Производството е по чл.196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С решение № 74/24.06.2008 г., постановено по гр.д. № 1 по описа за 2008 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Анна Юриева Младенова, Селиме Ахмед Мехмед, Зейнеб Ахмед Мехмед, Марина Алексиева Христова, Фирдес Ахмед Билял, Милена Тенева Младенова, Милен Асенов Младенов и Алекси Асенов Младенов против Халил Халим Бекир и Хабибе Ариф Бекир иск с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС, за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – едноетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 94.25 кв.м., състояща се от коридор, баня и три помещения в призема, три стаи, баня, коридор, тераса на етажа с външно стълбище и едноетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ 22.75 кв.м., построени с отстъпено право на строеж върху УПИ (парцел) № ІХ-169 в кв.16 по ПУП на с.Перперек, общ.Кърджали, одобрен със заповед № 204/28.03.1983 г. с площ от 585 кв.м., при граници на имота: югоизток – УПИ Х-170; североизток – улица; северозапад – УПИ VІІІ-168 и югозапад – улица, като неоснователен. Със същото решение Анна Юриева Младенова, Селиме Ахмед Мехмед, Зейнеб Ахмед Мехмед, Марина Алексиева Христова, Фирдес Ахмед Билял, Милена Тенева Младенова, Милен Асенов Младенов и Алекси Асенов Младенов са осъдени солидарно да заплатят на Халил Халим Бекир и Хабибе Ариф Бекир направените по делото разноски в размер на 100 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Анна Юриева Младенова, Селиме Ахмед Мехмед, Зийнеб Ахмед Мехмед, Марина Алексиева Христова, Фирдес Ахмед Билял, Милена Тенева Младенова, Милен Асенов Младенов и Алекси Асенов Младенов, които чрез своя процесуален представител го обжалват като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че ответниците не били придобили процесния имот по давностно владение, продължило повече от 10 години, необезпокоявано от ищците. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови решение по същество, с което да уважи предявения иск за собственост. Претендират разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбодателите поддържа жалбата, като твърди, че по делото не били събрани доказателства, че през 1996 г. имотът бил закупен и заплатен от ответниците. Гласни доказателства били недопустими за сделки на стойност над 1000 лв., като покупко-продажбата се извършвала с писмен договор, който има изискуема от закона форма. Част от въззивниците не били разговаряли и не били предоставяли ползуването на къщата на въззиваемите. Един от наследниците допуснал ответниците в къщата, докато останалите се противопоставяли, а от доказателствата по делото било се установявало, че до 2000 г. първият етаж от къщата бил ползуван от част от наследниците, които идвали в България и посещавали къщата. Нямало убедителни писмени доказателства за придобиваните на имота по давностно владение, като въззивниците не били получавали пари от продажба на сградата. Твърди също, че имотът не бил собственост на едно лице, а на множество наследници, които нямали знание за това, че имота се продава. Въззиваемите Халил Халим Бекир и Хабибе Ариф Бекир, представлявани от своя процесуален представител оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Сочи, че въззиваемите владеели имота като свой собствен, необезпокоявани от никого за времето от 1993 г. до 2005 г. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51/11.02.2005 г., том І, рег. № 1081, дело № 44/2005 г. по описа на Нотариус Даниела Георгиева, вписана в регистъра на Нотариалната камара София под № 251, с район на действие РС – Кърджали, Халил Халим Бекир и Хабибе Ариф Бекир и двамата с постоянен адрес с.Перперек, общ.Кърджали, били признати за собственици по давност на следните недвижими имоти: едноетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 94.25 кв.м., състояща се от коридор, баня и три помещения в призема и три стаи, баня, коридор и тераса на етажа с външно стълбище и едноетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ 22.75 кв.м., построени с отстъпено право на строеж върху УПИ (парцел) ІХ-196 в кв.16 по ПУП на с.Перперек, общ.Кърджали, одобрен със заповед № 204/28.03.1983 г., с площ 585.00 кв.м., при граници на имота: югоизток – УПИ (парцел) ХІ170; североизток – улица; северозапад – УПИ (парцел) VІІІ-168; югозапад – улица. По делото е представен протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 4/25 от 10.05.1974 г., видно от който на Ахмед Мехмедов Исмаилов е определена строителна линия и ниво за строеж на двуетажна жилищна сграда в парцел VІІ, кв.22 по плана на с.Перперек. От представената нотариална преписка по издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51/11.02.2005 г., том І, рег. № 1081, дело № 44/2005 г. по описа на Нотариус Даниела Георгиева, вписана в регистъра на Нотариалната камара София под № 251, с район на действие РС – Кърджали, както и от представеното извлечение от разписен лист към плана на с.Перперек, се установява, че имот с пл. № 169, отреден за УПИ (парцел) ІХ-196, кв.16 е бил записан първоначално на Алекси Миланов Миленов, а като основание е посочено покупка (пок.). Този запис е зачертан и за имота съществува нов запис на името на Халил Халим Бекир – нот. акт № 51, д. № 44/05 г. Установява се от представеното заверено копие от приходна квитанция № 5823/04.04.2008 г., че Марина Алексиева Христова е заплащала местни данъци и такси за земя и сграда в с.Перперек. От представеното като доказателство по делото удостоверение за декларирани данни изх. № **********/26.03.2008 г., изд. от Община Кърджали, се установява, че Халил Халим Бекир е декларирал недвижим имот – сграда – жилище, земя с декларация вх. № 8607 от 24.02.1998 г. От представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 879/03.06.2008 г., изд. от “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр.Кърджали се установява, че на името на Халил Халил Бекир, с ЕГН ********** има открита партида за услугата доставка на питейна вода за имот с адрес: с.Перперек № 175 от 10.10.1993 г., която не е променяна до момента. Представена е и справка-извлечение, издадена от “Електроразпределение Пловдив” АД, ведно от която Халил Халил Бекир има открит абонатен номер на дружеството, като същият е заплащал дължими суми за периода от месец септември 2001 г. до месец февруари 2008 г., включително. По делото е представено удостоверение рег. № 3558/25.03.2008 г., изд. от МВР ОДП – Кърджали относно задграничните пътувания на Анна Юриева Младенова, Селиме Ахмед Мехмед, Зийнеб Ахмед Мехмед, Марина Алексиева Христова, Фирдес Ахмед Билял, Милена Тенева Младенова, Милен Асенов Младенов и Алекси Асенов Младенов, както и копия от лична карта на Милен Асенов Младенов и задграничен паспорт на Асен Алексиев Младенов. От показанията на разпитаните по делото свидетели Месут Мехмед Мехмед, Юмер Хасан Исмаил и Шефика Хабил Руфат се установява, че в процесният имот до 1989 г. живеели ищцата Анна Юриева Младенова, заедно с децата си, след което се изселели в Р Турция. През 1993 г. в къщата се нанесли да живеят ответниците, които имали уговорка и закупили къщата, като до настоящият момент владеят имота. Установява се също, че Халил Бекир и Хабибе Бекир са извършвали подобрения в процесната къща. Свидетелят Ахмед Юсюф също посочва, че ответниците живеят в къщата, като се грижели за нея и извършили освежаващ ремонт. Свидетелят Александър Ковачев, който е първи братовчед на ищцата Марина Христова, сочи, че уговорката между страните била ответниците да ползуват горния етаж и да поддържат къщата, а на първия етаж имало вещи на ищците. При тези данни съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, като същите се легитимират като такива с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51/11.02.2005 г., том І, дело № 44/2005 г. по описа на Нотариус Даниела Георгиева с район на действие РС – Кърджали, вписана под № 251 в регистъра на Нотариалната камара - София. Цитираният титул за собственост установява правото на собственост с формална доказателствена сила до доказване на противното, каквото доказване не бе проведено успешно от ищците. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че жилищната сграда е била закупена от ответниците през 1993 г., от който момент същите са установили трайна фактическа власт върху вещта с намерение за своене и след изтичане на десетгодишния срок са придобили имота по давностно владение. Така свидетелите Месут Мехмед, Юмер Исмаил и Шефика Руфат изрично посочват, че къщата била закупена от ответниците през 1993 г. В този смисъл неоснователни са твърденията, изложени от процесуалния представител на въззивниците, че останалите ищци не били дали съгласие за продажбата на имота. Към момента на уговорката ищците не са били собственици на жилищната сграда, тъй като наследодателят им е бил жив и той е представил владението върху вещта, а още по-малко е бил длъжен да уведомява бъдещите си наследници за уговорката му с ответниците. На следващо място ищците не установяват правото си на собственост върху процесния имот. Така, в разписния лист на с.Перперек първоначално като собственик е бил записан Алекси Миланов Миленов, докато в представеното удостоверение за наследници като наследодател на ищците е посочен Алекси Миланов Младенов, а в протокол № 4/25/10.05.1974 г. е посочено, че заявлението за определяне на строителна линия е подадено от Ахмед Мехмедов Исмаилов. Налице е разминаване в посочените имена, за което не са представени съответни доказателства. Нещо повече, в Протокол № 4/25/10.05.1974 г. за дадена строителна линия и ниво е посочено, че строителството на двуетажна сграда се извършва в УПИ VІІ, кв.22, докато процесната сграда се намира в УПИ ІХ-169, кв.16 по плана на с.Перперек. Ето защо ищците не се легитимират като собственици на процесния имот, а предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 74/24.06.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1 по описа за 2008 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/24.06.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1 по описа за 2008 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|