№ 327
гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101719 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. К. П. против ИВ. АНДР. ИВ., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 3 006.00 лева, представляваща разликата
между заплатеното възнаграждение по договор за СМР от 25.6.2020 г. и действително
извършените СМР, както и за сумата от 3 776.00 лева, представляваща разходи за
отстраняване на скрити недостатъци.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за СМР в УПИ VI-402, кв. 22 по
ПУП-ПР на с. Др., Община Лясковец с предмет промяна на предназначението,
реконструкция и надстрояване на съществуваща стопанска в жилищна сграда, като в
изпълнение на задълженията си по договора на 26.6.2020 г. е заплатил на ответника сумата
от 6 700.00 лева, а на 17.7.2020 г. и сумата от 6 785.00 лева. Заявява, че след оглед на
извършената към 22.10.2020 г. работа по обекта е преценил, че изпълнителят не е в
състояние да довърши с необходимото качество работата в уговорения 80-дневен срок,
поради което на 30.10.2020 г. е изпратил до последния покана, с която го е информирал, че
не приема изцяло извършеното до момента и че разваля договора поради виновно
неизпълнение. Счита, че е надплатил с 3 006.00 лева действително извършените дейности,
като твърди, че за довършване на работата и с цел избягване на вреди е сключил договор с
друг изпълнител, който е отстранил недостатъците по извършените от ответника СМР, за
което е заплати сумата от 3 776.00 лева.
Ответникът оспорва исковете при твърдението, че няма виновно неизпълнение от
негова страна.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа
1
исковата молба. Счита за доказано, че за ищеца е възникнало правото да развали договора за
СМР, поради виновното му неизпълнение от страна на ответника, в резултат на което
надплатените суми следва да бъдат върнати на доверителя й, който има право и на
разходите за отстраняване на недостатъците от лошото изпълнение.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване. Заявява, че
при разговор с доверителя си е установил, че процесният договор касае СМР в частта
относно вътрешната ел. инсталация и външните стени, за което е съставен Акт № 1 за
извършени видове СМР към 14.10.2020 г. Оспорва твърденията, че външната топлоизолация
не е довършена, че шпакловката е лошо извършена, както и че ответникът е бил в
невъзможност да довърши уговорената работа. Твърди, че дори да има дейности, които да не
са довършени, това е станало по вина на ищеца, който е ограничил достъпа на доверителя
му до обекта. В този ред на мисли, счита договорът за неизпълнен по вина на ищеца, който
без основание е развалил същия.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на 16.5.2019 г. между В. Г.
П.а, като възложител, и Г. К. П., като изпълнител, е сключен договор за поръчка с предмет
извършване на фактически и правни действия, свързани с изграждането на сграда в УПИ VI-
402, кв. 22 по ПУП-ПР на с. Др., Община Лясковец, собственост на възложителя. Страните
са договорили, че всички разходи, свързани с осъществяване предмета на поръчката, са за
сметка на изпълнителя.
В изпълнение на договора на поръчка на 25.6.2020 г. между Г. К. П., като възложител, и
ИВ. АНДР. ИВ., като изпълнител, е сключен договор за строително-ремонтни работи „по
оферта етап 1“, описани в приложение № 1, неразделна част от договора. В чл. 2 от договора
е посочено, че количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали
следва да се изпълнят съгласно уговореното в приложение № 1. Страните са посочили, че
цената на извършените СМР възлиза на 22 238.00 лева без ДДС, платима както следва: 30%
авансово при подписването на договора, 30 % при извършване на определен етап от
работите с подписан приемо-предавателен протокол, 30 % при извършване на следващ етап
от работите с подписан приемо-предавателен протокол и 10 % след приключване на
работите – отново с подписан приемо-предавателен протокол. Срокът за изпълнение на
СМР е уговорен на 80 работни дни от извършване на авансовото плащане, като съгласно чл.
8, приемането на СМР се удостоверява с двустранно подписан протокол, в който се описва
извършената работа – количество строително ремонтни работи, качество, стойност на
извършената работа и вложените материали, налични недостатъци и дали е спазен срокът за
изпълнение. В чл. 14 е посочено, че действието на договора се прекратява с изпълнение на
всички задължения по същия, по взаимно съгласие на страните и при настъпване на
обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, а в чл. 15 - че възложителят
може по всяко време до завършване на обекта да се откаже от договора и да прекрати
2
действието му, като в този случай дължи на изпълнителя стойността на извършените работи
и неустойка от 0.5 % от стойността на договора Отделно от горното, в чл. 17 е уговорено, че
възложителят може да развали договора в случай, че стане ясно, че изпълнителят ще
просрочи изпълнението на възложената работа с повече от 20 работни дни след уговорения
срок или че няма да извърши СМР по уговорения начин и с нужното качество.
По делото не е налично посоченото приложение № 1, неразделна част от процесния
договор, като от страна на ищеца е представен документ, наименован „Довършителни
Работи Етап 1“ с възложител В. Г. П.а за обект: инвестиционен проект за промяна
предназначението, реконструкция, разширение и надстрояване на съществуващи сгради в
три етапа в УПИ VI-402, кв. 22 по ПР на с. Др., Община Лясковец. Според този документ
общата цена на СМР възлиза на 45 978.36 лева, като сборът от сумите по Раздел 7
„Вътрешна електрическа инсталация“ и по Раздел 8 „Външни стени“ възлиза на 22 238.00
лева, колкото е цената по договора между страните по делото.
По делото са налични извлечения от банковата сметка на ищеца Г. К. П., видно от които
на 26.6.2020 г. последният е превел на ответника И. П. А. сумата от 6 700.00 лева с
основание на превода „авансово плащане по договор за довършителни работи от 25.6.2020
г.“, а на 17.7.2020 г. е превел и сумата от 6 785.00 лева с основание „доплащане по договор
за СМР“.
От страна на ищеца е представен „Акт № 1 за действително извършени видове
СМР/СРР/КРР към 14.10.2020 г.“, за който твърди, че му е изпратен от ответника и в който
са посочени количеството, единичната цена и общата стойност на видовете работи по
договора, както и извършените на място работи по „Вътрешна електрическа инсталация“ и
по „Външни цени“. При съпоставка на описаните във въпросния акт № 1 за действително
извършени видове СМР прави впечатление, че същите напълно кореспондират като
количество, единична цена и обща стойност с тези по документа, наименован
„Довършителни Работи Етап 1“. В акта е посочено, че стойността на извършените СМР
възлиза на 13 759.00 лева, като след приспадане на внесения аванс от 13 200.00 лева за
получаване остава сумата от 559.00 лева.
По делото е налична и нотариална покана от Г. К. П. към ИВ. АНДР. ИВ., подписът под
която е заверен от нотариус Дочка Тютюнджиева на 30.10.2020 г. Според въпросната покана
по повод изпратения на ищеца Акт № 1 за действително извършени видове СМР/СРР/КРР
към 14.10.2020 г. на 22.10.2020 г. от довереника на Г. К. П. – адв. Христина Хараламбиева е
извършен оглед на извършеното на място, при който оглед е установено, че към въпросната
дата има незапочнати и недовършени, но договорени СМР. Посочено е, че тъй като срокът
за изпълнение на договора е изтекъл на 28.10.2020 г. към датата на огледа е установено, че
изпълнителят е в невъзможност да довърши уговорената работа за оставащия срок. Предвид
на това е посочено, че е налице хипотезата на чл. 17 от договора, респ. на 262, ал. 2 ЗЗД, и че
последният се разваля поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. В поканата е
заявено, че възложителят не дължи плащане на посочената в Акт № 1 сума от 559.00 лева, че
приема за действително извършени, съгласно уговореното и необходимото качество, при
3
липса на явни недостатъци, СМР на стойност 10 479.00 лева, както и че е надплатил сумата
от 3 006.00 лева.
По делото е представен и договор за извършване на строително-ремонтни работи от
3.12.2020 г., сключен между Г. К. П., като възложител и В. Г. Б., като изпълнител. По силата
на въпросния договор изпълнителят е приел да извърши описаните в ал. 2 строително-
ремонтни работи в обект УПИ VI-402, кв. 22 по ПУП-ПР на с. Др., Община Лясковец,
предвидени за изграждането на Етап 1 от инвестиционен проект, съгласно Разрешение за
строеж № 43/25.11.2019 г. В чл. 2 от договора е посочено, че дейностите по Етап 1 от
инвестиционния проект са започнати, но недовършени и/или лошо извършени от
предходния изпълнител. Цената на възложените работи по договора възлиза на 5 918.00
лева, като за довършването и поправката на топлоизолацията цената е 3 296.00 лева, а за
поправката на вътрешната ел. инсталация е 480.00 лева. С договора е представен и приемо-
предавателен протокол от 21.1.2021 г., съгласно който договорените работи са изпълнени и
се приемат без забележки от възложителя, който е заплатил на изпълнителя договорената
цена на същите.
От страна на ищеца е представено заключение на частна техническа експертиза, според
което на 26.11.2020 г. в обекта, предмет на договора между страните, е извършен оглед в
присъствието на страните и техни представители. Посочено е, че са извършени оглед и
измервания на спорните видове СМР, при които е констатирано, че някои от тези работи
попадат в категорията „скрити видове работи“, за което на били представени съответните
протоколи. Отразено е, че лампените и контактните излази са изпълнени до ключове и
контакти, без монтиране на последните, както и че осветлението е изпълнено с окачен таван
от гипскартон с излази от него за монтаж на лунички, каквито са частично монтирани само в
спалнята на първия етаж. Установени са пукнатини по замазката на пода в „дневна с кухня“,
като е посочено, че замазката е неармирана и наличието под нея на подово отопление води
до напукване.
Според показанията на ангажирания от ищеца свидетел Р. Г., същият е извършвал
изкопни работи и груб строеж от допълващо застрояване в имота на възложителя. Споделя,
че собственикът на обекта му се оплакал, че работата на ответника не е извършена
качествено, както и че самият той е видял други лица, които са довършвали работата.
Свидетелят заявява, че със своите действия не е пречел на работата на ответника.
Според показанията на ангажирания от ответника свидетел П. Й., работата на св.
Георгиев е пречела на тази на ответника, поради което работниците на последния не са
успели да довършат финишната мазилка на обекта. Заявява, че в края на м. септември
работниците на ответника не са били допуснати до обекта от бащата на ищеца.
Според показанията на ангажирания от ответника свидетел И. А., последният, заедно с
още един работник на ответника, са правили ел. инсталацията в обекта, от която за
довършване са останали малко неща. Потвърждава изложеното от св. Йорданов, че в края на
м. септември или началото на м. октомври работниците на ответника на са допуснати на
обекта.
4
Според заключението по допуснатата техническа и оценъчна експертиза, при огледа на
строителния обект в с. Др. е установено, че е изпълнен първия етап от одобрения технически
инвестиционен проект - „Промяна предназначението, реконструкция и надстрояване на
съществуваща стопанска сграда в жилищна“ до ниво груб строеж с частично изпълнени
довършителни работи, включително нови външни и вътрешни инсталации, нови замазки,
мазилки, облицовки от гипсокартон, окачени тавани и др. Отразено е, че е изпълнен
частично е и втори етап - „Разширение на съществуваща жилищна сграда“, с който съгласно
одобрения инвестиционен проект е построена до ниво груб строеж едноетажна постройка,
разположена между съществуващите жилищна сграда и надстроената и преустроена
стопанска сграда, описани в проекта като първи и трети етап на изпълнение. Посочено е, че
видовите работи по Акт № 1 за действително извършени видове СМР/СРР/КРР към
14.10.2020 г. не са не са съобразени с видове работи по еталони, номенклатура и съгласно
разходни норми за ел. инсталации в сгради, разходни норми за топло-изолационни работи,
разходни норми за настилки и замазки, мазилки и облицовъчни работи, разходни норми за
сухо строителство и др., като е отразено, че за определените единични цени на всяка една от
видовете работи не са представени и индивидуални анализи, в които да са посочени цена на
труда, цена на материалите, цена на механизация и допълните разходи върху тях, а е
посочена само крайна цена. Заключено, че договорът от 25.6.2020 г. не е изпълнен
количествено, качествено и в срок, както и че към момента извършените от ответника СМР
са закрити и не е възможно да се установи дали договорът е изпълнен според технологията и
техническите норми. Сочи се, че видовете работи по Акт № 1 за действително извършени
видове СМР не са съобразени с количествените сметки към съответните части на одобрения
технически инвестиционен проект, че техническият проект не е спазен, но от допълнително
събраните данни и от представените акт Образец 10 и акт Образец 11 се установява, че е
представена екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от
съгласуваните проекти за първия етап. Посочено е, че за извършените видове работи по
договора не са изготвени документи/актове, съгласно правилата на ЗУТ и Наредба №
3/31.7.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, че не са
съставени актове за установяване на всички видове строителни и монтажни работи,
подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта, както
и че не са представени и протоколи за изпитване на ел. инсталацията и заземлението. От
извършения оглед на място се установява, че лампените и контактните излази са изпълнени,
монтирани са ключове и контакти, без да са поставени външните рамки, че осветлението е
изпълнено в окачения таван от гипсокартон, с излази за монтаж на осветителни тела, които
са монтирани частично, както и че външната мазилка не е изпълнена. Посочено е, че не е
възможно да се определи дали договорените цени кореспондират със средните за региона в
периода м. юни – м. октомври 2020 г., както и че към момента на огледа не е възможно да се
установи качеството на изработеното, поради извършени допълнителни дейности за
поправяне, прикриване и отстраняване на недостатъци по извършените от ответника СМР. В
заключението е изготвена количествено-стойностна сметка, според която стойността на
5
действително извършените работи възлиза на 10 513.50 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 265,
ал. 1, пр. 2, алт. 1 ЗЗД.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следваше да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение по процесния договор за СМР, по
който е изпълнил задължението си за заплащане на договорената сума, надлежно
упражненото от него право на разваляне на сключения договор, както и че са били налице
законовите предпоставки за това, а именно: виновно неизпълнение на задължението от
страна на ответника, за което последният носи отговорност, както и изискуемостта на
вземането - моментът на отпадане на основанието за извършеното плащане, т.е. датата, на
която процесният договор е развален. Ищецът следваше да установи също, че изпълнената
от ответника работа има недостатъци, както и че е направил разходи за тяхното
отстраняване, респ. техния размер.
Предвид липсата на подписано приложение № 1 към договора, съобразявайки
представения документ „Довършителни Работи Етап 1“, според който сборът от сумите по
Раздел 7 „Вътрешна електрическа инсталация“ и по Раздел 8 „Външни стени“ възлиза на
22 238.00 лева, колкото е цената по процесния договор, както и кореспондиращите
твърдения на страните, съдът приема, че предмет на договора от 25.6.2020 г. са именно
Раздел 7 „Вътрешна електрическа инсталация“ и Раздел 8 „Външни стени“ по документа
„Довършителни Работи Етап 1“.
В случая между страните не е спорно, а и се установява от ангажираните доказателства,
както наличието на валидно правоотношение по процесния договор за СМР, така и
изпълнението на задължението на възложителя за заплащане сумата от 13 485.00 лева.
Според съда обаче, недоказано при условията на пълно и главно доказване остана
надлежно упражненото от ищеца право на разваляне на сключения договор, както и че са
били налице законовите предпоставки за това, а именно: виновно неизпълнение на
задължението от страна на ответника, за което последният носи отговорност. В случая
ищецът заявява, че е прекратил договора, тъй като е преценил, че ответникът е в
невъзможност да довърши работата с необходимото качество за оставащия срок на договора
- до 28.10.2020г. Т.е. ищецът се позовава на чл. 17 от договора (както сам сочи), според
който възложителят може да развали договора в случай, че стане ясно, че изпълнителят ще
просрочи изпълнението на възложената работа с повече от 20 работни дни след уговорения
срок или че няма да извърши СМР по уговорения начин и с нужното качество. По
отношение на възможността за изпълнение на работата в уговорения срок се установява от
ангажираните гласни доказателства обаче, че в края на м. септември или началото на м.
октомври 2020 г. работниците на ответника не са допуснати на процесния обект в с. Др.,
поради което основателно се явява възражението на ответника, че същият е бил в
невъзможност да довърши уговорената работа. Тук следва да се обърне внимание, че освен
времето от края на м. септември, когато бригадата на ответника не е допусната да работи на
обекта, до 28-ми октомври, когато е крайният за изпълнение на договора, т.е. близо 1 месец,
6
съгласно чл. 17 ответникът е разполагал с допълнителни 20 работни дни, или с още 1 месец
преди ищецът да има право да развали договора на соченото основание. Въпросното
обстоятелство, съпоставено с показанията на ангажираните от ответника свидетели относно
времето, необходимо за довършване на работата, както и със заключението на техническата
експертиза относно обема на недовършените СМР, опровергават твърдението на ищеца, че е
била налице хипотезата на чл. 17 от договора и същият надлежно е упражнил правото си да
развали договора на това основание. Междувпрочем, тежестта да докаже, че ответникът е
бил в невъзможност да изпълни работата в горепосочения срок е именно на ответника, а
убедителни доказателства в тази насока не бяха събрани по делото. Напротив, от
показанията на св. Йорданов и св. Ангелов се установява, че необходимото време за
довършване на работата не е било значително, предвид на което се налага извод, че това
време по никакъв начин не би било повече от оставащите на разположение на ответника
близо 2 месеца. Горното обстоятелство се установява не само от гласните доказателства, но
и от приложението към приетата като писмено доказателство частна техническа експертиза,
от което е видно, че в голямата си част работата по вътрешната ел. инсталация е била
завършена, а външната изолация е била извършена на 94.82%. Обстоятелството, че времето
за довършване на работата не би било значително се установява и от договора за СМР,
сключен с В. Г. Б., от чиито приемо-предавателен протокол става ясно, че довършителните
работи са извършени за по-малко от 2 месеца и то през зимния сезон. По отношение
качеството на извършената работа и изпълнението й съобразно уговореното следва да се
има в предвид, че в заключението на частната техническа експертиза липсват данни за
некачествено изпълнение по Раздел „Вътрешна електрическа инсталация“ и по Раздел
„Външни стени“, а само за недовършени СМР. Показанията на ангажирания от ищеца
свидетел също не съдържат нужната информация в тази насока, като св. Р. Г. единствено
посочва, че ищецът не е бил доволен от качеството на работата, както и че е видял други
хора да я довършват. Заключението по допуснатата техническа експертиза също не дава
отговор на въпроса относно качеството на изработеното от ответника. Тук следва да се
отбележи, че макар в т. 1 от заключението да е посочено, че договорът не е изпълнен
количествено, качествено и в срок, аргументи в тази насока са изложени единствено по
отношение на изпълнението в количествено и времево отношение – че обемът уговорени
СМР не е изпълнен изцяло, което обстоятелство не се спори и от ответника. Липсват обаче
конкретни аргументи относно наличието на некачествено изпълнение, като вещото лице
дори сочи, че извършените от ответника СМР са закрити и че е невъзможно да се установи
дали договорът е изпълнен според технологията и техническите норми, както и да се
установи качеството на изработеното, поради допълнително извършените СМР от друго
лице. От отговора на въпросите, поставени на вещото лице в проведеното открито
заседание, също не може да се направи извод за неизпълнение в качествено отношение.
Единственото доказателство в тази насока е договора за СМР от 3.12.2020 г., сключен между
ищеца и В. Г. Б., според който дейностите по Етап 1 от инвестиционния проект са
започнати, „но недовършени и/или лошо изпълнени от предходен изпълнител“. От
изложеното в този договор обаче не може да се установи, още по-малко пълно и главно, че
7
действително е налице лошо изпълнение на работата, имайки се в предвид, че по делото не
бяха събрани други доказателства в тази насока.
Предвид на горното, съдът приема, че за ищеца не е възникнало право да развали
сключения договор на основание чл. 17 от същия, вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД.
От друга страна, в чл. 15 от договора страните са посочили, че възложителят може по
всяко време до завършване на обекта да се откаже от договора и да прекрати действието му,
като в този случай дължи на изпълнителя стойността на извършените работи и неустойка от
0.5 % от стойността на договора. Именно в тази хипотеза, според съда, попада
разглежданият понастоящем случай, доколкото с изявлението си, отправено до ответника,
ищецът е заявил, че разваля сключения договор, макар и на друго основание. Но дори да се
приеме, че договорът не е развален на основание чл. 15 от същия, облигационната връзка
все пак е прекратена от ищеца най-късно с подаване на исковата молба, с която се
претендират последиците от това прекратяване. Предвид на това и по аргумент за по-
силното основание щом в хипотезата на чл. 268 ЗЗД изпълнителят има право на направените
разходи, извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението, в случай на
отказ от договора от страна на възложителя при наличието на основателни причини, то при
липсва на основателни причини за отказ от договора изпълнителят има право на
възнаграждение за работата, извършена до момента на разваляне на договора.
Според заключението по допуснатата техническа експертиза, общата стойност на
изработеното от ответника по вътрешната електрическа инсталация възлиза на 4 533.50
лева, а изработеното по външните стени – на 5 980.00 лева. Съдът намира, че вещото лице
правилно е намалило единичната цена относно изолацията на външните стени на 35.00
лв./кв.м., доколкото в случая не са изпълнени двата слоя базова мазилка, както и
финиширащата мазилка, като всички останали единични цени по отделните позиции са
съобразени с тези по документа „Довършителни Работи Етап 1“. Правилно не е призната
сумата от 600.00 лева за транспорт, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
изпълнението на такава услуга. В резултат на това, съдът приема, че сумата в общ размер от
10 513.50 лева е заплатена на ответника на годно правно основание – в изпълнение на
уговорките по договора, като на връщане подлежи разликата до заплатените 13 485.00 лева,
т.е. сумата от 2 971.50 лева, която се явява заплатена на отпаднало основание.
Според съда обаче ответникът не дължи заплащане на претендираната сума от 3 776.00
лева, представляваща разходи за отстраняване на скрити недостатъци, доколкото по делото
не беше установено по категоричен начин, че изпълнената от последния работа има
недостатъци. Както вече беше посочено, от изложеното в договора с В. Г. Б. не може да се
установи, че действително е налице лошо изпълнение от страна на ответника, имайки се в
предвид, че по делото не са събрани други доказателства в тази насока. Тук следва да се
съобрази и изложеното по-горе относно заключението по техническата експертиза и
показанията на св. Р. Г., които дори и разгледани във взаимовръзката им с договора,
сключен със следващия изпълнител, отново не могат да доведат до извод, още по-малко
категоричен такъв, че е налице неизпълнение на договора в качествено отношение, което
8
неизпълнение да е наложило разходи за поправка на работата.
По разноските.
Предвид изхода от делото в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането
на направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно
сумата от 644.63 лева – част от заплатените държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. При присъждане на разноските съдът съобразява и
възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което
възражение счита за основателно, поради което намалява възнаграждението до сумата от
750.00 лева. При преценка възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът все пак отчита, че делото се отличава с известна сложност от фактическа страна, както
и че производството по същото протече в няколко открити съдебни заседания.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а
именно сумата от 365.21 лева – част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** да заплати на Г. К. П., ЕГН ********** сумата от
2 971.50 лева, представляваща разликата между заплатеното възнаграждение по договор за
СМР от 25.6.2020 г. и действително извършените СМР, като отхвърля иска за разликата
между заплатеното възнаграждение по договор за СМР от 25.6.2020 г. и действително
извършените СМР за горницата до пълния предявен размер от 3 006.00 лева и изцяло иска за
сумата от 3 776.00 лева, представляваща разходи за отстраняване на скрити недостатъци.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** да заплати на Г. К. П., ЕГН ********** сумата от
644.63 лева, представляваща разноски за производството съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН ********** да заплати на И. А. И., ЕГН ********** сумата от
365.21 лева, представляваща разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9