника, че сумите са платени до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда. С оглед на това иска за главница е основателен и следва да се
уважи.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй като се касае до забава на
парично задължение, възникнала преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
При основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за мораторна
лихва, чийто размер изчислена от съда, чрез онлайн калкулатор за изчисляване на
4
законна лихва (www. сalculator. Bg ), като същия е в размер на 14,83 лв.,като за
посочения период ищеца е претендирал по малка сума в размер на 14,49 лв. с оглед на
което акцесорния иск се явява напълно основателен. В тази насока настоящия съдебен
състав, при изчисляване на мораторната лихва съобрази Закона за мерките и
действията в извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год.,
като нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че
сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане
на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 75, 00 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция,а именно в размер на 675, 00 лв. – заплатена държавна такса,
депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение (в които
разноски по исковото производство се включва и определено от съда възнаграждение
за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв. ) .
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.В. от с. К., общ. Т., обл.Я., ул. „***, ЕГН
**********, дължи на ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив, ЕИК ***,
адрес гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата 113,59 лв.-главница,
представляваща стойността на ел.енергия, доставена за периода от 09.06.2019 г.-
08.10.2019 г. за обект на потребление: с. К., общ. Т., обл.Я.,ул.“***, клиентски номер
***, както и обезщетение за забава в размер на 14,49 лв. за периода 30.07.2019 г.-
17.01.2021 г., и законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2021 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д.
№ *** г. на ЯРС .
ОСЪЖДА А.М.В. , ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на
675,00 лв. и разноските, направени в заповедното производство, в размер на 75 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
5
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6