РЕШЕНИЕ №
26.03.2021 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: И.ка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1863 по описа на съда за 2020 г.
Производството е образувано по иск за делба на
двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Пазарджик и построена върху дворно
място, общинска собственост. Искът е предявен от Н.И.П. срещу Г.А.П.,***, като
ищцата твърди, че притежава 1/4 идеална част от сградата, а другите 3/4 са на
ответника. Тя твърди още, че сградата може да се подели на два реални дяла по
етажи, макар първият етаж да не отговаря на действащите строителни правила и
норми, тъй като е построена в периода 1956-57 г. и за нея се прилага
разрешението на тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВКС – при
делба частите от сгради могат да се обособяват в реални дялове, макар и да не
отговарят на §38 и §39 от Строителните правила и норми, ако представляват
обособени от по-рано отделни жилища. Твърди, че вторият етаж се използва като
отделно жилище от ответника, а първият също може да се ползва по този начин, но
в момента не се ползва от никого и се
нуждае от ремонт. След дадени указания ищцата излага и твърдения за начина на
придобИ.ето на дяловете на страните.
Ответникът оспорва както съсобствеността, така и
поделяемостта на имота. Твърди, че той не представлява две жилища, а първият
етаж има несамостоятелно значение и представлява изба – складови помещения.
Твърди, че е придобил по давност дела, който ищцата твърди, че е придобила, тъй
като от 1999 г. до момента владее целия имот явно, спокойно и непрекъснато,
манифестирано с недвусмислени действия – основен ремонт на жилищния (втори)
етаж, построяване на навес в двора и пр.
В хода на делото страните чрез своите пълномощници
поддържат становищата си. Представят писмени защити.
Ответникът счита за доказан факта, че още през 1999 г.
е завладял дела на съсобствениците си конкретно във втория етаж, но дори да се
сметне, че владението му се брои от януари или февруари 2010 г., когато е
започнал ремонтът на целия имот, към януари 2020 г. придобивната давност е
изтекла. Установява се, че до 2010 г. в имота са живеели бабата и бащата на
ответника, а той самият е идвал често; след 2010 г. и той самият живее в имота
на втория етаж заедно с фактическата си съпруга – свидетелката К.. За ремонта,
започнат през 2010 г., той не е питал никого и го е извършвал изцяло за своя
сметка. Ремонтът, може да се предположи, е станал известен на праводателите на
ищцата, а не се доказва те да са проявили някаква заинтересованост. Посещенията
в имота, за които говорят свидетелите на ищцата, са направени от трети лица, а
не от собствениците на другите дялове, но дори и самите съсобственици да бяха
посещавали имота по начина, описан от свидетелите, пак не може да се направи
извод за запазено владение на втория етаж. В новата практика на ВКС се приема,
че ако владелецът от учтивост допусне роднини да посетят имота в рамките на
установените семейно-родови традиции, той не губи възможността да придобие
имота по давност – подобни посещения не прекъсват владението. Според ответника първият
етаж на сградата е запазил съсобствения си характер, а дяловете на другите
съсобственици във втоия етаж са придобити от него по давност. Не са от характер
да смутят владението и да прекъснат давността нито дарствената сделка между
ищцата и наследниците на Л. П., нито заплащането на данъка по партидата на
Любомир П., нито това, че в една от стаите на втория етаж наред с вещи на
Александър П., баща на ответника, са се намирали и вещи на родителите на
ищцата.
Ищцовата
страна е на становище, че не се доказва ответникът да е бил установил владение
върху притежаваната от ищцата 1/4 идеална част – той е бил просто държател на
тази част. Нейните праводателки Х. и Й. П. са
осъществявали владение върху дела си, плащали са данъци за него, защото са
продължавали да го считат за свой. Не се доказва ответникът да е променял
отношението си към имота и показателни в този смисъл са показанията на
свидетеля Б., който лично чул от ответника, че една стая на втория етаж е на
стрина му или чичо му, както и че ответникът имал една стая на първия етаж.
По делото от представените писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели се установява следната фактическа
обстановка:
Двуетажната жилищна сграда, предмет на делбата, се
намира върху общинско дворно място и първоначално, по данни на ищцата,
неоспорени от ответника, е била собственост на бабата и дядото на страните – Н.
