РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Бургас, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120205010 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „***, ЕИК ***, представлявано от
управителя М.Н.М. против наказателно постановление № 004208/15.11.2023г., издадено от
Директор на Регионална дирекция на областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при комисия за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закон за защита на
потребителите на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се сочат
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН не бил връчен и не
разполагали с препис от АУАН. Наказващия орган не се произнесъл в едномесечен срок от
получаване на преписката. Оспорва да е налице нарушение. Наказанието било определено
без да се спазва чл. 27 ЗАНН и не била приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли да се
отмени наказателното постановление и да се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. И.И., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Представя писмени бележки.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д., която моли за
потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
Св. В. Л. по повод месечна кампания на КЗП извършила проверка в място за
настаняване – семеен хотел ***, както и на два сайта **** и www.****.com, в които мястото
за настаняване се установило, че се рекламира като хотел ***, а на място се установило, че
мястото за настаняване притежавало удостоверение за категоризация „семеен хотел”. За
проверката на 19.06.2023г. бил съставен Констативен протокол №2741379, като се
установило, че за обекта е издадено удостоверение за категоризация № ***, вид и
наименование на обекта: семеен хотел „***“, капацитет: 14 стаи, 31 легла; лице извършващо
дейност в обекта „****“ ЕООД, с дата на издаване: 28.04.2021г., валидно до: 27.04.2026г. На
фасадата на сградата имало позициониран светещ рекламен надпис „НОТЕL“, а над сградата
имало надпис „***“. Била направена разпечатка на сайтовете: www.****.com и
www.****.com, за което бил съставен констативен протокол №2741378/19.06.2023г. като
съгласно тях в сайта - www.****.com обекта се рекламирал като „Хотел“. Като описание на
обекта било записано Хотел „***“ ***. В сайта - www.****.com обектът също се рекламирал
като „Хотел ***“. В общите условия на www.****.com в раздел Б. „Места за настаняване“,
Б2. „Договорни взаимоотношения“, т. 4 от Условия за обслужване на клиенти на сайта била
посочена следната информация: „Информацията за доставчиците на услуги (напр.
съоръжения, вътрешни правила и мерки за устойчивост) и предлаганите от тях туристически
продукти (напр. цени, наличност и политика за анулиране) е въз основа на предоставените
ни от тях данни. Те носят отговорност за това, информацията да е точна и актуална“. Т.е.
цялата предварителна информация, която се публикувала, относно рекламата на даден обект
се подава от търговеца, стопанисващ обекта, в случая „****“ ЕООД. Предварителната
информация, която получават потребителите, чрез сайтовете е, че вида на обекта е „хотел“, а
при проверката на място е констатирано, че мястото за настаняване е категоризирано, като
„семеен хотел“. Била издадена заповед № 801/16.08.2023г. на Председател КЗП, с която се
забранява на „****“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща
нелоялна търговка практика.
На 15.09.2023г. бил съставен АУАН срещу „****“ ЕООД за това, че предоставя
невярна и подвеждаща информация на сайтовете www.****.com и www.****.com и чрез
светещ рекламен надпис на фасадата на обекта относно вида на място за настаняване „***“ с
адрес: *****, чрез обявяване на обекта стопанисван от него като „хотел“, а същия е
категоризиран като „семеен хотел“. По този начин търговецът /хотелиер/ въвеждал в
заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло да
повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не
е използвана тази търговска практика. Самото обозначение за вида на туристическите
обекти се определяло на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за
изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и
езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на потребители. Съгласно
релевантната нормативна уредба /Наредба за изискванията към категоризираните места за
2
настаняване и заведения за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости/, между
тези видове туристически обекти - „семеен хотел“ (клас Б) и „ХОТЕЛ“ (клас А) има
значителна разлика в минималните задължителни изисквания, което води до заблуда на
потребителите. Прието е, че имайки предвид, че все повече потребители правят своя
информиран избор ползвайки интернет, с това си поведение търговецът въвеждал в
заблуждение потребителя и било възможно той да избере този туристически обект пред
оферти за други обекти. При пристигането на място потребителят виждал рекламен надпис
„НОТЕL“ на входа на обекта и оставал с впечатление, че ще бъде настанен в място за
настаняване от клас „А“ и че същото би следвало да отговаря на изискванията за „хотел“.
Едва, когато е направил разходи по предприетото пътуване и съответно вече се е настанил в
обекта потребителят разбирал, че ще получи туристически услуги не в „хотел“, а в „семеен
хотел“. Актосъставителят е приел, че търговецът нарушава разпоредбите на чл. 68в във
връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите.
На 15.11.2023г. е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства. Изложените обстоятелства се потвърждават от
приложените констативни протоколи, удостоверение за категория, показанията на св. Л., св.
Г., съкратен отчет на фискална памет, на който е посочено, че се касае за „хотел ***“,
извлечения от интернетсайтове. Съдът намира, че представените по делото констативни
протоколи, съставени в присъствието и на представител на търговеца, оборват показанията
на св. Г., че хотелът е бил рекламиран като семеен хотел, а не като хотел.
В този смисъл е и представения съкратен отчет от фискалната памет от 19.06.2023г. л.
