№ 336
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20235001000303 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:37 часа се явиха:
Жалбоподателят Т. В. В. редовно призован, не се явява. За него адв. М.
О. с пълномощно от преди.
Въззиваемата страна Т.И.Б. ЕООД нередовно призована - призовката не
е върната и приложена по делото, за да се провери спазен ли е срокът по чл.
56, ал. 3 ГПК, се явява адв. И.М., преупълномощен от днес.
Адв. О.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Получили сме призовката в кантората на 19-ти, но нямаме
възражения делото да се гледа.
С оглед изричното изявление на нередовно призованата страна съдът
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
С решение № 260008/27.02.2023 г., постановено по търг.д. № 1336/2020 г.
по описа на окръжен съд С.З., Т. В. В., ЕГН ********** е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.И.Б.” ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на
управление гр.Б., ул. „А.“ №*, ет.* представлявано от управителя Д.Г.М.,
1
сумата от 112 738,77 лв., представляващи липса на касовата наличност на
дружеството „Т.И.Б.“ ООД при прехвърляне на дружествените дялове, сумата
от 56 912,47 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба - 21.12.2020 г., както и лихвата върху сумата на
главното вземане от 112 738,77 лв., считано от 21.12.2020 г. - датата на
исковата молба до окончателното плащане на дължимите суми, както и да
заплати сумата от 14 311 лв. - разноски в производството.
Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – Т. В. В.. Позовава се на
недопустимост на иска, по който е постановено обжалваното решение.
Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за
основателност на иска – неуважаване възражението за погасяване вземането
по иска по давност, неправилно възприето от съда признание на вземането,
неправилно приложение на общия петгодишен давностен срок. Позовава се
на необоснованост на изводите на съда за установена липса – вреда за
дружеството. Изложени са подробни съображения. На самостоятелно
основание е изразено несъгласие с изводите на съда за дължимост на лихвата,
като е въведено оплакване, че и акцесорната претенция е недопустима, тъй
като не е внесена дължимата се държавна такса. Иска се обжалваното
решение да бъде обезсилено, като недопустимо или да бъде отменено и да се
постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна - „Т.И.Б.” ЕООД се оспорва подадената въззивна жалба . Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено, а в случай че се уважи въззивната
жалба, въззивният съд да се произнесе по евентуално предявени с
допълнителната искова молба искове по чл.45 от ЗЗД, евентуално – иск по
чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Адв. О.: Поддържам жалбата и изложените в нея аргументи. Нямам
доказателствени искания. Считам, че делото е изяснено. Спорът е правен.
Изразявам възражение срещу искането на Т.И. да бъдат допуснати до
разглеждане исковете по чл. 45 и чл. 55 ЗЗД. Считам, че не са предявени при
2
условията на евентуалност, така както се твърди. Представям списък на
разноските.
Адв. М.: Оспорвам изцяло жалбата. Поддържам изложеното в отговора.
Нямам доказателствени искания. Не сочим нови доказателства. Представям
списък на разноските, с доказателства за плащане. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Адв. О.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Адв. М.: Правя възражение за новопредставени доказателства, които
считам че са преклудирани. Това са едни извадки от Търговския
регистър.Считаме, че на основание чл. 266 ГПК са преклудирани.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА списък на разноските по чл. 80 ГПК, като към този на
жалбоподателя е приложена вносна бележка, а към списъка на въззиваемата
страна е приложен договор за правна защита и съдействие, нареждане за
кредитен превод и извлечение от банкова сметка.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв.О.: Уважаеми апелативни съдии, тъй като въззивната жалба е доста
пространно аргументирана, за да не преповтарям всички аргументи в нея,
моля съдът да обърне внимание на това, че считаме че искът е погасен по
давност с всички аргументи, които сме посочили в жалбата, а също така, че в
хода на делото не е изяснено каква е била касовата наличност към датата,
когато ответникът е освободен като управител. В исковата молба е посочена
тази дата 22.12.2015 г. Търси се касова наличност за 01.01.2016 г. Няма
доказателства по делото, въпреки констатациите на Окръжен съд С.З., че
имало такова установяване, а то няма. Тридесет и шест страници има съдебна
експертиза, в която няма такава констатация. Освен това вещото лице
категорично е казало, че не е извършена инвентаризация по смисъла на
закона. Исках също така да акцентирам - чисто алогично и правно и житейски
3
е обстоятелството, че от заключението на вещото лице се вижда, че към
началото на месец декември в касата на дружеството има около 1 300 лв. В
края на м. декември има 270 000 лв., грубо казано. В този период, посочили
сме го няколко пъти и пред първоинстанционния съд, има едно завъртане на
едни суми, което съм го описала как е, в резултат на множеството банкови
транзакции и минаване през касата, се получава тази касова наличност от
270 000 лв. Към момента обаче когато са извършени преговорите и когато са
подписани договорите е имало касова наличност около 1 000 лв. Сега Т.И.,
преговаряйки с един едноличен собственик на капитал, оценяйки цялото му
имуществено състояние, стоящо зад дяловете от капитала, виждайки каква е
счетоводно записаната касова наличност, тръгва да иска от бившия управител
тази сума с всякакви правни основания. Няма да повтарям написаните неща
във въззивната жалба. Считаме, че наистина първоинстанционният съд
абсолютно неправилно е приел плащанията, които е направил моят доверител
към ищцовата страна с цел продажба на някакви семена, го е приел като
признание на иска и оттам е приложил пък давност 5-годишна, която не
кореспондира по никакъв начин с давността по чл.145 ТЗ, по която е опредена
правната квалификация на иска. И последното, което бих искала да кажа -
твърди се, че исковете по чл.45 и другите от ЗЗД били при условията на
евентуалност предявени, което не е заявено нито в допълнителната искова
молба, нито в първото съдебно заседание в първоинстанционния съд, нито в
първото съдебно заседание след като се върна от ВКС и изведнъж сега се
твърди, че има предявяване на иска при условията на евентуалност. Да, но
последната съдебна практика на ВКС по прилагане на нормата на чл.72 ГПК,
която регламентира кога се внасят държавни такси при присъединяване на
исковете, е в смисъл, че ако по делото се претендира едно благо таксата е
една, колкото и да са основанията, от които се извежда това благо и колкото и
да са лицата, които го претендират или от които това благо се претендира при
наличие на общност на основанието. В конкретния случай обаче не е налице
един интерес, тъй като макар страните да са едни и същи, сумата да е една и
съща, просто юридическите факти, от които се изважда основанието са
различни, интересът е различен, защото веднъж се претендира на договорно
основание, каквото се приема, че е по чл.145 от ТЗ и веднъж се претендира на
съвсем друго основание като неоснователно обогатяване. В случай, че ищецът
евентуално е предявил тези искове, би трябвало да внесе друга такса. Той не е
4
внесъл такава такса и това е още един аргумент да считам, че искът е
недопустим. Всичко останало е написано във въззивната жалба. Благодаря
много на търпението на съда за дългото ми изказване.
По отношение на възраженията за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заявявам, че изчислявайки същото, то е в размер на 11 400
лв. В случая съм посочила 11 500 лв. Считам, че завишението не е голяма и
моля да не уважавате това възражение. По отношение направеното
възражение за приложените към въззивната жалба разпечатки от ТР, аз не
считам, че това са доказателства, които трябва да бъдат приемани, тъй като
съм ги направила за улеснение на съда.
Моля да уважите жалбата и да постановите решение, с което да
отмените решението на Окръжен съд С.З., да приемете, че искът е
недопустим, да не приемате исканията за разглеждане на предявените при
условията на евентуалност искове от Т.И.. Ако счетете, че искът е допустим,
то моля да приемете, че от събраните в първата инстанция доказателства не е
доказано умишлено поведение на Т. В. и действително нанесена вреда. Моля
да ми присъдите направените по делото разноски, съобразно приложения
списък и доказателства.
Адв.М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите въззивната
жалба като неоснователна и да оставите в сила първоинстанционното
решение. Моля в случай, че уважите въззивната жалба, да се произнесете по
допълнителната искова молба по искове по чл. 45 ЗЗД, евентуално по чл. 55
ЗЗД. Моля да ми бъдат присъдени разноските. Няма да излагам подробни
съображения. Смятаме, че сме ги изложили в отговора на въззивната жалба.
Искам само едно нещо да наблегна – считаме, че е налице признание от
страна на жалбоподателя за липсващите в касата на Т.И. парични суми и това
се дължи освен на извършеното плащане през 2016 г., плащането е значителна
сума, повече от половината. Отделно от това на проекта за договор, който на
първа инстанция е представен от Т. В. и доколкото знам е изготвен от
колежката. И този проект за договор фигурира и в неговия преамбюл изрично
е записан факта, че в касата на дружеството са вписани суми, които не са
налични и че е налице задължение от страна на Т. В., в качеството му на бивш
управител, да предаде да купувача дружествените дялове, изчистени от
задължения. Обръщам внимание относно искането ни, в случай, че отмените
5
първоинстанционното решение, да се произнесете по предявената
допълнителна искова молба. С допълнителната искова молба са предявени
тези искове в случай на евентуалност чл.45 или чл.55, ал. 1, предл.1-во ЗЗД.
Трайна е практиката на ВКС и ние сме я цитирали в отговора на въззивната
жалба, че при иск, предявен по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител за нанесени
вреди има възможност да бъдат предявени и други искове спрямо
дружеството и неговия управител. Единият иск изключва другите. Предвид
това смятам, че съдът дължи произнасяне в условията на евентуалност, както
сме го искали. Моля да ми дадете срок за писмени бележки.
Адв. О.: Моля също такова искане, за да взема отношение по
наведените в днешното съдебно заседание аргументи на колегата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Определя срок за представяне на писмена защита на жалбоподателя
едноседмичен и на въззиваемата страна 10- дневен.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 21.07.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6