№ 80
гр. С., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20221800900149 по описа за 2022 година
ИЩЕЦЪТ - „Б.Д.” АД, вписано в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„М.” № 19, представлявана от Д.Д.М. -
изпълнителен директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си Д. Г. Д. е
предявил искове за признаване за установено по отношение на ответника – М. Т. П. с ЕГН
********** с адрес: с. В., общ. И., че последният му дължи сумата от 46 398.04 лева
/четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и осем лева и четири стотинки/ - главница по
Договор за банков кредит за текущо потребление от 17.03.2020г., ведно със законната лихва
върху посочената сума от 23.04.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 2418.71 лева -
договорна лихва за периода: 02.05.2020 г. - 20.04.2021 г. вкл., сумата от 154.99 лева -
обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. – 20.04.2021г. и сумата от 12.89 лева -
обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост за периода 21.04.2021г.
- 21.04.2021г.
Претендират се и направените разноски в заповедното и настоящото съдебно
производство.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 17.03.2020г. е предоставил на М. Т. П., с ЕГН **********, банков
кредит в размер на 47 100,00 лева /четиридесет и седем хиляди и сто лева/. Срокът за
издължаване на кредита бил договорен на 120 месеца, считано от датата на неговото
еднократно усвояване, като кредитът бил усвоен на 17.03.2020 г. по разплащателна сметка
на ответницата.
Ищецът излага още в исковата си молба, че процесния кредит се олихвявал с
променлив лихвен процент в размер на 5,40 % годишно, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по
1
срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" 0,150% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,250% при изпълнение на Условията по програма
ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора.
Твърди се от ищеца, че договореностите му с ответницата включвали и
обстоятелството, че ако тя е в неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен
преференциалния лихвен процент по кредита, същата губи право да ползва частично или
изцяло съответната преференциална отстъпка. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски била уговорена да е 2-ро число на месеца. Годишният процент на разходите по
кредита бил уговорен в размер на 6%.
Ищецът се позовава и на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица на Б.Д. ЕАД, които били неразделна част от Договора за
кредит, съгласно които (Раздел VII, чл. 18.1. от Общите условия) при забава в плащането на
месечната вноска договорения лихвен процент се увеличавал с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни (Раздел VII, чл. 18.2.от Общите
условия), остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал със законната
лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. Бил приет и подписан и погасителен план към Договора.
Поддържа се в исковата молба, че кредитът е обезпечен със залог на вземане по
разплащателната сметка на кредитополучателя, за който залог бил сключен Договор за залог
на вземане по сметка в „Банка АД" на 17.03.2020г.
Банката сочи, че поради непогасяване в срок от ответницата на 11 месечни
погасителни вноски за периода от 02.06.2020г. до 02.04.2021г., съгласно Раздел VII, чл. 18.2
от Общите условия към Договора и във връзка чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което
било сведено до знанието на кредитополучателката, до която била изпратена Покана -
Уведомление с изх. № 0040-20-04957/12.10.2020г. за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Поканата била получена лично от М. Т. П. на 28.10.2020г. Кредитът бил
осчетоводен като предсрочно изискуем на 21.04.2021г.
Ищецът заявява, че подал заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за исковите суми, като в полза на
банката била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 582/2021г.
по описа на РС-гр.Смолян.
Посочено е в исковата молба, че с разпореждане от 20.07.2022г. РС-Смолян уведомил
ищеца, че в заповедното производство заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез
залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК, поради което следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
уведомлението.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата
М. Т. П. му дължи сумата от 46 398.04 лева /четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и
осем лева и четири стотинки/ - главница по Договор за банков кредит за текущо потребление
2
от 17.03.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 23.04.2021г. до
изплащане на вземането; сумата от 2418.71 лева - договорна лихва за периода: 02.05.2020 г. -
20.04.2021 г. вкл., сумата от 154.99 лева - обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. –
20.04.2021г. и сумата от 12.89 лева - обезщетение за забава след настъпване на предсрочната
изискуемост за периода 21.04.2021г. - 21.04.2021г.
Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски,
както и в заповедното такова.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата М. П.
с указанията по чл. 131, ал.1 от ГПК, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на това
обстоятелство и на основание чл.47, ал.6 от ГПК, съдът с определение от 21.02.2023г. е
назначил особен представител на ответника по делото, а именно адв. М. А. М. от САК. На
последният са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея с указания по
чл.131 от ГПК на 27.02.2023г. В предоставеният законоустановен срок адв. М. е депозирал
отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба адв. М. оспорва предявените искове, като недопустими
и неоснователни. Счита, че ищецът не е уведомил надлежно ответницата за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомлението било изпратено от „Б.Д.” АД с
адрес в гр.Пловдив, а ответницата не била надлежно уведомена на адреса си в село В.,
защото печатът върху разписката за връчване бил положен от пощенски клон в с.Ж. с п.к.
2065, а не в с.В. с п.к. 2063.
Процесуалният особен представител на ответницата излага още в отговора на
исковата молба, че процесния кредит не е усвоен, поради което договорът не е влязъл в
законна сила, че има договорени два различни размера на ГПР в Погасителния план и в
договора – т.6.9, че неоснователно ищецът претендира договорна лихва след като е обявил
кредита за предсрочно изискуем на 28.10.2020г., че неоснователно се претендира
обезщетение за забава от датата 02.05.2020г., като първата падежна дата на непогасена
вноска е 02.06.2020г. /т.1.1 от договора/, че няма правно основание да претендира
обезщетение за забава за периода от 21.04.2021г. до 21.04.2021г.
Сочи се още в отговора на исковата молба, че ответницата е изпълнявала изцяло
задълженията си по процесния договор.
Адв. М. поддържа, че ответницата не е отговаряла на условията на програма „ДСК
Престиж плюс”за отпускане на кредита.
Излага се, че ответницата не дължи претендираните от ищеца суми, а при условията
на евентуалност се прави възражение за погасителна давност.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, че по силата на договор за кредит от 17.03.2020 г.
банката предоставила на ответника М. Т. П. кредит от 47 100 лева, със срок за погасяване
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. За обезпечение на вземането на
3
банката по кредита било уговорено кредитополучателят да учреди залог на вземания по
разплащателна или депозитна сметка, което било сторено на същата дата – 17.03.2020г.
Задължителна част от договора били разпоредбите от Общите условия на банката.
Видно е още от процесния договор за кредит за текущо потребление, че кредита се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,40 % годишно, формиран от стойността
на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" 0,150% и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,250% при изпълнение на Условията по
програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора.
Уговорено е още в договора, че ако кредитополучателят е в неизпълнение на някое от
условията, при които е предоставен преференциалния лихвен процент по кредита, същият
губи право да ползва частично или изцяло съответната преференциална отстъпка.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е уговорена да е 2-ро число на месеца.
Годишният процент на разходите по кредита е уговорен в размер на 6%.
Установява се от представените по делото Общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица на Б.Д. ЕАД, неразделна част от Договора за
кредит (Раздел VII, чл. 18.1. от Общите условия), че при забава в плащането на месечната
вноска договорения лихвен процент се увеличава с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни (Раздел VII, чл. 18.2.от Общите
условия), остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал със законната
лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. По делото е представен и погасителен план към Договора.
Приложено е по делото извлечение от счетоводните книги на банката – ищец по
партидата на кредитополучателя – ответницата П., по договора за кредит от 17.03.2020г.,
към 22. 04. 2021 г. Посочено е, че кредитът от 47 100 лева е усвоен на 17.03.2020 г., датата
на крайния му падеж е 17.03.2030 г., като датата на предсрочната му изискуемост е
настъпила на 21.04.2021г. , поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника. Отразено е, че общо дължимата сума по кредита
възлиза на 49 105.04 лева, от които 46 398.45 лева – главница; 2 418.71 лева - договорна
лихва за периода от 02. 05. 2020 г. до 20.04.2021 г.; 154.99 лева - наказателна лихва за
периода от 02.05.2020 г. до 21.04.2021г., 12.89 лева – лихва за забава след датата на
настъпване на изискуемостта, както и разходи при изискуем кредит – 120 лева.
С уведомление изх. № 0040-20-04957 от 12.10.2020г. до ответника, изпратена му на
адреса в с.В. банката го е уведомила, че поради забава в погасяване на задълженията му по
договора и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно
изискуем от датата на получаване на уведомлението. Уведомлението е връчено на
ответницата лично на 28.10.2020г..
Със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417
ГПК, от 09.06.2021г. Районен съд - Смолян, е разпоредил по ч. гр. д. № 582/2021г. по описа
на съда ответницата да заплати на банката исковите суми, предмет на настоящите искове,
както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
4
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 23.04.2021г. до окончателното
погасяване на паричното задължение, както и разноски, от които 979.70 лв. – д. такса и 50.00
лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
До длъжника и настоящ ответник е изпратена покана за доброволно изпълнение на
адрес в с.Давидково с изх. № 9289/10.11.2021 г. по изп. д. № 20218810400334 на ЧСИ П.М..
Същата е връчена при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление от
ЧСИ на 13.02.2022г.
Покана за доброволно изпълнение е връчена, чрез залепване и на 04.05.2022г. на
адреси в с.В. и с.Ж. от съответния ЧСИ.
Със съобщение от 21.07.2021г. е съобщено от РС-Смолян на молителя – „Б.Д.“ АД, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
му е указано, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че следава да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е връчено на банката на 04.08.2022 г.
Исковата молба, с която е предявен настоящия иск, е подадена на 24. 08. 2022 г. пред
Софийски окръжен съд.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че кредитът е
усвоен от ответницата – кредитополучателя П. на 17. 03. 2020 г. Посочено е, че кредитът се
погасявал по разплащателна сметка на ответницата и по нея за периода от усвояване на
кредита до 02.05.2020г. били постъпили суми общо в размер на 3 413.44 лева, с които били
погасени първите две месечни вноски в срок /1018.32 лева/, както и частично с 0.66 лева
била погасена третата месечна вноска. Останалите средства били отнесени от банката за
погасяване на банкови такси, вноски към ДПФ и такси за тегления от банкомат.
Просрочените вноски към датата на настъпване на предсрочната изискуемост по
кредита били 11, за периода от 02.06.2020г. до 21.04.2021г.. Според вещото лице
непогасената главница към 21.04.2021г. е 46 398.04 лева, а непогасената възнаградителна
лихва за периода от 02.06.2020 г. до 21.04.2021 г. възлизала на 2 287.45 лева. Непогасените
санциониращи лихви за периода от 02.06.2020 г. до 20.04.2021 г. вкл. били 154.78 лева. А
законната лихва за периода от 21.04-2021г. до 21.04.2021г. – 12.89 лева. Вещото лице сочи
още, че считано от 02.06.2020г. процесния кредит е в просрочие и от тогава са
преустановени плащанията по него. Първата падежна дата на санкциониращата лихва,
видно от заключението на експертизата е датата - 02.07.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими – същите са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в
производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу кредитополучателя по договора
за банков кредит - възразил срещу заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество, исковете са доказани по основание и отчасти по размер.
5
Предмет на делото по установителните искове по чл.422 от ГПК е вземането,
основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Основанието на иска се обуславя от
обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое
субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл. 422 от ГПК в случая
са сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът
на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В
настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, с източник договор за банков кредит. По силата на
договорноправната връзка, в тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да
предостави процесния кредит, а в тежест на ответницата- кредитополучател - да заплаща в
установените срокове и размери вноските по усвоения кредит, съгласно уговореното в
договора. В настоящата съдебна инстанция няма спор по тези обстоятелства. Страните
спорят по отношение на фактите – дължимост на претендираните суми предвид процедурата
по уведомяването на ответника за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и
за настъпила погасителна давност. Страните спорят и по отношение момента, в който
кредитът е станал предсрочно изискуем. Ответницата твърди, че това е станало още през
2020г. на датата 28.10. когато е получила уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, представено към исковата молба.
С оглед приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е
уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В случая това е
сторено от банката – ищец преди образуване на заповедно производство по ч.гр.д. №
582/21г. по описа на РС-Смолян, с представеното по делото уведомление, лично получено от
ответницата на 28.10.2020г. В този смисъл съдът приема, че това е датата, на която кредитът
е станал предсрочно изискуем – 28.10.2020г., а не както го е осчетоводила банката на
21.04.2021г. Следва да се отбележи също така, предвид личното получаване на
уведомлението от ответницата и неоспорването на това обстоятелство, че е без значение от
кой пощенски клон е печатът върху разписката за връчване на уведомлението. Предвид на
това обстоятелство до датата 28.10.2020г. включително се дължи от ответницата договорна
възнаградителна лихва и договорна санкционираща /наказателна/ лихва. Предвид данните
дадени в заключението на изготвената по делото ССчЕ, съдът преизчисли, че размерът на
6
договорната възнаградителна лихва за периода от 02.06.2020г. до 28.10.2020 е в размер на
1 228.54 лева, а на договорната санкционираща /наказателна/ лихва за периода от
02.07.2020г. до 28.10.2020г. в размер на 36.25 лева.
В тази връзка съдът приема, че предявените искове, като основателни следва да бъдат
частично уважени, а именно за следните размери:
- за сумата от 46 398.04 лева /четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и осем
лева и четири стотинки/ - главница по Договор за банков кредит за текущо потребление от
17.03.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 23.04.2021г. до изплащане
на вземането;
- за сумата от 1 228.54 лева - договорна лихва за периода: 02.06.2020 г. - 28.10.2020 г.
вкл.,
- за сумата от 36.25 лева - обезщетение за забава за периода от 02.07.2020 г. –
28.10.2020г. и
- за сумата от 12.89 лева - обезщетение за забава след настъпване на предсрочната
изискуемост за периода 21.04.2021г. - 21.04.2021г. /с оглед диспозитивното начало в
процеса/.
Предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени за следните претендирани
разлики в размерите и следните периоди:
Искът за договорна възнаградителна лихва следва бъде отхвърлен за разликата от
1 228.54 лева до пълния му предявен размер от 2418.71 лева и за периодите от
02.05.2020г. до 02.06.2020г., както и за периода от 28.10.2020г. до 20.04.2021г. вкл.;
Искът за договорна санкционираща лихва следва бъде отхвърлен за разликата от 36.25
лева до пълния му предявен размер от 154.99 лева и за периодите от 02.05.2020г. до
02.07.2020г., както и за периода от 28.10.2020г. до 20.04.2021г. вкл.;
По отношение направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност по отношение претенцията на ищеца съдът намира следното:
При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително
определен при сключването му и от настъпването на изискуемостта за цялата заета сума
започва да тече срокът на погасителната давност, т.е. в случая от момента, на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 28.10.2020г. Това е датата към която са били изпълнени
всички изискуеми от закона предпоставки, за да се приеме, че процесният кредит е станал
предсрочно изискуем. В този смисъл от 28.10.2020г. до момента на предявяване на
настоящите искове не е изминал изискуемият от закона срок, за да се приеме, че вземането
на банката по процесния договор за кредит е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността за всяко вземане – главно или
акцесорно за лихви започва да тече от деня, в който то е станало изискуемо. В процесния
случай кредита е обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем заедно с лихвите на
28.10.2020 г., на основание Общите условия към Договора за кредит. Следователно от тази
дата са започвали да текат и давностните срокове – по чл. 110 ЗЗД за погасяване на
7
главницата и по чл. 111, б."в" ЗЗД за погасяване на лихвите – договорни и наказателни.
Видно е, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (23.04.2021 г.) тези
срокове не са изтекли.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че плащането на части на едно
отначало определено цяло задължение не е идентично на "периодично плащане". В този
смисъл е и константната практика на ВКС.
В своето решение № 261 от 12.07.2011 г., постановено по гр. дело № 795/2010 г.,
ВКС, IV г. о. приема, че "С разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД е прогласено, че с изтичането
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последните две хипотези на
посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си
следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон.
Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации,
независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от
тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части -
аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.".
В същия смисъл е и решение № 28 от 5.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г., на ВКС,
III г. о., в което изрично се приема, че: "При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД."
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото съдебно производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
В производството пред настоящия съд ищецът е направил разноски в общ размер от
6 546.77 лева, от които 1078 лева заплатена държавна такса за водене на съдебното
производство, 600 лева – възнаграждение за вещо лице, 4 568.77 лева - възнаграждение за
особен представител и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС в т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, настоящия
съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в
общ размер от 1 029,70 лева, от които 979.70 лева - заплатена държавна такса за заповедното
производство и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
8
В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8
ГПК - в полза на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 7 374,02 лв., за
направените в настоящото и заповедното производство разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответницата не е направила разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.Д.” АД – гр.С. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” № 19, представлявана от
Д.Д.М. - изпълнителен директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор против М. Т. П. с ЕГН
********** с адрес: с. В., общ. И., установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, съществуването на вземането на „Б.Д.” АД – гр.С. с ЕИК ********* от М.
Т. П. с ЕГН **********, за главница и лихви, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 17.03.2020г., представляващи сумите както следва: 46 398.04 лева
/четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и осем лева и четири стотинки/ - главница по
Договор за банков кредит за текущо потребление от 17.03.2020г., сумата от 1 228.54 лева -
договорна лихва за периода: 02.06.2020г. - 28.10.2020г. вкл., сумата от 36.25 лева –
санкционираща лихва за периода от 02.07.2020г. – 28.10.2020г. и сумата от 12.89 лева -
обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост за периода 21.04.2021г.
- 21.04.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 23.04.2021г. до
окончателното погасяване на паричното задължение, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 582/2021 г. на Районен съд – гр.
Смолян.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.” АД – гр.С. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „М.” № 19, представлявана от Д.Д.М. - изпълнителен
директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор против М. Т. П. с ЕГН ********** с адрес: с.
В., общ. И., установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, за
съществуването на вземането на „Б.Д.” АД – гр.С. с ЕИК ********* от М. Т. П. с ЕГН
**********, за договорна възнаградителна лихва, произтичаща от Договор за кредит за
текущо потребление от 17.03.2020г., представляващо разликата в сумата от 1 228.54 лева
до пълния предявен размер на иска от 2418.71 лева и за периодите от 02.05.2020г. до
02.06.2020г., както и за периода от 28.10.2020г. до 20.04.2021г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.” АД – гр.С. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „М.” № 19, представлявана от Д.Д.М. - изпълнителен
директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор против М. Т. П. с ЕГН ********** с адрес: с.
В., общ. И., установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, за
съществуването на вземането на „Б.Д.” АД – гр.С. с ЕИК ********* от М. Т. П. с ЕГН
9
**********, за договорна санкционираща лихва, произтичаща от Договор за кредит за
текущо потребление от 17.03.2020г., представляващо разликата в сумата от 36.25 лева до
пълния предявен размер на иска от 154.99 лева и за периодите от 02.05.2020г. до
02.07.2020г., както и за периода от 28.10.2020г. до 20.04.2021г. вкл.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, М. Т. П. с ЕГН ********** с адрес:
с. В., общ. И. да заплати на „Б.Д.” АД – гр.С. с ЕИК *********, направените в настоящото
и в заповедното съдебно производство разноски в общ размер на 7 374,02 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10