№ 245
гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500365 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „Армеец“ АД срещу
Решение № 109/ 02.06.2023 г. по гр.д. № 367/ 2022 г. по описа на ОС – Габрово, с което
съдът е осъдил дружеството да заплати на Р. Н. Г. застрахователно обезщетение за
претърпени в резултат от ПТП на 05.11.2018 г. неимуществени вреди в размер от 23
000 лв. и застрахователно обезщетение за претърпени от същото ПТП имуществени
вреди в размер на 244.04 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2019 г. до
окончателното изплащане. Счита решението за неправилно и необосновано. Изразява
несъгласие с извода на съда, че вина за настъпилото ПТП има застрахованият водач,
което не се установявало от заключението на приетата авто-техническа експертиза,
съответно поддържа заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия. Вещото лице не успяло да изясни механизма на ПТП и възможността
за предотвратяване на удара от всеки от участниците. Присъденото от съда
обезщетение за неимуществени вреди било в изключително завишен размер и не
отговаряло на принципа за справедливост при съобразяване на доказаните реално
претърпени от ищеца вреди – травмите му не били съществени, приложено му било
консервативно лечение, като е можел да се самообслужва, търпял болки около 3
месеца, лечението му не било продължително, възстановено било социалното му и
професионално функциониране, имал придружаващи заболявания и дегенеративни
1
проблеми, които не били във връзка с ПТП, но повлияли на възстановителния период,
което следвало да бъде отчетено чрез намаляване на размера на обезщетението с този
принос. По отношение на обезщетението за имуществени вреди поддържа, че липсвала
връзка между направените разходи и процесното ПТП и претенцията била завишена.
Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни или евентуално да бъде намален определеният размер на
обезщетението. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Р. Н. Г. е подал отговор на
въззивната жалба. Счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя относно
базирането извода на съда за виновно поведение на застрахования водач на
заключението на приетата авто-техническа експертиза. Сочи, че експертизата е
изключително подробна и задълбочена и не била оспорена от жалбоподателя. за
присъждане на обезщетение в размер, който не отговаря на изискванията за
справедливост. Съдът преценил всички релевантни към определянето на размера
обстоятелства и определил адекватно обезщетение. Моли решението да бъде
потвърдено. Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения,
обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са установени като
обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства: На
05.11.18 г. около 17.30 ч. в зоната на пътен възел „Детелина“ при с. Поповци, общ.
Габрово, на главния път е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Рено Клио“,
управляван от Н. П. М. и лек автомобил марка „Алфа Ромео“, управляван от ищеца Р.
Н. Г., при което М. починал, а Г. претърпял телесни увреждания. Механизмът на ПТП
е изяснен от приетата по делото авто-техническа експертиза: Водачът М. на 85 г.
извършил неправилна маневра, като напуснал околовръстния път, по който се движел,
завивайки наляво, при което се включил в движението в еднопосочно платно с две
ленти за насрещно движение. В същото време водачът Г. предприел разрешена
маневра изпреварване на движещия се пред него автобус и последвал челен удар между
2
двата автомобила. Вследствие на инерционните сили лекият автомобил „Алфа Ромео“
продължил движението си, завъртял се обратно на часовниковата стрелка и спрял.
Експертът сочи, че от техническа гледна точка основна причина за настъпилото ПТП е
неправилната маневра, извършена от водача на М., който нарушавайки няколко знака и
маркировки, навлязъл в платното за насрещно движение точно в началото на пътния
възел, където започват две ленти за движение в обратна на избраната от него посока.
Отговорността на водача М. е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество ЗАД „Армеец“, валидна
към датата на ПТП и спрямо това дружество ищецът е отправил извънсъдебна
претенция за застрахователно обезщетение на 07.01.2019 г. На 25.03.2019 г. е
постановен отказ изплащане на такова.
ВТАС напълно споделя формираните въз основа на така изяснената фактическа
обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените от него мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: От приетото заключение по авто-
техническата експертиза категорично се установява, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача М., чиято отговорност е предмет на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Той противоправно
нарушил забраната на чл.58а т.3 да се движи в платното за насрещно движение.
Вследствие на това деяние са причинени вреди на ищеца и при наличието на
застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да
заплати застрахователно обезщетение.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните
фактори:
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищецът, на 39 г. към него момент, е получил травма на
лявото коляно, изразяваща се в болезнен оток и слабо изразно кръвонасядане;
охлузване с кафеникавочервеникава коричка и размери около 2,5/0,5 см под лявото
коляно в горната част на лявата подбердица; травма на лявата задностранична област
на гръдния кош, изразяваща се в косо-вертикално ориентирано неравномерно
кръвонасядане, по-силно изразено в горната част по задния ръб на мишничната ямка и
под нея; болезненост в лявата теменно-тилна област на главата, без видими
травматични увреждания на меките тъкани. Проведено му е консервативно
3
медикаментозно лечение, в областта на лявата колянна става му е поставена инжекция
и му е предписан режим на покой за срок от 1 месец. Търпените от него болки са били
основно във връзка с травмите на гръдния кош и коляното – в гръдния кош те са били
по-интензивни в рамките на около месец при движение на снагата и извършване на
спонтанни дихателни движения, а след това до около 3 месеца при натоварване; в
областта на коляното болките са били интензивни около 3-4 месеца, видно от
медицинската документация – амб. листи от 03.01.2019 г. и 12.03.2019 г., в които е
отразено, че въпреки проведената терапия болката и отокът са се засилили, както и от
показанията на св. Д. – негова фактическа съжителка. Вещото лице е констатирало, че
през 2013 г. след травма по време на работа ищецът получил спукване на капачето на
лявото коляно и увреждане на вътрешния минискус, по повод на което му било
проведено оперативно лечение, и от тогава имал оток под капачето на лявото коляно,
особено след натоварване на долните крайници, но без болков синдром. Експертът
сочи, че това състояние на коляното е повлияло негативно на възстановителния процес
от получената при процесното ПТП травма в тази област, която нормално според него
се възстановява за около месец. Факт е, че Г. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност 1 месец, след което се е върнал на работа, което налага извод, че
болковата му симптоматика вече не е била толкова изразена и постепенно е отшумяла.
При прегледа му за нуждите на експертизата през м.03.2023 г. експертът е установил
наличието на неболезнен оток на същото място. Обяснява, че в бъдеще се очаква
периодично да има болки при натоварване. Вещото лице излага, че поради оплаквания
от болки в поясния отдел на гръбначния стълб на 13.05.21 г. на ищеца било направено
магнитно-резонансно изследване, от което се установявала дискова херния между пети
поясен и първи кръстов прешлен, като е назначено медикаментозно лечение.
Цитираното от експерта съдържание на медицински документ след ЯМР /такъв не е
представен като доказателство по делото/ е, че няма образни данни за травматична
костна увреда и не са установени хронични дегенеративни заболявания на гръбначния
стълб. Според него хернията е била налична към датата на ПТП и дискови хернии на
това ниво се установяват много често и могат да протичат безсимптомно, като е
възможно да получат клинична изява след травма. Ищецът обаче не е заявил такива
оплаквания нито при прегледа непосредствено след инцидента – на 06.11.2018 г., нито
при освидетелстването му от съдебен лекар на 09.11.2018 г., нито на прегледите на
03.01.2019 г. и 12.03.2019 г. от д-р И. У. – ортопед. Липсват въобще данни от кой
последващ момент датират оплакванията, при което за начален момент следва да се
приеме извършения ЯМР, т.е. близо две години и половина след датата на ПТП. С
оглед на това съдът не приема за доказано, че изявата на проблематиката в поясно-
кръстовата област се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Получените от ищеца травматични увреждания безспорно са влошили качеството му
на живот. В продължение на една седмица той се нуждаел от помощ при ставане от
4
леглото и при обръщане в леглото, а около месец, макар да можел да се самообслужва,
той е изпитвал значителен дисконфорт, защото движенията му са били силно
болезнени. Състоянието на коляното му не му е позволявало да се движи спокойно и
свободно и да води активен социален и професионален живот. От показанията на
свидетелите, обсъдени и с медицинската документация, се установява, че той се е
върнал на работа преди да се е възстановил напълно, воден от нуждата от финансови
средства за осигуряване издръжката на семейството си. За по-съществено за
определяне размера на обезщетението в настоящия казус съдът приема доказаното
отражение на инцидента върху психичното здраве на Г., което надвишава нормалното
като интензивност и продължителност при сходни случаи. Свидетелите сочат, че той
не е можел да повярва, че е останал жив, че много преживявал смъртта на другия
участник в ПТП и видно е, че непосредствено след инцидента той е потърсил
специализирана медицинска помощ от лекар психиатър и е провел предписано му
медикаментозно лечение. От приетата по делото съдебно-психологична експертиза и
показанията на свидетелите се установява, че произшествието му е причинило
изключително негативни емоции. Според вещото лице това се дължи на
характеристиките на личността му – при него се наблюдавали висока личностна
тревожност и високо равнище на невротизация, умерено изразени депресивни
стойности в емоционалното състояние, поведението, отношението към себе си и към
социалната среда, и доколкото се това били базисни личностни черти, в ситуация на
силен стрес или критично събитие те повлиявали реакцията на стрес и способността за
последваща адаптация. Установените при ищеца емоционални изживявания и реакции
– страх от последващо нараняване, смърт, шофиране, от загуба на компетенции,
постоянна тревожност и вътрешно напрежение, необходимост от изграждане на
стратегии за изход/спасение, депресивност, прекомерни грижи за здравето, поява на
натрапчиви мисли, обърканост и трудна концентрация, затруднени междуличностни
контакти, липса на увереност в професионалните и ежедневните дейности, нарушено
социално и професионално функциониране – сочели една по-силна реактивност и
дълбочина на преживяванията, свързани с травмиращото събитие в това число и
възприемането на тежкото увреждане на другия участник в инцидента. Въз основа на
медицинската документация и проведеното изследване вещото лице дава заключение,
че ищецът е преживял остра криза на личността, тежък депресивен епизод, с изразен
страхово-тревожно-депресивен синдром и нарушено поведение в депресивен стил. В
съдебно заседание вещото лице психолог посочва, че Г. все още /близо 5 г. след
инцидента/ не е отработил отношението си към преживяната смърт на другия участник
в ПТП и страха за живота си по време на пътуване, но се наблюдава подобрение, той е
по-уверен, по-активен, липсва професионалната и социална изолация и прогнозите за
преодоляване на остатъчните психични последици от травмата, при това и без чужда
помощ, са благоприятни.
5
При съвкупния анализ на всички тези обстоятелства, съобразявайки и
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, критерии за която са
лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата в
страната за 2018 г. – 510 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ – около 1200
лв., съдът намира, че обезщетение в размер на 18 000 лв. справедливо възмездява Г. за
претърпените от него неимуществени вреди. В този смисъл съдът приема за
основателни оплакванията на застрахователя, че присъденото от ОС обезщетение за
неимуществени вреди е завишено.
Оплакванията срещу решението по иска за имуществени вреди са бланкетни. По
делото е безспорно установено от заключението на вещото лице медик, че всички
закупени от ищеца лекарства са свързани с предписаното му лечение, поради което
направените разходи в общ размер на сумата 244.04 лв. съставляват имуществена
вреда, пряко обусловена от процесния деликт. Като е уважил изцяло исковата
претенция в тази й част, ОС – Габрово е постановил правилно решение.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание
изисква доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици.
Съпричиняването подлежи на доказване от застрахователя, който с позоваване на него
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Настоящата инстанция
споделя формирания от ОС извод, че пострадалият не е релевирал твърдяното от
застрахователя поведение, в причинна връзка с което да са настъпили получените от
него увреждания. ЗАД „Армеец“ е поддържал, че Г. е бил без поставен предпазен
колан, че е управлявал автомобила си с превишена и несъобразена за пътния участък
скорост и е предприел изпреварване на непозволено за това място, при това без да е
разполагал с необходимата видимост. Тези негови възражения са напълно опровергани
от заключенията на вещите лица. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
сочи, че по тялото на Г. не са констатирани травми, характерни за поставен предпазен
колан, но е категорично, че с оглед действали при ПТП инерционните сили – напред в
посока на движение на автомобила – ако не е ползвал обезопасителния колан същият
би получил много по-сериозни травми – вероятно тежка черепно-мозъчна травма
/обяснения в с.з. на 21.03.2023 г./. Освен това следва да се има предвид, че коланът
предпазва тялото, като не позволява то да се отдели от седалката и да достигне до
части от вътрешността на купето, но движението на крайниците остава свободно. В
случая основаната получена от ищеца травма е на коляното, при което поставеният
6
предпазен колан логично не би я предотвратил. Вещото лице по авто-техническата
експертиза дава заключение, че процесното ПТП е протекло на двулентов път за
еднопосочно движение, където изпреварването е било разрешено, а разрешената за
участъка скорост за леки автомобили е била 90 км/ч. То е изчислило, че ищецът е
управлявал автомобила си със скорост от около 80 км/ч. = 22,22 м/сек., а при
предприетото от него изпреварване на попътно движещия се пред него автобус е
достигнал скорост от около 91,1 км/ч. Експертът е посочил, че този 1,1 км/ч. е
допустима грешка в изчисленията и не може да се приеме, че скоростта е превишена,
като освен това е заключил, че и при 90 км/ч. сблъсъкът е щял да бъде реализиран.
Относно видимостта липсва данни за ограничаване на същата. Не може да се приеме
доводът на застрахователя, че така избраната скорост не е била съобразена с пътната
обстановка, защото ищецът не би могъл да допусне, че по еднопосочен път ще има
насрещно движещи се автомобили, т.е. автомобилът на делинквента не е бил
предвидимо препятствие за него. Предвид неоснователността на възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
определените размери на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди не
следва да бъдат редуцирани.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която съдът е присъдил на пострадалия обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 18 000 лв. до 23 000 лв., ведно със законната лихва
върху нея и исковата претенция на Г. в тази й част да бъде отхвърлена като
неоснователна. Решението по иска за имуществени вреди е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде преразгледан въпросът
за разноските, поради което с оглед прецизност и яснота съдът намира, че следва да
отмени изцяло решението на ОС – Габрово в частта за разноските.
На ищеца Г., който съгласно приложения списък по чл.80 ГПК е направил
разноски за производството пред ОС в размер на 1 856 лв., съразмерно на уважената
част от иска е дължима сумата 1 120 лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
застрахователя са дължими разноски за производството пред ОС в размер на 180 лв. и
200 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за производството пред ВТАС, съразмерно
на уважената част от жалбата му – разноски в размер на 100 лв. и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо за двете инстанции 580 лв. След
извършване на компенсация на насрещно дължимите разноски ЗАД „Армеец“ следва
да заплати на Г. сумата 540 лв.
На процесуалния представител на Р. Г. адв. С. Б. от АК – Габрово следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. за защита защита в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважените искове, както и за
7
защита срещу въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ пред ВТАС, съразмерно на
отхвърлената й част. За първоинстанционното производство на адв. Б. следва да се
присъди възнаграждение от 400 лв. по иска за имуществени вреди и възнаграждение от
1 800 лв. по иска за неимуществени вреди, съразмерно на уважената му част от 18 000
лв. При обжалван интерес 23 000 лв. дължимото възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.3
от Наредбата възлиза на 2 470 лв. и съразмерно на отхвърлената част на адв. Б. следва
да се присъди сумата 1 933 лв., както и 400 лв. за защита по иска за имуществени
вреди. Общо за двете инстанции на адв. Б. следва да се присъди възнаграждениев
размер на 4 533 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 109/ 02.06.2023 г. по гр.д. № 367/ 2022 г. по описа на ОС –
Габрово в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на Р. Н. Г.
застрахователно обезщетение за претърпени в резултат от ПТП на 05.11.2018 г.
неимуществени вреди за разликата над 18 000 лв. до присъдената сума от 23 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 19.09.2019 г. до окончателното изплащане, както
и изцяло в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Г. против ЗАД „Армеец“ АД иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени от него в резултат от ПТП
на 05.11.2018 г. неимуществени вреди за разликата над 18 000 лв. до 23 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 19.09.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на Р. Н. Г.,
ЕГН **********, от гр. Габрово, *********, сумата 540 /петстотин и четиридесет/ лв.,
представляваща разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска,
след извършена компенсация с дължимите от него на ЗАД „Армеец“ разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв. на адв. С. Б. от АК – Габрово за процесуално представителство на
Р. Н. Г. пред двете инстанции адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска, в размер на 4 533 /четири хиляди петстотин тридесет и три/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9