Определение по дело №58947/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 май 2025 г.
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20241110158947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23696
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110158947 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от А. Г. А. срещу „Файненшъл
България“ ЕООД, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на договор
за предоставяне на поръчителство № ********* г., както и иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв., частичен иск от цяло вземане в
размер на 185,52 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № ********* г., сключен между страните.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.01.2023 г. ищецът е сключил
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № № *********, по силата на
който му била предоставена в заем сумата от 600 лв. На същата дата твърди да е бил
сключен с ответника договор за предоставяне на поръчителство (гаранция №
*********2), по силата на който последният поел задължението да обезпечи пред
заемодателя задълженията на ищеца А.. Поддържа, че сключеният договор за гаранция
е нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на закона, респективно
заобикаляне на закона, поради което и получените от ответника суми по договора за
поръчителство били получени без основание. По изложените съображения отправя
искане за прогласяване недействителността на процесния договор, поради което
претендира сумата от 10 лв. (частично вземане от цяло вземане в размер на 185,52 лв.)
да му бъде възстановена от „Файненшъл България“ ЕООД като платена без основание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл
България“ ЕООД, в който е отправено твърдение за образувано по-рано дело между
същите страни на същото основание и отправено искане за прекратяване на
настоящото производство.
С разпореждане от 10.05.2025 г. съдът е изискал служебна справка относно
страните, предмета и етапа на производството по гр.д. № ********** г. по описа на
СРС, 143 състав, както и да се изпрати заверен препис на исковата молба и от
постановения краен съдебен акт, ако има такъв.
С писмо от 22.05.2025 г. са постъпили депозирана от ищеца А. А. срещу
ответника „Файненшъл България“ ЕООД искова молба от 15.05.2023 г., по която е
образувано гр.д. № ********** г. по описа на СРС, 143 състав, и с която са предявени
иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство №
********* г., както и иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 185,52 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № *********2, сключен между страните.
1
С решение № ******** г., влязло в сила на 20.03.2025 г., СРС, 143 състав е
прогласил по предявения от А. Г. А. срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на гаранция №
*********2/13.1.2023 г. и е осъдил да заплати на А. Г. А. - сума в размер на 185,52 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
*********2/13.1.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба - 15.5.2023 година до окончателното изплащане на
вземането.
Съдът, като взе предвид така изложените обстоятелства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 299 ал., 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
За наличието на отрицателната предпоставка за предявяване на иска -
погасяване на правото на иск поради забраната за пререшаване на разрешения със сила
на пресъдено нещо спор - чл. 299, ал.2 ГПК, съдът следи служебно. Появилата се в
хода на процеса такава отрицателна предпоставка погасява правото на иск, поради
което се явява пречка за развитието на процеса.
В конкретния случай съдът, като съобрази така изложените в исковата молба
обстоятелства, намира предявените искове за процесуално недопустими по следните
съображения:
Ищецът е предявил идентични искове срещу ответника в двете производства,
като единствената разлика в предмета на делата се отнася до иска с право на
основание чл. 55 ЗЗД, който в настоящото производство е предявен като частично
вземане от цяло вземане, последното от своя страна предмет на гр.д. № ********** г.
по описа на СРС, 143 състав. Обективните предели на СПН очертават нейния предмет
– правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото,
и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели –
страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са
страни, са обвързани от установеното положение.
В хипотезата, когато в първоначалната искова молба ищецът не е посочил
изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с
исковата молба е предявено цялото спорно право, цялото вземане. В този случай
предявеният последващ иск за част от вземането е недопустим поради наличието на
обективен идентитет между двете дела и съществуването на процесуална пречка за
паралелната им висящност (така в Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г.
на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай между страните вече е формирана сила на пресъдено нещо
по въпроса относно недействителността на сключения с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № ********* г., както и
относно дължимостта на цялото заявено вземане в размер на 185,52 лв., от което
несъмнено е и част претендираната в настоящото производство сума в размер на 10
лв., поради което настоящият спор е недопустим, а и непререшим на основание чл.
299, ал. 1 ГПК.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.
299, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 314586/07.10.2024 г.,
подадена от А. Г. А., въз основа на която е образувано гр.д. № 58947/2024г. по описа на
СРС, 182 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3