№ 3267
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20211100111193 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 6 ЗОДОВ с искане за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2021 г. до окончателно плащане.
ИЩЕЦЪТ-Й. К. А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М. А. А. от САК, твърди, че
с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по въззивно частно наказателно дело
№ 20211000600673 по описа за 2021 година е потвърдено изцяло определение от 26.05.2021
г., постановено по НЧД № 1310/21 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 19 с-в, с което
СГС е групирал наказанията по наложените спрямо ищеца по НОХД № 4301/19г. на PC - гр.
Пловдив и НОХД № 3912/2020 г. на СГС, като е определил едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г. и 3 мес., което да се изтърпи при първоначален строг
режим. На основание чл. 24 от НК, така определеното наказание е увеличено с 6 месеца,
като общото наказание е определено на 1 г. и 9 м. С определението е прието, че
определеното общо наказание измежду наказанията, наложени на А. по НОХД № 308/20г.
на СГС и 52/20 г. на PC - Пловдив в размер на една година лишаване от свобода, не следва
да бъде изтърпявано на основание чл. 69, ал. 2 от НК. Сочи, че съобразно материалите по
НЧД № 1310/21 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 19 с-в, се установява, че съдът е
приспаднал при изтърпяване на наказанието периодите от 11.11.2018г. до 27.01.2020г. и от
19.03.2020г. до 26.04.2021г. (или общо 2 г., 2 м. и 23 дни), като е посочил изрично така
изтърпените периоди с наказанието по кое наказателно дело са свързани. Твърди, че в
резултат от проявено от страна на ответника бездействие и неизпълнение на задълженията
за упражняване на надзор по чл. 5 ал.1 ЗИНЗС и чл.146 ЗСВ и задължението си по чл.17,
ал.5 НПК, той е изтърпял 5 м. и 23 дни в повече от определеното му от съда наказание
1
„лишаване от свобода“. Навежда, че в резултат от това противоправно поведение са му
причинени множество болки и страдания, както в емоционален, така и в чисто физически
аспект. Заявява, че е изпитвал притеснения, не е имал възможност за този период да се
интегрира в обществото, да започне работа, да упражнява свободно контакти с близки и
роднини, тъй като незаконосъобразно е било ограничено правото му на свобода. Отделно от
това здравословното му състояние се е влошило докато е излежавал наказанието си
„лишаване от свобода“, като в периода на незаконосъобразно задържане тези здравословни
проблеми са се задълбочили, тъй като не можел да получава адекватна медицинска помощ.
С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск и
моли съда да го уважи в неговата цялост. Претендира разноски за производството,
включително в полза на представляващия го адвокат да се определи възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА.
ОТВЕТНИКЪТ- П. НА Р.Б., оспорва иска по основание и размер. На първо място излага,
че за това, че ищецът е прекарал повече време в мястото за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ отговорност следва да носи административния орган, който
освобождава лицата след изтичане на срока на наказанието им. На следващо място оспорва
иска по основателност като твърди, че като се направи преценка на постановените съдебни
актове и реалното време, което ищецът е бил лишен от свобода, следва извод, че същият не
е надлежал нито един ден над определеното му наказание. Евентуално твърди, че дори и да
е налице задържане на ищеца над срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“, то
не е в резултат от противоправни действия на П.та, евентуално твърди, че по делото не е
доказано настъпването на твърдените неимуществени вреди, нито наличието на пряка
причинно-следствена връзка между евентуални такива и поведението на ответника. Оспорва
и размера на иска като прекомерен.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното.
Представено е влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по въззивно частно
наказателно дело № 20211000600673 по описа за 2021 година, от което е видно, че е
потвърдено изцяло определение от 26.05.2021 г., постановено по НЧД № 1310/21 г. по описа
на Софийски градски съд, НО, 19 с-в (също приложено по настоящото делото), с което СГС
е групирал наказанията по наложените спрямо ищеца по НОХД № 4301/19г. на PC - гр.
Пловдив и НОХД № 3912/2020 г. на СГС, като е определил едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г. и 3 мес.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се в
изпълнителна преписка срещу ищеца Й. К. А., в която се съдържа справка относно
задържането на лишения от свобода Й. К. А. след срока на наложеното му наказание, се
установява, че лишеният от свобода Й. К. А. е задържан с 6 месеца и 23 дни след срока на
наложеното му наказание.
От Министерството на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“ въз основа на
2
допуснато от съда съд.удостоверение на процесуалния представител на ищеца -адв.А., са
изпратени и приети като доказателства медицинските досиета Й. К. А. за времето на престоя
му в затворите гр.София и гр. Пловдив и арестите при ОСИН- София и ОСИН-Пловдив,
както и информация за периода, в който е изтърпял наказание ЛОС и МНО „Задържане под
стража“.
За съдържащата се медицинска документация са необходими специални знания, с които
съдът не разполага, от страна на ищеца не е поискана СМЕ, поради което и съдът не я
обсъжда.
Представена е справка от П.та на РБ, служба“Документно обслужване“ за образувани и
неприключили множество наказателни производства спрямо ищеца Й. К. А..
Представено е и свидетелство за съдимост на ищеца, от което е видно, че същият е с
обременено съдебно минало.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свид. М.А.Д., сочи, че познава Й. А. от около 7 години. Знае за образувано срещу него
наказателно производство. Той бил с него в следствения арест на „Г.М.Димитров", но
излязъл от ареста на 15 септември, ищецът му казал, че излиза някъде месец, два след него,
но излязъл след повече от 5-6 месеца след него. След като излязъл от ареста Й. му се
обаждал по телефона. Казвал му за самото състояние, общо взето, че си оставало същата
мизерия вътре. Твърди, че докато били вътре, ищецът получил нещо на корема и започнал
да се оплаква, казал му, че има херния. След като излязъл от ареста, Й. му се обаждал
няколко пъти в седмицата, търсел морална подкрепа, бил сринат емоционално. Твърди, че
ищецът получил хернията докато били вътре. Изтъква, че те двамата имали едно и също
желание -искали адекватно съдействие в следствения арест, тамошното медицинско лице не
им обръщало голямо внимание. Сочи, че продължава да се вижда с Й.. В момента той е
сринат до основи. Визира пълна и тотална деградация към хората. Говорили са, че познатите
са се отдръпнали от него. Тя и майка му продължавала да страни, като цяло се променило
отношението им към него. Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на
чл.172 ГПК, кредитира ги, доколкото същите кореспондират с представените с исковата
молба писмени доказателства.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите причинени на граждани
от разследващите органи, П.та или съда при изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер. Пасивно легитимиран да отговаря по конкретния иск е П. на
Р.Б., която следи за законността при изпълнение на наказанията.
Не могат да бъдат споделени аргументите на ответника, че не носи отговорност поради
3
липса на вина. В случая отговорността е обективно, безвиновна и за основателност на иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, е достатъчно да се установи изтърпяване на
наложено наказание "лишаване от свобода" над определения от съда размер./Т. Р. № 5
от15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК).
В настоящото производство безспорно се установи, че ищецът в резултат от проявено от
страна на ответника бездействие и неизпълнение на задълженията за упражняване на надзор
по чл. 5 ал.1 ЗИНЗС и чл.146 ЗСВ и задължението си по чл.17, ал.5 НПК, е изтърпял 6 м. и
23 дни в повече от определеното му от съда наказание „лишаване от свобода“. При законово
вменено задължение на ответника за законността при изпълнение на наказанията
настоящият състав приема, че е налице причинно - следственавръзка между поведението му,
изразяващо се в бездействие на П.та и подчинените й органи, и посочените неблагоприятни
последици.
С оглед гореизложеното, отчитайки продължителността на неправомерното ограничаване на
личната свобода на ищеца и при наличието на доказателства за душевнитему болки и
терзания, предизвикани от това състояние, съдът счита, че искът се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава
задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба,
дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът
съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото
икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката
между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, преценени
при условията на чл.172 от ГПК, че ищецът преживял продължилото над определения от
съда размер наказание. Следва обаче да се отчете, че срещу ищеца имало и други висящи
производства, което е индикация, че същият е със съмнителна репутация, както и че
некачественото извършване на служебни задължения от страна на органите при ПРБ не
следва да служи като обезвезмездяване на лица, известни в криминалния обзор. Това
обосновава извод у настоящият съдебен състав, че справедливо по размер обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 лв., в който размер искът следва
да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение от 14.07.2021г. – на тази дата е влязло в сила
решението на САС.
По разноските:
Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78,
ал.1 от ГПК –0.1лв. от 10лв. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.1 от Н №1 за размера на
адв. възнаграждение, определя възнагр. на адв. М. А. А. от САК в размер на 300лв.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”****, Съдебна
палата, като представител на държавата, да заплати на Й. К. А., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адв. М. А. А. от САК, с адрес гр. София 1000, ул.
****, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 6 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди сумата 500лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от
14.07.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500
лв.(петстотин лева) до пълния предявен размер от 100 000лв.(сто хиляди лева).
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”****,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Й. К. А., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адв. М. А. А. от САК, с адрес гр. София
1000, ул. ****, направените разноски по делото в размер на 0.1лв.
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”****, Съдебна
палата, като представител на държавата, да заплати на адв. М. А. А. от САК, с адрес гр.
София 1000, ул. ****, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5