49 където е вписано Хотел ***.
Еднопосочни са показанията на двете свидетелки Г. и Л., че служители на КЗП са
посетили мястото за настаняване като е било отказано от служител на обекта на място да
получи АУАН, поради което и той е бил връчен при отказ, което е удостоверено с подписа
на един свидетел. Св. Г. е била уведомена и за съдържанието на АУАН чрез служителя,
присъствал на място като заявява, че е помолила АУАН да се прочете, за да прецени дали да
го приемат. Съдът счита, че дружеството жалбоподател е било запознато със съдържанието
на АУАН и е отказало да получи препис от него като е изпълнена процедурата по чл. 43, ал.
2 ЗАНН - нарушителят е отказал да подпише акта и това е удостоверено чрез подписа на
един свидетел. Законодателят не е предвидил възможност връчване на АУАН два пъти. В
случая с посещението на адреса на обекта и установяването на представител на обекта,
който е бил запознат със съдържанието на АУАН, а чрез него е бил запозната и св. Г., едва
след което е отказала да получи АУАН, не сочи за съществено нарушение при връчване на
АУАН, а е налице връчване при отказ, което е удостоверено по надлежния ред и не се касае
за съществено нарушение на правото на защита на дружеството, което е имало възможност
да представи възражение.
3
Наказателното постановление е издадено на 15.11.2023г., което е в шестмесечния
преклузивен срок и не е налице нарушение на чл. 34 ЗАНН.
Съдът, съгласно служебно вмененото му задължение за цялостна проверка на
наказателното постановление, относно неговата законосъобразност намира, че същото е
издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, не се установява нарушение на
процесуалните правила като АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, а НП на тези
на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП определя заблуждаващите търговски практики като
нелоялни. Според дефиницията, дадена в нормата на чл. 68д, ал.1 от същия закон, търговска
практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени
в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
В конкретния случай обектът на жалбоподателя е бил категоризиран като семеен хотел,
видно от приложеното в преписката удостоверение за категоризация, но в някои търговски
сайтове, съгласно извършената проверка от св. Л. и които резултати са обективирани в
констативен протокол е бил рекламиран с наименованието „хотел”, както и е бил поставен
светещ надпис на фасадата HOTEL.
Видовете туристически обекти са изброени в чл. 3, ал.2 от Закона за туризма (ЗТ).
Хотелите са места за настаняване от клас А, а семейните хотели - места за настаняване от
клас Б. Съответно всеки от тези видове туристически обекти трябва да отговаря на
определени изисквания, разписани в Наредба за изискванията към категоризираните места
за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория,
както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за
гости (Наредбата).
Дружеството е санкционирано на основание чл.210а от ЗЗП, за нарушение на чл.68в
във връзка с чл.68д ал.1 предложение 1, във връзка с чл.68г ал.4 от ЗЗП. От събраните по
делото доказателства се установява, че дружеството жалбоподател е допуснало да се
рекламира неговия търговки обект за настаняване като е представило невярна информация
относно естеството на обекта, а именно, че касае място за настаняване – „хотел”, а не
„семеен хотел”. Рекламирайки обекта за настаняване, ползвайки светлинния надпис HOTEL,
както и различни сайтове като „хотел“, а не като „семеен хотел“ дружеството е осъществило
заблуждаваща и подвеждаща търговска практика, доколкото това посочване съдържа
невярна информация относно основна характеристика на търговската дейност на обекта,
водеща след себе си редица различия в предлаганите услуги и изискванията към обекта.
Тази характеристика на обекта за настаняване е съществена и формира, или би могла да
формира различно отношение и поведение у потенциални негови гости. При тези
обстоятелства потребителят лесно може да се заблуди и да си създаде неправилното
4
впечатление, че ще ползва услугите на хотел, а не на семеен такъв, което ще се установи
едва при пристигане на място.
Съобразявайки гореизложеното, по мнение на този състав правилно е преценено от
АНО, че е осъществено предвиденото в диспозицията на нормата на чл.68д
ал.1 ЗЗП неправомерно деяние посредством предоставяне на невярна информация в
светещия надпис на хотела и електронните сайтове, констатирани от св. Л., като „хотел”,
вместо „семеен хотел”, с което дружеството заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, желаещ да ползва предлаганата от същия услуга.
По мнение на съдебния състав не се касае за маловажен случай, тъй като нарушението
не се отличава от типичните нарушения от този тип и не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в
размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. В случая на дружеството жалбоподател
е наложено административно наказание имуществена санкция именно в минималния
предвиден размер, поради което и макар АНО да не е изложил смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, това не е съществено, тъй като очевидно, че наказващия орган приема, че и
минималното наказание ще постигне целите на наказанието. То не подлежи на намаляване
от страна на съда, тъй като е минимално.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди.
Съдът дължи произнасяне по разноските. С оглед изхода на спора право на разноски
има наказващия орган и искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63д от АПК предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливият
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 004208/15.11.2023г., издадено от
Директор на Регионална дирекция на областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при комисия за защита на потребителите, с което на „***,
5
ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н.М. за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4,
вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закон за защита на потребителите на основание чл. 210а от
Закон за защита на потребителите е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н.М. да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6