РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500180 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №28/23.02.2022 год. по гр.д.№270/2021 год. по описа на
Ямболския окръжен съд е осъдена Община Ямбол, с ЕИК ********* да
заплати на Д. С. Г., с ЕГН **********, от гр. Я., ул. „С. в.“ № **, със съд.
адрес: гр. С., район В., ул. „А. Р.“ № *, ап. *, чрез адв. Д. С. Т. от *АК, на
основание чл.49 ЗЗД, сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие увреждане настъпило на 30.03.2019 г. от падане на тротоар в гр.
Я., ул. “С. в.“ № **, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над
8000 лв. до предявения размер от 25 500 лв., предявен като частичен от 45
000 лв. е отхвърлен. Осъдена е Община Ямбол, с ЕИК ********* да заплати
на Д. С. Г. сумата 110,12 лв. - разноски по делото. Осъдена е Община Ямбол,
ЕИК *********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат Д. С. Т. от *АК, със съд. адрес: гр. С., район В., ул. „А. Р.“
№ *, ап. *, сумата 406,27 лв. - разноски по делото. Осъдена е Д. С. Г. да
заплати на Община Ямбол, с ЕИК ********* сумата 370,59 лв.- разноски по
делото. Осъдена е Община Ямбол, с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Ямболския окръжен съд държавна такса в размер на 320 лв.
1. Постъпила е въззивна жалба и молба за уточнението й от Община-
Ямбол, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт З. Х., срещу
решението в осъдителните части. Твърди се, че в обжалваните части
1
решението е неправилно, тъй като изводите на съда, че инцидентът е
настъпил по твърдения от ищцата начин е необоснован. Сочи се разминаване
в първоначалното описание на мястото на инцидента направено с исковата
молба и последвалото след депозиране на отговора на ответника уточнение, в
което се твърди друго място на настъпването му. Сочи се, че достоверни
доказателства относно това къде и какво точно се е случило на 30.03.2019 год.
пред входа на блока в който живее ищцата не са ангажирани, като дори
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – съпруг и
дъщеря на ищцата не дават яснота за мястото на инцидента. Твърди се, че
съдът не е обърнал внимание на възможната необективност на свидетелските
показания на близките роднини на ищцата, като не е подходил при анализа им
с достатъчна критичност, не е отчел обстоятелството, че показанията на
съпруга на ищцата не са подкрепени от други доказателства по делото и не
доказват по безспорен начин сочените от свидетеля факти относно мястото и
начина на нанасяне на уврежданията по лицето на ищцата. Твърди се, че
единствено въз основа на съдебно-медицинската експертиза не би могъл да се
направи извод за причината за понесените от ищцата травми, а вещото лице е
изказало само предположение за наличие на причинна връзка, но тя също не е
надлежно установена по делото. Твърди се, че дори да бъдат приети за
установени елементите на деликта, присъденото от окръжния съд
обезщетение се явява завишено предвид физическите последици за ищцата,
описани от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Експертизата
не потвърждава голяма част от твърденията на ищцата в исковата молба, а
ищцата е отказала да бъде прегледана от вещо лице-психиатър след
допуснатата по нейно искане експертиза с въпроси към психиатър. Сочи се,
че уврежданията на ищцата са сравнително леки, довели са до временно
разстройство за здравето неопасно за живота, от които тя се е възстановила
напълно в непродължителен период от време, поради което обезщетението от
8000 лв. се явява прекомерно. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за цялостно отхвърляне на исковата претенция на
ищцата, евентуално се иска намаляване на размера на присъденото
обезщетение. Заявена е претенция за присъждане на съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна Д. С. Г., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Д.Т. – *АК, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията на
въззивника. Твърди се, че съдът мотивирано е приел наличието на деликт
причинен от бездействие на общинските служители, при който е пострадала
ищцата, в какъвто смисъл са ангажирани доказателства, които правилно са
били ценени от окръжния съд. Твърди се, че по делото са доказани причинени
на ищцата неимуществени вреди в резултат на получените от нея травми, а
определеното от съда обезщетение в размер на 8000 лв. не е прекомерно.
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от
ответника части и за присъждане на съдебните разноски и адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
2. Постъпила е въззивна жалба от Д. С. Г., ЕГН **********, от
гр.Ямбол, чрез процесуален представител адв. Д.Т. – *АК, срещу решението в
частите, с които исковите претенции за неимуществени вреди са отхвърлени
2
за сумата над 8000 лв. до размера на 16 000 лв., ведно със законната
лихва считано от 30.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
Сочи се, че по отношение на елементите на деликта решението е всеобхватно,
мотивирано и правилно, като възраженията на ищцата са относно
неправилност на изводите на съда за размера на дължимото обезщетение,
вида и степента на претърпените увреждания и продължителността на
възстановителния процес. Твърди се, че в обжалваните части решението е
постановено в противоречие с материалния закон и задължителната практика
по идентични казуси. Твърди се, че сумата от 8000 лв. е занижен размер на
обезщетението, тъй като не може да репарира действително претърпените от
ищцата имуществени и неимуществени вреди /претенция за обезщетение за
имуществени вреди не е заявена по делото/. Изложени са подробни
съображения за доказаност на твърденията на ищцата относно мястото на
настъпване на инцидента и противоправното поведение на служителите на
общината. Анализирани са свидетелските показания, като се сочи, че същите
са обективни и правилно съдът им е дал вяра. Твърди се, че е доказана
изискуемата пряка причинно-следствена връзка на получените от ищцата
множество травматични увреждания и виновното, противоправно поведение
на общинските служители. Твърди се, че процесуален пропуск на съда е
неизследването на всички получени от ищцата травматични увреждания,
продължителността на лечението и възстановяването й, наличието на трайни
психически и физически последици за нея и видими белези. Твърди се, че
приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза е била оспорена от
ищцовата страна, като е била поискана повторна съдебно-медицинска
експертиза, което не е било обсъдено от окръжния съд. Твърди се, че съдът не
е взел предвид, че преди инцидента ищцата е била здрава и жизнена, а след
него в резултат на получените увреждания в областта на главата, тя е била
подложена на продължително, неприключило към момента лечение, като е
претърпяла тежки кондиционни и здравословни увреждания. Твърди се, че
възстановяването на физическото здраве на ищцата все още не е приключило,
а психическото й състояние е възможно да се възстанови, но не е ясно кога
може да се случи това, като на ищцата и предстоят бъдещи операции,
рехабилитация и възстановяване. Твърди се, че съдът не е отчел в достатъчна
степен претърпените от ищцата болки и страдания и причинените й битови
неудобства, както и трайните последици за нейното здраве. Твърди се, че
определеният от съда размер на обезщетението от 8000 лв. не е съобразен с
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД и с критериите
въведени от съдебната практика. Направено е искане за отмяна на решението
в обжалваните части и за уважаване на претенцията за неимуществени вреди
до размера от 16 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от момента
на деликта до окончателното й изплащане. Направено е искане за присъждане
на пълния размер на съдебните разноски, както и на адвокатско
възнаграждение по чл.32, ал.2 от ЗА. Заявено е евентуално оспорване като
прекомерно на адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна.
Направено е искане за освобождаване на въззивницата-ищца от задължение за
заплащане на държавна такса по въззивната жалба. Направено е
доказателствено искане за допускане на повторна съдебно-медицинска
експертиза, която да се извърши от вещо лице специалист по лицево-
челюстна хирургия и да отговори на въпросите поставени на първоначалната
3
експертиза.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна Община-
Ямбол, чрез юрисконсулт З. Х. Сочи се, че по заявената във въззивната жалба
претенция за размера на претендираното обезщетение до 16 000 лв., не е ясно
дали ищецът прави оттегляне или отказ от предявения иск, като в този смисъл
е изложено становище, че съдът следва да постанови нарочен съдебен акт.
Заявено е, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, като е
поддържано становището по подадената от ответника въззивна жалба за
недоказаност на исковата претенция и за завишен размер на присъденото
обезщетение, в какъвто смисъл са изложени подробни съображения.
Възразено е по искането за назначаване на повторна експертиза, като се сочи,
че първоначалната експертиза приета от окръжния съд е обоснована и
компетентна, поради което не е налице нужда от повторна такава. Възразено е
по освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса.
Сочи се, че искането за намаляване на адвокатско възнаграждение е
несъстоятелно, тъй като общината се представлява в процеса от юрисконсулт.
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ищцата
части и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени от легитимирани лица, в срок, срещу акт
на окръжния съд който подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд и
са ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е
произнесъл по претенции с правни основания чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта на производството и по искането на
въззивницата-ищца за допускане на повторна съдебно-медицинска
експертиза, въззивният съд се е произнесъл с мотивирано определение
№208/16.05.2022 год. по делото, с което е приел, че не са налице пречки за
движение на възвивното производство, тъй като въззивницата-ищца е
освободена от задължението за внасяне на държавна такса по делото с
определение № 259/10.09.2021 год. на Ямболския окръжен съд, което важи до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции, а заявеното от
ищцата частично обжалване не е обвързано със задължение за изявление за
отказ или оттегляне на исковата претенция. В преценка на страната е дали в
рамките на правния си интерес да заяви цялостно или частично обжалване,
като заявеното от страната във въззивната жалба е достатъчно да
определи предмета на въззивно обжалване и в този смисъл не е
необходимо произнасяне с нарочен съдебен акт за частично прекратяване на
делото. Прието е, че направеното от въззивницата-ищца доказателствено
искане е неоснователно и е оставено без уважение, тъй като по делото не са
налице хипотезите по чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, при които въззивният съд
може да събира доказателства. Противно на твърденията изложени във
въззивната жалба, от съдържанието на протокола от откритото съдебното
заседание проведено на 14.02.2022 год., в което е било прието заключението
на вещо лице Ч., липсва заявено оспорване на заключението от
процесуалния представител на ищцата, не е направено и доказателствено
искане за повторна експертиза - след разпита на вещото лице
процесуалният представител на ищцата е посочил, че няма повече
въпроси, а след разпита на свидетелите е направил изявление, че няма да
4
сочи други доказателства. Тъй като доказателствено искане за повторна
експертиза не е направено своевременно пред първоинстанционния съд, в
случая на осн. чл.266, ал.1 от ГПК е налице преклузия, която препятства
събирането от въззивния съд на поисканото във въззивната жалба
доказателство.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд с писмено
становище въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба и прави искания за уважаването й, за присъждане на
възнаграждение по чл.32, ал.2 от ЗА, както и евентуално възражение за
прекомерност на възнаграждението на насрещната страна. Въззивникът-
ответник не е изпратил представител и не е изразил писмено становище.
В сезиращата съда искова молба ищцата Д. С. Г. твърди, че на
30.03.2019 год. около 6 и 30 часа в гр. Я. на ул. “С. в.“ № ** на тротоара от
улицата пред входа на блок № **, в който живее, излизала от блока заедно със
съпруга си, за да отидат до автобусната спирка, от където ищцата следвало да
вземе автобус за гр. П., поради служебен ангажимент. Твърди, че след като
излязла от входа, направила няколко стъпки, като стъпвайки върху плочка
непосредствено пред блока - част от тротоара на улицата, плочката се счупила
и тя паднала. При падането си ударила главата, изпаднала в безсъзнание и
получила главоболие и световъртеж, а на по-късен етап и гадене. С
уточнението извършено в открито съдебно заседание от процесуалния
представител на ищцата се твърди, че на тротоара точно пред изхода има
дърво около което плочките са разместени и там се е случил инцидента.
Ищцата твърди, че е постъпила по спешност за лечение в Спешно отделение
на „МБАЛ-Св.Пантелеймон“АД-Я., където работела като старша медицинска
сестра в Спешно отделение. След това била пренасочена в Хирургично
отделение, била хоспитализирана в периода от 01.04.2019 год. до 06.04.2019
год., през което време била подложена на редица изследвания,
рентгенографии и оперативни интервенции, като и били поставени следните
диагнози: -счупване на максиларната кост на лявата орбита, -счупване на
зигоматичната кост /фрактура осис зигоматици синистра/, - кръв в синусите и
разместена фрактура, причинила навлизане на въздух в мозъка през синуса, -
колабирала - мозъчно сътресение /припаднала със загуба па съзнание/,
пневмоцефалия - наличие на въздух в мозъка, вследствие на трите фрактури, -
фрактура на ляв максиларен синус и долен ръб на лява орбита, хемосинус
вляво, - фрактура, пневмоцефалия, - фрактура краний. Твърди, че в
Хирургично отделение претърпяла обработка на раните с шевове и скепер
/скоби/, вливали и банки заради изключителното й кръвно налягане,
оперативни интервенции със закрито разместване на фрактурите след
репозиция. След изписването от болницата, вкъщи също колабирала.
Изписано и било медикаментозно лечение и строг постелен режим, при
постоянно наблюдение и проследяващи контролни прегледи. Десет дни след
изписването постъпила на лечение и била подложена на продължителна
рехабилитация в МБАЛ “Св.Пантелеймон“- Пловдив, а месец след инцидента
постъпила в болница с травма на клепача и лявата скула, с оток, палпаторна
болка и затруднени движения на клепача, като и било проведено лечение за
20 дни с физио-терапевтични процедури и медикаментозно лечение, с
предписани последващи контролни прегледи. През м.05.2019 год. съгласно
5
амбулаторен лист издаден от доктор Петрова ищцата била с болки в областта
на лицевата мускулатура, с редукция на отока, като и бил препоръчан
последващ курс физиотерапия за 7 дни, както и медикаментозно лечение с
последващи контролни прегледи. Твърди, че в резултат на получените при
падането травматични увреждания предписанието в бъдеще е да извършва
минимални движения и да не се натоварва, лечебният и възстановителен
период все още не е приключил, тя продължава с медикаментозната терапия,
като е изпитвала и продължава да изпитва душевни болки и страдания.
Твърди се, че физическите увреждания, които ищцата е получила в резултат
на падането върху общинския тротоар се отразили изключително зле на
психическото й здраве. След инцидента ищцата била силно подтисната, лесно
раздразнителна и нервна. Към момента ищцата твърди, че е с понижено
настроение, тревожна, има нарушения на паметта и вниманието, като изпитва
страх, че случилото се може да се повтори, силно е разтревожена от това, че
инцидентът е можело да завърши фатално за нея, като твърди, че ужасът от
преживяното ще я съпътства цял живот. Твърди се, че през първата година от
лечението ищцата не е можела да се грижи сама за себе си, като до нея
постоянно трябвало да има човек който да полага необходимите грижи.
Болкоуспокояващата терапия продължава и към момента, като не е ясно
докога ще е наложително да бъде прилагана. Към момента страда от чести
нарушения на съня, а по лицето има видими белези от получените травми.
Твърди се, че получените от ищцата травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка от противоправното бездействие на служителите
на Община-Ямбол по чл.31 от ЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане в
изправно състояние на общинските пътища от които са част и тротоарите,
изразяващо се в липса на обезопасяване, ограждения и предпазни съоръжения
при наличието на препятствия, поради което е претендирано обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - преживените физически и
психически болки и страдания и психически стрес, което пред настоящия
съд е заявено до размера от 16 000 лв., ведно със законната лихва считано
от датата на настъпване на инцидента – 30.03.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът с писмения си отговор оспорва предявения иск по
основание и размер. Възразено е, че мястото на инцидента не е точно
посочено и ако се приеме, че това са няколко стъпки след входа на сградата,
то инцидентът е станал в прилежащата към сградата площ, а не на
общинската улица. Сочи се, че блокът в който живее ищцата е изграден въз
основа на отстъпено право на строеж върху държавен терен – сега общински,
като правото на собственост върху изградената сграда на отделните
собственици за отделните обекти, включва и правото да се ползва
прилежащата площ от терена необходим за ползване и обслужване на
сградата, за поддържане на който отговорността е на ползвателите, а не на
общината. Оспорено е твърдението на ищцата за окаяно състояние на
тротоарните плочки положени на тротоарите на общинската улица пред блока
на ищцата. Сочи се, че ремонтни дейности за текущ ремонт на тротоара са
били възложени от общината и извършени за периода от 11.04.2015 год. до
17.04.2015 год., като тротоарът на ул.“Страхил Войвода“ е изпълнен с
настилка от бетонови павета, а не с плочки. Приложен е снимков материал.
6
Твърди се, че с плочки е покрит ограденият прилежащ терен към сградата в
която ищцата живее, поради което се сочи разминаване между твърденията за
мястото на инцидента и за начина на настъпване на урежданията. Сочи се, че
при излизане от входа на сградата е невъзможно с няколко стъпки да излезеш
на тротоара към улицата, тъй като разстоянието е по-голямо. По отношение
на твърдението на ищцата, че е претърпяла мозъчно сътресение се сочи, че то
е преходно състояние, което отшумява за около един месец без последици.
Сочи се, че от момента на твърдения инцидент, до момента на подаване на
отговора е изминал продължителен период от време /две години и седем
месеца/, а за твърдяното продължително лечение и тежък възстановителен
период ищцата не е представила доказателства. Твърди се също, че
медикаментите използвани от ищцата за консервативно лечение са
приложими за множество заболявания, като е оспорено, че те се приемат във
връзка с твърдения инцидент. Оспорено е твърдението, че уврежданията на
ищцата са причинени от служители на ответника при или по повод
изпълнение на тяхната работа. Горните възражения за недоказаност на иска се
поддържат и пред настоящия съд, както и възражението за прекомерност на
размера на претендираното обезщетение.
Пред първоинстанционния съд страните са поддържали изразените
становища, ангажирали са доказателства, направили са искания за
присъждане на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по
допустим иск.
За установяване на твърденията на ищцата по нейно искане окръжният
съд е допуснал комбинирана съдебно-медицинска експертиза от вещи лица
съдебен лекар и психиатър. В хода на процеса поради отказ на ищцата да й
бъде извършен преглед от вещото лице – психиатър, комбинираната
експертиза е заличена, като медицинска експертизата е била извършена само
от вещо лице Т. Ч. - съдебен лекар, който е работил единствено по
представените по делото от ищцата медицински документи относно
физическите травми, без да извърши преглед.
В отговор на изискани по делото медицински документи от
МБАЛ“Св.Пантелеймон“- Пловдив във връзка с твърдяно лечение проведено
от ищцата в тази болница, е получено писмо-отговор-л.94, в което е отразено,
че лицето Д. С. Г. не е постъпвала за диагностика и лечение в
отделението по лицево-челюстна хирургия на МБАЛ“Св.Пантелеймон“-
Пловдив.
От заключението на вещо лице Ч. извършено единствено на базата на
представените от ищцата медицински документи без преглед се установява,
че съгласно епикриза от 08.04.2019 год./л.17/ издадена от от ХО на
МБАЛ“Св.Пантелеймон“-Ямбол /болницата в която ищцата работи като
7
старша сестра/ според твърденията на ищцата за механизма на настъпилия
инцидент са установени травматични увреждания в областта на лявата
очница, лявата скулна област и лявата горночелюстна област, които са
получени вследствие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са били получени вследствие удряне на травмираните области на
лицето с такива предмети или падане и удряне на тези области на тялото
върху такива предмети. Данните от делото сочат, че пострадалата е паднала
напред, като се ударила в областта а лявата половина на лицето, в
областта на лявата очница, лявата скулна област и лявата половина на
горночелюстната област. В този смисъл, същите добре отговарят да са
били получени по време на описания от ищцата инцидент.
Вещото лице сочи, че след постъпване на ищцата в спешното отделение
на МБАЛ“Св.Пантелеймон“-Ямбол /което видно от медицинските документи
е станало на 30.03.1019 год./ при извършените прегледи и изследвания са
били установени данни за ивицесто леко счупване на долния орбитален
ръб на лявата орбита с повърхностна разкъсно-контузна рана, която е
била обработена в отделението, наличие на кръв в дъното на лявата
горночелюстна пазуха, като впоследствие са били установени данни за
счупване на предната стена на левия максиларен синус и счупване на
лявата скулна кост, без разместване на получените костни фрагменти.
На 01.04.2019 год., ищцата е била приета в хирургично отделение, където са
били извършени допълнителни рентгенови изследвания, както и КАТ на
главата и лицевата част на черепа, при което са били установени
горепосочените счупвания. Не са били установени счупвания на костите на
мозъчния череп, кръвоизливи в областта на мозъчните обвивки или
травматични увреждания в областта на мозъчния паренхим. Спрямо
пострадалата не са били предприети сложни оперативни интервенции, тъй
като не са били налице индикации за такива. Било проведено консервативно
лечение, което е повлияло добре и ефикасно соматичното и неврологичното
състояние на пострадалата и на 06.04. същата година е била изписана в добро
общо състояние. След изписването е провела физиотерапевтични процедури
за предпазване от образуване на белези от раната в областта на лявата очница
и долния клепач на лявото око. Вещото лице сочи, че счупванията на
горночелюстната кост с посочената по-горе локализация, с наличие на малко
кръв в дъното на синуса, която се резорбирала за няколко дни, както и
счупването на скулната кост не налагат предприемане на някаква оперативна
интервенция, от съдебномедицинско гледище водят до временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Счупванията на максиларния
синус и скулната кост не са с образуване на костни фрагменти, които да са се
разместили. Вещото лице сочи, че не е възможно счупването на
горночелюстната кост да доведе до проникване на въздух в черепната
кухина /пневмоцефалия/. Черепната кухина е херметически затворена и в
конкретния случай не са били установени счупвания, които да нарушат
херметичността на черепната кухина и проникване на въздух от
горночелюстната пазуха. Предната повърхност на горната челюст и черепната
кухина са на значително разстояние една от друга и между тях се намират и
други костни структури, които не са били засегнати. Не е установи пряка
причинна връзка между установената при КАТ на главата
8
пневмоцефалия с установените счупвания на лицевите кости и предната
повърхност на горната челюст в ляво. Всъщност не са били установени
никакви данни за наличие на някакви увреждания на мозъка (огнищни
или дифузни) или на обвивките на мозъчните хемисфери. Ако ищцата е била
със сериозни увреждания, тя е щяла да бъде хоспитализирана веднага след
инцидента, а не след два дни. Понятието „колабирала-мозъчно сътресение” не
е издържано от медицинско гледище. Пострадалата е възможно да е
колабирала непосредствено след инцидента и да е получила сътресение на
мозъка, но не вследствие колабирането й, а вследствие травмите в областта на
лицевия череп. Сътресението на мозъка, което протича с липса на пълен и
ясен спомен за случилото се, се преценява също като „временно разстройство
на здравето неопасно за живота”. В приложените медицински документи не
са описани някакви наранявания в областта на горните или долните крайници
на пострадалата. Не се установиха и данни за счупвания в областта на
краниума, т. е. в областта на костите изграждащи черепния покрив и основата
на черепа. Установените увреждания са сравнително леки, не са
придружени с тежки счупвания или деформации, с размачквания на
тъканите и напълно е възможно пострадалата да се е възстановила
напълно.
