Решение по дело №258/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

28.05.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

26.05.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

258

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3283325, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на С.С.Е. ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 28.11.2019 г. в 10.00 часа на път І-5, км.338+250м., общ.Кърджали, на разклона за с.Калинка.     

Жалбоподателят С.С.Е. намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Твърди, че наказващият орган не съобразил нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изискваща от измерената скорост да се приспада максимално допустимата грешка за съответното АТСС. Липсвали доказателства дали автоматизираното техническо средство е одобрено по реда на ЗИ и преминало последваща проверка. Електронният фиш бил съставен в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, касаещ описание на нарушението. Не бил спазен чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно за използване на АТСС да се попълва протокол съгласно приложението. Контролните органи не изпълнили изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., действаща към датата на извършване на нарушението и приложима в случая. Описаното в електронния фиш място на нарушението не се доказало по безспорен начин, както и ограничението на скоростта. Освен това, следвало заснемащото устройство да е стационарно, въведено в експлоатация на конкретно място, обозначено по реда на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП и автоматично записващо регистрираните нарушения. В случая нарушението било заснето с мобилно АТС № 555, в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. В електронния фиш липсвал издател, което го лишавало от характеристиките на документ и административен акт. Липсвала и дата на издаване на фиша, което било съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН. Моли съдът да отмени атакувания електронен фиш.   

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2019г. на път І-5, км.338+250м., общ.Кърджали, се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран на път І-5, км.338+250м., общ.Кърджали, на разклона за с.Калинка, където действащото  ограничение на скоростта било 60 км/ч. В 10.00 часа на 28.11.2019 г. бил заснет движещ се в посока от гр.Кърджали към гр.Хасково лек автомобил марка „Мерцедес ГЛК 320 ЦДИ 4 Матик“ рег.№ К 7319 ВК със скорост 87 км/ч. при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакувания електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на С.С.Е. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 87 км/ч. - превишаване с 27 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.         

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Клип от 28.11.2019 г., 10.00ч., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „Мерцедес ГЛК 320 ЦДИ 4 Матик“ рег.№ К 7319 ВК е жалбоподателя С.С.Е.; Списък от 24.01.2018 г. на служители от сектор ПП към ОД МВР-Кърджали за проведено обучение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 62-С-ИСИС/01.10.2019 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 28.11.2019 г.; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Заповед № 292з-1685/06.11.2017 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Разписка от 04.02.2020 г. за връчен електронен фиш.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е именно такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 27 км/ч., приложена е санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, ако превишаването е от 21 до 30 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 62-С-ИСИС/01.10.2019 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Обосновано в електронния фиш името на С.С.Е. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.      

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от доказателствата по делото, посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредбата вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Безспорно се установява техническата годност на използваното техническо средство от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 62-С-ИСИС/01.10.2019 г. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на извършването му. Видно от електронния фиш нарушението по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 28.11.2019 г. в 10.00 часа на път І-5, км.338+250м., общ.Кърджали, на разклона за с.Калинка, посока от гр.Кърджали към гр.Хасково, е превишена от МПС „Мерцедес ГЛК 320 ЦДИ 4 Матик“ рег.№ К 7319 ВК разрешената скорост от 60 км/ч. (ограничението е въведено с пътен знак В26) и с автоматизирано техническо средство № 11743CF е отчетена скорост на движение 87 км/ч. (възприета след приспадане на съответния толеранс от 3 км/ч.), при което е констатирано превишаване от 27 км/ч. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателят да разбере административно наказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не би могло да се поставят изисквания към съдържанието на електронния фиш, повече от предвидените в закона, а в случая атакувания акт отговаря на тях. По делото е представен задължителният в случаите на използване на АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Не се споделя довода на жалбоподателя за неспазване на чл.7 от Наредбата, поради липса на поставен знак Е24 на мястото за контрол. Към датата на нарушението 28.11.2019 г. посочената норма вече е била отменена, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Нарушението и мястото на извършването му е безспорно установено от приложената по делото разпечатка на Клип от 28.11.2019 г., тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Визираният клип, съпоставен с другите приобщени по делото писмени доказателства, установява, че моторното превозно средство с рег.№ К 7319 ВК се е движило с наказуема скорост 87 км/ч. на посочените в електронния фиш дата, час и място. На следващо място, чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено с техническо средство или система, без да е конкретизирано дали същото следва да е стационарно или мобилно. Не е налице основание жалбоподателят да се позовава на Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС, в което бе дадено тълкуване на нормата чл.189, ал.4 от ЗДвП и бе възприето становището, че електронен фиш може да се издаде само в хипотезата на установяване на нарушението със стационарно техническо средство. Законодателната промяна в ЗДвП настъпи именно в резултат на това тълкувателно решение, като след изменението в закона се предвиди възможността електронен фиш да се издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, а последното бе включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Към момента законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както когато нарушението е установено посредством стационарно техническо средство, така и когато е установено с мобилно такова. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя относно съдържанието на атакувания фиш. При съставянето му са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред тези реквизити, на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш не са предвидени име на лицето издало фиша и датата на неговото издаване. Макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Няма изискване последният да има реквизитите на наказателно постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3283325, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на С.С.Е. ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 28.11.2019 г. в 10.00 часа на път І-5, км.338+250м., общ.Кърджали, на разклона за с.Калинка.  

ОСЪЖДА С.С.Е. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.   

 

 

                                                          Районен съдия: