№ 496/16.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Албена Кузманова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 439 по описа на съда за
2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната
жалба на „Авал – 2014“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Олга Брадестилова“
№ 16, с представляващ Н. П. М., подадена чрез адв. К.,
против Решение № 260023/24.03.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 266/2020 г.
по описа на Районен съд гр. Панагюрище.
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 13-0002320
от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с
което на „Авал-2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Панагюрище, ул. „Олга Брадестилова“ № 16, с представляващ
Н. П. М.,, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1600 лева, като е намален размерът на
наложената санкция на 1500 лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие
на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и
потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила
писмена молба вх. № 4571/18.05.2021 г. от адв. К.,
пълномощник на касатора, в която, по
изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и отмени
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски
за двете инстанции, за което представя списък на разноските.
За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че касационната
жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Панагюрище да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр. Панагюрище
е изменено Наказателно постановление №
13-0002320 от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
с което на „Авал-2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Панагюрище, ул. „Олга Брадестилова“ № 16, с представляващ
Н. П. М.,, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1600 лева, като е намален размерът на наложената
санкция на 1500 лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка
по делото, а именно, че на дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване
на административно нарушение, затова че в качеството си на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително предписание по т. 3 от
Протокол № 2005372/05.03.2020 г. на ст. юрисконсулт Тодорина със срок за изпълнение
до 09.03.2020 г., а именно: „Да се осигури свободен достъп до електроразпределителното
табло, намиращо се в „Хале за заваряване“, на основание чл. 200, ал. 1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с
чл. 1108 и 1120 от Наредба № 3 за устройство на електрическите уредби и
електропроводните линии.
Нарушението било извършено на 10.03.2020
г. в гр. Панагюрище, т.е. първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното
предписание.
Нарушението било констатирано на 09.07.2020
г. при извършена последваща проверка в цех за
алуминиева и ПВЦ-дограма, находящ се в гр. Панагюрище, Околовръстен път,
стопанисван от „Авал-2014“ ЕООД.
Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и
доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради
което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни и неотносими са възраженията,
изложени в касационната жалба, свързани с извършеното нарушение. Издаденото задължително
предписание е административен акт, чиято законосъобразност касаторът е можел да
оспори пред съда. Съображенията, относно законосъобразността на дадените
предписания, са могли да бъдат повдигнати в производство по оспорване на
индивидуален административен акт, която възможност касаторът не е използвал и задължителното
предписание е влязло в сила.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като правилно е
прието, че административният орган не се е съобразил с изискванията на чл. 27,
ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Правилно
съдът е отчел, че нарушението е извършено за първи път, поради което и е
намалил наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум в размер
на 1500 лева. Касационната инстанция намира, че по този начин целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Панагюрище ще следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.
По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на направени
разноски пред касационната инстанция, а и такива реално не са направени, поради
което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260023/24.03.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 266/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Панагюрище.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
(П) |
|
ЧЛЕНОВЕ : |
1.
(П)
|