Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.06.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 13800 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.01.2019 г. по гр.д. № 27377/18 г., СРС, ІІІ ГО, 155 с-в е
признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.срещу К.Г.К., ЕГН **********,***, искови претенции с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К.Г.К. *** ЕАД сумата от 2 335,34 лв.-главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец март 2012 г. до
месец април 2014г., сумата от 406,55
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.04.2012 г. до
10.03.2015 г., законната лихва върху главницата, дължима от 20.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
исковата претенция за присъждане на главница за сумата над 2 335,34 лв. до
първоначално претендирания размер от 2 371,62 лв. и за лихва за забава за
сумата над 406,55 лв. до първоначално претендирания размер от 412,56 лв. Осъдил е К.Г.К., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Г.Б., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ТПК,
сумата от 377,31 лв., представляваща
направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2015 г. по гр.д. №
14750/2015 г. по описа на СРС, 46 състав. Осъдил е К.Г.К., ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор Г.Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата
от 678,71 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата К.Г.К., ЕГН **********,***, с адрес за връэчване на съдебни книжа:
гр.София, ул.“*******с мотиви, изложени в жалбата и обхващащи две основни
твърдения- за липсата на договор за доставка на ТЕ между страните и за погасяване
по давност на предявената от „Т.С.” ЕАД претенция. Моли да бъде отменено изцяло
атакуваното решение. Не претендира разноски.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия е доставил на ответницата топлинна енергия за процесния период, а тя
не е изпълнила задължението си да плати цената в уговорените размери и срокове.
Ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал. 1 на ЗЕ по
отношение на топлоснабден имот - апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******“. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто е
ответницата, била длъжна да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В изпълнение на
разпоредбите на закона - чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 1386 ЗЕ), сградата - етажна
собственост, в която се намира имота на ответницата, сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“
ЕООД. Така, съгласно чл.155, ал.1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния период били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата /в
която се намира апартамента на ответника/, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с действащите нормативни актове в областта
на топлоснабдяването. Ответницата дължи на ищцовото дружество следните вземания: сумата от 2 371,62 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец март 2012 г. до месец април 2014 г.,
сумата от 412,56 лв„ представляваща законна лихва за забава за периода от 30.04.2012
г. до 10.03.2015 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. За посочените суми, ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК срещу
ответницата и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в
определения от закона срок било постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба
за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания
за посочените суми.
Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му
дължи процесиите суми - главница и лихви, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
Ответницата
К.Г.К., ЕГН ********** в срока
по чл.131 ГПК не е подала писмен отговор и не е взела становище по исковете.
Третото лице
помагач не е взело становище по исковете.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството,
че развитите доводи относно липсата на сключен договор между „Т.С.” ЕАД и К.Г.К., както и направеното възражение за
погасяване по давност на исковите преетнции, като въведени за първи път във
въззивната жалба, се явяват
преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път
пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в
процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските,
които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти.
От представените по делото
писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответницата, като собственик на процесния топлоснабден
имот, е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Съгласно разпоредбата
на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на
чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
като топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията
на топломерите в отделните имоти.
По
делото е
било установено, че в конкретния казус е била въведена системата за дялово
разпределение. От заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява какво
е действителното количество потребена ТЕ и БГВ, както и обстоятелството, че при
отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания.
Размерът на главницата и лихвите са правилно определени от съда съгласно
заключенията именно на тези експертизи.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.01.2019 г. по гр.д.
№ 27377/2018г. на СРС, ІІІ ГО, 155 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.