Р Е
Ш Е Н
И Е
№7 08.01.2020
г. град С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети декември 2019
година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен секретар: Павлина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 46 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от Кодекс на застраховането – КЗ /отм./.
Ищците М.Р.О. и Е.Е.О. твърдят в ИМ, че на 26.10.2015 год. при ПТП, реализирано на път ПП-1-6
в землището на с.С., обл.С.З.починал Д.Р.О. брат на ищците. Произшествието било
причинено от И.Х.С., който управлявал колесен трактор Булгар МТЗ 80 без
регистрационни табели (номер на рама 2836), с прикачена и теглена от него
извънгабаритна нерегистрирана сеялка, без застраховка Гражданска отговорност.
Пострадалият управлявал мотоциклет, с който настигнал бавно движещият се
трактор и се блъснал в извънгабаритната сеялка, тъй като по трактора и сеялката
липсвали светлоотразителни знаци, липсвал фар на кабината на трактора, нямало и
задни светлини. Внезапната смърт на техния близък, причинила на ищците мъка и
страдания, те изпаднали в силен шок и не можели да преодолеят случилото се и до
сега. Ищците и пострадалият имали близки и безконфликтни отношения.
Пострадалият бил най – големият брат от тримата и, които израснали заедно и бил
тяхна опора. Смъртта му причинила на ищците огромна морална вреда, която не
била обезщетена. Ето защо молят съда да осъди ответника Гаранционен фонд
гр. София да им заплати сумите в размер
на по 26 000 лв. за всеки ищец, предявени като частични искове от цялостни
претенции в размер на по 100 000 лв. за всеки ищец, представляващи
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния брат в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ
до окончателното плащане и направените разноски по делото.
В
законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен отговор на
Исковата молба от ответника Гаранционен фонд гр. София, в който оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Счита, че за
ищците, като лица по чл. 493а, ал. 4, във вр. с § 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ следва да се определи обезщетение в размер до 5000
лв.. Прави възражение за допринасяне и съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия. Претендира за
направените разноски по делото.
В
законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК няма постъпил писмен отговор
от Третото лице помагач на страната на ответника И.Х.С..В
съдебно заседание, чрез адв. М. взема становище да се отхвърлят така
предявените искове. Счита, че ищецът не доказа своята претенция по основание и
размер.
Между страните не се спори, че с
влязла в сила Присъда е признат подсъдимия И.Х.С., за виновен в това че на 26.10.2015 г. във времевия интервал между
17.30-18.00 часа, движейки се в посока от запад на изток в района на км 176+880 от ПП-1-6, в землището
на с.С., област С.З., при управление на моторно превозно средство - колесен
трактор без регистрационни табели /с номер на рамата 2836 и номер на двигател
852941 /, с прикачена и теглена от него сеялка, е нарушил правилата за движение
по пътищата, в резултат на които нарушения по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия Д.Р.О., като деянието е
извършено от подсъдимия И.Х.С. без да има необходимата правоспособност по
категория.
Към датата на ПТП по отношение на моторно превозно средство - колесен
трактор без регистрационни табели /с номер на рамата 2836 и номер на двигател
852941 /, с прикачена и теглена от него сеялка, не е била налице
валидна застраховка ГО.
Във връзка с така описаното събитие, ищците са
се обърнали към ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
от смъртта на техния брат, като ответника ги е уведомил, че удовлетворява
техните претенции до размера на 2000 лв..
Вещите лица по комбинираната СМАТЕ експертиза
дават заключение, че двамата участника в процесното ПТП са се движили по път
1-6 един зад друг в посока от запад на изток в южната пътна лента на пътя.
Скоростта на движение на трактора с прикачената и теглена от него редосеялка е
била между 20 и 30 км/ч или средно може да се приеме около 25 км/ч. Сравнявайки
опасната за спиране зона на мотоциклета с дължината на осветеност на къси
светлини е видно,че ако мотоциклета се е движил на къси светлини при липсващото
осветление и светлоотразителни елементи отзад на редосеялката и трактора, те
попадат в опасната за спиране зона на мотоциклета и водачът му няма техническа
възможност да спре преди мястото на удара. При пострадалия е налице 2.49
промила алкохол в кръвта и съответства на третия стадий на алкохолното
опиянение-ДЕЗОРИЕНТАЦИЯТА Това е добре пиян човек с загубена ориентация,силно
нарушена сетивност.Нарушен говор.Силно нарушено равновесие.Тежко нарушение на
реакциите.Такъв човек трудно се предвижва ходом,а да не говорим за движение с
превозно средство. Смъртта е настъпила вследствие черепно-мозъчна травма,
довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове. Смъртта е настъпила бързо
и поради тежестта и динамиката на черепно- мозъчната травма била неизбежна. Каската е измислена и разпоредена като задължителна при ползване на
МПС-мотори, точно поради статистиката от тежките-лицеви,черепно- мозъчни и
шийни травми.Тя в значителна степен отнема от директната травма от срещата
между лицето,главата и врата с травмиращият агент. Висококачествените маркови
каски с очила и подбрадник сериозно щяха да снижат тежестта на получената
-лицево-черепно-мозъчната травма. Скоростта на мотоциклета преди удара и по
време на удара е една и съща тъй като липсват спичани следи от мотоциклета преди
мястото на удара
От материалите по делото е видно,че към момента на
настъпване на ПТП в насрещната лента за движение не е имало насрещно движещо се
превозно средство, в тази връзка от техническа гледна точка мотоциклетиста е
имал техническа възможност да изпревари трактора с редосеялката като навлезе в
насрещната му лента за движение, независимо на какви светлини се движи - на
къси или на дълги.
Свидетелят
С.Г.П. заявява, че бил
изпреварен от мотоциклетиста около един километър и половина преди мястото на
произшествието, след което се движил след мотоциклета до настъпване на удара.
Направило му впечатление, че мотоциклетистът бил без поставена каска и други
предпазители, както и че управлявал превозното си средство с висока скорост –
самият свидетел се движил с около 90 км/час и бил изпреварен с видимо по-висока
скорост.
Свидетелят
А.Х.М.заявява, че Живее в с.М. близко с ищците. Д. е
най-големия брат. Заедно ходили на училище, Тримата братя живеели в един двор. Д.
бил строител и ходел постоянно да работи и като се върнел помагал на братята си
финансово. Зимно време, когато нямало работа за Д., те му помагали. Д. си
направил малка къща, но не я завършили. После М. си купил къща и Е. останал в старата
къща. Това станало преди 10-ина години. М. и Е. са семейни. Д. бил семеен, но
жена му го напуснала, когато детето му било малко. Детето му вече е голямо и се
оженило. Детето на Д. ищците го гледали като свое дете. Братята му много
жалеели за Д.. Говорили за него постоянно и не могат да го забравят. Дъщеря му Н. и майка й в момента живеят в Р.Т..
Свидетелят Кънчо И. Пенчев сочи, че познава М. и Е. още от деца.
Установява, че имат друг брат, който се казва Д.. Заедно живеели от малки и си
помагали много. Като пораснали си помагали финансово и с труд. Отнасяли се
много добре един към друг, защитавали се, заедно си играели като малки. Д. бил
към строителството и ходел по другите градове да работи. Имал дъщеря и я гледал
до една възраст с помощта на братята си и след това тя отишла да живее при
майка си в Т.. Като малки всички живеели в една къща. После Д. си построил
друга къща, а М. и Е. останали в старата къща. М. и Е. били направо разгромени
след смъртта на брат си. Плачели и скърбели много.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника да обезвреди негативните последици
от пътно-транспортно произшествие, следва да бъде осъществен следният
фактически състав: причиняване на неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания или смърт, дължащи се на пътнотранспортното произшествие, настъпило
на територията на Р.Б.и причинено от водач на моторно превозно средство, който
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (чл.288 ал.1
т.2 б.“а“ от отменения КЗ). Посоченият фактически състав, водещ до
възникване на отговорността на ответника в случая е осъществен.
Наличието
на противоправно поведение на водача на МПС колесен трактор с прикачена сеялка,
вината на водача и настъпилата смърт на пострадалото лице, вследствие от
противоправното поведение на водача на МПС, съдът приема за доказани от
влязлата в сила присъда на наказателния съд, която се ползва със задължителна
сила за настоящия съд, съгласно чл.300 от ГПК.
В
резултат от произшествието, е настъпила смъртта на Д.Р.О. брат на ищците, от
което последните са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални изживявания и страдание от загубата на близкия човек. Настъпването
на тези вреди се доказва от събраните гласни доказателства. При това
положение, както и предвид обстоятелството, че деликтът е причинен от водач на
МПС без задължителна застраховка Гражданска отговорност, за ответника възниква
задължение за обезщетяване на вредите от произшествието.
Направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно.
Пострадалият Д.Р.О. е управлявал МПС – мотоциклет след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, установена в чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП. Доказва се, от събраните гласни доказателства, той да е
управлявал мотоциклета и без предпазна каска, в нарушение на задължението си по
чл.137 е от ЗДвП. Въз основа на събраните гласни доказателства, съдът приема,
че пострадалият е допуснал нарушение и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, изискващ от него
да избере такава скорост на управление на МПС, която да му позволи да спре при
всяко предвидимо препятствие на пътя. Произшествието е настъпило на здрачаване,
което означава, че видимостта е била намалена. Скоростта на управление на
мотоциклета е била такава, че би позволила на пострадалия да възприеме
превозното средство, движещо се пред него, при използване на дълги светлини.
Доказва се, че тракторът е бил възприет от пострадалия в последния възможен
момент. Въз основа на всичко това, съдът приема, че скоростта на движение не е
позволила на мотоциклетиста да реагира на намиращо се на пътя ППС, така че да
избегне произшествието. Това поведение на пострадалия следва да бъде отчетено
от съда при отчитане на причините за настъпване на произшествието, като с
особена тежест следва да бъде оценено управлението на МПС с висока концентрация
на алкохол в кръвта. Така съдът определя 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
По
размера на обезщетението: Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да
съобрази вида и характера на доказаните вреди, доказания интензитет на
страданията на всеки един от двамата ищци и доказания начин, по който всеки от
тях е приел смъртта на своя близък човек.
Човешкият
живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва
да бъде компенсирана с подходящо обезщетение. На следващо място съдът
съобразява и периода, в който е настъпило произшествието и икономическия и
жизнен стандарт в държавата в този момент, тъй като размерът на обезщетението
следва да отговаря на изискването за адекватност не само на претърпяната
загуба, но и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на
вредите.
Съдът
намира, че в конкретния случай ищците са от така наречения разширен кръг от
роднини. При това положение следва да се произнесе по въпроса за приложението
на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази
разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лева, като е
придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните
искове, предявени след 21.06.2018 г.. Съдът намира, че посочената
разпоредба на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по
настоящото дело. Тази разпоредба има отношение към застрахователни събития,
попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година. В
конкретния случай застрахователното събитие е станало през 2015
г.. Дори обаче да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ е приложима за всички претенции,
предявени след 21.06.2018 г., включително за тези, за които се прилага част
четвърта от отменения КЗ, настоящият състав намира, че не е ограничен от
предвидения в нея максимален размер на обезщетението. В член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно
увреждане в размер на 1 000 000 евро за
един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо
от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1
параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените
в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега
действащия Кодекс за застраховането. Доколкото обаче в цитираните директиви не
е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението
за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018
година/ не е в съответствие с общностното право. По тази
причина съдът счита, че не следва да
съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
/ДВ бр. 101/2018 год./.
В
конкретния случай ищците заедно с починалия си брат са живели допреди повече от
10 години в едно домакинство но в последствие, последния се е отделил в
самостоятелна къща. Техните срещи са били епизодични, когато починалия се е
връщал в селото след работа в строителството. Не се доказа наличието на силна
емоционална връзка на ищците с техния брат. Показанията на разпитаните
свидетели описват фрагменти от живота на тримата братя в редките моменти когато
са ги виждали заедно. Като се вземат предвид посочените обстоятелства, съдът
приема, че обезщетение от по 10 000 лева за всеки от ищците отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира претърпените от всеки
от тях вреди. Тези обезщетения следва да бъдат намалени, с оглед приетия от
съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Така, на ищците следва да бъде присъдена сумата от по 5 000 лева за всеки от
тях. Исковете до пълния предявен размер от по 26 000 лева, предявени като частични искове от
цялостни претенции в размер на по 100 000 лв. за всеки ищец, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В
полза на ищците трябва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди както е поискано в ИМ - от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищците са освободени от заплащане на държавна такса
по силата на закона, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СтОС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 400
лева.
Ответникът
не следва да заплаща в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско
възнаграждение, тъй като съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК ищците
не са направили разноски пред настоящата инстанция.
При
този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят
на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от
иска. Ответникът е направил разноски в размер на 1020 лева. Ето защо ищците
следва да заплатят на ответника сумата 622 лева за разноски.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,Булстат
*********, да заплати на М.Р.О., ЕГН **********,***, на основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ (отм.), сумата 5 000 лева, а на Е.Е.О.,
ЕГН **********,***, на основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ
(отм.), сумата 5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на Д.Р.О., настъпила в резултат от ПТП на 26.10.2015
год., в землището на с.Осеново, общ.С.З., заедно със законната лихва от
08.05.2019 год. до окончателното изплащане на всяка една от главниците, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ (отм.) до
пълните предявени размери от по 26 000 лева, предявени като частични
искове от цялостни претенции в размер на по 100 000 лв. за всеки ищец,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Р.О., ЕГН ********** и Е.Е.О.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на Гаранционен фонд гр.
гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4,Булстат *********, сумата 622
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,Булстат
********* да заплати в полза на СтОС, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, 400 лева за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника - И.Х.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:……………………..