№ 23477
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110121885 по описа за 2022 година
По делото е издадена Заповед от 29.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по заявление на Топлофикация София ЕАД. Във
връзка с издадената и връчена на длъжника заповед за изпълнение е
постъпила молба, с която се заявява, че вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по делото са
изплатени в полза на заявителя. Съдът е изпратил на заявителя препис от
молбата на длъжника и приложените към нея документи, като е указал на
заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да заяви
становище. В предоставения срок от страна заявителя е депозирано
становище, с което се заявява, че с постъпилите плащания от длъжника са
покрити задължения за главница, законна лихва върху главницата, мораторна
лихва и съдебни разноски, като не е заплатено единствено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като е съобразил, че в депозираното от заявителя становище
едновременно е релевирано твърдение, че с платената от длъжника сума са
погасени сумите за съдебни разноски, както и твърдение, че единствено
незаплатено е останало юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на
заявителя е следвало да бъдат дадени конкретни указания, да посочи изрично,
дали претендираните в производството съдебни разноски са изцяло погасени
от длъжника /с извършеното от него плащане в хода на процеса/ или е
останала непогасена част, доколкото в становището се съдържат
противоречиви твърдения относно това обстоятелство.
Поради пропуск, обаче, съдът е постановил определение №
14580/21.04.2023 г., постановено в настоящото производство, с което е
обезсилил изцяло издадената заповед по чл. 410 ГПК /независимо, че от
страна на длъжника не е депозирана частна жалба срещу заповедта за
изпълнение в частта за разноските, нито е оспорена дължимостта на
претендираното от заявителя юрисконсултско възнаграждение в
производството/.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 253 ГПК, определенията, които не слагат
край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд
вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
Горепосочената разпоредба се прилага и за разпореждания, издадени от съда.
По становище на настоящия съдебен състав, определение №
14580/21.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 21885/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав не е такова, слагащо край на делото, респективно попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 253 ГПК. В тази връзка, следва да се
посочи, че актовете, които слагат край на делото в заповедното производство
са разпорежданията за издаване на заповед за изпълнение, респективно за
отхвърляне на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение,
както и определенията за прекратяване на производството /при
починал/заличен длъжник преди подаване на заявлението; подсъдност,
оттегляне/отказ от подаденото заявление/. Следва да бъде посочено, че
разпоредба на чл. 253 ГПК не прави разграничение между обжалваеми и
необжалваеми съдебни актове, а само между това, дали същите слагат край на
делото или не. По становище на настоящият съдебен състав, логиката на
законодателя е да бъде предвидена възможност /изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск/ съдът сам да може да отмени свое
разпореждане/определение, което не слага край на делото/, без да се налага
преминаване през инстанционен контрол, който да забави и затрудни
движението на производството и своевременното му приключване.
В конкретния случай е налице пропуск от страна на съда, който е
следвало да констатира наличието на противоречие в становището на
заявителя от 20.04.2023 г. и да даде на последния изрични указания за
отстраняване на констатираното противоречие, вместо с определение №
14580/21.04.2023 г., постановено в настоящото производство, да обезсилва
изцяло издадената заповед по чл. 410 ГПК, включително в частта за
присъденото на заявителя юрисконсултско възнаграждение /независимо, че от
страна на длъжника не е депозирана частна жалба срещу заповедта за
изпълнение в частта за разноските, нито е оспорена дължимостта на
претендираното от заявителя юрисконсултско възнаграждение в
производството/, независимо от извършеното едва в хода на производството
плащане на сумите, предмет на заявлението, послужило за образуване на
настоящото производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
определение № 14580/21.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 21885/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав следва да бъде отменено, на основание чл. 253
ГПК.
На заявителя следва да бъдат дадени указания, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да посочи изрично, дали претендираните в
производството съдебни разноски са изцяло погасени от длъжника /с
извършеното от него плащане в хода на процеса/ или е останала непогасена
2
част, доколкото в становището му от 20.04.2023 г. се съдържат
противоречиви твърдения относно това обстоятелство.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, определение № 14580/21.04.2023
г., постановено по ч.гр.д. № 21885/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
УКАЗВА на Топлофикация София ЕАД, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да посочи изрично, дали претендираните в
производството съдебни разноски са изцяло погасени от длъжника /с
извършеното от него плащане в хода на процеса/ или е останала непогасена
част /доколкото в становището му от 20.04.2023 г. се съдържат
противоречиви твърдения относно това обстоятелство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3