РЕШЕНИЕ
№
894
гр.
Пловдив, 18.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 150 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.38, ал.7 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по две жалби.
К.А.А., ЕГН ********** и Х.О.И., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: ***, чрез адв.А. с адрес ***, офис 111, обжалват Решение № ППН-01-642/18г. от 06.10.2021г. на
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта по т.1 и т.3.
Твърдят противоречие на посочената в оспорения акт
фактическа обстановка с неговия диспозитив, с доводи, че част от камерите са
унищожени по време на развитие на административното производство. Посочват, че
входът за жилището на болната жена е този на западната страна, а не северната.
Излагат доводи, че камерите са поставени на височина 10 метра и е невъзможно да
се идентифицират преминаващите хора, а единствено се разпознават силуети на
хора и очертават само тяхната фигура. Според тези жалбоподатели, камерите нямат
обхват на улицата, паркинга и съседни имоти, както е посочено в оспореното
решение. Посочва се още, че западната и южната камера нямат обхват извън
дворното място, а обхващат както следва: западната- входа за сутеренния етаж,
обитаван от възрастната жена, а южната - прозореца към жилището на същата жена
и лекия автомобил и караваната на жалбоподателите. Направено е позоваване на
чл.6, пар.1, буква "г" и "е" от Регламента, както и на
чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД. Твърди се, че е спазен принципа на прозрачност при
обработването на личните данни, тъй като са поставени стикери за
видеонаблюдение. По отношение на липсата на писмено съгласие за
видеонаблюдението са изложени доводи, че същото е законосъобразно предвид
наличието на други условия за допустимост и законосъобразност на обработването
алтернативно изброени в чл.4 ал.1 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на решението в частта
по т.1 и т.3. Претендират се направените по делото разноски.
С.А.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Л. с адрес ***, обжалва
Решение №ППН-01-642/18г.
от 06.10.2021г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта по т.2
и т.3, но само в частта, с която КЗЛД издава на К.А. и Х.И. разпореждане за
предприемане на действия за препозициониране на камерата и фокусирането й по
такъв начин, да не обхваща улицата и съседния имот, а да бъде насочена към
мястото, където живее възрастната роднина на собствениците.
Възразява, че камерите за видеонаблюдение са поставени
въпреки несъгласието на останалите съсобственици. Посочва, че КЗЛД не е взела
предвид, че личните данни събирани от монтираната система за видеонаблюдение се
съхраняват на устройства на К.А. и Х.И. и не е гарантирано, че изтриват
записите след посочения от тях 10-дневен срок. Твърди, че устройствата се
намират в Лондон, Кралство Великобритания и КЗЛД неможе да осъществи контрол.
Според жалбоподателя К. целите, които са посочили К.А. и Х.И., могат да бъдат
постигнати чрез поставяне на наблюдение само на партерните помещения, обитавани
от възрастната жена или наемане на гледач, както и паркирането на караваната и
автомобилите на охраняем паркинг, като по този начин няма да бъдат засегнати
интересите на другите съсобственици и да бъдат обработвани неправомерно личните
им данни. Твърди се, че КЗЛД не е обсъдила всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Иска се отмяна на решението в оспорените части. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по делото - Комисия за защита на личните данни,
чрез юрисконсулт Г.(пълномощно на лист 226), представя писмени бележки (лист
220-225), в които е изложено становище за неоснователност на жалбите.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено
възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.
Заинтересованото лице - Н.Л.П., не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбите.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбите.
По допустимостта
на жалбите настоящият състав на съда констатира следното:
Частично оспореното решение на Комисията за защита на
личните данни (КЗЛД) е изпратено на жалбоподателите по пощата, както следва: на
К.А. и Х.И. е връчено, чрез адв. А. на 11.10.2021г. (лист 19 и 20), а на С.К.
лично също на 11.10.2021г. (лист 21-22). Жалбите са подадени чрез ответния
административен орган, както следва: от К.А. и Х.И. на 20.10.2021г., а от С.К.
на 25.10.2021г. Т.е. и двете жалби са подадени в срок, против акт, подлежащ на
съдебно оспорване, както и при наличието на правен интерес, поради което се
явяват допустими.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред КЗЛД е образувано по жалба на С.К. подадена
до КЗЛД с вх. № ППН-01-642 от 03.08.2018г. (лист 153), относно поставени от
съсобственици на сградата, в която живее в ***, 4 броя видеокамери, насочени
към двора на кооперацията, входната врата и част от тротоара, като посочва, че
самият монтаж на камерите е извършен от „Нимага“ ЕООД. До К. е изпратено писмо peг.№ ППН-01-642#2/18.01.2019
г. (лист 160), с което му с указано, че ако при подаване на жалба peг.№ ППН-01-642/
С писмо peг. № ППН-01-642/2018#4 от 22.05.2019 г.
(лист 158), КЗЛД изисква от кмета на район „Централен“ на Община Пловдив от
водения от района регистър на сградите в етажна собственост за управителя,
съответно председателя на управителния съвет, на жилищната сграда, намираща се
на адрес град ***. В отговор на това от район „Централен“ на община Пловдив
уведомяват, че в деловодството им са подадени заявления за избрани управители
на ВС, както следва: За сграда с идентификатор 56784.523.818.1, с адрес ***С.
Андонов К. — председател на управителен съвет, а за сграда с идентификатор
56784.523.815.1. с адрес ***- В.Н.Р.- управител, с вх. № РЕС-Ц-1850/22.05.2012 г.
С
писмо peг.№ ППН-01-642#8(
18)/16.07.2019 г. и писмо peг.№ ППН-01-642#11(18)/08.08.2019г.,
в КЗЛД постъпват пълномощно, удостоверяващо представителна власт на господин
Цветан Докторов, като процесуален представител на господин С.К., както и копие
от Протокол от общо събрание, проведено на 28.08.2012 г„ според който С.К. е
избран за домоуправител на Етажна собственост с административен адрес: ***.
С
писмо peг. № ППН-01
-642#9(18)/05.08.2019
г. (лист 148) от А. и И. е изискано становище по жалбата на К., ведно с
относимите доказателства. Същите са представили отговор с писмо peг.№ ППН-01-642#12(18)/19.08.2019
г. (лист 128), в което посочват, че камерите са поставени единствено за охрана
от посегателства и че с тях не се събират лични данни, като има и указателни
табели. Излагат още, че всички поставени от тях камери са насочени към дворното
място, на което твърдят, че са собственици.
Няма спор по делото, че КЗЛД на 30.10.2019 г. е
провела заседание, на което е взела решение за извършване на проверка - на
място, относно описаните в жалбата факти и обстоятелства.
На
лист 124 по делото е приложена Заповед № РД-15-327/06.11.2019 г. на
Председателя на КЗЛД, с която е наредено да бъде извършена проверка по спазване
и прилагане на Регламент (ЕС) 2015/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД)
на К.А. и Х.И., във връзка с обработване на лични данни на ФЛ посредством
система за видеонаблюдение, изградена в жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в град ***. За извършената проверка е съставен Констативен протокол
от 27.11.2019г. (лист 125-126), към който са приложени графични изображения на
изходящия образ от системата за видеонаблюдение, предоставени по електронната
поща от ответната страна, както и снимки на монтираните видеокамери, на
записващото устройство, както и на поставените - във връзка с извършваното
видеонаблюдение, информационни табели.
Проверката е приключила със съставянето на
Констативен акт peг.№ППН-02-670/13.12.2019
г. (лист 122-123). Според КА на посочения в жалбата адрес се намира
четириетажна жилищна сграда и прилежащ към нея двор, състояща се от един вход,
в която има само по един апартамент на етаж. Посочено е, че на партерния етаж в
сградата се намира жилището на осемдесет и девет годишната майка на И., а на
последния жилищен етаж се намира жилището на ответниците в административното
производство, като жилището на жалбоподателя се намира на първия жилищен етаж.
Според КА, по данни на ответниците през лятото на 2017 г. на адреса е изградена
система за видеонаблюдение от „ООД, което дружество е специализирано в такава
дейност. Първоначално системата се е състояла от три броя видеокамери и
записващо устройство, съхранявано в жилището на ответниците, като в периода
15.09.2019 г. – 10.10.2019 г. две от видеокамерите са премахнати от
жалбоподателя в адм. производство и на тяхно място в средата на месец ноември
2019 г. са инсталирани нови две от „ВИП Секюрити“ ЕООД. Пак по данни на
ответниците в КА е отразено, че достъп до системата за видеонаблюдение имат
единствено те двамата и той се осъществява отдалечено, като изходящият образ от
видеокамерите в реално време и записите с видеокадри се визуализират на
персонален компютър, намиращ се в дома им в Лондон. Отразено е още, че А. и И.
твърдят, че записите с видеокадри се съхраняват на записващото устройство за
срок от около десет дни, след което автоматично се изтриват по реда на
постъпването им.
Проверяващият
екип е установил, че видеокамерите са разположени и са с обхват на
видеозаснемане, както следва: една камера с инсталирана на западната фасада
на сградата и заснема част от улица „Георги Войтех” заедно е прилежащите
към нея тротоари, както и части от съседни сгради, паркинги и други публични
места; втора камера е разположена на северната фасада, като заснема
подстъпа към входа на сградата, както в подстъпа към входа на съседната,
построена на калкан сграда; третата камера е монтирана на южната фасада на
сградата и заснема част от прилежащия към сградата двор, който по данни на
ответниците е с неясна собственост и за който се води съдебно дело. В обхвата
на камерата попадат и части от улица „Георги Войтех”, съседна сграда и паркинг.
В
КА е отразено, че на видими места в сградата има поставени табели, които
информират и предупреждават за извършваното видеонаблюдение.
На проведено на
15.01.2020г. заседание на КЗЛД (лист 189), жалбата е обявила жалбата за
допустима и е конституирала страните - С.К. - като жалбоподател и Кристина А.А.
и Х.О.И. - като ответници. Заседанието е насрочено за 19.02.2020 г., но е
отложено за 27.02.2020 г. (лист 179-187), на което пък е взето решение за
назначаване на повторна проверка, насрочена за 06 март 2020 г. със задача
установяване резолюцията на камерите и възможностите им за заснемане на лица и
за тяхната идентификация, а разглеждането на жалба peг. № ППН-01-642/03.08.2018 г. е отложено за
14.04.2020 г., а по-късно и за неопределен период от време, поради
епидемиологичната обстановка в Република България и обявеното във връзка с нея
извънредно положение.
На 06.03.2020г. е извършена повторна
проверка от служители на КЗЛД, за което е съставен Констативен протокол(лист
43). Проверката е приключила с Констативен акт peг. № ППН-02- 170/04.05.2020 г., според
който на адреса: гр. *** е констатирано наличие на два броя функциониращи
камери (новопоставените от „ВИП Секюрити“ ЕООД), а третата камера (останала
единствена функционираща от първоначално монтираните на адреса от „Нимага” ЕООД
три броя видеокамери), към момента на проверката не предава сигнал и не
осъществява запис на видеокадри, като по данни на ответната страна, е била
повредена отново от жалбоподателя. В КА е посочено, че на терасата на жилището
е установено наличието на четвърта камера, но нефункционираща и при първата
проверка от екипа на КЗЛД, тъй като не е вързана към записващо устройство и към
електрическата мрежа и видимо изведена извън експлоатация. Описано е, че по данни на ответниците, достъп до
системата за видео наблюдение имат единствено те двамата и той се осъществява
отдалечено, като изходящият образ от видеокамерите в реално време и записите с
видеокадри, се визуализират на персонален компютър, намиращ се е дома им в
Лондон, а към записващото устройство на физическия адрес е свързан монитор и е
установено, че записите с видеокадри се съхраняват на записващото устройство за
срок от около 10 дни, след което автоматично се изтриват по реда на
постъпването им. Проверяващият екип е установил, че видеокамерите са
разположени и са с обхват на видеозаснемане както следва: една камера
инсталирана на западната фасада на сградата и заснема част от улица
„Георги Войтех” заедно с
прилежащите към нея тротоари, както и части от съседни сгради, паркинги и други
публични местя; втора камера- разположена на северната фасада, като
заснема подстъпа към входа на сградата, както и подстъпа към входа на
съседната, построена на калкан сграда, като към момента на повторната проверки
камерата не предава сигнал и не осъществява запис на видеокадри, последният
установен запис е от 28.12.2019 г.; трета камера, монтирана на южната фасада на
сградата н заснема част от прилежащия към сградата двор, който по данни на
ответниците е с неясна собственост и за който се води съдебно дело. В обхвата
на камерата попадат и части от улица „Георги Войтех”, съседна сграда и паркинг.
Според
констативния акт, видно от техническата спецификация на работещите в момента на
проверката видеокамери Dahua HAC-HDB W1200R-VF, същите са с резолюция 2 мегапиксела (1920х1080@25fps)
2,7n IR осветеност, като
изходящият образ и записите с видеокадри от камерите позволяват
идентифицирането на физическите лица, което е относително поради разположението
на камерите на 4-ти етаж на сградата а отдалечеността им от заснеманите площи.
Проверката е констатирала, че на видими места на входа на сградата са валидно
поставени информационни табели, предупреждаващи за осъществяваното
видеонаблюдение.
С
писмо рег.№ ППН-01-642#30 от 06.03.2020г. (лист 99) от „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД е
изискана информация относно броя на камерите, инсталирани в сградата на етажна
собственост с адрес гр. ***, както и предоставяне на КЗЛД информация относно
техническите характеристики на монтираните от дружеството камери. В отговор с
писмо рeг.№ ППН-01-642#32(18)/19.03.2020г.
(лист 96) от „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД дават информация, че през
месец ноември 2020 г. са инсталирали камери за видеонаблюдение в посочения
обект - 2 броя, модел HAC-BDBW1200R-VF-27135 и са
предадени на възложителя. От дружеството декларират, че не извърша видеонаблюдение
в съответния обект или каквото и да било използване на монтираното техническо
оборудване. Посочен е и линк, на който могат да се видят характеристиките на
камерите.
На
20.05.2021г. от Н.Л.П. и С.А.К. е подадена молба с № ППН-01-642#39(18) до КЗЛД
(лист 68-69), с която се иска насрочване на открито заседание по жалбата на К.
и конституиране на госпожа П. като заинтересована страна“ в производството, тъй
като притежава нотариален акт за собственост върху 1/3 от собствеността на
недвижимия имот“ и поради това поставените камери нарушават и нейните права по
ЗЗЛД. С молбата е оттеглено доказателственото искане за назначаване на
експертиза и изискване на доказателства.
На
свое редовно заседание, проведено на 09.06.2021 г. (лист 176-178), КЗЛД
присъединява като страна с правен интерес Н.Л.П. и я конституира като
жалбоподател в административното производство.
На
28.07.2021 г. е проведено открито заседание на КЗЛД за разглеждане по същество
на жалбата (лист 167), като с гласуване 3 гласа „за“ е предложен следния проект
за решение: „1. Оставя жалбата без
уважение като неоснователна по отношение на камера №2; Обявява жалбата за
частично основателна по отношение на камери №1 и №3; На основание чл.58, пар.2,
буква „г“ за нарушение на чл.6, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 издава
разпореждане на администратора да преустанови заснемането на обществени
територии; 4. Срок за изпълнение на разпореждането – едномесечен от влизането на
решението в сила, след което да се уведоми комисията за изпълнението като
представи съответните доказателства.“ Посочен е и срок за изготвяне на
решението – 24.08.2021г.
На
06.10.2021г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение на КЗЛД, с
което:
1) жалба рeг.№ППН-01-642/03.08.2018г., подадена от С.К. и Н.П. е
обявена за основателна в частта й, насочена срещу обработване на личните данни на
жалбоподателите, извършено в противоречие с условията за допустимост на
обработване на данните, посочени в чл.6, §1, от ОРЗД, чрез видеонаблюдение,
извършвано от А. и О. чрез камера, инсталирана на западната фасада на сграда
- етажна собственост на адрес: гр. ***, заснемаща част от улица „Георги Войтех”
заедно с прилежащите към нея тротоари, както и части от съседни сгради,
паркинги и други публични места и чрез камера, монтирана на южната фасада на
същата сграда,и заснемаща прилежащ към вея двор - с неизяснена собственост;
2) жалба рeг.№ППН-01-642/03.08.2018г., подадена от С.К. и Н.П. е
обявена за неоснователна в частта й, насочена срещу обработване на личните им
данни чрез видеонаблюдение, извършвано от А. и О. чрез камера, инсталирана на северната
фасада на сградата на адрес: гр. Пловдив, ул.„Георги Войтех“ № 9, заснемаща
подстъпа към входа й и партерните помещения, обитавани от лице с у вреждания,
инвалид първа група с чужда помощ;
3) във връзка с
т. 1 и на основание чл. 58, § 2, б. ”г” от ОРЗД е издадено на К.А. и Х.И.
разпореждане за предприемане на действия за пренастройване на изградената
система за видеонаблюдение по такъв начин, че камерата, инсталирана на
западната фасада на сградата - етажна собственост на адрес: гр. ***,
заснемаща част от улица „Георги Войтех” заедно с прилежащите към нея тротоари,
както и части от съседни сгради, паркинги и други публични места да бъде премахната,
а камерата, монтирана на южната фасада на сградата и заснемаща част от
прилежащия към сградата двор с неизяснена собственост да се препозиционира и
фокусира но начин такъв, че да не обхваща улицата и съседния имот, а да бъде
насочена само върху мястото, където живее възрастната роднина на ответните
страни с доказана висока степен на инвалидност и върху мястото, където се
съхранява движимото имущество – автомобили и каравана на А. и И..
С
оспореното решение е определен едномесечен срок, считано от датата на влизане в
сила на решението, за изпълнение от ответните страни на издаденото разпореждане
по т. 3, като е посочено, че за изпълнение на разпореждането ответните страни А.
и И., следва да уведомят КЗЛД, като представят и съответните доказателства.
В мотивите на оспореното решение са
обсъдени събраните доказателства и е посочено, че в Етажна собственост,
намираща се на адрес гр. *** са монтирани 3 броя камери, формиращи система за
видеонаблюдение и контрол, която според А. и И., е приведена в действие през
лятото на 2017 г., като ответниците не спорят, че записващото устройство се
съхранява в дома им и информират, че единствено те двамата имат достъп до
системата за видеонаблюдение и той се осъществява отдалечено, като изходящият
образ от видеокамерите в реално време, както и записите с видеокадри биват
визуализирани на персоналния им компютър, находящ се в дома им в Лондон.
Органът е коментирал, че по данни на А. и И. записите с видеокадри се
съхраняват в записващото устройство за срок от около десет дни, след което
автоматично се изтриват - по реда на постъпването им, като записващото
устройство се е съхранявало в жилището на ответниците, като единствено те
двамата имат достъп до системата за видеонаблюдение. Изрично ответния орган е
посочил, че по административната преписка липсва приложен Протокол от общо
събрание на собствениците, установяващ че с мнозинство от притежателите на
идеални части във входа е постигнато съгласие, относно реда за извършване на
видеонаблюдение, макар на видими места на входа на сградата има поставени
информационни табели, оповестяващи и предупреждаващи за осъществяваното
видеонаблюдение.
Коментирано е понятието "лични
данни“, с оглед определението в член 4, § 1 от ОРЗД, и е направен извод, че заснемането
на дадено лице с камера, представлява лични данни по смисъла на член 4, § 1 от
ОРЗД, доколкото то позволява това лице да бъде идентифицирано. Обсъдено е и
понятието “обработване на лични данни“ според чл. 4, § 2 от ОРЗД/ §1, т.1 (ред.
ДВ, бр. 91 от 2011) от ДР на ЗЗЛД, и е посочено, че от съображение 15 на ОРЗД,
следва по-специално, че видеонаблюдението по принцип попада в приложното поле
на ОРЗД, доколкото то представлява автоматизирано обработване на лични данни.
Така е направен извод, че А. и И., извършвайки видеонаблюдение са осъществили
дейност, свързана с обработване на лични данни като сами са определили целите и
средствата за обработването им. С оглед липсата на съгласие за осъществяване на
видеонаблюдение, органът е заключил, че видеонаблюдението в чийто обсег, според
извършената проверка, попадат общодостъпните, публични тротоар и улица, съседна
сграда, паркинг и части от двор с неизяснена собственост, е извършено в
противоречие с условията за допустимост на обработване на данните, посочени в
чл.6, §1, б. „а“, „б“ „в“, ,,г“, „д“ от ОРЗД. Изложено е още, че липсва законно
основание за обработване личните данни на С.К. и П. от А. и И.. Ответния орган
е подчертал, че редът за осъществяване на видеонаблюдение в жилищни сгради в
режим на етажна собственост е установен в разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10,
б.„а“ и чл.17, ал.3 от ЗУЕС, в които са установени правомощията на общото
събрание като орган на управление. С оглед установеното в хода на извършените
проверки, , че в етажната собственост, е инсталирана и функционира система за
видеонаблюдение - частна собственост, принадлежаща на А. и И., в чийто обхват
попадат общодостъпни пространства е направен извод, че не може да се приеме, че
е налице обработване па лични данни, съставляващо лични или домашни занимания, и
то попада в обхвата на ОРЗД.
На следващо
място ответният орган е обсъдил, признатата от ТЕЛК инвалидност - първа група с
чужда помощ, на 90 годишна възрастна жена - майка и свекърва на ответните
страни, които живеят отдалечено и не са в състояние своевременно да й окажат
помощ, освен ако нямат възможност за пряко видеонаблюдение на имота, в който тя
живее и в който те също имат собственост, отговаря па легитимния интерес на
лице с увреждания, приоритетен по отношение правото на личен живот на
жалбоподателите К. и П.. Направен е извод, че в случая последващото обработване
на данните, събрани при извършваното видеонаблюдение, изразяващо се в употреба,
запис, съхранение и изтриване, предвид краткия период, за който се съхраняват и
с оглед автоматичното им изтриване, не може да се определи като прекомерно и
извършено в нарушение на чл.5, §1, б.”в” от ОРЗД, провъзгласяващ принципа на
свеждане на данните до минимум при обработването им. Според ответния орган в
случая, целта на обработване на лични данни, а именно - подпомагане на лице с
физически увреждания и охрана на лично имущество, би била постигната с видеонаблюдение,
съсредоточено само върху мястото, където живее възрастната роднина на ответните
страни с доказана висока степен на инвалидност и върху мястото, където се
съхранява движимото имущество – автомобили и каравана на А. и И. и единствено в
тези параметри, осъществяваното от ответниците видеонаблюдение попада в
хипотезата на чл.6, §1, б. „е“ от ОРЗД.
Ответният орган
е приел, че за извършено от А. и И. нарушение приложими са мерките по чл.58, §2, б. “г“ (разпореждане) и б. “и“ (глоба) от ОРЗД,
както и че с оглед установеното обработване на лични данни от ответниците, чрез
видеонаблюдение, надхвърлящо пределите на легитимния им интерес, подходяща се
явява мярката по чл. 58, § 2, б. “г“ от регламента, доколкото в случая се касае
за несъобразяване на операция по обработване на личните данни с въведено
изискване за ограничаване на начина на обработване на данните, обработвани с
оглед конкретна цел. Така е приел, че на ответните страни в производството
следва да бъде издадено разпореждане за предприемане на действия за
пренастройване на изградената система за видеонаблюдение по такъв начин, че камерата,
инсталирана на западната фасада на сградата - етажна собственост на адрес: ***,
заснемаща част от улица „Георги Войтех” заедно с прилежащите към нея тротоари,
както и части от съседни сгради, паркинги и други публични места да бъде
премахната, а камерата, монтирана на южната фасада на сградата и
заснемаща част от прилежащия към сградата двор е неизяснена собственост да се
препозиционира и фокусира по начин такъв, че да не обхваща улицата и съседния
имот. По отношение на налагането на глоба е посочено, че при положение, че
се касае за нарушение, извършено от ответите страни при осъществяване на
видеонаблюдение за подпомагане па лице с трайно увредено здравословно състояние
и при липса на данни за претърпени вреди от жалбоподателите, би се явило
непропорционално, доколкото с налагане на мярката но чл.58, §2, б.“г“ от
регламента нарушението би се преустановило. По отношение на жалбата в частта й
отнасяща се до камерата, монтирана на северната фасада, заснемаща подстъпа към
входа на сградата и партерните пометения, обитавани от лице с увреждания,
инвалид първа група с чужда помощ, комисията приела, че следва да бъде оставена
без уважение.
По делото от Районна прокуратура - Пловдив е представена справка, за пр.преписка №
11645/2021г. според, която преписката е образувана въз основа на постъпил
сигнал в РП – Пловдив от К.А.А. на 29.09.2021г., в който са се съдържали данни
за евентуално извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК спрямо М. Р.И., като
е възложено извършване на проверка от органите на полицията и преписката е
заведена в Четвърто РУ – ОДМВР – Пловдив, под № 237200-12360/2021г., за което А.
е била уведомена. Посочено е, че с Постановление от 10.12.2021г. е отказано
образуването на досъдебното производство по случая, понеже от материалите по
преписката не са установени достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер.
От Четвърто районно управление – ОДМВР – Пловдив, по
делото е представена
справка, според която са образувани три преписки с вх.№№ 441000-5831/2021г. ,
441000-6098/2021г. и 441000-6182/2021г., като първите две са по жалба на К.А. и
Х.И. по повод проблеми и безпокойство, както и неуредени вещни права в
съсобствения двор срещу лицето А.П., а третата преписка е по повод жалба на Н.П.
(леля на А.П.) срещу К.А. и Х.И., отново за същите нарушения. Посочено е, че
трите преписки са обединени. Описани са извършените от органите действия, като
е посочено, че преписките са прекратени. По отношение на четвъртата преписка №
441000-10613/2019г. е посочено, че е по жалба на Х.И. във връзка с
посегателства спрямо видеокамерите му. Описани са извършените действия от
органите и е изложено, че работата по случая е архивирана.
В с.з. от
19.04.2022г. са разпитани свидетелите В.А. Г.. – сестра на жалбоподателката К.А.
и Т.К.А.– приятел на жалбоподателя С.К..
Свидетелят Г..
заявява, че познава имота на сестра си много добре, защото й е пълномощник.
Посочва, че същият се намира ***, като първоначално имало поставени 3 камери –
север, юг и запад, но след това дошла комисия от София на проверка и установили,
че работят само две от камерите, като преди това и те били счупени, а към
настоящия момент са подменени с нови. За проверките на комисията мисли, че са
били през месец декември 2019 г. и м. март 2020 г., като на втората проверка
комисията установила, че от трите поставени камери работят само две - от
западната и от южната страна (а тази от северната страна - не работи). Заявява,
че сградата има два входа – главен вход към апартаментите на тримата
съсобственици - С.К., Н.П. и К. с Х., който е от северната страна на сградата и
от него не може да се влезе в момента в сутерена, защото врата е била зазидана -
така бил заварен имотът. За другия вход посочва, че е от западната страна и
едната от камерите сочи точно пътеката и входната врата на възрастната жена
(трудно подвижна, инвалид първа група с чужда помощ)- свекърва на К. и майка на
Х., живееща в партерното помещение. Според свидетеля Г.., входът за жилището/за
партера, което тази възрастна жена обитава, е само от западната страна и западната
камера следи точно този вход, пътеката и вратата на възрастната жена. Сочи, че южната
камера е насочена към движимото имущество на сестра й - каравана и един
автомобил, като камерата от южната страна следи не толкова прозореца на
жилището на възрастната жена, колкото тяхната движима собственост. Свидетелката
знае за извършвани посегателства върху инсталациите, които захранват жилището
на възрастната жена - спиране на електричеството, рязан простор на жената от
южната страна, рязани кабелите на телевизията. Посочва, че в партера в
съседство с възрастната жена има друго жилище собственост на П., която го дава
под наем и в момента там живее алкохолно зависим, заради който многократно е
викана полиция, поради което има камера, насочена към входа на партера, заради
нейната сигурност. За южната камера посочва, че е поставена заради движимото
имущество, като твърди и посегателство върху имуществото на К. –запалена лодка.
Г.. заявява, че сестра й живее във Великобритания със съпруга си и сина си,
както и че отношенията между съкооператорите на сестра й са лоши. Излага още,
че камерата към възрастната жена не снима коридора, а снима пътеката, вън от
къщата, която води към западната врата към жилището на възрастната жена - само
пътеката и малка част от градинката. Изрично посочва, че откъм улицата дворното
място е оградено с телена ограда. Посочва още, че когато са монтирани камерите,
са сложени и табели за входната врата, че се извършва видеонаблюдение.
Свидетелят Т.К.А.–
приятел на С.К., заявява, че почти всеки ден ходи до къщата на К. и си пият
сутрешното кафе в кафене, което се намира наблизо. Заявява, че имотът на К. ***,
пресечка на ул. „Капитан Райчо“, триетажна кооперация, с един вход, а в
съседство на калкан има друга кооперация, с различна номерация. Според
свидетеля на сградата има 3-4 камери, за които е чувал, че има несъгласие,
включително и от хора от съседната кооперация. Знаел от К., че има проблеми
между всички живущи в кооперацията от години. Заявява, че във входа, който е
към жилищната сграда, няма вход към приземния етаж – партера, а входът за
партерния етаж знае, че е откъм двора. Посочва, че откъм западната страна на
сградата, има вход (врата) за партерния етаж, но не е влизал никога вътре.
Свидетелят заявява, че знае, че е имало посегателства върху имущество на С.К. –
били му изнесени разни отпадъци от демонтираното на гаража - изнесени ламарини
и винкели, и е била запалена лодка, но не знае чия собственост е. Знае още, че се
водят дела между К. и съседите от третия етаж, като е бил свидетел по тези
дела.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като достоверни.
При така
установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до
следните правни изводи:
На първо място е необходимо да се отбележи, че ЗЗЛД урежда
защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни.
Негова основна цел е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот
чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на
свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
Според чл.7, ал.1 от ЗЗЛД, КЗЛД е колегиален орган и се
състои от председател и 4 членове, която разпоредба е идентична с нормата на
чл.4, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и
нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗЛД гласи, че
решенията на КЗЛД се вземат с мнозинство от общия брой на членовете ѝ. След като
изрично не е посочен вида на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не
квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от
ПДКЗЛДНА,
според които заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват
най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с
мнозинство от три гласа. На проведеното на 28.07.2021 г. заседание на КЗЛД,
когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са
присъствали трима от членовете на комисията. Решението е прието с единодушие.
Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган .
Решението е издадено
в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа
необходимите посочени в ал. 2 реквизити – наименование на органа, наименование
на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му,
разпоредителна част, дата на издаване и подписи. При издаване на оспорения
административен акт не са допуснати съществени административно-процесуални
нарушения. КЗЛД е събрала всички необходими при разглеждане на спора по
същество доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 36 от АПК, и е изследвала
обективно всички факти като подробно е мотивирала изводите си в атакуваното
решение.
Съгласно чл.57, т.1, б."е"
от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Общ регламент относно защитата на данните), наричан за по-кратко
Регламент ЕС 2016/679 или
ОРЗД, без да се засягат останалите задачи,
определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган,
разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация
или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата,
доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и
резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо
по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията се
произнася с решение, като може да приложи мерките по чл.58, параграф 2, букви
"а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по
чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да
наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от
Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Т.е., доколкото комисията е сезирана от лице, считащо, че
са нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови
лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи
на оспорване пред административния съд.
Съдът счита, че
не е налице противоречие на оспорения акт с материалния закон.
Съгласно
легалното определение на §1 от ДР, т.1 и т.4 от ЗЗЛД, по смисъла на този закон, "лични
данни" e понятието по чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а "обработване"
е понятието по чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Според чл.4, т.1.
от Регламент (ЕС)
2016/679, "лични данни" означава
всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице,
което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо
лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез
идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение,
онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. А
според т.2 на чл.4 от Регламент (ЕС) 2016/679, "обработване" означава
всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор
от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг
начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване.
Според заложеното в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните
данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен
начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и
прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и
не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното
обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или
исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член
89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на
целите“); да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка
с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“); да са
точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се
предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване
или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те
се обработват („точност“); да са съхранявани във форма, която да позволява
идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото
за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се
съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за
целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически
изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие
че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в
настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта
на данните („ограничение на съхранението“); да са обработвани по начин, който
гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита
срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба,
унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или
организационни мерки („цялостност и поверителност“).
В чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени
изискванията за законосъобразност на обработването, а именно само ако и
доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е
дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни
цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който
субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на
субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо
за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на
субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо
за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на
официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването
е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета
страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или
основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на
личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
Установено е по
делото, че видеокамерите са три и са разположени с обхват на видеозаснемане
както следва: една камера инсталирана на западната фасада на сградата
където живеят жалбоподателите, заснемаща част от улица „Георги Войтех” заедно с прилежащите към нея тротоари,
както и части от съседни сгради, паркинги и други публични местя; втората
камера- разположена на северната фасада, като заснема подстъпа към входа
на сградата, както и подстъпа към входа на съседната, построена на калкан
сграда, която камера при повторната проверка не предавала сигнал и не
осъществявала запис на видеокадри (последният установен -запис е от 28.12.2019
г.); трета камера, монтирана на южната фасада на сградата, заснемаща част от
прилежащия към сградата двор с неясна собственост, в чийто обхват попадат и
части от улица „Георги Войтех”, съседна сграда и паркинг. Всичко това се
установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както
и от приложените констативни протоколи за извършени проверки, включително и
снимките приложени към тях (лист 127-128).
По отношение на възражението на жалбоподателите
К.А.А. и Х.О.И., следва да се отбележи, че в действителност в оспореното
решение на КЗЛД никъде не е посочено, че процесната сграда има два независими
входа, но диспозитива на решението е напълно в съответствие с установената по
делото фактическа обстановка. Вярно е твърдението на жалбоподателите, че входът
за жилището на възрастната жена е от запад, както твърди и свидетелката Г.., но
следва да се подчертае, че и Г.. и жалбоподателите имат предвид входа вътре в
двора на самата сграда, след преминаване на входната (оградната) врата. В този
смисъл свидетелят А.посочи, че входът,
който е към жилищната сграда, няма вход към приземния етаж – партера, а входът
за партерния етаж знае, че е откъм двора. Посочва, че откъм западната страна на
сградата, има вход (врата) за партерния етаж, но не е влизал никога вътре. А.също
говори за входа на сградата, а не входа на оградата (външния вход). За пълнота
съдът извърши справка в общодостъпното приложение google maps и констатира, че
входът за сградата за горните етажи (дървена врата) и за двора (метална врата)
са един до друг и са от северната страна на сградата. От приложението се вижда,
че входът на самата сграда за партерното помещение е от запад (дървена врата),
но както заяви свидетелят Г.. откъм улицата дворното място е оградено с телена
ограда, а няма спор между страните по делото, че единствената улица на която е
разположена къщата е ул. „Георги Войтех“.
Несъстоятелно е възражението, че и двете
камери - и западната и южната нямат обхват извън дворното място. Напротив от
приложените по делото снимки се вижда, не само улицата и минаващите по нея
хора, но и съседния паркинг за автомобили, както и част от съседната сграда (за
западната камера). Дали след издаване на процесното решение камерите са
пренастроени е без значение, доколкото се преценява позицията на камерите по
време на извършените проверки на място.
По
отношение на възражението за разделителната способност на камерите следва да се
посочи, че в съставения констативен акт от 04.05.2020г. е отразено, че според
техническата спецификация на работещите в момента на проверката видеокамери Dahua HAC-HDB W1200R-VF,
същите
са с резолюция 2 мегапиксела (1920х1080@25fps) 2,7n IR
осветеност,
като изходящият образ и записите с видеокадри от камерите позволяват
идентифицирането на физическите лица, което е относително поради
разположението на камерите на 4-ти етаж на сградата и отдалечеността им от
заснеманите площи. Т.е. до известна степен все пак е възможно идентифицирането
на физически лица.
При
проверката е констатирано още, че на видими места на входа на сградата са
валидно поставени информационни табели, предупреждаващи за осъществяваното
видеонаблюдение. В тази връзка обаче, както е отбелязал и ответният орган по
делото липсват доказателства за наличие на съгласие на мнозинството (по смисъла
на чл.17, ал.3 от ЗУЕС) от общото събрание на входа за извършване на
видеонаблюдение, т.е. липсва и законно основание за обработване личните данни
на жалбоподателя К. и П.. Следователно правилен е изводът направен от КЗЛД в
оспорения административен акт, че видеонаблюдението е извършено в нарушение на
условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл.6, пар.1,
б.“а“, „б“, „в“, “г“ и „д“ от ОРЗД.
Настоящия
съдебен състав изцяло споделя изводите на ответния орган, че в етажната
собственост е инсталирана и функционира система за видеонаблюдение - частна
собственост, принадлежаща на жалбоподателите А. и И., в чийто обхват попадат
общодостъпни пространства и в този смисъл не може да се приеме, че е налице
обработване на лични данни, съставляващо лични или домашни занимания. Налице е
отдалечен достъп, като изходящият образ от видеокамерите в реално време, както
и записите с видео кадри биват визуализирани на персоналния компютър на А. и И.,
находящ се в дома им в Лондон. Установява се от събраните по делото
доказателства, че в обхвата на камерите попадат общодостъпните, публични тротоар
и улица, съседна сграда и съседен паркинг (през улицата). В този смисъл камерите
не обхващат само имуществото на жалбоподателите А. и И., както и помещението на
възрастната жена, в хипотезата на чл.6, пар.1, б.“г“ от Регламента, респективно
чл.4 ал.1, т.4 от ЗЗЛД. Що се отнася до възражението на жалбоподателя К., че А.
и И. не гарантират, че личните данни, няма да бъдат използвани без съгласието
му и че не е гарантирано, че изтриват записите, следва да се отбележи, че по делото,
както и в хода на административното производство не са събрани доказателства в
обратна насока, че личните данни се разпространяват или съхраняват по-дълго
време. Това обстоятелство няма и как да бъде гарантирано, но разбира се в
случай на констатиране на нарушение в тази насока, отново КЗЛД е компетентна да
наложи съответните санкции.
Напълно
несъстоятелно е възражението на жалбоподателя К., че целите които са посочили К.А. и Х.И. могат да бъдат
постигнати, чрез наемане на гледач за възрастната жена, както и паркирането на
караваната и автомобилите на охраняем паркинг. Как ще постигнат целите за които
използват видеонаблюдение А. и И. е техен личен избор, който разбира се следва
да е съобразен с изискванията на закона. Поради това и с т.3 на оспореното
решение е разпоредено да се предприемат действия за пренастройване на видеокамерите,
като тази на западната фасада на сградата бъде премахната, тъй като
извършваното с нея видеонаблюдение е в противоречие с приложимото
законодателство. Правилно с т.3 от решението е разпоредено на жалбоподателите
да пренастроят камерата поставена на южната фасада на сградата, така че да е
насочена само към мястото, където живее възрастната роднина на А. и И. и върху
мястото където се съхранява движимото имущество на последните – автомобили и
каравана. Т.е. законосъобразно органът е приложил мярката по чл.58, пар.2,
б.“г“ от ОРЗД, а именно разпоредил е на обработващите лични данни да съобразят
операциите по обработване на данни с разпоредбите на регламента. Правилно и с т.2 жалбата на К. е счетена за неоснователна,
доколкото с камерата на северната фасада се заснема подстъпа към входа на
сградата, както и към партерните помещения, обитавани от лице с увреждания.
Съдът отново подчертава, че по делото се установи безспорно, че външния вход от
оградата на двора за партерните помещения е от северната страна на сградата, а
не от западната. Налице
е легитимен интерес съобразно разпоредбата
на чл. 6, пар. 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679. В тази насока
ответният орган е обсъдил признатата от ТЕЛК инвалидност - първа група с чужда
помощ, на 90 годишна възрастна жена - майка и свекърва на жалбоподателите А. и И.
(лист 94-95). Взето е предвид, че същите живеят отдалечено, което не е спорно
по делото и не са в състояние своевременно да й окажат помощ. Същото се отнася
и за тяхната движима собственост, която те няма как да охраняват физически, доколкото
живеят в друга държава.
Що
се отнася до мярката по чл.58, пар.2, б.“и“ от ОРЗД – глоба,
ответният орган е приел, че налагането й самостоятелно или в допълнение към
тази по чл.58, пар.2, б.“г“, би се явило непропорционално. В тази насока КЗЛД
изцяло е съобразила разпоредбата на чл.83 от Регламента, където са посочени общите
условия за налагане на административни наказания „глоба“. Според пар.2 на
последно цитираната разпоредба, в зависимост от обстоятелствата във всеки
конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“
се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2,
букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде
наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се
определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат
следните елементи: естеството, тежестта и продължителността на нарушението,
като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното
обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на
причинената им вреда; дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;
действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за
смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;
евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или
обработващия лични данни; степента на сътрудничество с надзорния орган с цел
отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни
последици от него и т.н. В случая правилно ответния орган е преценил, че се
касае за нарушение извършено при осъществяване на видеонаблюдение на лице с
трайно увредено здравословно състояние и липса на претърпени вреди от страна на
К. и П., поради което не е наложил административното наказание „глоба“.
По
делото от страна на Районна прокуратура – Пловдив и от Четвърто РУ при ОДМВР
Пловдив са представени справки за образувани преписки, от които може да се
направи извод за наличие на напрежение и неразбирателство между членовете на
етажната собственост, в която насока бяха и свидетелските показания и на
двамата свидетели, разпитани по делото. Въпреки това обаче, камерата,
инсталирана на северната фасада и камерата, инсталирана на южната фасада на
сградата едва след пренастройването, отговаря па легитимния интерес на лице с
увреждания, приоритетен по отношение правото на личен живот на жалбоподателя К.
и заинтересованата страна П..
Неоснователно е твърдението на К.,
че КЗЛД не е обсъдила всички факти и обстоятелства от значение за случая и че е
извършила повърхностна проверка. Напротив от страна на КЗЛД е извършена една
пълна и всеобхватна проверка продължила повече от три години, не само заради
извънредната ситуация създадена от Ковид пандемията, но и с оглед събирането на
доказателства, извършването на проверки, обсъждането на тези доказателства в
тяхната съвкупност, но и с цел гарантиране правата на участниците в
административното производство, както и конституирането на още един
жалбоподател в административното производство Н.Л.П. (а именно на редовно
заседание, проведено на 09.06.2021 г. - лист 176-178).
От всичко гореизложено съдът счита, че процесното решение като
издадено от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни
разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта,
както и в съответствие с целта на закона е валидно и законосъобразно.
Подадените жалби против решението на КЗЛД като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което в полза
на КЗЛД следва да бъдат присъдени юрисконсултски възнаграждения в минимален
размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.А., ЕГН ********** и Х.О.И., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: ***, против Решение №ППН-01-642/18г. от 06.10.2021г. на Комисията за защита на
личните данни (КЗЛД), в частта по т.1 и т.3.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.К., ЕГН **********,***, против Решение №ППН-01-642/18г. от 06.10.2021г. на
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта по т.2 и т.3 (също
частично), с която КЗЛД издава на К.А. и Х.И. разпореждане за предприемане на
действия за препозициониране на камерата, монтирана на южната фасада и
фокусирането й по такъв начин, да не обхваща улицата и съседния имот, а да бъде
насочена към мястото, където живее възрастната роднина на собствениците.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН ********** и Х.О.И., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: ***, да заплатят на Комисията за защита на личните данни, сумата
от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********,*** да заплати на Комисията за
защита на личните данни, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/