Вещото лице сочи, че уврежданията от вида получени от пострадалата
при правилно протичане на оздравителните процеси, заздравяват за срок от
около 3-4 седмици. Видно от извършените изследвания преди изписването
на пострадалата от болницата, установеният хемосинус в ляво при
приемането й е бил резорбиран и не се виждало. Оплакванията от
главоболие и болки в областта на лявата половина на лицето може да
продължат още известно време, което може да е около 15-20 дни. В
случая са налице предпоставки за пълно възстановяване на получените
травми, без някакви трайни усложнения, а и липсват доказателства от
медицинско естество за настъпили някакви усложнения са потвърждение
за по-горе написаното. Болките и страданията на пострадалата са били
съществени и са били по-интензивни в началото, в първите няколко дни след
инцидента. Постепенно тяхната интензивност е намаляла. Към настоящия
момент са изминали почти три години от времето на инцидента и
освидетелстваната не следва да има някакви болки или други
оплаквания свързани с травмите получени по време на инцидента. За в
бъдеще също не се очаква пострадалата да има някакви съществени
оплаквания. В този смисъл няма и приложени медицински документи.
Според вещото лице описаните физически увреждания на ищцата не би
трябвало да окажат някакво нарушение на психичното й здраве, ако не
са налице данни за други фактори, които биха увредили психичната й
дейност. Уврежданията са били сравнително леки, не са наложили
продължителен престой в болницата, дълги терапевтични процедури, тежки и
продължителни оперативни интервенции.
Вещото лице сочи, че наличието на разкъсно-контузна рана в областта
на лявата очница и долният клепач на лявото око е възможно да доведе до
незначителен или леко изразен белег в областта на лявата очница и долният
клепач на лявото око, но тъй като ищцата не е прегледана от него, вещото
лице не дава заключение за наличие на такъв белег.
9
Пред окръжния съд са ангажирани свидетелските показания на съпруга
на ищцата – свидетелят Ж. Г. и дъщерята на ищцата – свидетелката Н. Г.
Свидетелят Г. сочи, че на 30.03.2019 год. около 6-6 и 30 ч. изпращал
ищцата, която трябвало да пътува за Пловдив. Било почти тъмно. След като
преминали през двора на кооперацията и отворили вратата на оградата
граничеща с тротоара, съпругата му излязла на тротоара и на един метър от
порталната врата се спънала и паднала. Покритието на тротоара било с
„плочки с формата на кокал“, като някои от тях били разместени и надигнати
нагоре като „кула“ и точно там се спънала ищцата. Свидетелят сочи, че пред
вратата на кооперацията има дърво, но жена му не се спънала в него, а в
плочките. Свидетелят сочи, че на около метър от входната врата на двора на
кооперацията състоянието на тротоарните плочки е такова и към момента.
След като съпругата му паднала на земята, свидетелят я обърнал и видял, че
от лявата страна на лицето й - около окото и скулата всичко било в кръв, а тя
била в безсъзнание. Свидетелят я викал по име, но тя не реагирала. След
около минута-две дошла в съзнание и попитала какво е станало, а свидетелят
и обяснил. Веднага след това я закарал в спешното отделение на болницата,
където я приел доктор Г. Тя се възстановявала около 5-6 месеца и към
момента не била много добре, като от време на време получавала „амнезии“.
След падането стояла десет дни в болницата в Ямбол, после ходела на
рехабилитации, ходела и на прегледи в гр. Пловдив.
Свидетелката Г. сочи, че за инцидента разбрала от майка си и баща си.
Баща й - свидетелят Г. й се обадил по телефона след като закарал майка й в
болницата. Свидетелката не е присъствала на инцидента, но е виждала, че
разместените плочки пред вратата на кооперацията са до дървото, като баща й
казал, че точно там се е спънала майка й. Свидетелката сочи, че след
инцидента ищцата се е възстановявала около 4-5 месеца, била 10 дни в
болница, след това била 1 месец в болнични и я обгрижвали вкъщи, тъй като
губела равновесие и често и ставало лошо. След това ходела на преглед в гр.
Пловдив. Според свидетелката към момента майка й била добре, като не е
забелязала да има белези по лицето, но имало психическа промяна, тъй като
дълго време след инцидента майка й се страхувала да излиза навън за да не
падне отново.
Събраните по делото доказателства съдът кредитира в тяхната
съвкупност, като при кредитиране на свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели-съпруг и дъщеря на ищцата, отчита тяхната
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата, поради което по
въпросите за причинените на ищцата увреждания и възстановителния й
период в резултат на падането, дава приоритет на заключението на вещото
лице по приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза.
За да приеме, че искът е доказан по основание, Ямболския окръжен съд
е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия съд и
за яснота на изложението ще бъдат частично преповторени с препращане в
тази част по чл. 272 от ГПК, както и допълнени от въззивния съд по
възраженията във въззивната жалба на ответника.
Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че са
налице кумулативните елементи от фактическият състав за ангажиране
10
на деликтната отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от
ЗЗД, тъй като е установено противоправно деяние - бездействие при
изпълнение на вменените със закон задължения на лица на които ответната
община е възложила изпълнение на тези задължения, настъпило увреждане,
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания и причинна връзка
между същите.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник за липсата на
достоверни доказателства, които да установят твърдения от ищцата
механизъм при които е получила уврежданията по лявата лицева част на
главата. По отношение на обстоятелствата при които е настъпил деликта - т.е
по отношение на твърдения механизъм на получени от ищцата увреждания
сутринта на 30.03.2019 год. съдът кредитира свидетелските показания на
присъствалия към момента на инцидента свидетел Г. - съпруг на
ищцата, който непосредствено е възприел случилото се. По делото не са
налице опровергаващи доказателства, въз основа на които съдът да изключи
тези показания, като относно състоянието на настилката на тротоара пред
входа на жилищната сграда в която живее ищцата показанията на свидетеля
Г. съвпадат с показанията на свидетелката Г. Относно кредитирането на
свидетелските показания на роднините окръжният съд е цитирал относима
съдебна практика, която се споделя и от настоящия съд, а именно: решение №
700 от 28.10.2010 г.по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 194
от 2.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, II г.о/. Съпружеската връзка
на свидетеля Ж. Г. /очевидец на инцидента/ със страната, която го е посочила
не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. В
съответствие с решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г.,
I г. о. ГК и Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV
г. о., ГК, съдът не може да игнорира свидетелски показания само защото
изхождат от близък роднина, а следва ги прецени с оглед останалите
доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката.
В случая както от показанията на свидетеля Г. - съпруг на ищцата, така
и от показанията на свидетелката Г. - дъщеря на ищцата се установява, че
дворът към жилищната сграда в която живее ищцата е ограден с ограда
снабдена с врата за излизане на тротоара към общинската улица. Според
свидетелите тротоарът е бил покрит с „плочки“, които били с формата на
„кокал“, като ответникът твърди, че тротоарът е покрит с „павета“, но съдът
не споделя възражението му, че е налице разминаване в твърденията на
ищцата и соченото от свидетелите относно мястото на инцидента. Терминът,
с който се назовава тротоарната настилка от страните е без значение при
положение, че е изяснено, че под „плочки“ и двамата свидетели имат
предвид настилката на уличния тротоар, а не тази в двора на жилищната
кооперация. Става ясно, че пред дворната врата, на тротоара към общинската
улица е разположено дърво, приблизително на метър разстояние от което
поставената тротоарна настилка е била „разместена“ и „повдигната“, като е
такава и към момента /това е видно и на представените от общината копия от
снимки – л. 55/. Сутринта на 30.03.2019 год. около 6 – 6 и 30 часа, когато още
било тъмно, свидетелят Г. изпращал жена си - ищцата по делото до близо
стояща автобусна спирка. След като излязла от двора през дворната врата, на
около метър от нея ищцата се спънала в „плочка“, която била част от
11
тротоарната настилка, разположена на около метър и половина от дървото и
паднала по очи на земята, при което и били причинени видими травми на
лицето, възприети непосредствено от свидетеля Г. Според неговите
показания, за кратко време, което свидетелят определя като „минута- минута
и половина, две“ ищцата не била в състояние да реагира, след което била
откарана от него в спешното отделение на болницата в гр. Ямбол /където
работела като *****/. В съответствие със свидетелските показания е
заключението на вещото лице относно вероятния начин по който са получени
увреждания на ищцата в лицевата част, както и кореспондиращите
медицински документи за прием на ищцата непосредствено след инцидента в
спешното отделение на болницата.
Относно противоправното бездействие на общинските служители
мотивите на окръжния съд, които споделя и към които препраща настоящия
съд са в следния смисъл: Тротоарите към улиците са предназначени за
придвижване на пешеходци и са публична общинска собственост-в случая
тротоарът на който е станал инцидента е собствен на Община-Ямбол съгласно
чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 от ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание
чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и
поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на
подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
Съгласно §1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и
задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските
пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижване, с
отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл. 167, ал. 1 ЗДв.П. В
качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез
свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. По
делото се установи, че ищцата се е спънала върху тротоара в частта, в която
целостта на неговото покритие е била нарушена, което е било необозначено
препятствие, поради което общинските служители натоварени с поддържане
на този участък са извършили противоправни бездействия в нарушение на
горепосочените разпоредби, в пряка връзка с които ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от получени физически увреждания. За виновните,
противоправни бездействия на общинските служители, на осн. чл. 49 от ЗЗД
следва да бъде ангажирана отговорността на ответната община.
При основателност на предявения иск, съдът следва да извърши
преценка на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди по критериите на чл. 52 от ЗЗД, съобразно конкретно установените
по делото обстоятелства.
От значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди в случая са видът и характерът на травматичните
увреждания на ищцата, отражението им върху личността на ищцата,
продължителността на възстановителния процес и бъдещите прогнози за
здравето на ищцата. Спомагателен критерий е икономическата
обстановка в страната към момента на инцидента.
12
Към момента на инцидента ищцата е била на ** години, като не е
предоставила данни за здравословното си състояние преди това, поради което
съдът не би могъл да приеме твърдението, че преди инцидента ищцата е била
напълно здрава. Единствено се установи по делото, че преди инцидента
ищцата е била работоспособна и е полага труд като ***** в ** в ***** в гр. Я.
От заключението на вещото лице Ч. се установи, че в резултат на
падането ищцата е получила контузия с леко счупване на долния орбитален
ръб на лявата орбита с повърхностна разкъсно-контузна рана, която е била
обработена в СО, наличие на кръв в дъното на лявата горночелюстна пазуха,
счупване на предната стена на левия максиларен синус и счупване на лявата
скулна кост, без разместване на получените костни фрагменти, съпроводени с
болки и страдания с различна интензивност. Ищцата е имала шестдневен
престой в болница. Счупванията на горночелюстната пазуха с наличие на
малко кръв в дъното на синуса, която се е резорбирала за няколко дни, както
и счупването на скулната кост, не са наложили предприемане на операция.
Счупванията на максиларния синус и скулната кост не са с образуване на
костни фрагменти, които да са се разместили. Не са налице наранявания в
областта на горните или долните крайници, няма данни за счупвания в
областта на костите изграждащи черепния покрив и основата на черепа.
Установените увреждания са сравнително леки, не са придружени с
тежки счупвания или деформации, с размачквания на тъканите.
Пострадалата е възможно да е колабирала непосредствено след инцидента и
да е получила сътресение на мозъка, но не вследствие колабирането й, а
вследствие травмите в областта на лицевия череп. Предприетото лечение по
отношение на ищцата е било само консервативно.
На базата на заключението на вещото лице се установява, че голяма
част от твърденията на ищцата в исковата молба за вида и характера на
уврежданията, лечението и възстановителния период не са установени по
делото.
Противно на твърденията на ищцата за получени тежки травми с
последици за цял живот, вещото лице сочи, че не са били установени
счупвания на костите на мозъчния череп, кръвоизливи в областта на
мозъчните обвивки или травматични увреждания в областта на мозъчния
паренхим, а отразената в епикризата пневмоцефалия не е в причинна
връзка със счупванията на лицевите кости и предната повърхност на
горната челюст в ляво, тъй като не е възможно счупването на
горночелюстната кост да доведе до проникване на въздух в черепната кухина
/пневмоцефалия/. Няма данни за увреждания на мозъка /огнищни или
дифузни/ или на обвивките на мозъчните хемисфери.
Не се установиха твърденията на ищцата за извършени в процеса на
лечението й сложни оперативни интервенции, а последвалата
рехабилитация, е била предимно „за предпазване от образуване на белези от
раната в областта на лявата очница и долния клепач на лявото око“.
Не са установени твърденията на ищцата за предписан след престоя и в
болницата строг постелен режим, както и за лечебен и възстановителен
период, който продължава и към настоящия момент. Липсват данни за
проведено лечение в МБАЛ“Св.Пантелеймон“-Пловдив - в този смисъл от
13
писмото изпратено до съда става ясно, че ищцата не е била пациент на тази
болница. По никакъв начин не беше установено твърдението на ищцата за
необходимост от придружители , които да полагат грижи за нея след
изписването й от болницата. Ако се приемат за достоверни свидетелските
показания на свидетелите, че такава грижа е била осъществена от най-
близките й, то тя е била доброволна и неналожителна, като не е ясно от какво
е била обусловена.
Липсват данни за останал белег по лицето на ищцата от получените
травми при падането. Такъв би могъл да бъде установен при преглед на
ищцата, но поради нежеланието й да бъде прегледана от вещите лица, преглед
не е осъществен. От друга страна свидетелката Г. – дъщеря на ищцата сочи,
че не знае майка й да има такъв белег.
Не са ангажирани годни доказателства, че инцидентът е предизвикал
съществено нарушаване на психичното здраве на ищцата - сериозна
душевна травма, потиснатост, раздразнителност, нарушения на паметта и
концентрацията, панически страх, продължаващи и към момента. Вещото
лице Ч. допуска, че описаните от свидетелите понижено настроение, страх за
излизане навън и смущенията в съня след инцидента, е възможно да се
дължат на други фактори. Поради отказа на ищцата да й бъде извършен
преглед от специалист - психолог по допусната експертиза, дори да се
приеме, че след инцидента ищцата има подобни преживявания, то не е
надлежно доказана пряката причинно-следствена връзка между соченото по-
горе от свидетелите и получените при инцидента леки физически травми,
отшумели за непродължителен период от време.
Нормално е непосредствено след падането ищцата да е изпитвала
известни краткотрайни психични смущения – стрес, раздразнителност,
потиснатост, душевен дискомфорт в резултат на получените лицеви
увреждания, но доказателства за сериозно нарушена психическа дейност в
пряка причинна връзка с падането й върху общинския тротоар не са
ангажирани по делото.
Кредитирайки заключението на вещото лице по приетата по делото
експертиза съдът приема, че оздравителните процеси за травмите получени от
ищцата са продължили около 3-4 седмици, и още 15-20 дни за оплакванията
от главоболие и болки в областта на лявата половина на лицето. Освен това
оздравителните процеси са били леки и са свързани предимно с
рехабилитация и консервативно лечение. Поради липсата на медицински
документи за противното, съдът кредитира заключението в частта, в която
вещото лице сочи, че ищцата за посочения по-горе период се е възстановила
напълно от получените травми, без трайни усложнения. Болките и
страданията на пострадалата са били по-силни в началото, в първите няколко
дни след инцидента. Постепенно тяхната интензивност е намаляла. Към
момента, след като са изминали повече от три години от времето на
инцидента и не са ангажирани доказателства за противното, съдът на базата
на заключението приема, че ищцата няма болки свързани с травмите
получени по време на инцидента, каквито не се очакват и за в бъдеще.
По отношение на помощния критерий на икономическата конюнктура в
страната към момента на инцидента, съдът отчита размера на месечна
14
минимална работна заплата от 560 лв.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че за
неимуществените вреди претърпени от ищцата под формата на болки и
страдания справедлив размер на обезщетение е сумата от 5000 лв., който
размер в достатъчна степен компенсира установените по делото реално
претърпени от ищцата неимуществени вреди в доказана пряка връзка с
падането й на общинския тротоар, предизвикано от необезопасената
неравност. Съдът намира, че обезщетение в по-висок размер би излязло извън
целите на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва върху
нея считано от момента на деликта - 30.03.2019 год. до окончателното й
изплащане, като за разликата над 5000 лв., до размера с който е сезиран
настоящия съд -16 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата,
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В останалата част, с която искът е отхвърлен за размера над 16 000 лв.
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В частта от обжалваната част, с която искът за неимуществени вреди е
уважен за сумата над 5000 лв. до 8000 лв., ведно със законната лихва,
решението е неправилно като несъобразено с критериите по чл. 52 от ЗЗД,
поради което в тази част решението следва да бъде отменено от настоящия
съд, като претенцията в тази част следва да бъде отхвърлена.
В частта от обжалваната част, с която е присъдено обезщетение в
размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено в тази част от настоящия съд.
В останалата обжалвана част, с която претенцията на ищеца е
отхвърлена за размера над 8000 лв. до заявения размер при въззивното
обжалване от 16 000 лв., решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При горния изход на делото следва да бъдат преизчислени съдебните
разноски пред окръжния съд:
Пред окръжния съд ищцата е направила разноски от 351 лв., поради
което и съобразно изхода от делото в полза на ищцата са дължими разноски в
размер на 68,82 лв., поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която в полза на ищцата са присъдени съдебни разноски за
размера над 68,82 лв. до размера от 110,12 лв.
В полза на процесуалния представител на ищцата, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА съдът определя възнаграждение в размер на 253,92 лв. съобразено с
дължимото възнаграждение в размерите по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за
МРАВ и изчислено съответно на изхода от делото, поради което решението
следва да бъде отменено в частта, с която в полза на процесуалния
представител на ищцата е присъдено адвокатско възнаграждение над
размера от 253,92 лв. до размера от 406,27 лв.
При определен размер на юрисконсултско възнаграждение от 540 лв. и
съобразно изхода от делото в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 432,52 лв., поради което в полза на общината следва да се присъдят
15
допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита
пред окръжния съд в размер на 61,93 лв.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК е присъдена държавна такса за размера над 200 лв. до 320 лв.
За съдебните разноски пред въззивния съд:
Въззивната жалба подадена от ищцата е неоснователна, поради което за
защита по нея не се следват разноски, а за защита по жалбата на ответника в
неоснователната и част до размера от 5000 лв. в полза на процесуалният
представител на ищцата, на осн. чл. 38 от ЗА следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 253, 92 лв.
Въззивната жалба на ответника е основателна за сумата от 3000 лв.,
поради което при определен размер на юрисконсултско възнаграждение от
200 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр.чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съответният размер дължим за
защитата по въззивната жалба е 75 лв. В полза на ответника следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение за защита по жалбата на ищцата в
размер на 150 лв., поради което общият размер на дължимо
юрисконсултско възнаграждение е 225 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 28/23.02.2022 год. по гр.д.№ 270/2021 год. по
описа на Ямболския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:
- е осъдена Община Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на Д. С. Г., с
ЕГН **********, от гр. Я. ул. „С. в.“ № **, със съд. адрес: гр. С., район В., ул.
„А. Р.“ № *, ап. *, чрез адв. Д. С. Т. от *АК, на основание чл.49 ЗЗД, сумата
над 5000 лв. до 8000 лв. – т.е. разликата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие увреждане настъпило на 30.03.2019 г. от падане на
тротоар в гр. Я., ул. “С. в.“ № **, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2019 г. до окончателното й изплащане,
- е осъдена Община Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на Д. С. Г.
сумата над 68,82 лв. до 110,12 лв. - разноски пред окръжния съд.
- е осъдена Община Ямбол, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Д. С. Т. от *АК, със съд.
адрес: гр. С., район В., ул. „А. Р.“ № *, ап. *, сумата над 253,92 лв. до 406,27
лв. - разноски по делото представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение за защита пред окръжния съд,
- е осъдена Община Ямбол, с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Ямболския окръжен съд държавна такса в размер над 200 лв. / двеста лева/
до 320 лв.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. Г., с ЕГН **********, от гр. Я., ул. „С. в.“ №
16
**, със съд. адрес: гр. С., район В., ул. „А. Р.“ № *, ап. *, чрез адв. Д. С. Т. от
*АК за осъждане на Община Ямбол, с ЕИК ********* да й заплати сумата
над 5000 лв./ пет хиляди лева/ до 8000 лв. / осем хиляди лева/– т.е.
разликата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие увреждане настъпило на 30.03.2019 г. от падане на тротоар в гр.
Я., ул. “С. в.“ № **, ведно със законната лихва върху разликата от 3000
лв., считано от 30.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №28/23.02.2022 год. по гр.д.№270/2021 год.
по описа на Ямболския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Община Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗА на адвокат Д. С. Т. от *АК, със съд. адрес: гр. С., район В., ул. „А.
Р.“ № *, ап. *, сумата от 253,92 лв. – дължима съответна част от адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Д. С. Г. да заплати на Община Ямбол, с ЕИК *********
сумата от 61,93 лв./ шестдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/
представляваща разлика до пълния размер на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение за защита пред окръжния съд, както и
сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ съответна част от дължимо
юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17