РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. ХАСКОВО, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:Г. Г. ГЕОРГИЕВ
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500256 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от О..
С Решение № 220 от 23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 699/2024 г.
РС Харманли е признал за установено по отношение на О., ЕИК:*********, с
адрес гр.***, че ищците Д. Г. Д., ЕГН ********** и Д. П. Д., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес гр.*** са собственици на основание давностно
владение при равни права на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР
77181.21.412/ седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет
и едно, точка четиристотин и дванадесет/ по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, адрес на имота гр.***, местност *** с площ
от 852кв.м/осемстотин петдесет и два квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За
земеделски труд и отдих съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земята:
8/осма/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план ***, при
съседи на имота: 77181.21.418, 77181.21.417, 77181.21.413, 77181.21.410,
1
77181.21.411, 77181.21.400; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР
77181.21.413/ седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет
и едно, точка четиристотин и тринадесет/ по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, адрес на имота гр.***, местност *** с площ
от 700 кв.м/седемстотин квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и
отдих съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земята: 8/осма/, предишен
идентификатор:няма, номер по предходен план: ***, при съседи на имота:
77181.21.417, 77181.21.414, 77181.21.410, 77181.21.412 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
С ИДЕНТИФИКАТОР 77181.21.418/ седемдесет и седем хиляди сто осемдесет
и едно, точка двадесет и едно, точка четиристотин и осемнадесет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-9 от 23,03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота гр **,
местност *** с площ от 487 кв.м/четиристотин осемдесет и седем квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: За земеделски труд и отдих съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на
земята: 8/осма/, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план:
***, при съседи на имота: 77181.21.419, 77181.21.417, 77181.21.412,
77181.21.400.
Съдът е осъдил О., Булстат:*********, с адрес гр.***, представляван от
Кмета М.И. К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищците Д. Г. Д.,
ЕГН ********** и Д. П. Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
гр.*** направените по делото разноски в размер на 60.00лв заплатена
държавна такса, 400.00 лв. възнаграждение на вещо лице и 500,00
лв.адвокатски хонорар.
Недоволен от постановеното решение останал въззивникът, който
обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Харманли решение е
неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Неправилен бил изводът на съда,че ищците са собственик
на процесните недвижими имот. Тези имоти били собствени на О., т.като
никой не е заявил неговото възстановяване. Съдът не се съобразил с
разпоредбите на19 от ЗСПЗЗ и §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ, с които законодателят е
предвидил законова фикция за принадлежност към остатъчния общински
2
поземлен фонд на имоти, които са били собственост на физически лица, но не
са били заявени за възстановяване или по друга причина не са възстановени на
предишните собственици. Процесните имоти не били записани в регистъра с
предишен собственик. Неправилен бил изводът на съда,че не са представени
доказателства,че имотите са одържавени или попадащи в приложното поле на
чл.19 от ЗСПЗЗ, въпреки приложените по делото скици, от които се
установявало,че имотите са земи по §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ. Неправилен бил и
изводът на съда,че ищците са могли да придобият по давност правото на
собственост върху процесните имот. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Харманли и постанови друго по същество
на спора, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на ищците
Д. Г. Д. и Д. П. Д., с който оспорват подадената въззивна жалба. Счита,че
постановеното от РС Харманли решение е правилно, обосновано и моли то да
бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк. Ш. и
юрк. Х. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез пълномощника си адв. М.,
оспорват подадената въззивна жалба по съображения, изложени в писмения
отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Харманли решение е
правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемине направените по делото
разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв., съгласно договор от
10.02.2025 г.
РС Харманли е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК,
предявен от Д. Г. Д. и Д. П. Д. против О..
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
3
съотносими към спора и допустими доказателства. Въз основа на съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода,че
предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и
доказан, поради което е уважил изцяло същия. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от
въззивния състав. Във въззивната инстанция се събраха допълнителни
доказателства, които обаче не дават основание да се направят изводи
различни от направените от решаващия съд..
За да постанови атакувания съдебен акт РС Харманли е приел за
безспорно установено,че ищците са придобил процесните имоти по давност.
Приел е,че процесните имот не са бил одържавени по реда на чл.12 от ЗСГ, не
са имали характер на земеделска земя и не са включени в блок на ТКЗС или
др. , поради което и не е имало пречки да придобият имотите по давност. Този
извод, както се посочи е правилен.
От събраните по делото писмени,вкл. представените пред въззивната
инстанция, и гласни доказателства и назначената СТЕ, вкл. допълнително
назначената във въззивната инстанция безспорно се установява,че процесните
имоти нямат земеделски характер, не са били включени в блокове на ТКЗС,
не са били причислени към ДПФ и не са подлежали на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ.
Според заключението на назначената във въззивното производство
допълнителна експертиза местността *** в землището на гр. *** не е била
включена в ТКЗС или ДЗС. Тази територия според заключението е с
маломерни имоти, стръмни терени, с много синори и непригодни за машинна
обработка. Видно от допълнителното заключение дворно място с пл. № *** по
кад.карта от 1986 г. е записано в разписния лист като „ лозе“ без име на
собственик и е идентично с ПИ № *** по плана на новообразуваните имоти от
2004 г. и е идентично с ПИ с иднетификатор № 77181.21.412 по кад.карта от
2006 г.; дворно място с пл. № *** по кад.карта от 1986 г. е записано в
разписния лист като „ нива“ без име на собственик и е идентично с ПИ № ***
по плана на новообразуваните имоти от 2004 г. и е идентично с ПИ с
иднетификатор № 77181.21.413 по кад.карта от 2006 г.; дворно място с пл. №
*** по кад.карта от 1986 г. е записано в разписния лист като „ овощна
градина“ без име на собственик. Северната част на дворното място е
4
идентична с ПИ № *** по плана на новообразуваните имоти от 2004 г. и е
идентична с ПИ с идентификатор № 77181.21.418 по кад.карта от 2006 г.
Южната част от дворното място е идентична с ПИ с идентификатор *** по
плана на новообразуваните имоти от 2004 г., където за собственик е записан
Г.Р.Г. и е идентична с ПИ с идентификатор 77181.21.419 по кадастралната
карта от 2006 г. Разделянето на дворно място 1199 , по неодобрения план от
1986 г., е извършено с ПНИ от 2004 г. В тази местност е имало и имоти, които
са били предоставени за ползване на различни лица,/ което се установява и от
представените във въззивната инстанция писмени доказателства/, част от
които имоти имали предишен собственик, но конкретните имоти не попадали
между тях. Със Заповед № РД-11-222 от 10.08.2004 г. на ОУ на Област
Хасково е одобрен ПНИ. В този нов план имотите са записани със собственик
О.. Преди изготвянето на ПНИ от 2004 г. не е имало регистър, от който да се
вижда собствеността преди датата на приемане на този план / с.з.25.11.2024 г./.
За имотите няма издадени акт за общинска собственост, няма реституционни
претенции, не са отнемани, не са отчуждавани и не са възстановяван по силата
на реституционните закони и в частност по ЗСПЗЗ, не попадат измежду имоти,
които са били предоставени за ползване. Имотите според ВЛ са оградени.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че процесните имоти,
макар и да попадат в ПНИ нямат характер на земеделска земя и не са част от
остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което и по отношение на тях няма
пречки да бъдат придобити по давност. Не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Такива земи могат да запазят земеделския си характер, да не бъдат включвани
в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както ида не бъдат отнемани
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със
запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са
били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, а оттук следва,че относно тях не се прилага чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, нито
чл.19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл.86 ЗС за придобиване по
давност, вкл. и в редакцията преди изм. с ДВ бр.31/90 г., доколкото върху тях
не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени / Р №
118/09.01.2020 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4115/2018 г. IIг.о/.
77181.24.365 / Процесните имоти са нанесени в неодобрения кадастрален
план на местността *** от 1986 г. като „ лозе“ пл. № *** , като „ нива“ пл. №
5
*** и като „ овощна градина“ пл. № *** . Ето защо след като се установи,че
процесните имот нямат земеделски характер и по отношение на тях са
неприложими цитираните разпоредби, придобити са от ищците през 2006 г. с
покупко-продажба/ неформална/ и от този момент ищците упражняват
спокойно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имотите, поради
което и следва са се приеме,че те са придобили по давност правото на
собственост. Промяна в правния статут на имота и претенции към него от
страна на О. не са заявени и след одобряване на ПНИ през 2004 г. и до
настоящия момент, поради което отново следва да се приеме, че в полза на
ищците е изтекъл предвидения давностен срок. Формалното записване в ПНИ
като имот, стопанисван от О. не е действие, което да прекъсва давността.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220 от 23.12.2024 г. на РС Харманли,
постановено по гр.д. № 699/2024 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА О., Булстат:*********, с адрес гр.***, представляван от
Кмета М.И.К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищците Д. Г. Д.,
ЕГН ********** и Д. П. Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
гр.***, направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски в размер
на 800 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6