Присъда по дело №3333/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 178
Дата: 7 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20232120203333
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 178
гр. Бургас, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниВ. Д. СТОЙНЕВА

заседатели:М. К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
и прокурора Р. Г. П.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20232120203333 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Д. П. – ЕГН **********, роден на
*************************, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2018 г., в гр.
Бургас, от лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, отнел чужда движима вещ - парична
сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, от владението на собственика Д. Г. Ж. от гр.
Бургас, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
Окръжен съд Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 178 по НОХД № 3333/2023г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание на 07.11.2023г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу А. Д. П., ЕГН **********, ***************, осъждан за това, че на 27.06.2018
г., в гр. Бургас, от лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, отнел чужда движима вещ -
парична сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, от владението на собственика Д. Г. Ж. от
гр. Бургас, без негово съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник адв. Х. от БАК
направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно
следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл.
372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да се определи
в хипотезата на чл. 55 НК като се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Х. счита, че следва да се вземе предвид
изразеното съжаление от подсъдимия и оказаното съдействие и че целите на наказанието
могат да се постигнат с предложеното от прокурора наказание.
Подсъдимият се признава за виновен и моли да му се определи по-малко наказание.
В последната си дума иска да му се даде минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Д. П. – ЕГН **********, *************, осъждан.
На 27.06.2018 г., около 12.30 часа, в гр. Бургас, св. Д. Г. Ж. управлявал служебния си
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. В автомобила, като пътник, бил и подс.
А. Д. П.. Понеже двамата били колеги, св. Ж. обещал на подс. П. да го закара до дома му в
кв. „***“, гр. Бургас. Автомобила бил с три седалки в предната си част. Подс. П. бил седнал
на седалката в единия край на автомобила, а св. Ж. на седалка в другия край на автомобила.
Между двамата имало празна седалка, на която св. Ж. бил поставил чантата си, в която била
сумата от 400 лв. - негова собственост. По пътя св. Ж. спрял до заведение „***“ в гр. Бургас,
за да разтовари стока от автомобила. Поради това св. Ж. излязъл от автомобила, като в него
останал подсъдимия. Подсъдимият взел от чантата на св. Ж. сумата от 400 лв. и излязъл от
автомобила. След малко св. Ж. се върнал и установил, че подс. П. го няма и от чантата му
липсва сумата от 400 лв.
Подсъдимият е осъждан съгласно справка за съдимост. С Присъда № 644/27.06.2011 г.
на Районен съд - Сливен, влязла в сила на 13.07.2011 г., на обв. П. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е било
намалено с 1/3. Така определеното и намалено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1
две години е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо
общежитие от закрит тип - Затвора - Бургас. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е била приведена в
изпълнение присъда № 652/2008 г. по НОХД № 494/2008 г. на Сливенски районен съд,
влязла в законна сила на 01.10.2008 г., с която на подс. Д. за извършено от него
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година.
Видно от приложена справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, подсъдимият е постъпил в Затвора - Бургас на 01.11.2011 г. за
изтърпяване на наказание в размер на 1 г. „лишаване от свобода“ по НОХД № 494/2008 г. на
РС Сливен. Същото е било изтърпяно на 24.04.2012 г. и от същата дата е търпял наказание в
размер на две години „лишаване от свобода“ по НОХД № 709/2011 г. на Районен съд -
Сливен. Освободен на 13.02.2014 г. по изтърпяване.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от направените от подсъдимия
самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, а именно показанията на пострадалото лице свидетеля Д. Ж. (л.8); справка за
съдимост, обяснения на обвиняемия.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява
подробен анализ на доказателствата. В случая доказателствените материали с посочените
уточнения установяват фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния
акт и призната от подсъдимия.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да
бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на
фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху
движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк
умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо
или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди вещи – пари в
размер на 400 лева от владението и собственост на Д. Ж..
Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване
от подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещите - пари. Подсъдимият е отнел
вещите като се е разпоредил с тях. Налице са всички признаци от състава на престъплението
кражба като се касае за отнемане на вещи, които са чужди – касае се за движима вещ, която
не е негова собственост.
2
Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив”, по смисъла на чл. 29, ал.1, б.
„а” , тъй като подсъдимият е извършил деянието след като е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по чл. 66 НК. Деянието е извършено в петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец, като е целял това и е имал намерение
протИ.законно да ги присвои.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието съгласно правилото на чл. 58а, ал. 4 НК и при прилагане на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, тъй като намери, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Действително се касае за деяние, което е с висока степен на обществена опасност,
предвид това, че е извършено в условията на опасен рецидив. В същото време обаче
съдебния състав оцени това, че се касае за лице, което очевидно може да се поправи и да се
превъзпита, тъй като видно от справката за съдимост и наличните по делото справки
последно е изтърпяло наказание лишаване свобода 2014г. Към момента спрямо него няма
други осъдителни присъди, а очевидно наказателното производство е продължило един
значително дълъг период от време, който е и извън рамките на разумния такъв, предвид
липсата на извършвани каквито и да било действия по разследването /разследването е
ограничено до разпита на един свидетел/. Действително подсъдимият е бил обявяван за
общодържавно издирване и е било спирано наказателното производство, след което е
възобновявано. Очевидно обаче подсъдимият е могъл да бъде установен при положени
достатъчно усилия от страна на разследващите органи, както беше установен и за съдебно
заседание, в което той изцяло признава обстоятелствата в обвинителния акт и се признава за
виновен, напълно съдейства. Касае се за наказателно производство, което по мнение на този
състав не се отличава с фактическа или правна сложност, не са налице множество
доказателства и не са посочени такива, които да затруднят разкриването на обективната
истина, още повече, че самият подсъдим оказва пълно съдействие на разследването,
признава изцяло вината си и моли да му се определи наказание, което да изтърпи. Освен
това отнетата сума е под размера на минималната работна заплата.
Този съдебен състав, при индивидуализация на наказанието намери, че възможността
да се окаже предупредителен и превъзпитателен ефект с оглед изминалото време от датата
на деянието и постановяване на присъда би се постигнал и с наказание, както предлага
прокурора, под установения от закона минимум и се обедини около решението, че за
постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК справедлИ.то наказание е осем месеца
„лишаване от свобода“, което беше наложено.
Съдебният състав намери, че прекалено дългата изолация в местата за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода не би спомогнала за постигане на целите на наказанието,
предвид изминалото време на наказателното производство и за социализацията на
подсъдимия след освобождаването му, а чрез оказаното върху него въздействие и работа в
местата за лишаване от свобода ще му се даде възможност да се предупреди и превъзпита и
ще се въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на
обществото. В същото време в местата за лишаване от свобода към момента съществуват
3
възможности да се включи в образователни програми, за да се ограмоти и предвид това, че е
в трудоспособна възраст, върху него може да се окаже въздействие с предоставяне на
възможност да се труди и да работи в полза на обществото.
По мнение на съдебния състав така определеното наказание следва да способства за
постигане на целите на наказанието.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“
следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като към датата на деянието не
са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване
от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, в който
смисъл съдът определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
По тези съображения съдът постанови присъдата си и разясни на страните
възможността да бъде обжалвана пред Окръжен съд Бургас.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4