РЕ Ш Е Н И Е
№ 2421
Гр. Пловдив, 29, 12, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на първи декември, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при
секретаря МАРИАНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм.
дело № 2127 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от АПК , във връзка с чл.125, ал. 1 , т. 1 от ЗМВР и чл. 22, ал. 2 от Наредба №
8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите /ПНПБЕО/ .
Жалбоподателят – „ДИМЕКС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
град Пловдив, улица „Александър Пушкин“ №4, ет.2, представлявано от управителя Й. К.Д., чрез адвокат Г.Д.,***, с адрес на кантората в
град Пловдив, улица „Райко Даскалов“ № 16, ет.2 оспорва Разпореждане –
ПР-ПБЗН-БС8-4-23/03.07.2023г., издадено от и.д.т. – младши инспектор ДПКПД,
служител при РСПБЗН – Несебър в частта му, посочена в точка 2, с която е
разпредено „да се поддържа пожароизвестителната система в съответствие с
указанията на производителя и при спазване изискванията на СД СЕN/TS 54-14, съгласно
чл. 22, ал.1, т.1 във връзка с изискванията на чл. 23а, т.2 от Наредба
8121з-647/2014г. за ПНПБЕО , издадена от
министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране,
обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105 от 19.12.2014 г., изм. и
доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г със срок за изпълнение до 04.08.2023 година.
В жалбата , както и в представената
писмена защита /л. 33/ , се твърди, че
разпореждането в обжалваната му част е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се претендират и съдебни разноски , съобразно приложен
списък на л. 29.
Ответникът - и.д.т., младши инспектор ДПКПД в РСПБЗН ,
град НЕСЕБЪР, в писмен отговор / л. 17/
счита жалбата за неоснователна , а издаденото разпореждане от
03,07,2023г. за правилно и законосъобразно , като оспорва претендираните
съдебни разноски от жалбоподателя като прекомерни и претендира такива за себе си.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ, редовно уведомена, не встъпва в процеса.
Жалбата е подадена в срока по 149,
ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 98, ал. 2 от АПК, като процесното разпореждане –
ПР-ПБЗН-БС8-4-23/03.07.2023г. е връчено на 04,07,23г. /л. 3 от делото/, а
жалбата е подадена на 18,07,23г., в срок, поради което , като подадена от
надлежна страна и пред компетентен съд е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „ДИМЕКС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД,
с ЕИК ***, е наемател на семеен хотел,
на четири етажа , с 36 места в гр. Несебър , мест. „Кокалу“, към 2009г. , и към 2023г. находящ се в същия град , на кв.
Аурелия № 21, както се твърди в жалбата и в писмената защита. В удост. за
категоризация е посочен като адрес на
обекта – гр. Несебър , кв. Аурелия № 21
, за собственик е посочен Й.Д. ***, а
като лице извършващо дейност в обекта е
посочен жалбоподателя.
По делото не са представени
доказателства за правоприемство от С. Н. П. , в полза на Д. и жалбоподателя.
Съдът със свое определение №
2534/27,10,23г. е разпределил доказателствената тежест между страните и изрично
е задължил ответника, че е негова
тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, както и че до първото осз. да представи писмен отговор по
жалбата и да посочи доказателства, като приложи писмените такива, с които
разполага. Призовка с цитираното определение е получена от ответника на
02,11,2023г. , а на 15,11,23г. същия представя отговор / л. 17/ ведно с лист-описание на семеен
хотел „Роял“, досие на същия хотел и
снимка на хотел №3-хотел „Роял“ с адрес в гр. Несебър , мест. „Кокалу“ – южен
плаж.
От своя страна Бургаския адм. съд със
свое разпореждане № 3345/03,08,23г. също е разпределил доказателствената тежест
между страните и изрично е
задължил ответника, да представи в три
дневен срок заверен препис на цялата адм. преписка и всички други документи по издаването на
оспорения акт. Представени
са доказателства за компетентност на органа , и процесното разпореждане. Няма представено нито едно доказателство относно предходни проверки в обекта , идентичност на
обекта на двата адреса / в Равда и Несебър/ и доказателства , че този хотел е
същия който е бил собственост на С. Н. П. и впоследствие е продаден на Й.Д. ***.
Съдът счита , че при двукратни задължителни указания и задължения да се
представят относимите писмени доказателства, заверени , това не е сторено тъй като такива не са налични .
Представените такива от ответника на 15,11,23г. са без дата ,
незаверени , неясни, с поправки и
зачертавания и от тях ответника не следва да черпи права и информация.
Същевременно предвид направеното им
оспорване в последното осз. , в хода по същество от жалбоподателя , същите
следва да се изключат от писмените доказателства по делото и не следва да се
кредитират от съда.
От правна страна съдът излага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Разпореждането предмет на съдебен
контрол е издадено на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно тази
разпоредба, при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по
пожарна безопасност и защита на населението: издават писмени разпореждания или
уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогична е разпоредбата и на
чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол (Наредба № 8121з-882/2014 г.), според която за
изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания
(Приложение № 4). Оспореното разпореждане е издадено по образеца, съгласно
Приложение № 4 към Наредба № 8121з-882/2014 г., като същото е издадено от
компетентен орган, видно от представените по делото доказателства - Заповед и график за извършване на контролни проверки
през 2023г. от ответника.
При издаване на разпореждането е
спазена изискуемата форма – писмена, както и изискванията на чл. 59, ал. 2, т.
1 – 3 и т. 5-7 от АПК. Съдът намира, че оспорения административен акт не
мотивиран, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, порокът е
от процесуален характер и обуславя отмяната на разпореждането – чл. 146, т. 2
от АПК. Фактическите основания за издаване на индивидуалния административен акт
са тези факти, чието наличието индивидуализира не самото правомощието на
органа, но и предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното
производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния
закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля
на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му
мотивиране на този етап от процеса или
пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Отсъствието на
фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена
като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните
за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие
от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако
правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2,
т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни
твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на
правната норма.
В конкретния случай в разпореждането
липсват мотиви относно обстоятелството по какъв начин и от какъв документ
административния орган извежда обстоятелството, че пожароизвестителната система
не се поддържа в съответствие с
указанията на производителя и при спазване изискванията на СД СЕN/TS 54-14, в
нарушение на чл. 22, ал.1, т.1, във връзка с изискванията на чл. 23а, т.2 от
Наредба 8121з-647/2014г. за ПНПБЕО ,
издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на
инвестиционното проектиране, обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105
от 19.12.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г
със срок за изпълнение до 04.08.2023
година.
Съгласно чл. 5 от Наредба № 8121з-647
от 1.10.2014 г. собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност
за: 1. създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на
изискванията на тази наредба; 2. поддържане на обектите в техническо състояние
така, че да съответстват на изискванията на чл. 14; 3. поддържане в изправно
състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване,
презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на
пожарогасителите съгласно чл. 21 и 23; 4. поддържане и обслужване на
пожароизвестителните системи, пожарогасителните системи, системите за гласово
уведомяване, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина на
обектите в съответствие с чл. 22 и т.н.
Посоченото в разпореждането нарушение
на чл. 22, ал. 1 , т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. по същество не
кореспондира с правната норма и не съставлява административно нарушение и
неспазване на правила. Нещо повече в оспорения акт е направена привръзка с чл. 23а,
т.2 от с.з. , без да става ясно по какъв начин това е свързано с деянието в
случая или с твърдяното нарушение.
Видно от представената по делото
административна преписка, органът не е събирал и не се опитвал да събере
никакви доказателства относно процесният имот , правоприемството с
жалбоподателя, идентичността му с този в местността „Кокалу“ и този в кв. Аурелия № 21 и относимостта на
представеното досие с процесния хотел , предвид направеното оспорване от
жалбоподателя на представените от ответника писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът
намира постановеното разпореждане за
немотивирано, като при издаването му не са изяснени фактите, нито са приложени
относимите правни норми. Постановено е при съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото не са събрани необходимите
и относими доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая
съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Разпореждането не е съобразено и с
целта на закона.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя , съобразно списък на разноски на л. 29 и
същите се констатираха в размер на 700 ( седемстотин) лева, съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 пред. последно от АПК, Административен съд – Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ДИМЕКС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в град Пловдив, улица „Александър Пушкин“ №4,
ет.2, представлявано от управителя Й. К.Д.
Разпореждане – ПР-ПБЗН-БС8-4-23/03.07.2023г., издадено от и.д.т. – младши
инспектор ДПКПД, служител при РСПБЗН – Несебър в частта му, посочена в точка 2,
с която е разпоредено „да се поддържа пожароизвестителната система в
съответствие с указанията на производителя и при спазване изискванията на СД
СЕN/TS 54-14, съгласно чл. 22, ал.1, т.1 във връзка с изискванията на чл. 23а,
т.2 от Наредба 8121з-647/2014г. за ПНПБЕО ,
издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на
инвестиционното проектиране, обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105
от 19.12.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г.
със срок за изпълнение до 04.08.2023
година.
ОСЪЖДА РД „ПБЗН“ Бургас да заплати на ДИМЕКС ХОЛИДЕЙ“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, улица
„Александър Пушкин“ №4, ет.2, сумата от 700 ( седемстотин) лева , за съдебни разноски
по делото
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: