Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.04.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 52 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 171 от 02.11.2017 г. по гр. дело № 112/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград,
втори състав, първоинстанционният съд е отхвърлил
като неоснователен и недоказан предявения от П.Я.С. с ЕГН: ********** *** срещу
Н.Н.Н. с ЕГН: ********** и С.Н.Н. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от
20.09.2014 г., иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
тях, че ищецът е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, който е
придобил чрез договор за продажба, отразен в нотариален акт № 85, т. I, рег. № 959, дело № 75 от 03.06.2011 г. на нотариус №
418-Таня Ревова, с район на действие РС-Ботевград по
време на брака му с Н.Н., който брак е прекратен със съдебно решение за развод
по гр.д. № 294/2014 г. по описа на РС-Ботевград, в сила от 14.08.2014 г. и
разпореждане от 05.08.2016 г. по ч.гр.д. № 370/2016 г. по описа на ОС-София, с
което е издаден срещу ответника Н.Н.С. обратен изпълнителен лист за сумата от
1440 лв. за издръжка за минало време за периода от 06.03.2013 г. до 06.03.2014
г. и за сумата от 875 лв. за разноски, а именно за ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 05815.307.548, находящ
се в Б., обл. Софийска, с адрес: Б., п.к. 2140, ул. 000,
с площ от 700 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 1486, кв. 33, парцел XVII,
при съседи: 05815.307.538, 05815.307.547, 05815.307.669 и 05815.307.549 и за
осъждането им да му предадат владението върху описания по-горе имот, както и на
осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени Постановление
за възлагане на недвижим имот от 14.04.2015 г. по изпълнително дело
№20148640400226 по описа на ЧСИ В.Н.№ 000, с район на действие СОС, тъй като с
него се засяга правото на собственост на ищеца върху процесния
имот. С постановеното решение ищецът е осъден да заплати на ответните страни
разноски за производството.
Така
постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство, като в жалбата са наведени твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Сочи се, че обстоятелството, че процесния имот е възложен на взискателката,
ответник по делото, а не на трето лице е от изключително значение за правните
последици по настоящото дело. Твърди, че ответницата е получила имота въз
основа на отпаднало основание. Обратният изпълнителен лист за сумата от 2 315,00
лева, за която е образувано изпълнителното дело, първоначално изисква
безусловно връщане в патримониума на полученото от взискателката, а именно процесния
недвижим имот. Връщането на паричната сума не е връщане на полученото въз
основа на отпаднало основание. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено и претенцията уважена. Претендира сторени разноски за
двете инстанции.
Ответните
страни Н.Н.Н. и С.Н.Н., чрез адв. М.Н. изразяват
становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК за неоснователност на въззивната жалба.Твърдят, че с влизане в законна сила на
постановлението за възлагане на идеални части от процесния
имот е настъпил вещно-прехвърлителен ефект. Всички
съдебни актове, с които е установена законосъобразността на действията на ЧСИ
–В.Н. са влезли в сила преди образуването на настоящото гражданско производство
и са известни на всички страни по делото. Решение № 187 от 07.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 686 от 2015 г. по описа на СОС е влязло в законна сила
на 07.04.2016 г., или половин година, след като е влязло в сила постановлението
на ЧСИ В. Н. по изпълнителното дело.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен
акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът П.Я.С. *** е предявил иск
по чл. 108 от ЗС и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК срещу Н.Н.Н. с ЕГН: **********
и С.Н.Н. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от 20.09.2014 г., за
признаване за установено по отношение на тях, че ищецът е собственик на
½ идеална част от недвижим имот, който е придобил чрез договор за
продажба, отразен в нотариален акт № 85, т. I, рег. № 959, дело № 75 от 03.06.2011 г. на нотариус № 000-Т.Р.,
с район на действие РС-Ботевград по време на брака му с Н.Н., който брак е
прекратен със съдебно решение за развод по гр.д. № 294/2014 г. по описа на
РС-Ботевград, в сила от 14.08.2014 г. и разпореждане от 05.08.2016 г. по
ч.гр.д. № 370/2016 г. по описа на ОС-София, с което е издаден срещу ответника Н.Н.С.
обратен изпълнителен лист за сумата от 1440 лв. за издръжка за минало време за
периода от 06.03.2013 г. до 06.03.2014 г. и за сумата от 875 лв. за разноски, а
именно за ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 05815.307.548,
находящ се в Б., обл.
Софийска, с адрес: Б., п.к. 2140, ул. 00, с площ от 700 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 1486, кв. 33, парцел XVII, при съседи: 05815.307.538,
05815.307.547, 05815.307.669 и 05815.307.549 и за осъждането им да му предадат
владението върху описания по-горе имот, както и на осн.
чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени Постановление за възлагане на недвижим имот
от 14.04.2015 г. по изпълнително дело №20148640400226 по описа на ЧСИ В.Н. № 000,
с район на действие СОС, тъй като с него се засяга правото на собственост на
ищеца върху процесния имот.
Ответниците в отговорите си на исковата молба са оспорили същата.
Твърдят, че са придобили собствеността върху ½ идеална част от процесния имот по време на брака си, на основание влязло в
сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.04.2015 г. по
изпълнително дело № 226/2014 г. по описа на ЧСИ-В.Н., с район на действие СОС,
което е обжалвано от ищеца. Сочат, че издадения изпълнителен лист не е
обезсилен на основание, който е образувано изпълнителното дело. Сумата от 2315,00
лева по издадения обратен изпълнителен лист срещу ответника Н.Н. е изплатена изцяло
на ищеца на 19.04.2017 г. Молят предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
Ищецът П.Я.С. и ответницата Н.Н. са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен със съдебно решение за развод по гр.д. №
294/2014 г. по описа на РС-Ботевград, влязло в сила на 14.08.2014 г. Процесният недвижим имот бившите съпрузи са придобили по
време на брака си, с нотариален акт № 85, т. I,
рег.
№ 959, дело № 75 от 03.06.2011 г. на нотариус № 000-Т. Р., с район на действие
РС-Ботевград и след прекратяван на брака са станали собственици на по ½
идеална част от имота.
На 27.08.2014 г. на ответница Н.Н. е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 294/2014 г. по описа на РС-Ботевград за заплащане
на месечна издръжка от П.Я.С. на малолетния му син А. П. С. в размер на 120 лв.
месечно, считано от 06.03.2014 г., както и за заплащане на издръжка за минало
време /от 06.03.2013 г. до 06.03.2014 г./, както и присъдени разноски в полза
на Н.Н. в размер на 875 лева. Образувано е изпълнително дело № 20148640400226
по описа на ЧСИ-В.Н. По образуваното изпълнително дело е изнесен на публична
продан ½ ид. част от процесния
имот, собственост на П. Я.. На
07.04.2015 г. е съставен протокол за обявяване на наддавателни
предложения, с който Н.Н.Н. е обявена за купувач на ½ идеална част от процесния имот. Изготвено е постановление за възлагане на
недвижим имот от 14.04.2015 г., влязло в сила на 05.10.2015 г., с определение №
2683 от 05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3552/2015 г. по описа на САС, с което е
потвърдено определение от 17.07.2015 г., постановено по гр.д. № 566/2015 г. по
описа на СОС.
От съдебно решение № 187 от 07.04.2016 г. по
гр.д. № 370/2016 г. по описа на СОС и обратен изпълнителен лист от 14.10.2016
г. по ч.гр.д. № 370/2016 г. по описа на СОС, се установява, че съдебно решение
№ 164 от 24.07.2014 г. по гр.д. № 294/2014 г . по описа на РС-Ботевград е
отменено в частта относно вината за прекратяване на брака и е отхвърлен иска за
издръжка на детето А. в размер на 120,00 лв. месечно за минало време, а именно
за периода от 06.03.2013 г. до 06.03.2014 г., както и в частта за разноските,
присъдени в полза на Н.Н. в размер на 875,00 лева. На основание постановеното
решение и направена справка, че по изпълнителното дело Н.Н. е получила сумата
от 1440,00 лева за издръжка за минало време от 06.03.2013 г. до 06.03.2014 г. и
за сумата от 875 лева за разноски е издаден в полза на ищеца обратен
изпълнителен лист от 14.10.2016 г. по ч.гр.д. № 370/2016 г. по описа на СОС за
сумите, или общо за сумата от 2 315,00 лева.