и Г.П.. След смъртта на Г.П.Н.П. е прехвърлила през 1999 г. чрез дарение и
продажба своите общо 3/4 идеални части на внука си Г.П. – ответника, а синът на
Г. и Н. – И. П., баща на ищцата и на нейния брат Л., през април 1985 г. е
прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане своя дял от 1/4 ид. част на
сина си Любомир. За да бъдат такива дяловете на прехвърлителите, вероятно
другият син на Г. и Н. – А. П., баща на ответника, е прехвърлил на майка си
своя дял, наследен от неговия баща при действието на чл. 14, ал. 7 от СК от
1968 г., отменен от 01.07.1985 г.; за това не са представени преки
доказателства или твърдения, но е ясно, че при извършването на сделките
нотариусите са проверили собствеността и дяловете на прехвърлителите и няма
причина за съмнение, че те са били такива, каквито са отразени в нотариалните
актове.
Любомир П. е починал през 2000 г. и е наследен от
дъщеря си Х. и съпругата си Й. П.. През 2017 г. те двете са дарили дела си от
общо 1/4 идеална част на ищцата.
Двата етажа от сградата не представляват към монта
обособени обекти, предмет на вещни права, а са части от един цялостен обект, означен
в кадастъра като „жилищна сграда – еднофамилна“, „самостоятелни обекти в
сградата – няма данни“.
От показанията на разпитаните свидетели, доведени от
двете страни, непротиворечиво се установява, че след 1999 г. в жилищната сграда
са живели бабата на страните – Н. и нейният син А. до смъртта си съответно през
2010 г. и 2017 г., а другият син на Н. – И., и неговата съпруга Х., родители на
Л. П. и на ищцата – до 2000 г., когато починал синът им и те се преместили да
живеят при снаха си и да и помагат за отглеждането на внучката си. И. П.
починал през 2001 г., а Х. – през 2017 г. Бабата Н. и нейният син А. живеели на
първия етаж, а вторият от 2010 г. се обитавал от ответника Г.П..
Двете свидетелки, доведени от ищцата, установяват, че
през годините до смъртта си Х. П. е посещавала имота, имала е ключ поне за
първия етаж и е държала свои вещи в една от стаите на втория. Те твърдят, че се
е случвало да отиде, за да си вземе нещо от своите вещи, а също така се е
случвало и да прави зимнина в двора. Нейните вещи към момента все още се намират
в къщата, но при извършения ремонт са пренесени от Г.П. в едно от помещенията
на първия етаж, а стаята, в която са се намирали те, се ползва от него и от
свидетелката Ю. К., с която той съжителства на съпружески начала. Към настоящия
момент Н.П. също разполага с ключ за първия етаж.
Двете свидетелки говорят конкретно за посещения в
имота от страна на Х. П., но използват множествено число (“те ходеха”), което
предполага, че не се изключват и снахата Й. и внучката Х. от кръга на лицата,
които са посещавали имота (говори се в множествено число за посещения до
времето на смъртта на самата Х., а нейният съпруг е починал още през 2001 г.).
Между 2010 г. и 2019 г. ответникът постепенно и
поетапно извършил за своя сметка и по свое решение основен ремонт на целия
втори етаж – помещенията (четири стаи и салон) и покрива. Ремонтът на стаята,
където се намирали вещите на Х. П., бил извършен около 2017-2018 г., вещите
били пренесени на първия етаж и след това ответникът заедно с Ю.К.започнал да
ползва и тази стая.
Свидетелката К., която обитава имота от 2010 г. заедно
с ищеца, отрича да знае роднините на И. П. да са идвали редовно и по своя
преценка в къщата. Според нея единствено Х. П. – майката на ищцата, е идвала,
първоначално, през 2010 г., заради грижите за нейната свекърва Н., която по
това време била болна в тежко състояние (не била “добре с мозъка”) и се
нуждаела от постоянни грижи, а по-късно Х. П. според свидетелката е идвала само
от време на време, и то – на гости. Според свидетелката тя е знаела за ремонта,
тъй като е идвала на гости по времето, когато той се е извършвал и след това, и
не се е отнесла към него като към ремонт в неин или на нейното семейство имот.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката К. в
частта им за това, че Х. П. е идвала рядко и само на гости. Самата свидетелка
заявява, че тя допреди три години е работела и през деня е била на работа, а за
посещенията е научавала само от споменаването им от другите домашни. Идване
само на гости и отношение към имота като към напълно чужд за нея и нейното
семейство не се съгласува с държане на вещи в имота, и то на втория етаж, както
и с показанията на свидетеля Богданов, в които, както сочи и ищцовата страна,
се споменава, че се е говорело между свидетеля и ответника, че едната стая е на
стрината и чичото на ответника. Като се прибави и това, че свидетелката като
съжителстваща с ответника е косвено заинтересована от изхода на делото, съдът
преценява показанията и конкретно в тази им част като неубедителни и приема за
доказано, че Х. П., а вероятно също и Й. и нейната дъщеря Х., са посещавали
имота периодично свободно по своя преценка и макар и да не са живеели в него,
са се отнасяли към него като към имот, в който и те притежават дял.
Фактическото поделяне на ползването на имота на помещения, които всеки
“притежава”, отразява съзнанието на страните, че имотът като цяло е общ. Свидетелят
Б. наистина сочи още, че посъветвал ответника да ремонтира стаята с вещите на Х.
и да я ползва, защото стълбището и тоалетната са само негови, както считали
двамата, а без ползване на стълбище и тоалетна стаята и без това не може да се ползва
от другиго. Този съвет и последвалият през 2017-2018 г. такъв ремонт обаче също
не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на демонстрирано намерение
за владение на чуждия дял, още повече, че дори да се сметнат за такова
демонстриране, данни за него би имало от 2017 г. (от ремонта на стаята).
Обстоятелството, че имотът по данни на свидетелите е посещаван основно от
бабата Х. П., а не от собственичките Й. и Х. Л. П., не води до извод за
прекъсване на владението на собственичките и установяване на владение на
ответника – чрез Х., с оглед отношенията в семейството и това, че трите жени са
живеели заедно, двете собственички са упражнявали владението си, т.е. дори да
се приеме, че Х. П. е била лицето, упражняващо фактическа власт върху техния
дял, тя очевидно държи този дял за своите внучка и снаха, знаейки, че те са
собствениците. Плащането на данъка, разбира се, не представлява фактическа
власт върху имота и само по себе си не може да изключи или прекъсне владението
на трето лице, ако такова владение е установено, но е допълнителна индиция за
съзнанието на собственичките, че считат имота за свой и следователно те лично и
тяхната баба и свекърва го посещават като собственици, а не като гости.
Ремонтът, извършен за сметка на ответника и без съветване със собственичките
или с Х. П., според съда не е достатъчен, за да се стигне до обратния извод.
Макар да има данни, че собственичките са знаели за ремонта и нито са се
противопоставили, нито са искали да участват в решенията, нито са поставяли
въпроса за финансирането, това тяхно поведение би могло да е продиктувано от
факта, че към момента в имота живее само Г.П. и е нормално ремонтът да обслужва
преди всичко неговите нужди.
Отделно от казаното, дори да се приеме, че вторият
етаж е бил владян изцяло от ответника, той не би могъл да придобие по давност
само този етаж – към момента етажът не
представлява самостоятелен обект на собственост, а не отговаря и на условията на
чл. 202 от ЗУТ за него да има одобрен архитектурен проект („владението върху реална част от сграда може да доведе
до придобИ.е по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и
останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища,
ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект,
отговарящ на действащите строителни правила и норми“ – решение № 30 от
07.02.2012 г. по гр. дело 401/2011 г. на І гр.о. на ВКС и др.). Практиката
приема, че самостоятелното владение на реална част от имот може да доведе до
придобИ.е не на реалната част, а на съответна по площ идеална част от целия
имот (конверсия на владението) – в случая
обаче не само няма данни на какъв дял в повече в цялата вещ отговаря площта на
втория етаж, която ответникът твърди да е владял самостоятелно за себе си (което би се преодоляло по реда на чл. 162 от ГПК), но
според този състав на съда не се и доказва явно, несмущавано и несъмнено
владение на втория етаж от ответника.
От всичко изложено следва, че делбата следва да се
допусне при дяловете, които са придобити със сделките от 1999 г. и от 1985 г.,
съответно 2017 г.
По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
Допуска
до делба между Н.И.П., ЕГН **********,***, и Г.А.П., ЕГН **********,***, следния
недвижим имот:
- сграда с идентификатор 55155.505.79.1 (петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет,
петстотин и пет, седемдесет и девет, едно) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес: Пазарджик, ул. „К.“ …, с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, със застроена площ 94 кв.м., разположена в дворно място с
идентификатор 55155.505.79, при квоти: 1/4 ид.ч. за Н.И.П. и 3/4 ид.ч. за Г.А.П..
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизането му в сила делото да се докладва за
продължаване на производството по извършването на делбата.
СЪДИЯ: