Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 37 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу Ю.Я.К., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на
13.02.2014 год. между третото лице БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД и ответника
е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е
получил кредит в размер на 3000 лв., които е следвало да върне, заедно с
договорената лихва и такси, в срок до 13.04.2016 год. (за 26 месеца).
Ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за заем.
С Договор за продажба ни
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2017 год. подписаното Приложение № 1
от 20.12.2017 год., първоначалният кредитор, третото лице БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС ЕАД е прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1207/2018 на ЛРС, която била
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
За
това ищецът иска: да
бъде признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу
ответника по Договор за потребителски кредит PLUS № 10587967/13.02.2014 год.:
- 1822,38. главница,
- 399,82 лв. – договорна
лихва за периода от 20.03.2014 год. – датата на първата вноска, до 20.04.2016
год. – датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 503,73 лв. – лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 18.12.2015 год.
– датата на настъпване на забавата, до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 31.03.2018 год.,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (08.06.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, който чрез назначеният си особен
представител счита исковете за допустими, а по същество – за неоснователни и
недоказани. Оспорва наведените в и.м. фактически твърдения, а от там –
претенцията по основание и размер.
Въвежда възражение за
погасяване по давност на претенциите за лихви. Оспорва твърдяната предсрочна
изискуемост на задължението, както и надлежното уведомяване за извършената
цесия.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. С. П., МАК, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК, който поддържа
становището, изразено в писмения отговор. В хода по същество оспорва и размерът на претенцията и
сключването на договор за кредит.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 1207/2018 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на Заповед № 756 от 11.06.2018 год. за изпълнение на
парично задължение на осн. чл.410 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника Ю.Я.К., за сумата от 2725,93 лв., представляваща: 1822,38 лв. – главница – задължение
по Договор за потребителски кредит PLUS № 10587967/13.02.2014 год., както и 399,82 лв. – договорна лихва за периода 20.03.2014 – 20.04.2016 год. и 503,73 лв. – мораторна лихва за периода 18.12.2015 – 31.05.2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 08.06.2018 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 254,52 лв., направени по
заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 22.10.2018
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 07.11.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се
установява, че между ответника и третото лице ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, на 13.02.2014 год. в гр. Монтана е
бил сключе Договор за потребителски кредит PLUS № 10587967/13.02.2014 год., по
силата на който третото лице е предоставило потребителски кредит в размер на 3000 лв.,
както и застраховка "Защита на плащанията" на стойност 312,00 лв., които ответникът се е
задъжил да върне заедно с уговорените лихви на 26
месечни вноски от по 237,20
лв., с падеж 20-то число на месеца в срок до
20.04.2016
год.
Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 6164,70
лв., без да
е уточнено дали сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен
е 101,55
% ГПР и 68,99% лихва (без уточяване за какъв период).
В исковата молба се
твърди, че на 18.12.2015 год. ответникът е
преустановил плащанията.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2017 год. първоначалният
кредитор, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлил свои вземания към ответника на настоящия
ищец (под № 564 в
списъка-приложение към договора за цесия – вземанията си по Договор за потребителски кредит PLUS №
10587967/13.02.2014 год. в размер на 1822,38 лв. главница, 399,82 лв. лихва и 423,37
лв. – наказателна лихва или общо 2645,57 лв.
По делото е приложено и потвърждение от
цедента, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването
на длъжниците от името на първоначалния кредитор и уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, за което липсват по делото данни да е изпратено и получено от него, поради което
съдът приема, че това е сторено с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на
изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита,
че не дължи претендираната сума.
Към датата на
цедиране на вземането от страна на третото лице-цедент /20.12.2017 год./,
а и към датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК /08.06.2018 год./,
уговореният между страните срок по Договор за потребителски кредит PLUS № 10587967/13.02.2014
год. е бил изтекъл – на 20.04.2016 год., поради което и съдът
приема, че вземането е изискуемо.
По делото е доказано, че сумата по кредита
е усвоена от ответника – т.е, кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.
Констатираха
се очевидно неравноправни клаузи, за които съдът е длъжен да следи
служебно в договора, сключен с
потребителя (по смисъла на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП),
на които се основават претендираните суми за 101,55 % ГПР и 68,99% лихва, в
нарушение изискванията на чл. 19, ал. 4, ал. 5 и следв. ЗПК, тъй като ГПР не може да бъде повече от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в лева, определена с постановление на МС.
В случая е обаче неприложим чл.19, ал.4 и
ал.5 ЗПК, тъй като не е действащ към дата на сключване на
договора 13.02.2014 год. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК е
приета със ЗИД на ЗЗП, обнародван в ДВ бр.35 от 22.04.2014г. е влиза в сила на
23.07.2014г. /съгл. § 15 от същия закон/.
В § 13 т ПЗР на закона изрично е посочено, че
разпоредбите му не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата
на влизането му във сила, освен по отношение на такси, обезщетения или
неустойки по пар. 9 т.3 /какъвто не е настоящия случай/.
Неоснователо е и възражението за липса на валидно
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 7/ по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не
участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че
не настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи
единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на
длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията
към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
За това съдът приема за доказано, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати на първоначалния кредитор, а след
прехвърлянето на вземането – на ищеца, в качеството му на цесионер, следните
суми, основани на Договор за потребителски кредит PLUS № 10587967/13.02.2014
год:
- 1822,38. главница,
- 399,82 лв. – договорна
лихва за периода от 20.03.2014 год. – датата на първата вноска, до 20.04.2016
год. – датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 503,73 лв. – лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 18.12.2015 год.
– датата на настъпване на забавата, до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 08.06.2018 год.,
За тези суми е
издадена Заповед № 756 от 11.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение
на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1207/2018
г. по описа на Ломския
районен съд.
Заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ 1662/2018 г. по
описа на Ломския районен съд е подадено на 08.06.2018 год.
Вземането на кредитора по Договор за потребителски кредит
PLUS № 10587967/13.02.2014 год. е с краен срок за погасяване 20.04.2016 год.
С оглед въведеното от особения
предсавител на ответника възражение за давност, съдът дължи произнасяне.
Възражението е изцяло неоснователно.
При този изход
на спора и на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът дължаи на ишеца и разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС,
съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 794,17лв., от които 254,52 лв. по заповедното
производство, 118, 38 лв. – довнесена държавна такса и 420,82 лв. –
възнаграждение за особен представител. Третото неучастващо по делото лице АСВ
ЕАД, което твърди, че е пълномощник на ищеца не е ангажирало доказателства нито
за правоприемство, нито за представителна власт по пълномощиие, поради което
искането следва да се остави без разглеждане.
Съответно ответникът ще
следва да заплати на ищеца 794,17лв. – разноски оглед уважаването на исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София срещу Ю.Я.К., ЕГН **********,***, за сумата
от 2725,93 лв. (две хиляди
седемстотин двадесет и пет лева, деветдесет и три ст.), от които:
- 1822,38 лв. главница по
Договор за потребителски кредит PLUS № 10587967/13.02.2014 год., сключен с
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
- 399,82 лв. – договорна
лихва за периода от 20.03.2014 год. – датата на първата вноска, до 20.04.2016
год. – датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 503,73 лв. – лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 18.12.2015 год.
– датата на настъпване на забавата, до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 08.06.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.06.2018
год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 756 от 11.06.2018 год. за изпълнение на парично
задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1207/2018
г. по описа на Ломския
районен съд.
ОСЪЖДА Ю.Я.К., ЕГН **********,*** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София сумата
от 794,17 лв., представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото
производство и по ч.гр.д.№ 1207/2018
г. по описа на Ломския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: