№ 128642
гр. С., 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20241110108585 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 416 от ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, съгласно която е разпоредено „Б.Е.Р. ООД, с ЕИК: ********** и
адрес: **********, да заплати на кредитора С. К. П., с ЕГН: ********** и адрес:
*****************, сумата 1173,50 лева - главница, представляваща
обезщетение за голямо закъснение на полет №8H3804 (BGH3804) от 23.02.2023 г.
от летище М. до летище С., ведно със законна лихва от 14.02.2024 г. до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски за сумата 25,00 лева - платена
държавна такса, и 400,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 14.03.2024 г. В срокa
по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение,
както и че оспорва дължимостта на разноската за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят е уведомил съда, че е
извършено плащане, но от волята на длъжника не е ясно кое вземане е погасил
по заповедта за изпълнение, издадена по настоящото дело.
Видно от Молба вх. №272172/2024 г. на заявителя и Молба вх.
№277368/2024 г. на длъжника не се спори, че по заповедта за изпълнение в срока
за предявяване на установителен иск длъжникът е платил главница, законна
лихва и съдебната разноска -25,00 лв. държавна такса. Остава спорно вземането
за съдебна разноска за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното, приема в настоящото производство
по реда на чл. 416 от ГПК, че искането за издаване на изпълнителен лист за
платените суми се явява неоснователно. Страните не спорят, че правото на
принудително изпълнение за тези суми е погасено чрез плащане, който
новонастъпил факт съдът следва да отчете в производството по чл. 416 от ГПК,
доколкото не се е произнесъл по въпроса за кои суми се следва изпълнителен
лист. Съгласно разясненията, дадени с ТР 4/2014 г. на ВКС, ако кредиторът е
получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за
изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като
се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде
1
направено в срока по чл. 415, ал.1 ГПК. В настоящия случай това е сторено с
Молба вх. 169562/2024 г. по описа на СРС на заявителя. Също така, ако
заповедта за изпълнение /в частта за разноските/ е обжалвана от длъжника по
чл.413, ал.1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. При
това положение съдът счита, че така направеното изявление във възражението
по чл. 414 от ГПК относно разноската за правна помощ може да бъде такова
смисъла на чл. 413 от ГПК, което длъжникът изрично следва да изясни. Искането
за издаване на изпълнителен лист следва да се отхвърли за платените суми
предвид извършеното от длъжника плащане. Заповедта за изпълнение не
подлежи на обезсилване за платеното, тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение се явява основателно за платеното. Обратното би довело
до правно положение, че платените суми, удостоверени в заповед за изпълнение,
която е обезсилена, ще са платени без основание по см. на чл. 55 от ЗЗД, което не
е цел на производство. Производството по чл. 416 от ГПК за оспорената съдебна
разноска за адвокатско възнаграждение на този етап е висящо.
Предвид горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. №48109/14.02.2024 г. по описа на СРС на С. К.
П., с ЕГН: **********, срещу „Б.Е.Р. ООД, с ЕИК: ********** и адрес:
**********, в частта за издаване на изпълнителен лист за сумата 1173,50 лева -
главница, представляваща обезщетение за голямо закъснение на полет №8H3804
(BGH3804) от 23.02.2023 г. от летище М. до летище С., ведно със законна лихва
от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски за сумата
25,00 лева - платена държавна такса.
Разпореждането в тази част може да се обжалвано по реда на чл. 407, ал. 1
от ГПК пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
УКАЗВА на длъжника, в тридневен срок от получаване на настоящото
разпореждане, да посочи с изрично писмено изявление поддържа ли Възражение
вх. №122744/2024 г. по описа на СРС в частта, в която оспорва съдебната
разноска за адвокатско възнаграждение и същото в тази част да бъде
администрирано като частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК, ако да - в този
срок да внесе държавна такса - сумата 15,00 лева по сметка на Софийски градски
съд и представи платежния документ по делото, с вписано основание на
плащане-номера на делото. УКАЗВА на длъжника, че при неизпълнение на
указанията в цялост и в срок Възражение вх. №122744/2024 г. по описа на СРС в
частта, в която оспорва съдебната разноска за адвокатско възнаграждение, имащо
характер на частна жалба ще бъде върнато; а при липса на становище в срок -
съдът приема, че не поддържа оспорването и издава изпълнителен лист за тази
сума.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Делото да се докладва след изтичане на срока за указания, дадени на
длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2