О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 15.01.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 3087 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск от „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против М.С.А. *** по
чл.422 от ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника.
Съдът намира, че следва да приеме
представените доказателства, както и да се приложи по делото ч.гр.д.№694/2018г.
по описа на РС Стара Загора.
Следва да се назначи
съдебно-счетоводна експериза, която да отговори на поставените в исковата молба
и отговора въпроси, като вещото лице представи към заключението всички
счетоводни книжа, предоставени му от ищеца при изготвяне на заключението.
Следва да.се укаже на страните,
че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
договор за паричен заем от 20.11.2015г. и приложение №2, формуляр за
кандидатстване за кредит, Стандартен европейски формулар за предоставяне на
информация за потребителски кредити, договор за прехвърляне на вземания от
19.05.2017г., потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и
приложение №1, уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017г., уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ПВД/*********
от 29.05.2018г., известие за доставяне, товарителница и обратна разписка.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна
експертиза със задача: вещото лице след запознаване с материалите по делото и
след проверка в счетоводството на ищцовото дружество да отговори на следните
въпроси:
Какъв е
остатькът от задължението на ответника по горепосочения Договор за потребителски
кредит?
Какъв следва да бъде размерът на
лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по
посочения Договор за потребителски заем ?
Да посочи какъв е размерът на
платените от ответницата суми за погасяване на задълженията й по Договор за
потребителски кредит от 20.11.2015 година до настоящия момент.
Да посочи остатъка от
задължението за всеки от предявените искове (т.е. да посочи как плащанията са
отнасяни от ищцовото дружество към задълженията по пера).
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по
сметка на РС Стара Загора, като в същия срок следва да се представят
доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена
Танева Стоянова, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
УКАЗВА на вещото лице да приложи
към експертизата изпратените материали – счетоводни книжа, от ищцовото
дружество.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 694/2018г.
по описа на РС Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София
против М.С.А. ***. Ищецът твърди, че на 19.05.2017г. е сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК *********, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл
България" ООД срещу М.С.А., произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *********/20.11.2015г., било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, уреждаща
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Провидент Файненшъл
България" ООД упълномощило „Агенция
за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на
07.06.2017 г. до ответника било
изпратено писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент
Файненшъл България" ООД чрез ,Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06,2017г., изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за кредит
адрес. Писмото се върнало в цялост, с отбелязване върху обратната
разписка „Непотърсена пратка". На 30.05.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника,
съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент
Файненшъл България" ООД с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* чрез куриер. Писмото
отново се върнало в цялост, тъй като
получателят не бил открит на адреса. Моли се уведомителното писмо да
бъде връчено ведно с исковата молба и приложенията към нея. Цитира се съдебна практика. В случай, че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установява задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, се моли съдът да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на
длъжника, с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не бил от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установило, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Процесното вземане произтичало от договор за потребителски
паричен кредит № *********, сключен на 20.11.2015г. между М.С.А. в качеството
на Кредитополучател и „Провидент Файненнгьл
България" ООД в качеството на Кредитополучател, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшьл България" ООД му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит, и е
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се задължил
да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер
на 1450,00 лева, като сумата била
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит
Кредитополучателят потвърждавал, че е
получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора и която се начислявала от
датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки
договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 285,99 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в
размер на 1735,99 лв., които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 28,93 лв. Първата погасителна вноска била платима на
27.11.2015г., а последната погасителна вноска - с падеж: 15.01.2017г. С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, в размер на 72,50 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата
за оценка на досие
била платима
при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата
да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
Кредитополучателя. Таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 1,21 лв., платими на падежните дати на погасителните
вноски. По
избор на Кредитополучателя Кредитодателят се задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". За предоставяната услуга, Кредитополучателят се задължил
да заплати на Кредитодателя такса в размер на 1135,31 лв. Подписвайки договора, Кредитополучателят
удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома" е
допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит такса. С подписа си Кредитополучателят удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, а останалата част била свързана с разходите на Кредитодателя, направени за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за услуга „Кредит у дома" била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на
Кредитополучателя. Така таксата за услуга
„Кредит у дома" била
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 18,92
лв, платими на падежните
дати на погасителните вноски. Общата сума, която
Кредитополучаггелят се задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит, била в размер на 2943,80 лв., включваща главница в размер на 1450,00 лв., договорна лихва в
размер на 285,99 лв., такса за оценка на досие в размер на 72,50 лв. и такса за
услуга „Кредит у дома" в размер на 1135,31 лв.
Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума била платима на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28,93 лева, като в размера на
вноската били включени:
вноска по кредита в размер на 28,93 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 1,21 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома" в
размер на 18,92 лв. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучаггелят
се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и
такси, в сроковете, указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 15.01.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми. На
Кредитополучателя от страна на ,Агенция за събиране на вземания" било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на
задължението в съда, общият размер на което бил 60,25 лв. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството и погасената сума до момента била в размер на 1923,74 лв., както
следва: такса за услуга „Кредит у дома": 724,58 лв., такса за оценка на досие: 46,27 лв., договорна лихва: 114,83 лв.,
главница: 1038,06 лв. В тази
връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.С.А., за следните
суми: главница в размер на 411,94 лв., договорна лихва в размер
на 171,16
лв., такса за оценка на досие в размер на 26,23 лв., такса за
услуга „Кредит у дома" в размер на 410,73
лв. и обезщетение за забава в размер на 60,25 лв. или сума
в общ размер на: 1080.31 лева. Съдът уважил претенцията
и по образуваното ч.гр.д. № 694/
Моли се съдът да
постанови решени, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 411,94 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит №*********/20.11.2015
г.; 171,16 лв., представляваща
договорна лихва за период от 28.08.2016 г. до 15.01.2017 г. (падежът на
последна погасителна вноска); 26,23 лв.,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 21.08.2016 г. до
15.01.2017 г.; 410,73
лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома" за
периода от 21.08.2016 г. до 15.01.2017 г.; 60,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. (датата на
договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който исковете се считат за неоснователни и недоказани по основание и по
размер. Счита се, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД не е активно легитимирана да предяви настоящите искове.
Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, само ако законът, договорът или естеството на същото
позволяват това. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В настоящия
случай, възможността за прехвърляне на вземането на първоначалния кредитор на
ответницата не била предвидена в Договора за
потребителски кредит, а в чл. 22 от Договорни разпоредби, приподписани от страните и имащи естеството и характера на Общи договорни
условия на Провидент. Посочената разпоредба представлявала неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143, ал. 15 от ЗЗП, тъй като давала възможност на кредитора във всеки един момент да прехвърли
вземанията си на трето лице, избрано по негово усмотрение, без клауза с подобно
съдържание да е предвидена като възможност и за потребителя - да бъде заместен
в договора от трето лице, избрано от потребителя. Клаузата на чл. 22 от
договорните разпоредби не била
уговорена индивидуално, а нейното съдържание и смисъл били предварително определени
и разписани от „Провидент Файненшъл България" ООД и потребителя - в
случая М.А., нямала възможност да влияе
върху съдържанието й. Коментираната разпоредба на чл. 22 от
Договорните разпоредби на Провидент представлявала и неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, ал. 15 от ЗЗП, тъй като давала
възможност на кредитора във всеки един момент да прехвърли вземанията си на
трето лице, избрано по негово усмотрение, без клауза с подобно съдържание да е
предвидена като възможност и за потребителя - да бъде заместен в
договора от трето лице, избрано от потребителя.
Следователно, разпоредбата на чл. 22 от договорните разпоредби била недействителна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, т. 15 от ЗЗП и чл. 24
от ЗПК. Недействителността й означавала, че „Провидент Файненшъл България" ООД не е имало право да прехвърли на ищеца
вземанията си срещу ответницата по договора за потребителски кредит от
20.11.2015 година, доколкото такива съществуват и съответно ищецът не е могъл да
придобие такива вземания на основание сключената помежду им цесия. „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА" ЕАД не била активно легитимирана да предяви исковете, предмет на настоящото
производство и заради това, че цесията, дори и да се окаже действителна, не е
била надлежно съобщена на М.С.А. преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При
наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следвало да е съобщено на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
каквото не било установено по делото. С
установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК следвало да се установи съществуване на
вземането на кредитора, за което преди това била издадена заповед за изпълнение на парично вземане. Вземането на кредитора следвало да е ликвидно и изискуемо към
момента на подаване на заявлението, който съгласно чл.422 ГПК се считало и за дата на подаване на
исковата молба. Поради липсата на надлежно
уведомление преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
спрямо М.С.А. кредитор по вземанията, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит, доколкото такива съществуват, бил „Провидент Файненшъл
България" ООД. Оспорва се твърдението на ищеца, че
Уведомителното писмо за извършена цесия с изх. № УПЦ-С-ПВД/********* от
29.05.2018 година следвало да се
счита за връчено на М.С.А. с получаване на препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства, част от които било и посоченото уведомление. В
настоящия случай исковата молба и доказателствата към нея били връчени на назначения й на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.
Представителната власт на особения представител се
изчерпвала с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият бил назначен и не обхващала получаването на материалноправни
изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.
Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия,
освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - по аргумент от
чл.29, ал.5 във връзка с чл.34, ал.З от ГПК, защото не
била страната по спорното
материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на
изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, нямало да
произведе този ефект. Алтернативно се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Представеният
с исковата молба Договор за потребителски кредит № *********/20.11.2015 година,
сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и М.С.А. бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.10, ал. 1
от Закон за потребителския кредит, а именно не отговаря на изискването „всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12". Представеният с исковата молба договор бил съставен и подписан от страните
с шрифт по-малък от изискуемият от закона, което на основание чл. 22 от ЗПК
само по себе си било достатъчно, за да бъде обявен за недействителен. На следващо място, видно от приложените към
исковата молба доказателства, договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като липсвали условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Съгласно чл. 22 от ЗПК това било достатъчно основание за недействителност на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят
връщал само чистата стойност на
кредита, но не дължал лихви и разноски. Представените към
исковата молба доказателства установявали, че кредитът, предоставен на М.А., бил в
размер на 1450 лева. В самата искова молба ищецът признавал, че ответницата към настоящия
момент е заплатила суми общо в размер на 1923,74 лева, с което чистата стойност
на предоставения кредит била
изцяло погасена от ответницата и дори били налице надплатени и подлежащи на
възстановяване суми. Предвид недействителността на Договор за
потребителски кредит, сключен между М.А. и „Провидент Файненшъл България"
ООД, ответницата не дължала
заплащането на каквито и да било разноски или лихви, произтичащи от договора,
съответно ищецът нямал
никакви вземания към М.А.. Освен
това, дори договорът за потребителски кредит да не е недействителен в своята
цялост, то била налице
нищожност на отделни негови клаузи, и при отчитането й и определянето на
действително възникналите задължения по кредита, щяло да се установи, че
те са пак изцяло погасени, тъй като клаузата на т, В от Договора за потребителски кредит, в
която е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 31,82% върху усвоения
размер на кредита,
била нищожна
на основание чл. 143, т, 19 от ЗЗП като неравноправна. Ако съдът намери, че посочената клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
19 от ЗЗП, се моля да признае, че
уговорката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
като противоречаща на добрите нрави и да се отхвърли предявеният иск за заплащане на договорна лихва
и на това основание. Според попълнените в договора за потребителски кредит данни, ответницата избрала и
допълнителна услуга - кредит у дома, предоставяна съгласно чл. 25 и следващите
от Договорните разпоредби. Най-общо въпросната „услуга" представлявала домашно посещение за събиране
вземанията на кредитора срещу такса, съставляваща 78% от сумата на главницата. Според чл. 25 от Договорните
разпоредби 30 % от общия размер на тази такса бил за компенсиране разходите на
кредитора за предоставяне на кредитора. По какви причини
начислявал Провидент
останалите 70% не ставало
ясно. Тази договорна уредба на въпросната услуга нарушавала чл.10а от ЗПК. Естеството на въпросната услуга включвала предаване на сумата на кредита, т.е.
определената такса касаела
самото му усвояване, което било
нарушение на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, в същото време не било
ясно защо се начисляват 70% от таксата и дали не се таксува неколкотратно едно
и също действие, което нарушавало
и изискванията на чл. 10а, ал. 3 и ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 27 от
Договорните разпоредби предоставянето на сумата на кредита в брой се
удостоверява с подписването на самия договор за кредитор и следователно - този
начин на предоставяне съставлявал изначално договорения ред за усвояване на
кредита, а не допълнително договорена услуга. Доколкото услугата и таксата били определени от Провидент в
нарушение на закона, налице била изначална нищожност с всички
законни последици. Клаузите на договора за потребителски
кредит и договорните разпоредби относно въпросната услуга и начисляваната за
нея такса били нищожни и
заради това, че очевидно заобикаляли
императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия
процент на разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер
не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския
съвет. Видно от договора, таксата „Кредит у дома" не била включена в годишния процент на
разходите и ако се добави към тази величина, ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Неясно било що за услуга е изпълнението на
задължението на кредитора да даде обещаната сума на заема, а също и доколко са
действия от полза на длъжника посещенията за събиране на дължимите вноски и то
такива, за които същият този
длъжник съзнателно да договори възнаграждение за кредитора, съизмеримо със самите събирани вноски.
Както се спомена, според самия кредитор от размера на таксата
за услуга за домашно посещение, цялата в размерна 1135,31 лева, едва 30%
процента покривали
разходите му по събирането на дълга, като останалата част по признанието на
самия кредитор по съществото си била
печалба за кредитора. На следващо място от фактическа страна нямало никакви основания да се счита, че ответницата е
договорила изобщо ползването на такава услуга. Видно било от формуляра, съставляващ
договор за потребителски кредит, че карето, предвидено за въпросната услуга, може да бъде оставено празно и
попълнено впоследствие, след като вече е положен подпис на клиента. Ситният шрифт позволявал
да се предположи, че клиентът
може да подпише формуляра,
без да обърне внимание на текста и възможността този текст да бъде допълнен.
Също така предявеният иск за присъждане на такса „Кредит у дома" бил недоказан и защото не били представени никакви доказателства, които да установят,
че в действителност такава услуга /със съдържанието, описано в договорните
разпоредби/, е била предоставяна.
Договарянето на такса за оценка на досие била в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. На
основание чл. 21, ал. 1 от същия закон клаузите за
договаряне на такава такса били
нищожни, което било самостоятелно основание
за неоснователност на иска
за присъждането й. Искът
за заплащане на обезщетение за забава също бил неоснователен и на
самостоятелни основания. Ищецът не могъл да придобие бъдещо вземане за неизтекли
лихви за забава, защото
цесията на бъдещо вземане била
нищожна, поради противоречие с чл. 99 ЗЗД. В полза на ищеца не могло да
възникне такова вземане на самостоятелно основание, поради липсата на покана, като
наред с това било неясно и как кредиторът
формира така претендираното вземане. Акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 60,25 лева бил неоснователен и поради
неоснователност на главните искове. При нищожност на договорните клаузи за лихва и такси
никаква част от платените от ответницата суми не можела да бъде отнасяна за погасяване
на задължения, каквито не били
възниквали. Всички платени от нея суми, общо в размер на 1923,74 лева, следвало да бъдат отнесени за
погасяване на дължимата от нея главница, при което и всички предявени от ищеца
искове били неоснователни.Моли се да бъдат отхвърлени предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД искове.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4881/2017г. по описа на Старозагорски районен съд,
съществува.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената
заповед по чл. 410 ГПК, а именно:
По иска за 411, 94 лева главница
- по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК
във вр. с чл. 99 от ЗЗД - В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор
за цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането срещу ответника, че е
налице договор за потребителски кредит между ответника и цедента, параметрите
му, че кредитодателят е предоставил сумата по договора, както и кога е станало
това; че ответникът се е задължил да я върне, кога. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на
сумата.
По иска за 171, 16 лева – по чл.
240 ал. 2 от ЗЗД - В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена
възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за
недължимост на сумата.
По иска за 26, 23 лева и за 410,
73 лева по чл. 10а от ЗПК.
По иска за 60, 25 лева – чл. 86
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
има ясно и точно определена уговорка за събиране на посочените такси – по основание
и размер, а по отношение на лихвата за забава – настъпила забава и датата на
забава, както и размерът на мораторната лихва. В тежест на ищеца е да докаже,
че клаузите на договора не противоречат на императивни правни норми. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване и да докаже, че е платил сумите или че не дължи плащане
поради отправените възражения за неравноправност и нищожност на клаузите.
Съдът следи служебно за наличие
по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на тези
обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа
на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства.
Съдът намира, че следва да се
обсъдят следните възражения и клаузи от договора, свързани със защита на
потребителя от неравноправни клаузи по потребителски договори: Чл. 22 от
Договора за потребителски кредит във вр. с чл. 143 ал. 15 от ЗЗП; Чл. 10 ал. 1
от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК; Чл. 11 т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК; Възражение,
че уговорената възнаградителна лихва е нищожна; Възражение, че уговорените
такси, претендирани в исковата молба в противоречие с чл. 10а от ЗПК.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че не сочи
доказателства, че потебителският договор е сключен във формат с шрифт не
по-малък от 12.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе
становище във връзка със служебното разглеждане на спора налице ли са
неравноправни и нищожни клаузи в Договора за потребителски кредит в срок до
открито съдебно заседание (вкл.).
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със
спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 27.02.2019г.
от 15.30ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца и от отговора на исковата
молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: