ОПРЕДЕЛЕНИЕ№1688
гр. Пловдив, 22.08.2019
г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и втори август, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия И. Анастасов
възз.ч.гр.д.№ 1676 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК.
Подадена
е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против определение от
06.06.2019г. по гр.д.№ 6714/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е върната
исковата молба по делото и производството по същото е прекратено по отношение
на предявени при условие на евентуалност обективно съединени искове за осъждане
на ответницата М.Й.Х. да заплати на ищеца- жалбоподател в настоящето
производство, сумата от 3052,55 лева- главница по договор за потребителски
кредит от 03.05.2016г., вземанията по който били цедирани в полза на ищеца,
сумата от 311,46 лева- договорна лихва за периода 21.12.2017г.- 20.08.2018г., и
сумата от 218,57 лева- обезщетение за забавено плащане за същия период.
В
частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че съединените
при условие на евентуалност с основните искове по чл.422 от ГПК осъдителни
искове са недопустими, защото не е въведено друго основание, от което да
произтича вземането. Позовават се на т.11б от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
ПОС,
ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По
приложеното ч.гр.д.№ 19464/2018г. на ПдРС, ІІІ бр.с., образувано по заявление
от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД по чл.410 от ГПК, е издадена заповед №
11230/12.12.2018г., с която е разпоредено на длъжника М.Х. да заплати на
кредитора горепосочените суми. Обстоятелствата, от които произтича вземането
накратко са следните: На 03.05.2016г. Х. сключила с „УниКредит кънсюмър
файненсинг“ЕАД договор за потребителски кредит, по който й била предоставена
сума в размер от 4000 лева, която следвало да бъде върната ведно с
възнаградителни лихви такса и застрахователна премия. Тя платила сума в размер
от 2654,77 лева, след което преустановила плащанията, поради което и на
основание чл.13, ал.2, б.“а“ от ОУ към договора кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Вземанията по договора за потребителски кредит били
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.08.2018г..
В исковата молба по гр.д.№
6714/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с. подробно са изложени същите обстоятелства и са
формулирани петитуми на установителни искове по чл.422 от ГПК и при условие на
евентуалност и на осъдителни искове за същите суми. В изпълнение на указания за
отстраняване на нередовности на исковете молба, включително и за посочване на
основанието на осъдителните искове, е подадена молба от 04.06.2019г., с която
се уточнява, че се иска, ако съдът приеме, че ответницата не е била уведомена
надлежно от първоначалния кредитор за предсрочната изискуемост на кредита, да
приеме, че тя е уведомена за това обстоятелство с връчване на преписи от
исковата молба и приложенията към нея и на това основание да я осъди за същите
суми, както по заповедта за изпълнение.
Обявяването
на кредит за предсрочно изискуем е факт с определени правни последици. От него
произтича правото на кредитора да претендира заплащане на целото си вземане,
включително и на непадежиралите вноски. Посочването на друг, различен от този
по заявлението по чл.410 от ГПК, момент на настъпване на предсрочната
изискуемост обаче не представлява ново основание на иска. В мотивите към т.11б
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е
записано именно това, че „Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност“. Задължително условие за съединяване при условие на
евентуалност с иска по чл.422 от ГПК на осъдителен иск за същото вземане е да
се посочи друго основание за вземането, различно от това по заявлението по
чл.410 от ГПК. За пълнота на мотивите следва да се отбележи и това, че, тъй
като, съгласно чл.147, т.2 от ГПК до приключване на съдебното дирене страните
могат да твърдят нови обстоятелства, които са от значение за делото, като
например настъпването на предсрочна изискуемост в хода на делото, а съгласно чл.235,
ал.3 от ГПК съдът при постановяване на решението е длъжен да вземе предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, е безпредметно предявяването на
осъдителни искове единствено с цел да бъде въведено твърдение за настъпване на
предсрочна изискуемост в резултат от уведомяване за същата с връчване на
преписи от исковата молба и приложенията към нея. Ето защо, подадената от
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛЕНИЕ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против определение от 06.06.2019г. по
гр.д.№ 6714/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е върната исковата молба по
делото и производството по същото е прекратено по отношение на предявени при
условие на евентуалност обективно съединени искове за осъждане на ответницата М.Й.Х.
да заплати на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, сумата от 3052,55
лева- главница по договор за потребителски кредит от 03.05.2016г., вземанията
по който били цедирани в полза на ищеца, сумата от 311,46 лева- договорна лихва
за периода 21.12.2017г.- 20.08.2018г., и сумата от 218,57 лева- обезщетение за
забавено плащане за същия период.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: