Решение по дело №455/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 533
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Зорница Гладилова
Дело: 20221001000455
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Николай Ст. Метанов

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000455 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 7/14.01.2022 г., по т.д. 26/2022 г. на ОС Благоевград, е
отхвърлена молбата на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за
откриване на производство по несъстоятелност на „Кожух Ванга” ЕООД, ЕИК *********.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Корпоративна търговска
банка“ АД /н./ с доводи, че то е неправилно и постановено в противоречие с материалния
закон като моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и на негово място да постановите решение за откриване на
производство по несъстоятелност на „Кожух Ванга” ЕООД, като съдът обяви длъжника в
несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, респективно на основание чл. 632, ал. 1 от
ТЗ. Съдът неправилно приел, че „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ не е кредитор на
„Кожух Ванга” ЕООД, тъй като е счел, че хипотезата на чл.263л, ал. 2 от ТЗ се прилага само
при разделяне на търговско дружество, но не и при отделяне. Съдът неправилно приел, че в
чл. 15 от плана за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД - в несъстоятелност
са разпределени всички права и задължения, които преминават в новоучреденото
дружество. Жалбоподателят твърди, че между него и „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД са
сключени 11 броя договори за банков кредит както следва: Договор за банков кредит от
28.09.2006 г.; Договор за банков кредит от 28.09.2006 г.; Договор за банков кредит от
28.09.2006 г.; Договор за банков кредит от 28.05.2008 г.; Договор за банков кредит от
31.08.2009 г.; Договор за банков кредит от 20.11.2009 г.; Договор за банков кредит от
17.12.2009 г.; Договор за банков кредит от 26.10.2010 г.; Договор за банков кредит от
28.12.2010 г.; Договор за банков кредит от 14.03.2012 г.; Договор за банков кредит от
22.08.2012 г. С вписване номер 20130626114148 по партидата на „В & ВГД Оранжерии
Петрич" ООД в Търговския регистър при Агенция по вписванията било вписано
преобразуване на дружеството чрез отделяне и в резултат на преобразуването се образували
1
шест юридически лица като самостоятелни новорегистрирани търговски дружества, които са
правоприемници на кредитополучателя: „Комунално - битови услуги Петрич“ ЕООД, ЕИК:
*********; „Кожух Ванга“ ЕООД, ЕИК: *********; „СиЗ - Оранжерии Петрич“ ЕООД, ЕИК:
*********; „Консервна Фабрика Петрич“ ЕООД, ЕИК: *********; „БК и РЗ Оранжерии
Петрич“ ЕООД, ЕИК: *********; „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК: *********. Съгласно
чл. 263л, ал. 1 от ТЗ, за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят
солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените.
Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права освен на
дружеството, на което задължението е разпределено с договора и с плана за преобразуване.
В плана за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД - в несъстоятелност
липсвало разпределение на задължението на кредитополучателя към „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.) по горепосочените Договори за банков кредит между неговите
правоприемници, поради което те отговаряли солидарно с „В & ВГД Оранжерии Петрич"
ООД за изпълнението на задълженията по Договорите за банков кредит. Съдът неправилно
тълкувал, че са разпределени задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД.
Задължението към КТБ АД /н./ не било разпределено и по силата на чл. 263, ал. 2 от ТЗ за
него отговаряли солидарно и неограничено всички приемащи и/или новоучредени
дружества. Платеното на кредитора се понасяло от тях пропорционално на припадащата им
се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото. Съгласно
чл. 263л, ал. 1, изр. 2 ТЗ, отговорността на всяко дружество била до размера на получените
от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или
плана за преобразуване. Разпоредбата следвало да се разбира, като уреждаща вътрешните
отношения между солидарните длъжници, а не като ограничаваща пълната им отговорност
спрямо кредитора, тъй като обратното би противоречало на основния принцип при
преобразуване - правата на кредиторите да не бъдат накърнени от самото преобразуване.
Така било прието с Определение № 1118/28.10.2010 г. по гр. д. № 560/2010 г. на ВКС и
Решение № 179/10.01.2014 г. по т.д. № 396/2012 г. на ВКС. Относно цитираното от ОС -
Благоевград Решение № 78 от 10.07.2017 г. по т.д. № 843/2016 г. на 1-во Т.О. ВКС. ОС –
Благоевград жалбоподателят поддържа, че не е постановено в смисъла посочено от ОС –
Благоевград, тъй като от мотивите ставало ясно, че фактическата обстановка е съвсем
различна от настоящата. Отнасяло се за случай, в който задълженията по договора от който
е възникнало вземане не са били възложени с плана за преобразуване на отделилото се
дружество, поради което ВКС е приел, че то не носи солидарна отговорност. В плана за
преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД - в несъстоятелност липсвало
разпределение на задължението на кредитополучателя към „Корпоративна търговска банка“
АД (н.) по горепосочените Договори за банков кредит измежду неговите правоприемници.
Задължението на „Кожух Ванга” ЕООД се основавало на закона - на чл. 263л ал. 1, изр. 2 ТЗ.
В настоящия случай не се обсъждало договорно възникнало задължение, а солидарна
отговорност, възникнала по силата на закона.
Въззиваемият „Кожух Ванга” ЕООД оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита правилен извода на първоинстанционния
съд, че „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ не е негов кредитор. Поддържа, че
въззивникът тълкува разпоредбата на чл.263л, ал.1 от ТЗ неправилно.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Корпоративна
търговска банка“ АД /н./ срещу „Комунално-битови услуги Петрич" ЕООД по реда на чл.
607 и сл. ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Комунално
- битови услуги Петрич“ ЕООД. Твърденията са, че „КТБ" АД /н./ е кредитор на „В & ВГД
Оранжерии Петрич" ООД по 11 броя договори за кредит, по които задълженията към
банката са в общ размер на 81 035 322.56 лв. към 20.02.2019 г. „В & ВГД Оранжерии
Петрич" ООД е преобразувано чрез отделяне с вписване от 26.06.2013 г. по партидата на
дружеството в ТР. В резултат от „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД е отделено
„Комунално-битови услуги Петрич" ЕООД. По силата на чл.263л, ал.1 от ТЗ и тъй като в
плана за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД липсвало разпределение на
задължението към „КТБ" АД /н./, дружествата били солидарно отговорни да тези задължения
2
и „КТБ" АД /н./ било кредитор на „Комунално-битови услуги Петрич" ЕООД. „Комунално-битови
услуги Петрич" ЕООД не било в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения по
търговска сделка и същевременно неговото имущество не било достатъчно за да покрие паричните
му задължения.
Ответникът „Комунално-битови услуги Петрич" ЕООД е оспорил молбата. Твърдял
е, че „КТБ" АД /н./ няма качеството кредитор. Поддържал е, че не са налице условията за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него.
Представени са единадесетте договора за кредит, на които са позовава
молителя: Договор за банков кредит от 28.09.2006 г., Договор за банков кредит от 28.09.2006
г., Договор за банков кредит от 28.09.2006 г., Договор за банков кредит от 28.05.2008 г.,
Договор за банков кредит от 31.08.2009 г., Договор за банков кредит от 20.11.2009 г.,
Договор за банков кредит от 17.12.2009 г., Договор за банков кредит от 26.10.2010 г.,
Договор за банков кредит от 28.12.2010 г., Договор за банков кредит от 14.03.2012 г.,
Договор за банков кредит от 22.08.2012 г. Представени са сключените към тях анекси.
Представени са извлечения от счетоводните книги на „КТБ" АД /н./
При служебна справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията
съдът установява, че с вписване номер 20130626114148 от 26.06.201З г. по партидата на „В
& ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне, в
резултат на което са образувани следните търговски дружества: „Комунално - битови услуги
- Петрич“ ЕООД, ЕИК: *********; „Кожух Ванга“ ЕООД, ЕИК:*********; „СиЗ -
Оранжерии Петрич“ ЕООД, ЕИК:*********; „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД, ЕИК:
*********; „Топлофикация - Петрич“ ЕАД, ЕИК: 20263796 и „Консервна фабрика Петрич“
ЕООД, ЕИК:*********.
Видно от плана за преобразуване, обявен по партидата на „В & ВГД
Оранжерии Петрич“ ООД, новоучредените дружества получават активи - недвижими имоти
и движими вещи /машини и съоръжения/, както и права и задължения по действащи
договори, сключени от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, както следва: „Топлофикация
Петрич“ ЕАД - 18 504 340 лв.; „С и 3 Оранжерии Петрич“ ЕООД - 186 510 лв.; „Комунално-
битови услуги Петрич“ ЕООД - 120 780 лв.; „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД - 31 430
лв.; „Кожух Ванга“ ЕООД - 44 370 лв.; „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД - 27740 лв.
Видно от представените 3 договора за особен залог задълженията на „В & ВГД
Оранжерии Петрич" ООД по договорите за банкови кредити са обезпечени с активи
преминали в патримониума на „Комунално – битови услуги - Петрич“ ЕООД, „Кожух
Ванга“ ЕООД, „СиЗ - Оранжерии Петрич“ ЕООД, „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД,
„Топлофикация -Петрич“ ЕАД и „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД..
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала варианти
на заключението за икономическото състояние на ответника. В първият представен вариант
не са взети предвид вземанията на молителя „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ към
„Комунално-битови услуги Петрич" ЕООД по процесните 11 броя договори за кредит. При
този вариант на изчисление вещото лице е установило, че длъжникът до 2014 г.
включително няма краткосрочни задължения и е налице ликвидност. Коефициентът на обща
и бълрка ликвидност в периода от 2015 г. до 2018 г. вкл. имат стойности над 1-ца, което
показва, че дружеството може да покрие текущите си задължения с наличните си
краткотрайни активи. След 2018 г. коефициентът на обща ликвидност и на бърза
ликвидност са много под 1-ца, което показва невъзможност с наличните краткотрайни
активи да се удовлетворят кредиторите. Коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност към 31.12.2015 г. са в размер на 0.5, в рамките на препоръчителните стойности.
За периода от 2016 г. до 31.03.2021 г. са под препоръчителните стойности, а след 2018 г. са с
отрицателни стойности /-0.01/, което показва, че „Кожух Ванга” ЕООД не може да изпълни
текущите си задължения, тъй като не разполага с финансови средства /финансови активи и
парични средства/. За периода 2013-2014 година „Кожух Ванга” ЕООД е платежоспособно,
тъй като няма задължения. За периода 2015 – 2018 г. вкл. коефициентът на финансова
автономност е над 1-ца, което показва, че дружеството е платежоспособно. След 2018 г.
3
коефициентът на финансова автономност е 0.45-0.61, което е под препоръчителната
стойност и показва, че липсва финансова независимост от кредиторите. Коефициентът на
задлъжнялост до 2018 г. вкл. е в препоръчителните стойности /0.33 – 0.5/. Към 31.12.2019 г.
коефициентът на задлъжнялост е 2.24 и показва, че на 1 лев собствен капитал се падат 2.24
лева задължения. Към 31.12.2020 и 31.03.2021 г. коефициентът на задлъжнялост е 1.63.
Приетата норма е задълженията да бъдат около 1/3 от собствения капитал. Нетният оборотен
капитал на дружеството, представляващ разликата между стойнотите на краткотрайните
активи и на краткосрочните задължения, до 31.12.2018 г. е положителна величина, което
озцначава, че дружеството може с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си
задължения. След 2018 г. стойността е отрицателна, което показва, че „Кожух Ванга” ЕООД
не разполага с достатъчно краткотрайни активи за погасяване на задълженията си.
Експертизата сочи, че дружеството не е в състояние да покрива краткосрочните си
задължения с наличните краткотрайни активи като след 2018 г. от изследваните 8
показателя, 7 не са в норма. Длъжникът има незаплатени публични задължения. Към
31.12.2019 г. всички показатели за ликвидност и финансова автономност показват, че
дружеството е неликвидно и неплатежоспособно.
Вещото лице е изчислило какви са икономическите показатели на „Кожух
Ванга” ЕООД в случай, че се вземат предвид задължения на дружеството към
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./ в размер до получените права или 44 370 лева. В
този случай към 31.12.2013 г. няма краткосрочни задължения и дружеството е ликвидно.
Към 31.12.2014 г. показателите за ликвидност са в рамките на препоръчителните стойности
и показват, че дружеството може с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си
задължения. Коефициентите на обща и бърза ликвидност за периода от 2015 г. до 31.12.2021
г. имат стойности под 1-ца, което показва, че дружеството не може да покрие текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. Коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност за периода от 2016 г. до 2018 г. включително не са в рамките на
препоръчителните стойности, като след 2018 г. стойностите са отрицателни. Това показва, че
„Кожух Ванга” ЕООД не може да изпълни текущите си задължения, тъй като не разполага с
финансови средства. Стойностите на коефициента на финансова автономност за целия
изследван период са много под 1-ца и показват, че дружеството е неплатежоспособно.
Коефициентът на задлъжнялост за целия изследван период е над 1-ца. След 2014 г.
стойността на нетния оборотен капитал е отрицателна и показва, че краткотрайните активи
на дружеството не са достатъчни за погасяване на задълженията му.
Вещото лице е изготвило и вариант, при който е взета предвид солидарна
отговорност на „Кожух Ванга” ЕООД за задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич"
ООД към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията
на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Съдът постановява решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ когато се установи
неплатежоспособността на длъжника не по принцип, а при условие, че молителят докаже
4
съществуването на вземане към ответника по търговската сделка. В случай, че не се
установи облигационна връзка по търговска сделка, съдът е длъжен да отхвърли молбата по
чл. 625 от ТЗ поради липсата на задължителна материална предпоставка на закона.
Доказателствената тежест за установяване на материалните и процесуални предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност е на лицата по чл. 625 ТЗ. Ответникът може
да се брани в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по
търговска сделка. Активната легитимация на кредитора може да бъде установена, респ.
оспорена в производството по несъстоятелност, като всяка една от страните следва да
установи твърдяните от нея факти и обстоятелства. За активната легитимация на лицата по
чл. 625 ТЗ съдът следи служебно и е задължен да отхвърли молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, ако лицето, което е инициирало производството, не
докаже качеството си на длъжник или кредитор. Следователно неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че решението е недопустимо, тъй като и при установяване на липса на
качеството кредитор, съдът дължи произнасяне по същество.

Молителят основава качеството си кредитор на вземания произтичащи от
представените договори за кредит. В периода 28.09.2006 г. - 22.08.2012 г. между „КТБ" АД
/н./ и „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД са сключени описаните представените договори
за банкови кредити и анекси към тях, съставляващи търговски сделки по смисъла на чл.286,
ал.2, вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. В изпълнението им молителят е предоставил на длъжника
уговорените суми при договорените условия. Към 15.02.2021 г. - датата на подаване на
молбата по чл.625, ал.1 ТЗ, вземанията на молителя по процесиите договори за кредит са
станали изискуеми, поради настъпването на крайния срок за погасяване на
задълженията по тях. Изслушаната по делото експертиза и извлеченията от сметките по
договорите установяват, че към датата на подаване на молбата за несъстоятелност
задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД към „КТБ" АД /н./ възлизат общо на
96 564 626.90 лв. В заключението си вещото лице е определило конкретния размер на
задълженията по всеки един от процесните договори.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
погасяването на задълженията по единадесетте договора за кредит към молителя.
По делото е установено и няма спор, че ответното дружество е образувано чрез
отделяне от „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД
Съгласно чл. 263л от ТЗ за задълженията, възникнали до датата на
преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества
освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него
права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за
преобразуване.
В самия Търговски закон като заглавие на тази разпоредба е посочено
„Защита на кредиторите при разделяне и отделяне“, поради което извършеното от
първостепенния съд тълкуване на разпоредбата е в противоречие с буквалния й смисъл.
Допълнителен аргумент е това, че в самия текст на нормата се използват не по-тесните
термини „разделяне“ и „отделяне“, а терминът „преобразуване“, който обхваща и двете
хипотези.
С чл. 15 от Плана за преобразуване са описани и разпределени всички права и
задължения, които преминават към новоучредените дружества, като на „Кожух Ванга” ЕООД
са разпределени: 1./ Поземлен имот с идентификатор 56126.452.46, находящ се в гр. Петрич,
Амушева лъка, с площ 383 кв.м., ведно с построена в него сграда с идентификатор
56126.452.46.1; 2./ Поземлен имот с идентификатор 56126.452.47, находящ се в гр. Петрич,
Амушева лъка, с площ 367 кв.м., ведно с построена в него сграда с идентификатор
56126.452.47.1; 3./ Поземлен имот с идентификатор 56126.452.38, находящ се в гр. Петрич,
Амушева лъка, с площ 1267 кв.м.; 4./ Права и задължения на „В & ВГД Оранжерии Петрич"
ООД към работниците, чиито задължения се отнасят за дейността, която преминава към
5
„Кожух Ванга” ЕООД. В договора е посочено, че имуществото е с чиста стойност в размер на
44 370 лева.
Относно тълкуването на разпоредбата на чл.263л, ал.1 от ТЗ има формирана
практика на Върховния касационен съд - решение по т. д.№ 940/2011 г. на 1, т. о. и
решението по т. д. № 843/2016 г. на 1, т. о. на ВКС. Правната уредба също е ясно
формулирана. Изречение първо урежда отговорността на преобразуващото се и на
приемащите дружества, която солидарна; разпоредбата има предвид преобразуващо се и
приемащи дружества, а изречение второ - пределите на отговорността на приемащите.
Изречение второ визира получени права и разпределени права - т. е. новопридобити права,
каквито придобиват единствено приемащите, правоприемниците; второто изречение се
отнася за приемащите дружества, и посочва в кои хипотези някои от тях няма да отговарят и
ще бъдат изключени от солидарната отговорност ако не са получили съответни
претендирани от кредитори права от преобразуването. Както е прието в решението по т. д.
№ 940/2011 г. на 1, т. о. на ВКС, при отделяне обект на правоприемство е само част от
имуществото на преобразуващото се дружество. Имуществото на преобразуващото се
дружество се разпределя между него и приемащите /респ. новоучредените/, което
разпределяне изисква правата и задълженията да се описват и разпределят, за да се посочи
имуществото, което преминава към правоприемника. При наличие на неразпределено
имущество, същото остава за преобразуващото се.
Солидарната отговорност на приемащото дружество към кредитора е
неограничена за цялото задължение, независимо от размера на получените права, само ако
нему е разпределено задължението чл. 263, ал. 1, предл. ІІ ТЗ. В процесния случай не сме в
тази хипотеза, тъй като на въззивника не е разпределено задължението по договорите за
кредит. В този случай солидарната му отговорност е до размера на получените от него права
или до размер 120 780 лв. Следователно „Кожух Ванга” ЕООД е солидарно отговорно за
задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД към „Корпоративна търговска банка“
АД /н./ до размер от 44 370 лева и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ се явява негов
кредитор по изискуемо задължение, произтичащо от търговска сделка.


При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения
по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.2006 г.- и частни държавни вземания. В разпоредбите на
чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени хипотези, при които се презюмира настъпила
неплатежоспособност и които служат за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
В процесния случай не са налице факти, които да дадат основание на съда да
презюмира неплатежоспособността на ответника, но отчита, че посочените факти са
косвени доказателства, че е възможно състоянието на неплатежоспособност.
За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва
да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на
длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.
При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При това
изследване с оглед на констатацията на въззивния съд за размера на задължението на
въззивника към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, съдът възприема заключението на
вещото лице, представено във варианта, при който изчисленията са извършени до размера на
полученото по Плана за преобразуване.
При техният анализ съдът изхожда от следното:
6
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо
се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж
до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота
са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг
вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи
задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани
според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато
при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че
от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси.
При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-
ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия
оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент,
ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен
спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните
запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в
парични средства.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като %
от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната
основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните
вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия
размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси
/материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна
или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване
7
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения.
Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по допълнителното
заключение на вещото лице с вх.№ 7974/24.08.2021 г. по т.1.2 от заключението, при което е
представен вариант на експертизата при възприемане на не пълна солидарна отговорност на
ответното дружество, а до размера на полученото по плана за преобразуване и одиторския
доклад, представен по делото, тъй като съдът видно от мотивите по-горе намира, че
солидарната му отговорност е до размера на получените от него права или до размер
120 780 лв. При възприет норматив при коефициента за обща ликвидност„1", тъй като при
него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то може да поема плащанията по тях, коефициентът на обща
ликвидност на ответника за изследвания период 2013 г. – 2018 г. е под него.
Коефициентите за финансовата автономност за целия изследван период са
под 0.33 и дори са отрицателни стойности, което означава, че дружеството не е способно да
посреща дълготрайните си задължения, тъй като за това е необходимо собственият капитал
на дружеството да бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност за
разплащане за дълъг период от време. Тези стойности на коефициентите на финансова
автономност сочат на декапитализиран собствен капитал. Към това следва да се отчете и
обстоятелството че през периода е налице отрицателен нетен оборотен капитал – симптом
на недобро финансово; липсата на приходи от обичайната дейност и нулевия финансов
резултат, както и че коефициентите на ответника на рентабилност са нулеви и отрицателни,
което показва липса на потенциал на ответника да генерира и реализира доходи.
Предвид тези данни съдът намира, че ответникът е в състояние на
неплатежоспособност и по отношение на него следва да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде
определена 24.11.2014 г., към която дата е следвало да бъде погасено задължение по договор
за банков кредит от 09.01.2007 г., но това не е сторено. Към тази дата икономическите и
финансови показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние, съгласно
изслушаната експертиза. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на
собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в
състояние да посрещне дългосрочните си задължения.
Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за
състоянието на предприятието показва, че същото е неплатежоспособно. Дългият срок, в
който е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.

Относно направените разноски:
При този изход на делото отговорността за разноските, направени от страните
следва да бъде възложена в тежест на въззивника – ответник и същият следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ направените в
производството разноски. При липса на заявено искане за присъждане обаче разноски не
следва да се присъждат от съда.
Воден от горното Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7/14.01.2022 г., по т.д. 26/2022 г. на ОС Благоевград И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
8

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Кожух Ванга” ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Петрич, 2850, ж.к. Оранжерии — Шосето за София,
представлявано от В. Г. и ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 25.11.2014
г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Кожух Ванга” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, 2850, ж.к. Оранжерии —
Шосето за София, представлявано от В. Г..
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на „Кожух Ванга” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Петрич, 2850, ж.к. Оранжерии — Шосето за София, представлявано от В. Г..
НАЗНАЧАВА временен синдик К. Г., тел.: **********, юрист, фигуриращ в
списъка на синдиците към Министерството на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния синдик в размер на 2000
лв. /две хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик - две седмици,
считано от публикуването на настоящото решение в Търговския регистър, като преди това
синдикът писмено удостовери по делото наличието на предпоставките и условията по чл.
655, чл. 656 и чл. 663а от ТЗ
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събраните на кредиторите на 01.09.2022 г. от
14.30 ч. в Окръжен съд Благоевград, за което да се отправи покана в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията с дневния ред по чл. 672 от Търговския закон и се призоват
молителя и синдика.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 6296 от ТЗ сумата от 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, която кредиторите и длъжника, трябва да предплатят,,,в едноседмичен срок от
вписване на решението в ТР за посрещане на началните разноски по несъстоятелността.

Указва на кредиторите и длъжника, че при неизпълнение на задължението за
предплащане на определената от съда сума за началните разноски по несъстоятелността в
дадения срок, производството по делото ще бъде спряно с предвидените последици по чл.
632 от ТЗ.
Решението да се впише в Търговския регистър и в книгата по чл. 634в от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9