№ 1417
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502126 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 58973 от 29.08.2022 г.,
депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х. И. срещу
Решение № 2660 от 9.08.2022 г., постановено по гр. д. № 1719/2022 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че К. К. В., не дължи на „Електроразпределение север” АД,
сумата 3215,50 лв. - представляваща корекция на консумирана електрическа
енергия за периода от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г. по отношение на обект в
гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 73, ет. 4, ап. 7 с клиентски №
********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/08.12.2021 г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му при
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че е
1
налице основание за възникване на вземането на дружеството, по реда на чл.
55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че техническата проверка е
извършена в присъствието на независим свидетел, като за същата е изготвен и
констативен протокол, подписан и от служители на
електроразпределителното дружество, като е установено наличие на
натрупана електрическа енергия в невизуализиран регистър. Позовавайки се
на заключението на вещото лице, счита, че е налице намеса в софтуера,
поради която измерената ел. енергия не се визуализира на дисплея. Намира за
ирелевантно обстоятелството, че в протокола за проверката не са вписани
показанията по регистър 1.8.3. Сочи, че дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим процесното вземане касае реално потребена енергия, дължима на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна –К. К. В., чрез адв. Ц. Д.. В същия се
излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Позовава се на
предходното производство между страните по частични иск, което е
формирало сила на пресъдено нещо по повод на правопораждащите
юридически факти на спорното право. Оспорва твърденията на въззивника в
насока за неправилността на първоинстанционното решение. Депозираната
въззивна жалба намира за бланкетна, доколкото не са изложени конкретни
оплаквания, в какво се състои твърдяната неправилност на обжалвания
съдебен акт. Излага подробни доводи по фактическата обстановка на спора.
Излага доводи, че не е неспазен седемдневният срок по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ за
изпращане на протокола на потребителя. Сочи, че липсват доказателства за
изпълнение на изискванията по чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. Намира, че не са
представени доказателства за обслужването на СТИ на всеки три месеца,
съобразно изискването на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ. Твърди, че представеният
констативен протокол за проверка не отговаря на правилата по чл. 33 ПИКЕЕ.
Сочи, че фактурата следва да обхваща само цена на електрическа енергия за
покриване на технологичните разходи, откъдето извежда доводи, че
стойността по фактурата следва да е в пъти по-малка. Излага доводи за
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ. Твърди, че не е
изключена възможността СТИ да е било монтирано с такива показания по
невидимите регистри, откъдето намира, че е налице възможност за
2
злоупотреба. Доколкото с фактурата се претендира задължение за период
повече от три години, а именно от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г. , като част от
тях са погасени по давност по аргумент от чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г. Отправя
искане за гледане на делото, в случай на невъзможност да се яви в о. с. з.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното
дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Банков, поддържа
въззивната жалба. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В о. с. з., въззиваемата, редовно призована, не се явява, не се
представлява. Процесуалният й представител в депозирана молба изразява
становището си по същество, като моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 1719/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна, е образувано по предявен установителен иск от К. К. В., за приемане
за установено в отношенията между страните, че не дължи на
„Електроразпределение север” АД, сумата 3215,50 лв. - представляваща
корекция на консумирана електрическа енергия за периода от 22.07.2016 г. до
20.07.2020 г. по отношение на обект в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“
№ 73, ет. 4, ап. 7 с клиентски № ********** и абонатен № **********, за
която сума е издадена фактура № **********/08.12.2021 г., на основание чл.
124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцата е потребител на
доставяната ел. енергия в процесния недвижим имот. Сочи, че с влязло в сила
решение по гр. д. № 13941/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1000 лв., като част от
3
4126,55 лв., представляваща сума за извършена корекция на потребена
електроенергия за периода от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г. в същия по
фактура № **********/31.08.2020 г. Навежда доводи, че след постановяване
на решението на ВРС фактурата е сторнирана, като е издадена нова за
остатъчната стойност по корекцията. Позовава се на сила на пресъдено нещо
по частичния иск по отношение на сумата, основанието и корекционната
процедура. Сочи, че не е било налице основание за корекцията. Излага
доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа СТИ в
изправност. Оспорва реалното доставяне на електрическа енергия, както и
законосъобразността на корекционната процедура, доколкото разпоредбата на
чл. 38, ал. 3 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП. Счита, че в
начислената сума са включени и такси, които не следва да се плащат от
крайния потребител. Оспорва писмените документи, послужили за
корекцията, както и притежаването на специален софтуер от БИМ. Моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника “Електроразпределение Север“ АД. В същия се излагат
доводи за неоснователността на иска. Твърди, че процесната сума е дължима
на основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200 ЗЗД, както и че количеството
електрическа енергия е реално потребено. Излага доводи, че за проверката е
съставен КП № 5200523 от 20.07.2020 г., при спазване на разпоредбите на чл.
49 ПИКЕЕ, в съдържанието, на който са посочени стойностите по регистрите,
както следва: 1.8.1. - 002494 кВТч, 1.8.2. - 012296 кВТч, 1.8.3. - 022926 кВТч
и в сумарния регистър 1.8.0. - 037717 кВТч. Сочи, че СТИ е демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. Позовава
се на съдържанието на протокола на БИМ, при който след софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, поради което е
налице преминала енергия по регистър 1.8.3 в размер от 022926.207 кВТч.,
която не е визуализирана на дисплея. Сочи, че е издадена фактура на стойност
3215,50 лв. за периода от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г., откъдето извежда
доводи за спазване на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Сочи, че
насрещната страна е уведомена за корекцията. В условията на евентуалност,
счита, че доставената електрическа енергия е дължима на основание чл. 183
ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
4
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищцата К. К. Величкова има качеството на потребител, доколкото е
собственик на обект, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски
полк“ № 73, ет. 4, ап. 7 с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Видно от представения Констативен протокол № 11170781 от
21.07.2016 г. се установява, че процесният електромер е монтиран при
следните показания: 000000 кВТч – нощна тарифа и 000000 – кВТч дневна
тарифа. От констативен протокол № 5200523 от 20.07.2020 г. се установява,
че е извършена проверка от служители на дружеството, в присъствието на
свидетеля Вл.Г.Г.. В съдържанието на протокола е посочено, че СТИ е с
показания по регистрите: 1.8.1. – 002494; 1.8.2. – 012296; 1.8.3. – 022926;
1.8.4. – 000000 и 1.8.0. – 037717. СТИ е демонтирано и изпратено на БИМ за
проверка. В протокола на БИМ № 610/27.08.2020 г. се съдържа констатация,
че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок
на електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на
електромера. След софтуерен прочит е установена намеса в тарифната схема
на електромера, следствие на която е налице преминала и неотчетена енергия
по регистър 1.8.3 – 0022926.207 кВТч. От представената справка за
начисление на електрическа енергия от 28.08.2020 г. /л. 14 от делото на ВРС/
се установява, че е начислена общо 22926 кВТч енергия за периода 22.07.2016
г. – 20.02.2020 г. Съобразно първоначално издадената фактура същата е на
обща стойност 4215,50 лв. с ДДС.
След влизане в сила на решение по гр. д. № 13941/2020 г. на Районен
съд – Варна, е сторнирана предходната фактура, като е издадена фактура №
********** от 8.12.2021 г. на стойност 3215,50 лв. с получател К. К. В. за
електрическа енергия за периода от 22.07.2016 г. до 20.07.2020 г.
В производството е назначена съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено
и съответстващо на останалия събран доказателствен материал. От същото се
установява, че 1/. СТИ към момента е бил годен, 2/. установено е
неправомерно вмешателство следствие на човешка намеса, следствие, на
5
което се цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития
1.8.3., 3/. начислената електрическа енергия е отчетена от СТИ, 4/.
изчисленията по корекцията са аритметично точни, като са получени на
базата на цена за електрическа енергия по технологични разходи.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетеля - В. С. К., служител в дружеството. Същият
посочва, че след прочит с лаптоп е установено наличие на показания по
скрития регистър. Излага, че констативният протокол бил съставен от
колежката й като не могли да намерят абоната, поради което показали на
свидетеля данните от лаптопа, като последният се подписал на самия
констативен протокол
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка.
В производството не се оспорва, че К. В. има качеството на потребител
за процесния адрес на потребление, както и че страните по делото са
обвързани по силата на сключения договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия по чл. 98а ЗЕ.
Съобразно влязлото в сила решение по гр. д. № 13941/2020 г. на
Районен съд – Варна, е прието за установено в отношенията между страните,
че К. К. В. не дължи на ответника сумата от 1000 лв., като част от сумата в
размер на 4126,55 лв., представляваща извършена корекция на потребена
електрическа енергия в процесния обект на потребление с клиентски №
********** и абонатен № ********** за периода от 22.07.2016 г. до
20.07.2020 г.
В относимата съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 22.04.2019 г.
по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС и в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т.
д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, се приема при уважаване на частичния иск
6
обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се
касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да
се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
В продължение на горното, следва да бъде съобразено обстоятелството,
че се касае за идентичност между двете производства по повод на една и
съща извършена проверка, за един и същ обект на потребление и за един и
същ период. Затова и съдът, сезиран от последващо предявената част, която
не е била заявена за разглеждане при предходното производство по частичния
иск се явява обвързан от формираната сила на пресъдено нещо относно
правопопораждащите факти, както и от основанието на претенцията. Ето
защо, следва да се приеме, че е формирана сила на пресъдено нещо относно
законосъобразността на самата корекционна процедура, започнала с проверка,
обективирана в Констативен протокол № 5200523/20.07.2020 г., съответно
констативен протокол на БИМ № 610/27.08.2020 г., съобразно относимите
разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ.
В решението по частичния иск е прието, че не е доказано, че към датата
на монтажа процесното СТИ е било с нулеви показания по всички
невизуализирани регистри, доколкото не е посочено какви са били
първоначалните му показания по скрития регистър, не е установено с точност
в кой времеви период е натрупано процесното количество електрическа
енергия, респ. за нарушаване на процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ. Същите
въпроси са свързани с основанието на претенцията и доколкото в
формираната сила на пресъдено нещо по отношения на тях, е невъзможно да
бъдат пререшавани в последващо заведеното производство, касаещо
първоначално незаявената част от иска. Ето защо, настоящият съдебен състав
е обвързан от горепосочените констатации по гр. д. № 13941/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна за опороченост на корекционната процедура.
7
Отделно от това, следва да се посочи, че се явяват неоснователни
твърденията за дължимостта на сумата на основание чл. 183 ЗЗД. Този извод
следва от обстоятелството, че в предходното производство изрично съдът е
приел, че няма данни процесното СТИ да е било монтирано с нулеви
показания в обекта на потребление и по скрития регистър. Както вече се
изясни, доколкото този извод касае правопораждащ факт за спорното право,
то следва да се приеме, че настоящият съдебен състав е обвързан от
констатацията. Затова и следва извода, че дружеството, чиято е и
доказателствената тежест, не е успяло в условията на пълно и главно
доказване да докаже наличието на основание за претендиране на процесната
сума.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на
претендираната сума се явява основателен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и като
такова следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза
на въззиваемата. Същата претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение от 500 лева, съобразно представен списък и доказателства за
направата им. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към
момента на договарянето, минималното възнаграждение е в размер на 455.09
лева. Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на спора, както и
размера на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна
– 1092 лева с ДДС, намира, че възражението за прекомерност се явява
неоснователно. С оглед на горното, в полза на К. В., следва да се присъди
сумата в размер на 500 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2660 от 9.08.2022 г., постановено по гр.
д. № 1719/2022 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Е“, бул.
„Владислав Варненчик” 258, да заплати на К. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 73, ет. 4 сумата от 500 лв.
/петстотин лева /, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9