Решение по дело №16661/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2025 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20241110116661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12145
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20241110116661 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД вр.
чл.60 от ЗН против наследниците на И. В. Н.,починал на 27.11.2023год., а именно М. Н.
Н.,съпруга ,В. И. К. и Я. И. Н.,низходящи (съгласно уточнителна молба с вх. №
127068/17.04.2024 г.), при условията на разделна отговорност, като сумите се разпределят по
следния начин:
1. за М. Н. Н. - в дял от 4/6 от общия дълг:
- сумата от 1674,21 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
22.03.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането;
- сумата от 212,64 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2024 г.;
- сумата от 45,75 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
22.03.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 8,63 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 14.02.2023 г.;
2. за В. И. К. - в дял от 1/6 от общия дълг:
- сумата от 418,55 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.03.2024
г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 53,16 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2024 г.;
- сумата от 11,44 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
22.03.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 2,16 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 14.02.2023 г.;
3. за Я. И. Н. - в дял от 1/6 от общия дълг:
- сумата от 418,55 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.03.2024
г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 53,16 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2024 г.;
- сумата от 11,44 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
22.03.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 2,16 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 14.02.2023 г.;
В исковата молба и уточнителна такава с вх. № 127068/17.04.2024 г. ищецът твърди,
че ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, придобили същия по
наследствено правоприемство от И. В. Н., починал на 27.11.2023 г. били клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственици и
титуляри на вещно право на ползване на жилище в сграда – етажна собственост,
присъединено към абонатна станция. Посочва, че в настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
съгласно която: „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето,
придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са
длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез
подаване на заявление за промяна на партидата.“. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Красна поляна“, бл. 20, вх. А, ет. 5, ап. 21, аб. №
140055, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Техем
сървисис“ ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този
смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата М. Н. Н. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала писмен отговор.В с.з.
същата е редовно призована ,при условията на чл.41, ал.2 от ГПК. На същата на 1 27.05.2024
г. е било редовно връчено съобщение по делото при отказ да получи книжата на адреса й в
гр.София, ж.к.Красна поляна 1 . Същевременно същата е била уведомена със същото
съобщение за задължението да уведоми съда за новия си адрес, ако напусне същия или
отсъства за повече от един месец , което задължение същата не е изпълнила предвид, че от
връчителя при посещението от 21.03.2025 г. е констатирано, че апартаментът е необитаем.
Ответниците В. И. К. и Я. И. Н., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. А. М. от САК, са депозирали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорват наличието на облигационна
2
връзка между страните, както и количеството на реално доставената топлинна енергия до
процесния имот за процесния период. Правят възражение, че исковите претенции са
погасени по давност.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ЕООД ,на страната на ищеца ,редовно
призовано не изпраща представител.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения между
първоначалния И. В. Н. за процесния имот и период, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия и за ответникът е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и на цена на предоставена услуга дялово разпределение. В
негова тежест е да докаже ,че ответниците са приели наследството на И. В. Н., поради
което за тях е възникнало задължение да платят задълженията на наследството, каквото се
явява и цената на ТЕ за процесния период.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат плащане на
дължимата цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ,потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице– ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот .
Установява се от НА за собственост от 12.11.1980год. ,че И. В. Н. е придобил
недвижим имот ,апартамент № 21,в бл.20,вх.5 в ж.к.Красна поляна ,гр.София ,като съгласно
представения препис от акт за сключен граждански брак ,същия е сключил такъв с М. Н.
Маринкова ,на 27.03.1970год.
Следователно недвижимия имот е придобит от съпрузите в режим на
СИО,прекратена на 28.11.2023год. със смъртта на съпруга И. В. Начев.Съгласно справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14 от 18.11.09год., наследници по закон на И. В.
Н. са М. Н. Н. ,съпруга и В. И. К. и Я. И. Н.,низходящи.
От представения препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ от 30.11.2023год.
,подадена от В. К. ,същата е декларирала недвижимия имот като съсобствен с М. Н. и Я. Н.
,придобит по наследство.
Не е спорно по делото , че през исковия период сградата е топлоснабдена , както и
обстоятелството, че услугата топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от
„Техем Сървисис ”ЕООД.
От представената по делото индивидуална справка за отопление и топла вода за
периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. и 01.05.2022год. – 30.04.2023год., както и от главен
отчет проверка от 29.04.2022год. и от 09.05.2023год. ,подписани от клиент, което не се
оспорва от ответника, се установява ,че е разпределена топлинна енергия от третото лице
помагач ,след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода.
От представените по делото съобщения към фактури, индивидуални справки за
отопление и топла вода, заключението на допуснатата по делото съдебна техническа
3
експертиза се установява, че в имота са монтирани 4 монтирани отоплителни тела и
съответно са монтирани 4 топлоразпределители като има монтирана и щранг лира за
отопление в банята ,за която се изчислява служебно отдадена ТЕ. В имота се ползва топла
вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода, по които е извършвано
дяловото разпределение през исковия период в съответствие с изискванията на действащата
през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. Съобразно същата е
определена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация . Установява се, че дяловото
разпределение е извършвано съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. Експертизата констатира, че през процесния период общия топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е отчело броя на
извършените проверки, датите на провеждането им и извършилите ги лица. Установява се,
че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.
Съобразно изводите на вещото лице топлотехник стойността на реално потребената
през исковия период ТЕ възлиза на 2552,95лв.,от които 432,58лв. ,ТЕ за сградна инсталация ;
512,43лв. ТЕ за отопление на имот и 1607,94лв.,ТЕ за подгряване на топла вода.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба / Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ –за
топлинна енергия отдавана от сградната инсталация и за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като не е начислявана топлинна енергия за топлинна енергия за отопление
на имот и на общи части.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване.
В конкретния случай събраните по делото доказателства обуславят извод, че И. В.
Н. и М. Н. Вацева за периода от 01.05.2021год. до 30.04.2023год. са имали качеството
потребител на топлинна енергия ,като собственици на топлоснабден недвижим имот.
Следователно след смъртта на И. Н. ,отговорността на М. Н. е за 4/6 части ,от които
1/ 2част на лично основание и 1/6 част ,съгласно чл.60 от ЗН ,а на низходящите ,ответниците
В. К. и Я. Н. ,отговорността е за 1/6 част от задълженията.
Съдът намира , че се доказва и че ответниците ,като негови наследници по закон
/предвид приетото от тях наследство ,с конклудентни действия , отговарят за съществуващи
към момента на открИ.е на наследството задължения на наследодателя си,включително и
към ищеца. Тези задължения са имуществени и като такива са наследими, поради което и
съдът приема, че ответниците отговарят за тях,съобразно дела ,който са наследили
,съобразно чл.60 от ЗН.
Ето защо следва да се уважи претенцията на ищеца за цената на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2021год. -30.04.2023год. в претендирания размер от
2511,31лв.
Установява се в производството, че дялово разпределение е било извършено и
стойността на същото в периода от м.05.2021год. до м.04.2023год.. възлиза на 68,63лв.
/съгласно справка за издадени фактури,лист 30 от делото/
Не се твърди и установява да са извършени плащания на горепосочените суми.
По възражението за погасителна давност.
4
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците В. К. и Я. Н. ,че то е погасено по давност като намира
същото за неоснователно по следните съображения :
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 22.03.2024год.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 22.03.2021 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала
да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо .
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2021год. до 30.04.2023год. приложение намират
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители
за битови нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10.
08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение
настъпва след изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че не са налице основания да се считат за
погасени по давност процесните задължения , тъй като падежа на най-старото от тях ,това
за м. май 2021год. е настъпил на 15.07.2021год. като към датата на предявяване на
заявлението в съда не е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг за периода от 01.05.2021 г. до
5
30.04.2023 г. и за сумата от 2511,31 лева.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. е издадена на 31.07.2022 г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45-дневния срок е изтекъл на 14.09.2022 год.,
а ОФ от 31.07.2023 год. е с падеж до 14.09.2023 год. Или ответната страна е изпаднала в
забава на 15.09.2022 год. като ищецът има право да претендира обезщетение от тази дата до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В случая той е претендирал период на
забава от 15.09.2022 г. до 14.02.2024 г., поради което искът се явява основателен за този
период и за пълната претендирана сума от 318,96 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение:
Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите
изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за
отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което
вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в общ размер от
12,95лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от делото всеки един от ответниците следва да бъдат осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 1254лв.: 154лв. - д.т. ;700лв. -депозити
за особени представители ;300лв. – депозит за вещо лице ,както и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК .
Съобразно уважената част от исковете му се следват разноски от 1248,42лв.
Предвид изхода на делото на всеки ответницата М. Н. дължи 4/6 части или 832,28лв.
, а В. К. и Я. Н. следва да бъдат осъдени да му заплатят по 208,07лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Н. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Красна поляна“
,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86
от ЗЗД и чл.60 ЗН ,в качеството си на собственик и наследник по закон на И. В. Н.,починал
на 27.11.2023год. сумата от 1674,21 лева , представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот с адрес
в гр.София,ж.к.“Красна поляна“ ,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 ,абонатен № 140055, ведно със
законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 212,64
лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 14.02.2024 г.; сумата от 45,75 лева ,представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането до
окончателното изплащане на вземането ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 832,28лв. ,деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
6
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу М. Н. Н. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Красна поляна“ ,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 ,осъдителен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8,63 лева ,представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА В. И. К. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Красна поляна“
,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86
от ЗЗД и чл.60 ЗН ,в качеството си на наследник по закон на И. В. Н.,починал на
27.11.2023год. сумата от 418,55 лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот с адрес в
гр.София,ж.к.“Красна поляна“ ,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 ,абонатен № 140055, ведно със
законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 53,16
лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 14.02.2024 г.; сумата от 11,44 лева ,представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането до
окончателното изплащане на вземането ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 208,07лв.,деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу В. И. К. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Красна поляна“ ,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 ,осъдителен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2,16 лева ,представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА Я. И. Н.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Красна поляна“
,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86
от ЗЗД и чл.60 ЗН ,в качеството си на наследник по закон на И. В. Н.,починал на
27.11.2023год. сумата от 418,55 лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот с адрес в
гр.София,ж.к.“Красна поляна“ ,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 ,абонатен № 140055, ведно със
законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 53,16
лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 14.02.2024 г.; сумата от 11,44 лева ,представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането до
окончателното изплащане на вземането ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 208,07лв.,деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Я. И. Н.,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Красна поляна“ ,бл.20,вх.А,ет.5,ап.21 ,осъдителен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2,16 лева ,представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.02.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като трето
7
лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8