№ 67
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря ИМС
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20231110155912 по
описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 32, ал.
2 СК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.03.2021 г., между
„***“ АД и ЛГИ, бил сключен договор за кредит за текущо потребление в
размер на 13 200 лева със срок на издължаване 120 месеца, като крайният срок
на договора бил 11.03.2021г. Твърди се, че последната платена вноска по
кредита е с падеж 07.06.2022г. Изложени са твърдения, че ЛИ е починал, като
преживялата му съпруга се явява солидарен длъжник с оглед разпоредбата на
чл. 32, ал. 2 СК и целта на кредита, а именно за задоволяване на семейни
нужди. Претендира вноски с падеж от 07.07.2022 г. до 07.06.2023 г., ведно с
уговорената между страните договорна лихва, както и законна лихва за забава.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Й. И., чрез процесуалния си
представител адв. Й., навежда доводи за недопустимост на производството.
По съществото на спора излага твърдения, че е извършила отказ от
наследство. Сочи, че заемните средства не са използвани за задоволяване на
семейни нужди, доколкото със заемателят са били във фактическа раздяла от
1994 г., когато заедно с децата си е напуснала семейно жилище и се е
1
преместила на друг адрес. Поддържа, че кредитополучателят е живеел на
съпружески начела с друга жена, от която има извънбрачно дете, както и че
съпрузите били в лоши отношения. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори и от събраните доказателства се
установява, че на 11.03.2021 г., между „***“ АД и ЛГИ, е сключен договор за
кредит за текущо потребление в размер на 13 200 лева със срок на
издължаване 120 месеца, като крайният срок на договора бил 11.03.2021г.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективна и обоснована, се установява, че средствата по кредита са
постъпили по сметка на ЛИ, че погасителните вноски са плащани редовно до
07.07.2022г., след което са налице 12 броя непогасени вноски в периода
07.07.2023г. до 07.06.2023г. и е допусната забава в размер на 339 дни за
периода от 07.07.2023г. до 16.06.2023г. Според вещото лице размерът на
дължимите по кредита суми за процесния период от 07.07.2022г. до
16.06.2023г. са в размер на 841,34лева просрочена лихва, 1005,28лева
просрочена главница, 48,79лева наказателна лихва.
Установява се, че на 28.05.2022г. ЛИ е починал и е оставил за
наследници по закон ответницата Й. И., негова съпруга и син. Ответницата не
оспорва, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит е
имала сключен гражданки брак с ЛИ, който не е прекратен към датата на
смъртта му.
В този случай следва да се вземе предвид съдебната практика,
обективирана в Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013
г., III г. о., ГК, според което съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2
от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или
от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на
семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи
/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/,
2
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по
време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с
посочената цел е за нуждите на семейството.
Следователно е налице солидарна отговорност на съпрузите за
изпълнение на задълженията, възникнали по подписан от един от тях договор
за потребителски кредит за текущо потребление, при положение, че
сключеният брак не е бил прекратен чрез развод в периода от подписване на
договора до смъртта на ЛИ.
Ответницата твърди, че не е живяла със съпруга си, както и че
получената сума не е използвана за задоволяване нуждите на семейството. В
тази връзка са събрани гласни доказателства, чрез разпит на братовчед на
ответницата, който свидетелства, че тя и И се разделили още от 1994-1995г. Тя
отишла във „Ф“ да живее при нейни близки, заедно с децата. В семейството
им имало побоища, тъй като И я ревнувал. Не знае да са се събирали отново.
Доколкото знае той не се интересувал от децата и не осигурявал издръжка.
Имал приятелка, с която живеел.
Показанията на посочения свидетел следва да се преценяват с оглед
останалите събрани доказателства, доколкото същият не е непосредствен
свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства. Не се установява от
останалите доказателства, че ответницата и съпругът й са разделени от 1994-
95г., както сочи свидетелят, тъй като данни за това, че живеят на различни
адреси са налице към 22.05.2002г., когато ответницата е заявила постоянен
адрес, различен от този на ЛИ. Дори и да се приеме, че след месец 05.2002г.
съпрузите са били разделени, това не дава основание за извод, че И не се е
грижил за децата си, че не е плащал издръжка, че не е използвал взетия
потребителски кредит за задоволяване нуждите на семейството. Следва да се
има предвид, че съпружеската солидарна отговорност възниква не само при
задължения за удовлетворяване на обикновени ежедневни материално–
домакински нужди, но и при по-широк кръг задължения, като дългосрочен
заем за покупка на мебели, електроуреди, за заплащане на наем,
електричество, издръжка на децата за образование, за пътуване и учене в
чужбина, тъй като по данни на свидетеля един от синовете е живял във
Франция.
3
Поради това единствено доказаното обстоятелство, че от май 2002г.
съпрузите са живели на различни адреси, не дава основание за извод, че
взетите по договора суми не са използвани за задоволяване нуждите на децата,
за лечение, образование, учене в чужбина. Следва да се има предвид, че
солидарната отговорност не може да бъде отклонена по волята на един от
съпрузите, тъй като правилото е уредено императивно, т.е. не дава
възможност за предвиждане на обратното по волята на съпрузите, тъй като то
представлява законова гаранция за кредиторите и привлича задължително
двамата съпрузи към солидарна отговорност. В теорията се приема, че ако се
установи, че един от съпрузите изрично е изразил своето несъгласие за
сключване на определена сделка, противно на морала би било да се
претендира неговата солидарна отговорност, но в случая не се установява
съпругата да е изразила несъгласие срещу сключване на процесния договор,
както и да е предприела действия за прекратяване на брака, за да не бъде
ангажирана солидарно за поетите от съпруга задължения,
За да се обори установената в чл.32, ал.2 от СК презумпия е
необходимо при условията на пълно главно доказване да се установят
твърдените от ответницата обстоятелства. Освен показанията на разпитания
свидетел, за това че И не се е интересувал от децата си, не е плаща издръжка и
е нанасял побой на съпругата си, не са ангажирани доказателства с
обвързваща доказателствена стойност- да е подадена молба за защита от
домашно насилие, да е предявена претенция за плащане на издръжка, да е
подадена молба за развод поради разстройство на брачното правоотношение.
Показанията на разпитания свидетел не следва да се кредитират в тази връзка,
тъй като не се основат на конкретни случаи, на които е бил свидетел, а
представляват субективен извод и общи твърдения, които е възможно да е чул
от ответницата. Други доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради
което презумпцията за солидарност на поетите задължения по договора за
потребителски кредит не е оборена.
Предвид изложеното съдът приема, че ответницата отговаря солидарно
за поетите от съпруга по време на брака задължения по процесния договор за
потребителски кредит, поради което предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло, тъй като според вещото лице са налице задължения по
договора в претендираните размери към датата на подаване на заявлението по
4
чл.410 от ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответницата дължи на ищеца направените разноски в размер на 775,82лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "***" АД, ЕИК ***
срещу Й. Р. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 32, ал.
2 СК, че Й. Р. И., ЕГН **********, дължи на "***" АД, ЕИК ***,сумата от
1005,28 лева - главница към 16.06.2023г., ведно със законна лихва от
22.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 841,34 лева - дължима
договорна лихва за периода от 07.07.2022г. до 15.06.2023г.; 48,79 лева -
мораторна за периода от 07.07.2022г. до 15.06.2023г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 34798/2023г. по описа на СРС, 126.
състав.
ОСЪЖДА Й. Р. И., ЕГН ********** да заплати на "***" АД, ЕИК ***
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
775,82лева в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5