О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в
закрито заседание на 18.01.2019г,
в състав:
Председател ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.д.№
53/2019 по описа на ВОС, съобрази следното
Производството е по реда на чл.122 ГПК, образувано
е по повдигната от ВРС препирня за подсъдност между Варненски РС и Провадийски РС.
РС-Провадия е сезиран с искова молба от С.В.С.
против Ж.С.С., действаща чрез своята майка и законна
представителка И.А.П., с правно основание чл.439 ГПК.
С Определение № 1435/19.11.2018 по гр.д.№ 1435/2018
РС-Провадия е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора, тъй като
според общото правило на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на
който се намира постоянният адрес или седалището на ответника. Според адресната
част на исковата молба същият е в с.Синдел, за което нямало спор, и затова
местно компетентен е РС-Варна. По тази причина е прекратил производството и е
изпратил делото на РС-Варна служебно, още преди да е бил връчен отговор на
ответната страна.
С Определение № 136/4.01.2019 по гр.д.№ 19141/2018
РС-Варна, ХVIIIс-в е прекратил производството
пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност.
Въззивният съд намира, че РС-Провадия неправилно е
приложил нормите на процесуалния закон по следните съображения:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума, чиято правна квалификация намира опора в нормата
на чл.439 ГПК. Искът е специален спрямо общия установителен иск, уреден в
хипотезата на чл.124 ал.1 ГПК, поради което не се налага препращане към общата
разпоредба.
Нормата на чл.119 ГПК /след изменението й с ДВ
бр.65/2018/ посочва в кои
изрично изброени случаи съдът може да прекрати делото и да го изпрати на местно
компетентния или на родово компетентния съд. само в хипотезата на ал.1 е
предвидено възможността съдът да се десезира само в случаите когато не е родово
компетентен, какъвто не е настоящият случай. Не е налице хипотезата и на ал.2,
тъй предметът на спора не касае недвижим имот. Не попада и под хипотезата на
ал.3, която указва видовете спорове, при които е приложима и това са искове
срещу държавни учреждения и юридически лица; искове на и срещу потребители;
искове за непозволено увреждане.
Затова
и с оглед предмета на спора, посочен по-горе, е приложимо общото правило на ал.4 на чл.119 ГПК – във всички останали случаи, извън посочените по-горе,
възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Подадената
искова молба задължава РС да я разгледа, като изключва възможността, той сам да
се десезира от разглеждането на спора.
Предвид липсата на правна
възможност РС-Провадия сам да се десезира, въззивният съд намира, че той е
компетентен да разгледа спора, а не РС-Варна, и затова делото следва да бъде
изпратено на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОПРЕДЕЛЯ
за местно компетентен РС-ПРОВАДИЯ, на който да се изпрати гр.д.№ 1435/2018 за образуване под нов номер и
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Копие от определение да се изпрати
на РС-Варна за сведение
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: