Решение по дело №39/2018 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 55

 

гр. Перник, 22.02.2018 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 15.02.2018 г., І-ви въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Пейчева

 ЧЛЕНОВЕ: Капка Павлова

Кристиан Петров

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00039 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба на К.К. против решение № 1011/24.11.2017 г. по гр.д. № 03685/2017 г. по описа на Районен съд – П., с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу В.В. с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 21.06.2017г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или погасяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения /съдът неправилно е приел, че бащата не би могъл да заплаща издръжка на пълнолетното дете без особени затруднения, тъй като е взел предвид, че ответникът е получавал месечни доходи в брутен размер по-малък от 400 лв., но не е съобразил, че тези доходи са за 2016г., а понастоящем ответникът работи, въпреки че няма регистрирани тр. договори/. Иска се отмяна на решението, като въззивният съд постанови друго, с което искът за издръжка бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – чрез назначения на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. В., е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

В разглеждания случай се претендира издръжка от родител при хипотезата на продължаващо образование в средно училище и възраст на ищцата до 20 години. Предпоставките, посочени в чл. 144 СК са налице - ищцата е навършила 18 години и продължава обучението си в средно учебно заведение – *** клас през учебната 2017/2018г., редовна форма на обучение. По делото не е установено същата да има някакви доходи или имущество, от което да може да се издържа, за които обстоятелства е представена и изходяща от нея нарочна декларация. Същевременно издръжката по чл. 144 СК не се дължи безусловно, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения. Твърденията на ответника, в случая са, че не разполага с достатъчно доходи, за да заплаща издръжка на ищцата и предвид факта, че същият има още две малолетни деца, които издържа и няма необходимото имущество и доходи, за да поеме издръжката и на пълнолетната си дъщеря. Доказването на тези факти не се отклонява от общото правило за доказване - съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно възможностите на ответника да дава издръжка в определен размер и/или че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него, зависят от съответните обективни факти в неговия живот, които не са отрицателни, и са в негова тежест да ги установи /Определение № 965 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК/.

В тази връзка, съдът намира за недоказано възражението, че през процесния период въззиваемият не разполага с достатъчно доходи /липсват доказателства по делото за размера на получавани от ответника доходи за процесния период/, още повече, че от приложените по гр. д. № 4546/2017г. на ПРС удостоверения за доходите му, се установява, че същият е бил в трудови правоотношения с двама работодатели, като по първото за целия период на 2016 г. е получил доходи в брутен размер по 236,25 лв. месечно, съответно по второто - за шестмесечния период м.09.2016 г. – м.02.2017г. е получил доходи в брутен размер по 191,88 лв. месечно. При определяне на доходите и възможността да се дава издръжка, съдът взема предвид брутния доход на ответника, като не се отчитат законови допустими удръжки от него, включително тези за погасяване на осигурителни и данъчни задължения (ТР № 34/1973 г.-ОСГК на ВКС). По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че същият е нетрудоспособен, да има здравословни проблеми и за обстоятелства, които да препятстват възможността и усилията от негова страна да полага труд и да получава доходи, напротив съдът намира, че същият е в трудоспособна възраст - 37 г., поради което и приема, че може да предоставя издръжка на пълнолетното си дете. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че въззиваемият има още две малолетни деца, тъй като само по себе си това обстоятелство предполага евентуалното му задължение за даване на издръжка, но не доказва, че бащата действително плаща издръжка на малолетните си деца и ако плаща, то липсват доказателства какъв е техният размер. Още повече, че задължението за издръжка на малолетно дете не изключва автоматично издръжката на пълнолетното.

След преценка на установеното по делото, съдът приема, че ответникът има възможност и би могъл да отделя средства над собствената си необходима издръжка в размер на 100 лева месечно за задоволяване нуждата на ищцата, без тази издръжка да му създава особено затруднение. За определяне размера на издръжката, съдът взе предвид от една страна - доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние /липсата на доказателства за заболявания на ответника и същият да е неработоспособен/ възрастта на ответника, по-високите доходи на майката на ищцата /с декларация за получавани доходи майката е декларирала, че получава доходи от тр. възнаграждения в размер на 527 лв. месечно/, а от друга –периодът за който се дължи издръжката (ищцата завършва обучението си в средно учебно заведение през юни 2018г.). Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите на задължения родител, като в тази връзка следва да се посочи, че при определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката по чл. 142, ал.2 СК (Определение № 960 от 5.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 355/2012 г., III г. о., ГК), а единствено следва да прецени, дали с оглед възможностите му даването на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.

По гореизложените съображения, предявеният иск по чл. 144 СК е частично основателен в размер на 100 лв. месечно, считано от исковата молба, която издръжка ответникът да заплаща на пълнолетното си дете при условията на чл. 144, предл. 2-ро от СК - т.е. до момента, в който завърши средното си образование. Искът за разликата до претендираните 200 лв. е неоснователен.

Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл. 144 СК, поради това съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Поради частично несъвпадение между изводите на настоящата инстанция и тези на районния съд, постановеното от последния решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът с пр. осн. чл. 144 СК бъде уважен в размер на 100 лв., а въззивната жалба – следва да бъде частично уважена.

В останалата обжалвана част /за разликата от 100 лв. до предявения размер от 200 лв./, с решението си първоинстанционния съд е достигнал до същия краен резултат, поради което е постановил правилен съдебен акт, който на основание чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърден.

По разноските:

Жалбоподателят – ищец не доказва направени разноски по първоинстанционното и въззивното производство (съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по производството, като в представения договор за правна защита е посочено, че й е оказана безплатно адвокатска помощ), поради което такива не му се дължат.

При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на жалбоподателя – ищец има право на възнаграждение, което съдът определя за двете съдебни инстанции общо на 1160 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1/2004 г., за което съразмерно с уважения иск въззиваемият – ответник следва да му заплати сумата от 580 лева.

Въззиваемият – ответник не претендира и не доказва направени разноски по първоинстанционното и въззивното производство, поради което такива не му се дължат.

На основание чл. 78, ал.6, вр. с чл. 69, ал.1, т.7 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса от 144 лв. съразмерно с уважения иск (4% върху уважения размер на издръжката за три години, като е без значение, че при присъждането на издръжка е явно, че срокът за плащането й е по-малък от три години - Решение № 873 от 10.V.1961 г. по гр. д. № 2137/61 г., II г. о.); да заплати по сметка на ОС - Перник държавна такса от 72 лв. съразмерно с уважения иск (2% върху уважения размер на издръжката за три години), както и възстановяването на разноските от бюджета на ПРС и ОС - Перник общо в размер на 600 лв., направени за участието на особен представител в първоинстанционното и въззивното производство, за които съразмерно с уважения иск въззиваемият – ответник следва да заплати общо 300 лева.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1011/24.11.2017 г. по гр.д. № 03685/2017 г. по описа на Районен съд – П., в частта, с която искът с правно основание чл. 144 СК, предявен от К.В.К., ЕГН ********** срещу В.К.В., ЕГН ********** е отхвърлен до размер на 100 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, да заплаща на пълнолетната си учаща в средно учебно заведение дъщеря К.В.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. В.К./, на основание чл. 144 СК месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 21.06.2017 г. (предявяване на иска) до предвидения срок на редовно обучение в средно учебно заведение, или настъпването на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1011/24.11.2017 г. по гр.д. № 03685/2017 г. по описа на Районен съд – П. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. В.К. от АК – П., сл. адрес: ***, сумата 580 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред РС – П. и пред ОС - Перник.

ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 144 лв., както и сумата 150 лв. – разноски за съдебното производство, платени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 72 лв., както и сумата 150 лв. – разноски за съдебното производство, платени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. първо от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.