Не е спорно, че ищецът е получил сумата от 2 315,00
лева на 19.04.2017 г. по издадения обратен изпълнителен лист.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл.108 е иск на невладеещия собственик
срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен
този иск, ищеца следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: че
е собственик на вещта-предмет на иска; че вещта се намира във владението или
държането на ответника и че ответника
владее или държи вещта без правно основание.
Безспорно установено
е, че ½ ид.ч. от процесния
имот е придобита от ответницата чрез публична продан. Придобиването на имот
чрез публична продан представлява специфичен придобивен
способ по смисъла на чл. 77 ЗС. Купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота – чл. 496, ал. 2 ГПК. Публичната продан е деривативен придобивен способ,
при който няма договаряне между страните. Т.е. проданта на имота на длъжника се
извършва независимо от неговата воля. Отделно от това следва да се отбележи, че
в настоящото производство е недопустимо да се пререшава въпроса за
законосъобразността на проведената публична продан. С определение № 2683 от
05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3552/2015 г. по описа на САС е потвърдено
определение от 17.07.2015 г., постановено по гр.д. № 566/2015 г. по описа на
СОС, с което е оставена без разглеждане
частна жалба /вх. № 1481/04.05.2015
г. по описа на ЧСИ – В.Н./ на П.Я.С. с ЕГН: ********** ***, против действията
на ЧСИ-В.Н., рег. № 864 по изп.дело № 20148640400226,
изразяващи се в постановление за възлагане от 14.04.2015 г., като процесуално недопустима.
Неоснователно е и наведеното от въззивника възражение, че издаване на обратен изпълнителен
лист за сумата от 2 315,00
лева изисква безусловно връщане в патримониума на
полученото от взискателката, а именно процесния недвижим имот.
Обратен изпълнителен
лист се издава
за полученото от взискателя в рамките на развилото
се изпълнително производство. Тъй като в случая изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист за парично
вземане, единственото, което е получил взискателя въз основа на издадения изпълнителен
лист, е
също парична сума. С други думи не може изпълнителен
лист да е издаден за парична сума, а взискателя да
получи нещо различно от парична сума. Поради това обратен изпълнителен лист се издава също само за парична
сума, както
и в случая е сторено, като е издаден обратен изпълнителен лист от 14.10.2016 г.
за сумата от 2 315, 00 лева. Не може да се издаде обратен изпълнителен лист напр. за въвод във владение на
продаден на публична продан имот.
Според чл. 433, ал.
4 ГПК прекратяването на изпълнителното производство не засяга
правата, които трети лица са придобили въз основа на изпълнителни действия
преди прекратяването. В случая Н.Н. е придобила имот на длъжника на публична
продан в рамките на изпълнителното производство. Поради това по отношение на
продадения имот е в положение на купувач на публична продан, чиито права се
запазват, дори и независимо от последващо
прекратяване на изпълнителното производство. Следователно не е възможно по
издадения обратен изпълнителен лист, който е за парично вземане да се иска
връщане на имота, който вече е придобит на публична продан от взискателката. Разбира се няма пречка за събиране на
вземането по издадения обратен изпълнителен лист взискателят
/в случая ищеца/ да насочи изпълнение върху имот на длъжника, което очевидно не
е сторено, поради погасяване на задължението на Н.Н. към ищеца по издадения
обратен изпълнителен лист.
С оглед това
и предявеният иск е неоснователен както по посочените по-горе съображения, така
и по изложените от районния съд в обжалваното решение мотиви, към които
настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
При този
изход на делото следва да бъдат присъдени разноски на въззиваемите
страни Н.Н.Н. и С.Н.Н. в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Тъй като изводите на
настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171/02.11.2017 год. по гр.д. № 112 по
описа на РС-Ботевград за 2017 год.
ОСЪЖДА П.Я.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на Н.Н.Н. с ЕГН: **********
и С.Н.Н. с ЕГН: ********** *** сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/ за
направени разноски пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.