№ /18.07.2022 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1548 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Х.Н., ЕГН **********,***, с посочено правно
основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ищцата моли
ТП – Варна на НОИ да й възстанови сумата от 160лв, представляващи платени от
нея ДТ от 10лв. и възнаграждение за вещо лице от 150лв. в производството по
адм.д.№877/2020г на АС – Варна. Към молбата са приложени доказателства за
плащането, решението на АС – Варна по делото и решение на ВАС – София за
оставянето му в сила.
Съдът
намира така депозирания иск за процесуално недопустим.
Видно от
приложените към исковата молба доказателства, с решение №973/20.07.2020г по адм.д.
№877/2020г по описа на АС – Варна, ХVІ с-в, по жалбата на М.Х.Н. е отменено
решение №2153-03-33/08.04.2020г на директора на ТП – Варна на НОИ и
потвърденото с него разпореждане №**********/07.02.2020г на ръководителя на
„ПО“ при ТП – Варна на НОИ, и преписката е върната за ново разглеждане на
последния, при съобразяване на дадените с мотивите на съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение №73/05.01.2021г по
адм.д. №10962/2020г на ВАС – София, VІ отд., това решение на АС – Варна е
оставено в сила.
Видно от
последния абзац на мотивите на решение №№973/20.07.2020г, въпреки благоприятния
изход на делото разноски на жалбоподателката М.Н. не са присъдени, понеже това
не е поискано от нея своевременно – нито с жалбата, нито в съдебното заседание
по същество на 07.07.2020г, а е отправено едва след приключване на делото с
молба с.д.№8211/14.07.2020г, поради което е недопустимо; така с диспозитива на
решението разноски в полза на жалбоподателката не се присъдени. Видно от
разпечатката от деловодната система на АС – Варна, Н. не е обжалвала това
произнасяне по реда на чл.248 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК. Според съдържанието на решение №73/05.01.2021г по адм.д.№10962/2020г на
ВАС – София, страните, съотв. ТП – Варна на НОИ и М.Н. не са искали разноски за
касационната инстанция, съответно – такива не са им присъдени.
Законът за отговорността на държавата и
общините за вреди доразвива общия принцип на чл.45 и сл. от ЗЗД, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана
административна дейност. За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1
от ЗОДОВ – каквато е претенцията на М.Н., тя в качеството си на ищца следва да
установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
посочената норма, а именно – отменен като незаконосъобразен административен
акт, претърпени вреди (имуществени и неимуществени), и пряка
причинно-следствена връзка между тях.
В конкретния случай на първо място
действително е налице отменен като незаконосъобразен ИАА – решението на директора
на ТП – Варна на НОИ от 08.04.2020г и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на „ПО“ при ТП – Варна на НОИ. Сторените в производството по
съдебното му обжалване разноски от жалбоподателката, в случая – платена ДТ и
възнаграждение за вещото лице, изготвило експертизата, еднозначно представляват
имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразния ИАА; в този
смисъл несъмнено е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях – в
случай, че незаконосъобразния ИАА не беше издаден, Н. като негов адресат не би
сторила разноските за съдебното му оспорване, с чиито размер е намалял
патримониума й.
Независимо от наличието на
материалноправните предпоставки за допустимост на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
вр.чл.203 и сл. от АПК, в конкретния случай е налице процесуална пречка за
разглеждането му от съда. Тя се изразява в изричното законодателно предвиждане,
според което разноските, сторени в съдебното производство по оспорване на ИАА,
се претендират и присъждат в рамките на неговата висящност. За да бъдат
присъдени разноски при съдебно оспорване на ИАА, те следва да са заявени
своевременно от страната – най-късно до съдебните прения в откритото съдебно
заседание по същество на спора, и при положителен за съответната страна изход
съдът й ги присъжда съобразно правилата на чл.143 от АПК, съотв. – чл.78 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК.
Видно от цитираното по-горе съдържание на
решение №973/20.07.2020г по адм.д. №877/2020г по описа на АС – Варна, М.Н. не е
поискала присъждане на разноски нито с жалбата си, нито в съдебно заседание по
същество на 07.07.2020г, когато са приключили съдебните прения, и когато е
изтекъл срокът, в който е било възможно надлежно да сезира компетентния съд с
такова искане. С изтичането на този срок правото на М.Н. да претендира
разноските, сторени в съдебното производство по оспорване на незаконосъобразния
ИАА, е преклудирано. Искането й за присъждане на разноски от 14.07.2020г
правилно е било оставено от решаващия съд без разглеждане като процесуално
недопустимо, а самата жалбоподателка не е обжалвала това произнасяне по реда на
чл.248 ог ГПК. С безрезултатното изтичане на срока за касационно обжалване на
решение №973/20.07.2020г, в течение на който Н. е имала възможност да го
обжалва само в частта за разноските, възможността този въпрос да бъде
разглеждан отново е окончателно преклудирана. Формулирано по различен начин -
предявеният от нея иск с посочено пр.осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е процесуално
недопустим поради наличието на специален ред за претендиране на разноски в хода
на съдебното производство за обжалване на ИАА, от който тя е пропуснала да се
възползва в срок. Искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е допустим ред за защита
единствено в случай, че липсва друга възможност претърпелият вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата и общините да
иска тяхното обезщетяване.
В
заключение на изложеното – така предявеният иск от М.Н. е очевидно недопустим
дори само въз основа на сочените от нея факти, от които твърди, че черпи права.
При това положение според настоящия съдебен състав е неоправдано провеждането
на цял съдебен процес с предизвестен край (т.е. постановяване на решение за
отхвърляне на исковата молба като неоснователна), в течение на който не само
ищцата ще стори допълнителни разноски, неподлежащи на обезщетение, но и съдът
неоправдано ще разходва имуществени и неимуществени ресурси, което е в
противоречие с целта на закона и не е в итерес на правосъдието.
Така
мотивиран и на осн.чл.159 т.1 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима исковата молба на М.Х.Н., ЕГН **********,***, с посочено правно
основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да бъде
осъдено ТП - Варна на НОИ да й възстанови сумата от 160лв, представляващи
платени от нея съдебно-деловодни разноски в производството по адм.д.№877/2020г
на АС – Варна, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.дело № 1548/2022г. по описа на
Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7- дневен срок от
съобщението.
Преписи от определението да се връчат само
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: