Определение по дело №623/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 2
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Миглена Тенева Тянкова
Дело: 20195600200623
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

гр.Хасково, 09.01.2020 година

 

Хасковският окръжен съд в публично съдебно заседание,  проведено на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА  

                      ЧЛЕН-СЪДИЯ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                                                                                                            Съдебни заседатели: Д.Т.М.Ж.С.Д.

 

при участието на секретаря Р.К.

и прокурора Валентина Радева-Ранчева

сложи за разглеждане НОХД № 623 по описа за 2019 година

докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, редовно призовани, се явява прокурорът Валентина Радева-Ранчева.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х., редовно призован чрез администрацията на ***, се довежда и се явява лично и със защитника си – адв. Н.П., редовно упълномощен.

В залата се явява и ПРЕВОДАЧЪТ М.К.М..

 

Съдът намира, че на подсъдимия Д.А.Х., доколкото същият е чужд гражданин и не владее български език, ще следва да бъде назначен преводач в лицето на М.К.М., който да извършва устен превод на всички съдопроизводствени действия в съдебното производство от български език на *** език и обратно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за преводач на подсъдимия Д.А.Х. по НОХД № 623/2019 г. по описа на ОС - Хасково М.К.М., който да извърши превод на всички съдопроизводствени действия в настоящото производство от български език на *** език и обратно.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на преводача:

                    М.К.М. – роден на *** г. в ***, ***, женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.

                    ПРЕВОДАЧЪТ М.К.М.: Владея писмено и говоримо *** език и мога да извърша превода. Известна ми е наказателната отговорност, която нося за даване на неверен превод. Обещавам да извърша точен и верен превод.

                    ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/:  Разбирам се с преводача. Няма проблем с превода.

По хода на делото:

                    ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка за даване  ход на делото.

                    АДВ. П.: Няма пречка да се даде ход на делото.

                    ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/: Да се даде ход на делото. Получил съм превод на обвинителния акт и на разпореждането на съда.

С оглед изявленията на страните, съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия чрез преводача:

Д.А.Х. /D.А. H./ - роден на *** г. в ***, ***, ***, ***, неосъждан, женен, с ***, грамотен, ***, понастоящем в ***, ***. 

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, съдът извърши проверка връчени ли са препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда на подсъдимия.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/:  Получих препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда в превод на *** език преди повече от седем дни. Прочел съм ги и след като ми разяснихте, разбрах в какво съм обвинен.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи против състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и възражения.

АДВ. П.: Нямам  искания за отводи и възражения.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/:  Нямам искания за отводи и възражения. 

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата, които има по НПК.

АДВ. П.: Разяснени са правата на подзащитния ми.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/:  Наясно съм с правата, които имам в наказателния процес.

На основание чл. 395а, чл. 359в и чл. 395д от НПК, съдът разясни на подсъдимия правото му да поиска писмен превод на актовете на съда, както и на други документи, касаещи правото му на защита, да откаже такъв и да възрази срещу точността на превода във всяко положение на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/:   Желая писмен превод на актовете на съда.

Съдът ПОСТАВИ на обсъждане въпросите по чл. 248 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, намирам, че делото е подсъдно на ОС – Хасково. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че на ДП няма допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия. Считам, че няма пречка, ако подсъдимият поиска, производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Също не бих се противопоставила и да бъдат обсъдени параметри за споразумение. Намирам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещото лице, тълковник. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е ***, който не владее български език, следва в производството да участва преводач от *** език. Считам, че не са налице основания за извършване на съдебни следствени действия по делегация. По отношение на подсъдимия Х. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като няма основания да бъде изменяна или отменяна. Нямам искания за събиране на доказателства на този етап. В случай, че делото бъде насрочено за разглеждане по общия ред, за съдебното заседание предлагам да се призоват лицата от списъка, приложен към обвинителния акт.

АДВ. П.: Становището на защитата по т. 1 на чл. 248 от НПК е, че делото е подсъдно на ОС - Хасково. По т. 2 - няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 - считаме, че на ДП са допуснати нарушения на процесуалните права на обвиняемия, които са съществени. Касае се за следното – на ДП са участвали четирима преводачи. Това са М. Е.М., М.К.М., И. И. А. и М. Р. Р. Първите трима от изброените са били преводачи на Д.. Съгласно Наредба № 1/16.05.2014 г. за съдебните преводачи на МП в чл. 8 са посочени условията, на който същият трябва да отговаря. Визирам т. 1 на чл. 8 от Наредбата, а именно да притежават съответното ниво по чужд език С 1 и С 6. От друга страна, в чл. 395 от НПК са посочени и правилата, по които следва да протече назначаването на преводача, като в постановлението изрично следва да бъде посочено тяхното образование и специалността им. Това е сторено единствено за преводача М. Р., която е участвала като преводач при разпита на свидетеля Й. на Митница Русе. На ДП, изключвам съдебните заседания, който са провеждани пред ОС - Хасково, с Д. са провеждани 5 разпита на Митница Свиленград. Актовете, с който са назначавани изброените преводачи, са само два – на л. 40, том I от ДП, където е назначен преводача М. Е. М. и на л. 44 – М.К.М.. В съдържанието на никое от изброените постановления няма задължителния реквизит образователен ценз. В случая намираме, че е налице разпоредбата на ал. 4 на чл. 249 от НПК, доколкото е допуснато съществено нарушение на правата на подсъдимия Д.. Визирам третото предложение на т. 1, касаещо възможността на обвиняемия да участва в производството. Нашето разбиране е, че това е така, доколкото по отношение на лице невладеещо български език, правото му без съмнение се реализира чрез преводача, които преводачи в случая, с изключение на М.М., са били нелегитимни. Да не забравяме, че в случая Д. се е отказал от правото на писмен превод. Това навежда и на сериозно основание за разсъждения относно качеството на превода, който е извършен в хода на разпита. Д., може би ако се беше възползвал от това право, можеше на основание чл. 395д от НПК да направи възражения срещу точността на превода. Не на последно място, визирам и факта, че освен М. никой от другите двама преводачи не е включен в списъка на преводачите на ОС – Хасково, който е обнародван в ДВ, брой 14 на 13.02.2018 г. Намирам, че изискванията на законодателя не са изпълнени. Налице е разпоредбата на ал. 3 от чл. 395е от НПК, който препраща към чл. 148 от Кодекса. Визирам т. 5 - в производството не могат да участват лица, който не притежават необходимата професионална правоспособност. Допуснатите нарушения са съществени. Те са отстраними в съдебната фаза на процеса, доколкото на Д. ще бъде предоставена възможност да изложи своята теза за повдигнатото обвинение. Въпреки това още на този етап на производството следва да възразим и да изложим своите виждания, доколкото на основание ал. 3, чл. 248 от НПК, това е първият и единствен възможен момент, в който можем да сторим това. Ето защо, почитаеми съдии, намирам, че протоколите  за разпит на обвиняемия от 24 май 2018 г. и 25 май 2018 г., находящи се на л. 56-63, том 1 на ДП, в който е участвал като преводач М. Е. М. и протоколите от 07.08.2018 г. и 20.11.2018 г., находящи се на л. 64-73, том 1 от ДП, с участието на преводача И. И.А., следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Като допълнителен аргумент желая да заостря вниманието Ви върху следното обстоятелство, а именно, че на л.199-200, том 1 от ДП, се намира един интересен протокол за разпит на свидетеля И. И. А., който освен като преводач на Д., е участвал като преводач в производството при оглед на двата телефона, които са били собственост на моя подзащитен. /зачетоха се същите/. Можем ли да сме сигурни в качеството на превода, който е извършен? Можем ли да имаме доверие в И. А., доколкото е видно, че сам се е поставил в положение да помага на прокурора и разследващите органи. Сам ли е изявил желание? Беше ли поканен в тази връзка да съдейства? – все въпроси, които тепърва ще изясняваме в предстоящите съдебни заседания. На вашето внимание е и съдържанието на чл. 118 от НПК. В изброените изключения са визирани единствено и само субекти на процеса - държавни органи и граждани, на които са предоставени процесуални права и задължения. Лица като И. А., които не защитават свои права и интереси, а единствено технически подпомагат държавните органи, не могат да бъдат свидетели по делото. Още по-голямо основание за приложение на разпоредбата на ал.3, чл. 395е от  НПК, която препраща към чл. 148 от НПК, е именно това, че в производството не могат да участват лица, които са били свидетели по делото. За нас обаче важното е дали е налице разпоредбата на ал. 2 на чл. 29 от НПК. Сериозни съмнения са налице относно предубедеността на този човек.

Извън изложеното намираме, че на проведеното ДП са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, които безусловно претендират делото да бъде върнато на прокурора. Какво имам предвид – наказателната отговорност на Д. е за тежко умишлено престъпление по чл. 242 от НПК. В ал. 2 на чл. 246 освен всички обстоятелства по обвинението прокурорът е бил длъжен да посочи и начина на извършване на престъплението. Този задължителен реквизит на обвинението обхваща задължение да се опишат всички факти по механизма на деянието. Какъв е случаят - пренос през държавна граница на наркотично вещество със съзнание за наличието му в превозното средство. В случай като този, в който липсват СРС, не можем да изискаме от прокурора в детайли да посочва отношението и поведението между отделните съучастници. В същото време обаче наличието на субективния елемент, знанието за хероина в торбите, съзнателното му пренасяне през границата ни, осъществяването на съучастническа дейност все пак трябва да бъде изведено в конкретни факти. Какво е съдържанието на обвинителния акт? На л. 7 /гръб/ зачитам: „…извършителството на престъплението от страна на обвиняемия се изразява в съзнателно пренасяне през границата на страната, без надлежно разрешително, на наркотично вещество….“. На л. 9: „…участието на обвиняемия се доказва по несъмнен начин от свидетелските показания, от обстоятелствата, отразени в протоколите от извършени следствени действия и от останалите доказателствата, събрани по линия на международното сътрудничество...“. От показанията на кои свидетели обаче? Обвинителният акт е 10 страници, а в него няма нищо съществено, освен елементарно проследяване на транспортната дейност, на  действията на държавните органи и едно бланкетно изложение на чл. 242 от НК. Цитирам от л. 9: „…субективната страна на деянието се извлича от обективно установените факти..“. Три изречения, с който прокурорът повдига обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от  15 до 20 години, без никаква конкретика и ние трябва да се доверим единствено на интуицията и вътрешното усещане на прокурора за престъпната нагласа на подсъдимия. Липсва изложение на фактология, на проследяване на доказателствата макар и косвени, на аргументирано изложение, от което да разберем от къде прокурорът обективира този обвинителен акт. Няма как да проектирам защитната си тези в момента. Няма срещу какво да конструирам защитата си на едни абстрактни предположения и голословни изрази, които са скрепени с привнасянето на правната норма на чл. 242 от НК. Цялата практика на ВКС и Върховния конституционен съд, обобщена в ТР № 2/2002 г., категорично застъпва тезата, че непосочването на обстоятелствената част на начина на извършване на престъплението е основание за връщане на делото на предходна процесуална фаза. С тези аргументи моля за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

По т. 4 на чл. 248 - не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. По т. 5 - солидарни сме със становището на прокурора. По т. 6. - намирам, че са налице предпоставки за изменение на мярката за неотклонение на Д., като претендираме да бъде определена по-лека мярка „парична гаранция“. Обсъждане на тази възможност си позволявам, доколкото моето разбиране е, че сме в мини процес точно в тази част от чл. 248 и ще си позволя да коментирам накратко аргументите на апелативната инстанция, с които са оставили без уважение предходните искания за изменението на мярката. Основният мотив е изготвената съдебно техническа експертиза, находяща се в том IV, л. 4-15 от ДП, в която инж. В. Т. твърди, че при включването на мобилен телефон „Самсунг“ автоматично същият се е рестартирал и е изтрил наличната информация. В отговора на въпросите казва, че преди телефонът да се нулира забелязал, че е използвана програма „Whatsapp“. Кога се назначава експертно мнение, чл. 144, когато за изясняване на някои обстоятелства са необходими специални знания относно науката, изкуството или техниката и прочие. Вижте съдържанието на Постановлението от 19.06.2018 г., находящо се на л. 2, том IV от ДП. Задачите, който са поставени на вещото лице са идентични с протоколите за оглед на двата телефона от 12.06.2018 г. Нищо повече не е сторено освен оглед на телефоните, снемане на информация на контактите и на регистрираните повиквания. Това вече е било сторено и това е оглед на предмет по смисъла на чл. 155 от НПК, който не е извършен по правилата на чл. 156 – в присъствие на поемни лица.  Констатациите, които са направени в хода на този оглед, са различни от тези при първоначалния оглед на предметите от 12.06.2018 г., в който изобщо не е отразено наличие на комуникация в приложения като„Whatsapp“. Как да имаме доверие на вещото лице, че той бил забелязал, че се изтриват контакти в „Whatsapp“. Същото е становището  ни по отношение и на втората експертиза на л.110, том IV. Не става ясно допълнителна ли е, повторна ли е и какво е наложило нейното извършване. В Постановлението от 26.07.2018 г. се вижда, че задачите са идентични с първата експертиза. Освен това за разлика от първия експерт, който твърди изтриване на налична информация, заключението на втората експертиза е, че е налице техническа неизправност – нещо съвсем различно.

Алтернативно, отправяме молба по отношение на Д. да бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Жилището, в което обвиняемият може да бъде настанен, се намира е в ***, *** – собственост на г-н Н.Ф. А. В кориците на делото е налице нотариално заверено съгласие. Във връзка с алтернативното искане за изменение на мярката, моля да разпоредите чл. 5, ал. 3 ЕКПЧ, в частност последното изречение, което предвижда, че освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяването в съда. Тези гаранции ще бъдат налице, доколкото спазването на забраната за напускане на жилището може да бъде съпътствано с електронно наблюдение – чл. 69, ал. 6 от НПК вр. чл. 263, ал. 1, т. 3 от ЗИНСЗ. Тази форма на контрол ще бъде достатъчна, за да се преодолее презумпцията Д. да се укрие или извърши друго престъпление. Моля, ведно с това, да бъде наложена и забрана на Д. да напуска пределите на страната. При обсъждане на този въпрос моля да имате предвид и влошеното здравословно състояние на моя подзащитен. Към настоящия момент не съм в състояние да представя документи за това. Д. е диабетик и хипертоник. В момента имаме голям проблем със затворническата администрация, доколкото на подзащитния ми му е забранено да приема лекарства, който приема от 15 години по предписание на лекари-специалисти. Смяната на лечебната терапия в момента е довела до завишаване стойностите на холестерол и кръвното налягане. Към момента са отправени многократни молби към затворническата администрация, провеждани са разговори в тази насока, но за съжаление нищо не се е случило.

По т. 7 – държим за разпит в съдебно заседание да бъдат призовани лицата – В. А. Г., Н. С., М.И. В., Г. М. К., – поемни лица, които са участвали при претърсване и изземване на 23 май 2018 г. и на 25 май 2018 г., които не са посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт. Държим на разпита и на поемните лица, които са участвали при оглед на телефоните на 12.06.2018 г. – А. Г.Р. и М. М.Д., като последната от тях не фигурира в списъка на свидетелите, приложен към обвинителния акт. По отношение на първия свидетел обаче е възможно да е налице грешно изписване в презимето, доколкото в списъка е посочена А. Д.Р., а в протокола е А.Г. Р.

Имаме още едно искане - в изявление пред медиите на Митнически пункт „Капитан Андреево“ по повод случая Г.К., директор на Агенция Митници, изяснявайки дейността, при която е установен наркотикът, посочи, че при огледа на митническо куче Ричи цитирам: „…се спира при една от торбите и цялото това действие е филмирано и ще бъде предоставено на журналистите…“. Медийната изява може да бъде открита в интернет пространството, а ако се наложи ние също можем да предоставим запис от изказването на директор  К. Въпреки това отправяме молба от Агенция Митници да бъде изискан видеозаписът, който е осъществен на 23.05.2018 г. с кучета. По т. 8 - моля да определите дата на съдебно заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/: Разбрах всичко, което каза защитникът ми и съм съгласен с него. Твърдя, че при устния превод на ДП има несъответствия. Казах, че съм присъствал лично при товаренето на камиона. Казах, че не съм товарил с ръце, а паркирах на рампата, на постамента. След това изтеглих камиона един метър напред и се пломбира. Разминаването е в това, че присъствах, а не че лично съм товарил камиона. Преводачът така е записал все едно лично съм товарил. При четенето на превода на обвинителния акт разбрах за това разминаване. Превод не съм искал преди. В интервала от време от мястото на товаренето до пристигането на границата също има разминаване в превода от това, което съм казал и това, което е записано в обвинителния акт. Направих си извод за неправилния превод, след като обсъждахме с адв. П. кое в обвинителния акт е вярно и кое не. На въпросния разпит не си спомням точно името на преводача – мисля, че беше М. Извън обстоятелствата с превода, имам проблеми със здравословното състояние – простата, диабет, високо кръвно. Това, което ми дават в затвора в гр. София не са лекарствата, които аз използвам. Лекарствата, които ми изпращат от Турция, не ми дават да ги приемем. Тъй като не приемам тези лекарства, които са ми изписани в Турция, ми е влошено здравословното състояние. Правиха ми изследвания в затвора. Изследваха ме и казаха, че имам бронхит. Кръвни изследвания ми правиха, но не ми съобщиха какви са резултатите. Нямам понятие за нищо. Искам да ми бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека такава, както каза адвокатът ми. Искам делото да се гледа по общия ред. Не се признавам за виновен, поради което и не бих сключил споразумение с прокуратурата.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че твърденията за допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на обвиняемия да участва, са неоснователни. Прецизното постановление за привличане на Д. е съставено на 19.04.2019 г. То му е предявено на 15.05.2019 г. и при тези процесуално-следствени действия е участвал именно настоящият преводач, който е включен в списъка на преводачите – М.К.М.. В протокола си за разпит обвиняемият Д. е посочил, че разбира в какво е обвинен, като е потвърдил казаното от него в предишните протоколи за разпит като обвиняем. Ще си позволява да цитирам чл. 396, ал. 1 от ЗСВ, където се посочва, че вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата от съответния списък на специалисти, утвърден за вещи лица. За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи. Ал. 2, която е от 2014 г. посочва, че при необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Отделно от това, искам да цитирам и НПК - обвиняемият Д. в нито един момент по делото не е упражнил правото си по чл. 395д от НПК, а именно да възрази срещу точността на превода, като същевременно по отношение на нито един от ползваните преводачи не се установява предвидената в чл. 395е, ал. 3 от НПК забрана. Според тази разпоредба не могат да бъде преводачи, съответно вещи лица, лицата, посочени в чл.148, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, а именно т. 1 - лицата, спрямо които са налице основанията за отвод по чл. 29 от НПК, т. 2  - свидетелите по делото и т. 3 – лицата, който се намират в зависимост с някоя от страните по делото. От горепосочените разпоредби - чл. 395е, ал. 3 от НПК  и чл.148, ал. 1 от НПК се установява, че процесуалният ни закон, който безспорно е с по-висок ранг от Наредбата за преводачите, не изисква задължителна професионална правоспособност на преводачите за разлика от  вещите лица, за които такова изискване е налице по силата на чл. 148, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което намирам направените възражения в тази връзка за неоснователни. В нито един момент обвиняемият Д. не е бил лишен от правото му да участва в производството, от правото му да има преводач, от правото му да възрази срещу извършения превод. Тук се посочи, че той не се разбирал с преводача, може би М.Е.М., който е при първоначалното привличане и с който е извършен няколко дни по-късно също разпит в качеството на обвиняем. Междувременно обаче е проведено първото заседание по вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия Д. пред ОС – Хасково, когато отново участваше преводачът М.. От това заседание от протокола е видно, че Д. е излагал същите твърдения, а именно, че той е получил ремаркето запечатано и пломбирано и че той не е участвал в неговото натоварвана. Но това са вече въпроси по същество, които в едно съдебно следствие могат да се обсъждат дали да се ценят предходните разпити на обвиняемия или да не се ценят, дали могат да бъдат четени и ако бъдат четени как да се приемат тези негови обяснения, дадени към онзи първоначален момент. Считам, че при привличането, което е прецизно, и при разпита на обвиняемия, няма абсолютно никакви индиции да се приеме, че са били нарушени или ограничени някакви права. Там е участвал и настоящият преводач, който е вписан в списъка за преводачите. Съгласна съм с възражението по отношение на преводача И. Тук важи забраната на чл. 118 от НПК, но искам да се обърне внимание на това, че този разпит е проведен много след като той е участвал в другото качество на преводач, така че по-скоро не следва да се допуска като свидетел и да бъде разпитван по делото, а не да се опорочават извършените с него от части предходни съдебно-следствени действия. Относно направеното искане за разпити на поемните лица не се противопоставям да бъдат призовани, за да  бъдат разпитани. Тези, които са участвали при огледи на телефоните, са разпитани и може би грешката е техническа в изписването на името. Относно приобщаване на видеоматериала и изявлението на г-н К. считам, че това няма отношение на делото. Това е едно медийно съобщаване на случилата се ситуация. Няма по никакъв начина да коментирам техническите експертизи на мобилните телефони. Това са въпроси по същество, ако се стигнем до разглеждане на делото по общия ред. Считам, че обвинителният акт отговаря на изискванията по чл. 246 и ТР № 2/2002 г. Смятам, че всички съставомерни признаци - начина на извършване на деянието, участието на обвиняемия в него са посочени коректно и в достатъчно пълна степен, така че да няма съмнения и неясноти. Описва се деятелността на предаденото на съд лице, а не толкова на неговите съучастници. Ако те също бяха предадени на съд, тогава може би следваше да се постави едно по-високо изискване за описване на подбудителска и помагаческа дейност, но тук считам, че в случая няма допуснато нарушение на чл. 146. Понеже това разпоредително заседание се превърна в производство по мярка, искам да кажа, че не намирам основания да се изменя в по-лека взетата по отношение на Д. мярка за неотклонение. Той е чужд гражданин, който няма обвързаност с нашата държава. Излагат се твърдения за наличие на здравословни проблеми, които не са подкрепени с конкретни доказателства. Още повече, убедена съм, че администрацията на затвора и медицинските специалисти, които работят там, вземат всички необходими мерки, така че да се грижат за здравословното състояние на подсъдимия. Предлагам да не променяте мярката за неотклонение.

Съдът се оттегля на съвещание.

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и направените възражения при обсъждане на въпросите на чл. 248 от НПК, и след съвещание, приема следното:

Делото е местно и родово подсъдно на ОС – Хасково, с оглед предявеното на подсъдимия Д.А.Х., гражданин на ***, обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. 1 вр. ал. 2, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвид изрично заявеното от подсъдимия Х., че не се признава за виновен и в случай, че делото се разглежда в съдебно заседание, следва да бъде по общия ред, което бе изразено като становище и от неговия защитник – адв. П.. Не са налице основания и за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Подсъдимият на ДП е упълномощил защитник, като безспорно участието на такъв е задължително. Не е необходимо и привличането на резервно вещото лице, преводач, тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация, доколкото в днешното разпоредително заседание бе назначен и преводач на подсъдимия, поради факта, че същият не владее български език, в лицето на М.М..

По отношение на въпроса - допуснато ли е на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, с оглед направените от адв. П., защитник на подсъдимия Х., както и от последния възражения и наведени основания, съдът намира, че такива са допуснати, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на ОП – Хасково, като съображенията в тази насока са следните:

Настоящият състав намира, че не е основателно направеното възражение от защитника на подсъдимия - адв. П., касаещо преводачите М. Е. М. и И.И. А., които несъмнено не са вписани в списъка за преводачите на ОС – Хасково. В този списък са вписани само две лица, като служебно е известно, че те са абсолютно недостатъчни, за да могат да обслужват целия съдебен район и по смисъла на чл. 396, ал.2 от ЗСВ не са налице пречки в случай на необходимост за преводачи да бъдат назначавани лица извън този списък. По отношение изрично заявеното от подсъдимия Х., касаещо превода при неговия разпит, проведен на 24.05.2018 г., че не е бил извършен достоверен превод, касаещ дали лично е товарил стоката, представляваща 19 палета или 950 броя хартиени торби с прахообразно лепило „CERAM-FIX“, настоящият състав отчита, на първо място, че възражение за неточен или некоректен превод от негова страна не е направен при самите разпити, като в протоколите от същите изрично е било записано, че на обвиняемия от преводача са били прочетени дадените от него обяснения като фигурира и лично положен от него подпис. Нещо повече, проведени са няколко разпита на Х. в качеството му на обвиняем, но дори и да се приеме, че са налице противоречия в същите, то съдебната фаза на производството е централна такава и същите биха се подложили на обстоен анализ и коментар от страните. По отношение на заявеното в днешното разпоредително заседание от подс. Х., че е налице неточен превод, касаещ личното му участие в товареното на стоката – 19 палета с процесната стока, следва да се отбележи, че същият има право да даде обяснения и в хода на съдебното производството, а не на последно място те ще бъдат ценени и съпоставяни и с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо, настоящият състав счита, че в тази му част възражението, касаещо преводачите, не представлява основание за връщане на делото на ОП - Хасково, тъй като и само по себе си дори да се допусне, че е налице неточност в превода това нарушение не е отстранимо такова на фазата на ДП.

По отношение на възраженията, направени от защитника на подсъдимия - адв. П., касаещи разпита в качеството на свидетел на поемното лица А.Р., както и на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза, настоящият състав счита, че това са въпроси, които следва да бъдат обсъждани по същество на делото.

Основателни обаче се явяват наведените от адв. П. доводи, касаещи съдържанието на обвинителния акт и в частност, че същият не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Д.А.Х. е обвинен в това, че на 23.05.2018 г. през ГКПП “Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие с неустановени по делото лица като подбудители и помагачи, е осъществил престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. 1 вр. ал. 2, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Съществен е въпросът за съучастническата дейност на така наречените „неустановени“ лица по делото, както в качеството им на подбудители, така и на помагачи. На л. 3 от обвинителния акт изрично е записано, че тъй като превозът на процесните 19 палета с лепило „CERAM-FIX“ е „..следвало да бъде извършен стриктно, това било сведено до знанието на обвиняемия от неустановени по делото лица, действащи като подбудители и помагачи, сред които и такива от фирмата му работодател. Казва се още, че „въпреки рисковете Х. не се противопоставил да изпълни курса, мотивиран от очаквано допълнително възнаграждение, като по повод планирания наркотрафик през турско-българската граница към ***, той провел интензивна комуникация посредством телефонния си апарат „Самсунг“, която датирала още от деня на натоварването на стоката от скала „Чобантур“.” Твърди се още, че „Обвиняемият Х. е поел ангажимента да транспортира ценния товар, съдържащ се в машинно запечатани торби с надпис „CERAM-FIX“ до *** на адрес, неустановен по делото, като при разтоварването трябвало на ръка да получи сумата в размер на 1600 евро.“ От това изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт по никакъв начин не е възможно да бъде установено лицата, участвали в съизвършителската дейност както в качеството на подбудители, така и на помагачи, дори от коя държава са - дали от ***, дали от *** или ***. Не са налице каквито и да било факти каква е конкретната роля, в какви точно действия или дейности се изразява конкретната дейност на подбудителите и помагачите, последните по какъв начин са улеснили извършването на престъплението, както и към кой момент е осъществена тази дейност. Твърди се, че на подсъдимия Х. „му било сведено до знанието”, като не се посочва кога му е било сведено до знанието - преди да бъде натоварена стоката или след това, какво конкретно му е сведено до знанието, касаещо престъпната дейност. В обвинителния акт се намеква, че подсъдимият е следвало да получи сумата от 1600 евро, без прокурорът да сочи тази сума, като възнаграждение за превозения от него наркотик ли е следвало да бъде получена, кога е следвало да бъде получена и от кого му е била обещана същата. Липсват дори твърдения в насока дали тази сума е следвало подсъдимият Х. да приеме лично за себе си или за друго лице. В тази връзка на л. 7 /гръб/ от обвинителния акт изрично е записано, че „Х. е действал умишлено, като е осъзнавал неправомерността на поведението, предвиждал и целял настъпването на общественоопасния резултат, като е съзнавал като извършител, че действа задружно с други лица, подбудили го да извърши контрабандата и оказващи нужната за това помощ, свързана с набавянето на наркотичното вещество и неговата логистика”. Настоящият състав приема, че и това изложение в обвинителния акт не съдържа никакви факти, а само заключения, направени от страна на прокуратурата. Съучастническата дейност е съществен елемент от обективната страна на деянието и е абсолютно необходимо да бъдат изложени конкретни факти и обстоятелства, които следва да оформят и предмета на доказване в настоящото производство.  

Поради изложеното съдът приема, че действително правото на защита на подсъдимия Х. е нарушено и най-вече, че той не може да разбере в какво точно е обвинен. Това не може да бъде отстранено във фазата на съдебното производство, поради което същото ще следва да бъде прекратено, а делото върнато на ОП - Хасково за отстраняване на допуснатите при изготвяне на обвинителния акт нарушения.

Съдът намира, че не следва да се произнася по мярката за неотклонение, който въпрос ще следва да бъде поставен на досъдебната фаза от производството, и който представлява т. 6 от чл. 248 от НПК, касаеща взетите мерки за неотклонение. 

Мотивиран от горното и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът

 О П Р Е Д Е Л И: № 2

 

 ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 623/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Хасково за отстраняване на приетите от настоящата инстанция отстраними съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на обвиняемия.

Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.Х. /чрез преводача/:    Разбрах какво се случи. Желая превод на съдебния акт.

 

На Д.А.Х. ДА СЕ ИЗВЪРШИ писмен превод на турски език от назначения в съдебното производството преводач на съдебния акт, ведно с мотивите към същия.

На преводача М.К.М. ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 40 лева за извършения в днешното разпоредително заседание устен превод.

 

Заседанието приключи в 12:25 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.                                        

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            Член-съдия:

 

 

                              Съдебни заседатели:  1. …………..

                                                                  /Д. Т./

 

                                                                  2. ...………..

                                                                  /М. Ж./

 

                                                                                       3……………

                                                                                     /Ст. Д./

 

                                                                  

                                                                      Секретар: