Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 633 27.04.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на петнадесети април
две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 584 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от „Аделина“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Айтос, ул. „Васил Априлов“, бл. 11, вх. 4, ет. 3,
представлявано от управителя А.Т.Т., против решение № 260008 от 22.01.2021 г.,
постановено по АНД № 482/2020 г. по описа на Районен съд- Айтос.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че не е изяснен
от съда моментът на започване на работа на лицето Й.Т.С., в изпълнение на
задълженията по трудовия договор. Отбелязано е, че в наказателното
постановление не се съдържат констатации за полагане на труд от последния като
общ работник, а направените констатации сочат престиране на работна сила като
мотокарист. Твърди се, че С. не притежава свидетелство за управление на мотокар,
както и че не е допуснат до работа от управителите на търговското дружество, а
самоволно е извършвал действията, констатирани от проверяващите лица. Наведени
са доводи за допуснато при издаване на наказателното постановление съществено
процесуално нарушение, изразено в неяснота относно фактическите рамки на
обвинението. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго
за отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Пълномощникът на ответника
оспорва касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноски.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е изменено наказателно постановление № 02-0003207/23.11.2020
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено на касатора „Аделина“ ООД административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 63,
ал.2 от КТ, като е намален размерът на наказанието на 1500 лева. Прието е от
съда, че в производството по издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Формиран е извод, че
деянието е доказано несъмнен начин и е съставомерно по чл. 414, ал.3 от КТ, но
наложеното наказание не е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Решението е правилно.
С разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от Кодекса на труда е въведена забрана за работодателя да допуска до
работа работник, преди да му предостави документите по чл. 62, ал.1 от КТ, в
т.ч. екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В
случая тази забрана е нарушена от касатора „Аделина“ ООД. От фактическа страна
по делото е установено, че на 25.08.2020 г. Й.Т.С. с ЕГН ********** е полагал
труд в обекта на касатора- фуражна база, находяща се в гр. Айтос, бивша
птицекланица. Установено
е също така, че към този момент не е било предоставено на С. копие от
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. С неизпълнение на задължението да връчи на
работника документите по чл. 62, ал.1 от КТ преди постъпването му на работа,
работодателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 414,
ал.3 от КТ, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съдът намира за
неоснователни доводите на касатора за допуснати в административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения. В обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление се съдържат констатации за всички релевантни за
ангажиране отговорността на „Аделина“ ООД факти. Констатирано е, че лицето Й.Т.С. полага труд в стопанисвания
от търговското дружество обект, преди връчване на уведомлението по чл. 62, ал.
3 от КТ, като са описани извършваните от него конкретни фактически действия,
вкл. пренасяне на палети, сочещи осъществяване на трудова функция, характерна
за длъжността „общ работник“. Обстоятелствата, при които е извършено
нарушението са ясно посочени в наказателното постановление, с което е осигурено
правото на защита на наказаното лице. Ирелевантно за съставомерността на
деянието е обстоятелството, че С. не притежава свидетелство за управление на
мотокар, а наведените с жалбата твърдения за самоволно извършване от С. на
действията, констатирани от проверяващите лица и описани в наказателното
постановление, са недоказани. Дадените от работника показания в този смисъл
правилно не са кредитирани с доверие от съда, поради противоречието им със
събраните по делото доказателства, в т.ч. с показанията на свидетелите
Георгиева и Динева и приложената по делото отчетна форма за явяването и
неявяването на работа за м.август 2020 г., в която е отразено, че в деня на проверката-
на 25.08.2020 г. С. е полагал труд в обекта.
Неоснователно е и
възражението на касатора, че не е изяснен от съда моментът на започване на
работа на Й.С..
Въз основа на данните от приложената справка по чл. 402 от КТ е прието от съда,
че С. е започнал работа през 2018 г. Разпитан в съдебното заседание, последният
отрича този факт, но дадените свидетелски показания са недопустими, доколкото
целят опровергаване съдържанието на подписания от него документ.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните
съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на
решението, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед формирания
извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на
основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 от АПК следва да се присъдят на ответната
страна разноски по делото в размер на 80 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Разноските
следва да се присъдят на юридическото лице Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, в чиято структура е органът, издал наказателното
постановление, доколкото последният не може да бъде носител на права и
задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.Мотивиран
от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260008 от 22.01.2021 г., постановено по АНД № 482/2020 г. по описа на Районен
съд- Айтос.
ОСЪЖДА „Аделина“ ООД
с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.