Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                  18.12.2019г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.  районен съд                                   II  граждански състав

На осемнадесети ноември                             Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 32 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК  от К.Л.Н. против П.Е.П..

 

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М. твърди, че доверителката ѝ - К.Н. и бащата на тяхното дете - П.Е.П. заживяли на семейни начала през 2011 г. Двамата живеели самостоятелно в къща в с. Т., собственост на родителите на доверителката ѝ. През 2012 г., на 23 юли, се родило детето им П.П.П.. Семейното им съжителство продължило до началото на месец май 2017 г. Дълго време ответникът П.П. бил без работа, домакинството се издържало от доходите на доверителката ѝ К.Н., дори и след раждането на детето. След раждането на детето П.П., грижата за семейството останала предимно на доверителката ѝ. Появили се проблеми в отношенията им, предизвикани от поведението на ответника - злоупотреба с алкохол, прибиране в малките часове на нощта, проблеми с хазарта. С времето тези прояви на ответника зачестили, доверителката ѝ била принудена на няколко пъти да го прибира от игрални зали, плащайки дълговете му, и от питейни заведения. На няколко пъти К.Н. се опитала да убеди ответника П.П. да се преместят да живеят в гр. К., където и двамата имали възможност за по-добра работа, с месечни заплати около и над средните за страната, но той отказал, въпреки че на поне две места го одобрили. Поради така влошените отношения и продължаващото нежелание на ответника да започне постоянна работа, двамата се разделили, като доверителката ѝ останала да живее в с. Т. с детето, а ответникът се върнала в гр. М., при родителите си. Доверителката ѝ, възпитана на спазване и уважаване на семейните ценности, притеснена за реакцията на детето П. от тяхната раздяла, се съветвала с психолог и продължавала да пази връзката на бащата с детето. Стараела се да обсъжда с него всичко важно за едно дете, ежедневието му, контакта с тати, да обяснява, че мама и тати го обичат, нищо, че живеят на различни места, че то няма вина, че мама и тати не са заедно. Поканила бащата на празнуването на рождения ден на П. *** на 23 юли. След празника го предала на бащата, за да го заведе на почивка, на море. След почивката двамата родители провели разговори и се съгласили, че най-добре за детето е да решават заедно всичко, свързано с него, като всеки има възможност да общува с него, по взаимно разбирателство и според възможността на родителите. Детето останало при майка си, а бащата се върнал в гр. М.. Детето започнало да посещава детска градина в гр. П.през м. септември 2017г.

Заявява, че в края на лятото в живота на доверителката ѝ се появил нов мъж, също родител на дете. След задълбочаване на връзката им, двамата решили да заживеят заедно и започнали с кратки срещи да въвеждат децата си в новото положение. Децата се харесвали, разбирали се. Харесвала им идеята за братче/сестриче, с което ще живеят.

Сочи, че доверителката ѝ, изпълнявайки ангажимента си към бащата на детето П. не прекъснала и връзката му с него. Двамата общували по телефон, бащата посещавал детето. Тъй като детето приемало новото положение без проблеми, а и срещите и разговорите често били без присъствието на майката. Обичайки и баща си детото споделило с него за новото положение. Ответникът П.П. започнал да настройва детето срещу майката и бъдещото ново семейство. Зачестили обажданията му, повишил се и интересът му към детето. Искал детето да отиде да живее известно време с него в гр. М.. Доверителката ѝ, вярна на разбирането си, че детето има двама родители, се съгласила. Родителите не определили конкретен срок. Бащата казал: С който иска, с него ще живее.

Заявява, че К. се опитвала всячески да предотврати негативната реакция от страна на детето. Говорела с него, ходели до М. два пъти седмично, поемала си разходите за хотел, където да преспива, тъй като не я допускали на мястото, където живеело детето. Съгласила се да извадят на детето международен паспорт, за да отиде то на гости на роднини на баща му в Република С.. Лично взела паспорта от К. и го изпратила на бащата в М. Подписала нужните документа, за да може детето да напусне страната. Подведена от ответника, че за последното е необходим оригинал на удостоверението му за раждане, го изпратила. Разпределили си коледните и новогодишните празници през 2017 г. - детето празнувало Коледа с мама и Нова година с тати.

Сочи, че след получаване на оригинала на удостоверението за раждане, ответникът записал детето в детска градина в гр. М., която то започнало да посещава. След около месец от оставането му при бащата, при редовните им срещи, доверителката ѝ започнала да забелязва промени в поведението на детето. Започнало да иска и тати да присъства на срещите, не можело да остава и да ходи при мама, защото тя му е намерила друг татко-заместител и повече нямало да види истинския си татко. Там, където живеела мама било пълно с цигани и той нямал място там, никой, освен тати и баба в М. не го искал... Детето, усмихнато и контактно, докато е живеело в с. Т., станало затворено и умърлушено.

Заявява, че К. била настоятелна в контактите си с детето. Говорила няколкократно и с ответника за тези думи на детето. Едва през месец март 2018 г. бащата ѝ разрешил да вземе детето за уикенда при нея. Оттогава К. се стараела да го взема за поне два уикенда месечно, като само и единствено тя ходела до там и се връщала, тъй като ответникът П.П. бил с отнето свидетелство за управление на МПС поради предизвикано ПТП след употреба на алкохол. Такова пътуване тя осъществила и в първия уикенд след раждането на второто си дете, за да запознае П. с неговото братче.

Сочи, че при тези срещи на майката с детето ѝ, то започнало да споделя неща от ежедневието си в гр. М., които притеснили К.. Нямало приятели в новата детска градина, децата се „държат странно" и му се подигравали, защото бил дебел (наистина доверителката ѝ е забелязала рязкото покачване на килограми); от градина го вземал чичо (който живее с тях), защото тати не можел; аз манджи не ям, защото никой не готви и тати купува хот-дог с кебапче за вечеря; тати разрешава преди детска градина да закуся със снакс и чипс; ние си ядем в леглото, в което спим, защото няма маса; никой не прибира дрехи, защото няма гардероб и си стоят, където ги оставим...През лятото П. се  похвалил, че чичо е направил баня и тоалетна вътре, до стаята. Етажът от къщата, където живеели ответникът и детето представлявал коридор с две стаи отстрани, едната от които обитавана от тях, другата от брата на ответника „Долу'' живеят баба и дядо и всеки си има стая. Доверителката ѝ забелязала, че всеки път, когато вземела детето, дрехите му, даже връхните, били напоени от мирис на цигари. Детето казвало, че тати си пуши в тяхната стая, защото си бил у дома. На всяко взимане на детето К. купувала дрехи и обувки - често виждала в раницата за детска градина дрехи, които били къси и тесни или твърде големи за него, често било изпращано с протрити, умалели и скъсани дрехи. Детето се съпротивлявало на всички опити на майката да го научи на елементарни навици на поведение и обслужване - храним се на масата, използваме салфетка, без телефон, хигиенно обслужване. Детето П. се подстригвал само когато дойдел при майка си.

Пълномощникът на ищцата сочи, че доверителката ѝ се опитвала да говори ежеседмично с бащата за тези проблеми. Обяснявала, че детето трябва да придобие навици, но отговорът на бащата бил „Ами той така иска".

С течение на времето, при всяко следващо идване при майка си, въпреки, че доверителката ѝ държала за спазване на определени правила и навици (храним се на масата, с приготвена у дома храна, всички заедно на масата, без телефони, използваме салфетки; къпем се преди лягане, мием зъбите; имаш задача от градината - трябва да я направиш), което я правело лошата в очите на детето, П. започнал да тръгва към М. със сълзи. Не искал да се връща, плачел, викал. Налагало се баща му да обещава и купува голямо „Лего", всеки път, когато трябвало да се върне.

Заявява, че от лятото на 2018 г., след едномесечна почивка на детето с майка му и новото им семейство, П. категорична отказал да се прибира в М.. К. говорела постоянно с ответника - за доброто на детето, за взаимната им уговорка, за чувствата му. През месец октомври 2018 г. родителите стигнали до взаимно съгласие П. да отиде да живее с майка си. Доверителката ѝ отишла до гр. М., взела П. и ответникът П.Е.П. подписал документа за промяна на адреса на детето. Двамата се уговорили да отиде да живее с майка си, но след Коледа да сменят градината. Със съгласие на ответника доверителката ѝ сменила настоящия адрес на детето на 31.10.2018г. на обл. С., общ. П., с. Г., ул. „***, който бил и нейният настоящ адрес. Не счела за нужно да променя постоянния адрес на детето, известен на нея като родител - обл. С., общ. П., с. Т..

Твърди, че с така полученото съгласие от бащата, К.Н., с удостоверението за последен настоящ адрес на детето, отишла да го запише в детска градина в гр. П.. Там, от директорката на градината научила, че не може да запише сина си на градина, защото е сменен постоянният му адрес, и вече не е в с. Т., а в гр. М.. Необходимо било писмено съгласие на бащата. Доверителката ѝ, без да е давала съгласие за промяна на адрес на детето, без да е давала съгласие за записване в определена детска градина, провела телефони разговори с бащата, детската градина в гр. М. и ТЗ ГРАО гр. М.. От тях разбрала, че постоянния адрес на П. е сменен без нейно знание и съгласие. От ТЗ ГРАО гр. М. обяснили, че не е нужно съгласие на майката за промяна на постоянен адрес на дете. От ДГ „К." гр. М. обяснили, че може само бащата да запише детето, но без негов подпис няма да дадат документите на майката.

Доверителката ѝ, убедена вече от две държавни институции, че само единият родител има право да взема решения за детето, отишла в кметството в с. Г., кметството на община П.и Дирекция ГРАО към община К. и навсякъде получила логичен, съответстващ на закона отказ еднолично да направи подобна промяна. Институциите настояли (съобразно действащото законодателство) за съгласие от другия родител или съдебно решение, че родителските права се упражняват еднолично.

Заявява, че на срещите в последния месец (ноември-декември 2018г.) доверителката ѝ забелязала по кожата на детето пигментация и малки бели петна. К.Н. завела детето на преглед при ОПЛ в гр. П., където било назначено лечение, но ОПЛ изисквал такса за платен преглед, която доверителката ѝ платила, защото „по системата е сменен личния лекар на детето". А през месеците преди това, детето било давано на майката от бащата с указание детето да пие сироп Изопринозин, за профилактика, въпреки, че лекарството било силен антивирусен препарат.

Сочи, че междувременно, от 21.12.2018г., освен по настоящ адрес, детето П. реално живеело с майка си в с. Г., общ. П.. Тя разговаряла постоянно с ответника П.П. по въпросите за местожителството на детето, неговото образование и възпитание. Многократно получавала обещания, че щом детето иска да живее с нея, той ще изтегли самостоятелно всички документи и ще ги изпрати, но това така и не се случило.

Заявява, че до настоящия момент ответникът отказва да изпълни поетото обещание да направи нужното, за да може доверителката ѝ да осигури задължителното образование на детето и да се погрижи за здравословното му състояние. Липсва съгласие между родителите на детето П.П.П. относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права. Няма споразумение между родителите за режим на отношения на детето с родителите и издръжката му.

С оглед гореизложеното, моли да предостави упражняването на родителските права над детето П.П.П., ЕГН **********, на неговата майка К.Н.Л., ЕГН **********, като детето живее с майка си К.Н.Л., в жилището, в което живее тя.

Моли съда да осъди П.Е.П., ЕГН **********,*** да изплаща на малолетния П.П.П., ЕГН ********** издръжка в минимален размер, чрез неговата майка К.Н.Л., ЕГН **********; да определи режим на лични контакта на ответника П.Е.П. с малолетното дете П.П.П., както следва: всеки втори и четвърти уикенд от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя; коледните празници през всяка четна година и новогодишните празници в нечетна година; великденските празници през четните години и пролетната ваканция през четните години; двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Претендира присъждането на направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Е.П., представляван от адв. К.Б. с който изразява следното становище:

 

Интересът на детето изисква упражняването на родителските права да се предостави на бащата, детето да живее при бащата, на майката да се определи режим за лични контакта и размер на издръжка, която същата да заплаща.

Моли съда да предостави упражняването на родителските права върху детето на страните, П.П.П., с ЕГН **********, на бащата; да постанови детето да живее при бащата, в жилището в град М. на посочения в исковата молба адрес;  да присъди на бащата издръжка за детето в съобразен със закона и нуждите на детето размер; да определи режим на лични контакта между детето и майката; да присъди на бащата деловодни разноски.

Излага следните доводи:

Поддържа твърдението си, че ищцата сочи в исковата молба неверни обстоятелства.

Твърди, че истинските факта са други: Поддържа, че от раждането на детето полагащите се за него грижи в преобладаваща степен е давал бащата, а не майката. Заявява, че за майката грижите по детето са били винаги тежест и по тази причина тя дори не е довършила майчинството си, връщайки се на работа като сервитьорка. За нея по-приятно е било да ходи на работа вместо да се грижи за детето си. Работейки като сервитьорка майката редовно се е връщала късно вечерта или нощта вкъщи, и по тази причина бащата е бил този, който е обгрижвал детето, къпел го е, хранил го е и го е приспивал. Той се е занимавал с неговото образование, възпитание и отглеждане. Между детето и бащата изначално се е създала силна връзка на близост и обич, които продължават и до днес. Сочи като показателен факт, че детето не е искало да заспива без бащата и е държало да спи в неговата стая, а не в стаята на майката. Детето не е искало да заспива без баща си и е държало да спи с него в неговата стая, а не при майката.

Заявява, че няма нищо вярно в твърдението на ищцата, че бащата е злоупотребявал с алкохол, че се е прибирал в малките часове, че имал проблеми с хазарта, като заявява, че тези твърдения на майката са една измислица.

Сочи, че бащата винаги е бил сериозен и отговорен в поведението си. Отрича, че бащата не е имал желание да започне постоянна работа и това е била причината за раздялата на двамата родители.

Твърди, че бащата е този, който е търсил активно постоянна работа и то както за себе си, така и за майката, и който е намирал такава за двамата. Майката е започнала осигурена от него престижна работа в същата фирма, в която е работел, но след известно време е напуснала тази работа, за да се върне да работи обратно като сервитьорка при стария си работодател. В крайна сметка се оказало, че тя държи на старата си работа, защото вече е била създала връзка с мъжа, с когото сега живеела.

Сочи, че причините за фактическата раздяла между страните не са посочени в исковата молба факта, като причината е създадената от К.Н. връзка с мъжа, с когото сега живее.

            Отрича твърдението, че след раздялата детето е останало да
живее при майката, като заявява, че след раздялата детето е живеело периодично за по около месец ту при единия родител, ту при другия - за което двамата са се споразумели, до момента, когато детето е заявило желание да живее при бащата - където се е чувствало по-сигурно и където му е било приятно, и майката е приела този факт и се е съгласила бащата фактически да упражнява родителските права, а тя да посещава детето в удобно за нея време или да го взема за кратък период от време при себе си - което се е наложило като практика през следващите около една година и половина.

Твърди, че изцяло невярно и некоректно към бащата е твърдението на майката, че той е настройвал детето против майката и новият мъж в живота ѝ. Сочи за невярно и твърдението, че детето и дъщерята на новия фактически съпруг на майката се били харесали и детето харесвало идеята да живее с нея „като братче и сестриче", напротив, счита, че двете деца не са близки, а и не могат да се сближат, тъй като момичето не живее с бащата, а с майката, с която той е разведен. Момичето посещава бащата само в дните, определени за лични контакта, т.е. два пъти в месеца и освен това момичето е по-голямо от П.П., а поведението му към него е по-скоро конфликтно, отколкото приятелско.

Заявява, че некоректно майката си приписва като заслуги различни факти относно отпразнуването на рождения ден на детето на 23 юли, като действително, същата е била ангажирала заведение за този празник и е поканила там основно своите роднини, а след това и бащата с най-близките му хора, но пропускала да каже, че в края на празника е изненадала бащата с твърдението, че тя няма пари да плати за този празник и го е поставила в положение да плаща организираното от нея тържество, за което предварително не го е предупредила.

Заявява, че съгласието на майката детето да отиде на море с бащата по никакъв начин не представлява акт на усилие от нейна страна на проява на специално родителско отношение и майчина загриженост. От раждането на детето до днес никога майката не е водила детето на море, нито на каквато и да било друга почивка. Родителят, който е осигурявал такива е бил единствено бащата. Счита, че даденото съгласие детето да отиде с баща си на море представлява поредния акт на дезангажиране към нуждите и интереса на детето и прехвърляне на ангажиментите и по този въпрос на другия родител. Относно даденото съгласие да се извади международен паспорт на детето за да пътува с баща си в С., както и относно почивката на море, инициативата, проявата на грижа към детето е на бащата. Той е този, който търси начините да разнообрази живота на детето, да му създаде приятни момента, да помогне да натрупа опит, а майката е направила най-лесното, а именно да каже само „ да", като за такъв акт не са необходими никакви усилия и време.

Сочи като неверни твърденията на майката, че след като е останало при бащата, детето е станало „затворено и омърлушено", че е споделило с нея, че в М. няма приятели, че децата се държат странно с него и го подиграват, че е по-пълно; че в М. детето се храни нездравословно, и че в жилището при бащата няма никаква хигиена, мръсно е, храни се в леглото, че липсва необходимото обзавеждане и среда, че жилището не може да задоволи неговите нужди, че бащата не купува дрехи и обувки на детето, и детето е придобило лоши хигиенни навици и възпитание.

Заявява, че тези твърдения са изцяло измислени за нуждите на настоящото дело и в тях няма нищо вярно.

Твърди, че в действителност детето в М. се е чувствало щастливо и обичано. Радвало се е на любовта на своите баба и дядо /родители на бащата/ и на своя чичо /брат на бащата/, с когото имали специална връзка – чичото го обгрижвал с внимание и обич, учел го да спортува, вземал го от детска градина при нужда. Бабата и дядото винаги са били в помощ на бащата при отглеждането и възпитанието на детето и също проявявали към него внимание и обич. Както по местоживеене, така и в детската градина, детето имало много приятели, с които ежедневно играело и се занимавало, и които присъствали и участвали на неговите празници. Бащата се стараел максимално да разнообразява живота на детето, да го запознава с природата, да може да контактува с хората, да има приятни емоции, да го образова и подготвя за живота като възрастен.

Заявява, че редовно го водел на почивка, правели си екскурзии в страната и извън нея, посещавали интересни забележителности и увеселителни паркове, запознавал го с природата, правели си пикници сред природата, ходели на риболов - и винаги е било весело и приятно.

Сочи, че никога в семейството на бащата не са се предлагали като храна полуфабрикати и нездравословна храна, закупена от улично заведение. Точно обратното - когато детето е останало за постоянно при бащата, последният, а и неговите родители, са констатирали, че детето е научено да яде само суха храна и са започнали да полагат големи усилия да отучат детето от такава храна, което било много трудно и е изисквало дълъг период от време. И бащата и бабата ежедневно са приготвяли здравословна храна на детето и усилията им постепенно започнали да дават резултат.

Твърди, че дрехите на детето винаги са били нови, красиви и удобни. Бащата е полагал грижи да задоволи нуждите на детето с хубави дрехи и обувки. Такива е осигурявал и за престоя на детето при майката. Сочи, че некоректно в исковата молба майката си присвоява заслуга, че била осигурявала дрехи и обувки на детето - тези дрехи и обувки били закупувани от бащата, а не от майката, и факта, че такива се намирали при последната е заслуга на бащата.

Заявява, че твърденията на майката относно възпитанието на детето са пълна измислица. Бащата е този, който е положил огромни усилия да даде на детето подходящо добро възпитание - както чрез семейната среда, така чрез най-добрата детска градина в град М.. В личен план бащата е бил винаги до детето и е следял за правилното му възпитание и развитие.

Сочи, че майката е тази, която винаги, а сега след като не пожелала да върне детето на бащата, през последните два месеца с поведението си унищожава всичко постигнато от бащата. Същата имала и използвала пред детето вулгарен език, включително псуване и използване на грозни думи, неподходящи за възпитан човек - което е правила и от раждането на детето, вследствие на което детето също псувало. Майката не просто „изпуска" пред детето нецензурни думи, но лично подстрекавала и учела детето да говори на бащата вулгарни думи по телефона и да го обижда - при телефонните разговори тя стои до детето и му диктува да казва на бащата „та си лайно", „ще те убия", „ аз не те обичам" и др. За бабата /майката на бащата/ учи детето да ѝ казва, че е стара и грозна, а за дядото, че е „педераст".

Заявява, че майката ходела гола пред детето, каквото правел и новият ѝ фактически съпруг, при което когато детето се е връщало в М., е искало да види „маймунката" на баба си и др. Майката и новият ѝ съпруг практикували любовна игра пред него. От раждането на детето майката не е преставала да го малтретира физически и през годините му е нанасяла системно жестоки побои без никаква причина. Детето е възприемало нейната агресия като свое поведение и в началото на постоянния си престой при бащата също е проявявало агресия, която той се е старал да тушира.

Твърди, че не са верни твърденията, че детето е отказвало да стои при баща си, и че през месец октомври 2018 г., той се е съгласил детето да отиде при майката.

Сочи, следната истина: Майката взе детето при себе си за коледните празници и отказа да го върне, въпреки че обещала. От този момент тя го задържа при себе си, настройва го против бащата, учи го да му казва нецензурни думи и да го обижда, примамва го с неподходящи и дори вредни за здравето му обещания.

Заявява, че през последните два месеца до производството по привременни мерки бащата се е срещал физически с детето само веднъж за кратко време и то задължително в присъствието на майката, която се стараела да контролира контактите, за да не изпусне детето пред бащата информация, която ще ѝ навреди в настоящия спор. В останалото време бащата е контактувал с детето само по телефон, като майката отново винаги присъствала и следяла какво детето казва на бащата, диктувала му да го обижда и заплашва, и прекъсвала разговора преди да е приключил.

Сочи, че никога бащата не е давал съгласие за каквато и да било промяна, включително за промяна на настоящия адрес на детето от този в град М., на този в с. Г..

Заявява, че в производството по привременните мерки категорично са оспорили подписа, положен за бащата върху представената от майката адресна карта за настоящ адрес и поддържа оспорването.

Твърди, че в случая е извършена фалшификация на документ и този фалшифициран документ майката е използвала за да направи промяната. Сочи, че се касае за сериозно престъпление, което ще докажат и което моли съда да отчете при преценка на родителските качества на майката при спора ѝ с бащата, относно упражняването на родителските права.

Заявява, че извършеното престъпление се отразява и на местната подсъдност на спора - преди извършване на престъплението настоящият адрес на детето е бил в град М., което обуславя местна подсъдност пред Районен съд-М..

На основание чл.119 от ГПК прави възражение за местна неподсъдност пред Районен съд – К.. След установяване на престъплението, а от тук - на неправимерното изменение на настоящия адрес на детето, моли делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – М..

Заявява, че майката няма финансови възможности.  В  миналото също доходите  ѝ  са били недостатъчни. В момента получава единствено обезщетение за отглеждане на новоредоното си дете.

Твърди, че бащата има сериозен и гарантиран доход в уважавана фирма в град М.. Доходът му позволява да задоволява нуждите на детето в максимална степен.

Относно възможностите на двамата родители да се грижат за детето, изразява следното становище: Майката живее в с. Г.в жилище, което се състои от общо три стаи. В това жилище тя живее в момента с новия си мъж, с новороденото си дете, което е на около осем месеца и от два месеца - с детето на страните - П.П.. В жилището пребивава временно и дъщерята на новия мъж на майката - при осъществяване на личните контакта. Тези жилищни условия не са подходящи за детето. Освен това майката е основно ангажирана в грижите за новороденото си дете и не може да отделя достатъчно време и внимание на П.П., а също да осъществява постоянен контрол върху него. Новият ѝ мъж постоянно е на работа и не може да ѝ е в помощ. Няма кой да ѝ помага. Сочи, че в миналото при всяко посещение на детето при майката, е имало сериозни инцидента, които са застрашавали живота и здравето на детето, което основно се е дължало на липса това, че майката и новият ѝ мъж не са наблюдавали и контролирали детето, а в отделни случаи сами са били причината за поставянето на здравето му в опасност. На второ място, село Г.не може да осигури необходимата за изграждането на детето като личност социална и материална среда, липсват подходящите за детето паркове, детски кътове, театър, кино и др. Липсва дори детска градина в селото и това е наложило ежедневно детето да пътува, а сега сезонът е зимен, на 10 километра до детска градина в гр. П.. Майката безотговорно е записала детето в нея, въпреки че преди години там се е случил инцидент с детето, при който му е било счупено крачето поради немарливостта на служителите ѝ, при което градината е била осъдена да заплати обезщетение за причинените на детето вреди.

Заявява, че при бащата до м. 12.2018 г. детето живеело в отлично ремонтирано и обзаведено жилище, в което получавало всичко необходимо. Бащата нямал ангажименти към други деца или към трети лица. Винаги е получавал помощта на своите родители и на своя брат. Същите участвали активно и във възпитанието на детето. Детската градина била най-добрата в М. и се намирала на 100 метра от жилището на детето, налице били  също добри детски заведения, които детето можело да посещава. В града имало множество училища, които детето да може да посещава. Към момента, с нарушаването на споразумението между майката и бащата, относно местоживеенето на детето в М., и задържането на детето в с. Г., майката е прекъснала подготовката му за училище и така пречи на обучението му. В град М. имало множество отлично оборудвани детски кътове и паркове, където детето с удоволствие играело и се забавлявало. Имало театър, кина и други подобни. В близост до града имало красиви места за отдих и почивка. Такава среда майката не може да осигури на детето.

Счита, че бащата е доказал на практика своя родителски капацитет и качества, които налагат детето да живее с него. Повече от година и половина той сам се е грижил за детето и е доказал, че се справя отлично.

 

В преклузивния срок по чл.131 ГПК е предявен насрещен иск от ответника П.Е.П. против ищцата К.Л.Н.

 

Счита, че претенцията на майката по подадената искова молба е неоснователна, а интересът на детето изисква упражняването на родителските права да се предостави на бащата, детето да живее при бащата; на майката да се определи режим за лични контакта и размер на издръжка, която същата да заплаща.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето на страните, П.П.П. с ЕГН **********, на бащата; да постанови детето да живее при бащата, в жилището в град М. на посочения в исковата молба адрес - ***; да присъди на бащата издръжка за детето в съобразен със закона и нуждите на детето размер;  да определи режим на лични контакта между детето и майката;  да присъди на бащата деловодни разноски.

Поддържа, че от раждането на детето полагащите се за детето грижи в преобладаваща степен е давал бащата, а не майката.

Сочи, че за майката грижите по детето са били винаги тежест и по тази причина тя дори не е довършила майчинството си - връщайки се на работа като сервитьорка. За нея по-приятно било да ходи на работа вместо да се грижи за детето си. Работейки като ***, майката редовно се връщала късно вечерта или нощта в малките часове вкъщи, и по тази причина той обгрижвал детето, къпел го, хранел го и го е приспивал. Той се е занимавал с неговото образование, възпитание и отглеждане. Между детето и него се е създала силна връзка на близост и обич, които продължавали и до днес. Детето не искало да заспива без него и държало да спи при него, а не при майката. След раздялата между страните детето пребивавало периодично за по около месец ту при единия родител, ту при другия родител - за което двамата се били споразумели, до момента, когато детето заявило категорично желание да живее при него - където се е чувствало по сигурно и където му било приятно, и майката се съгласила той фактически да упражнява родителските права, а тя да посещава детето в удобно за нея време или да го взема за кратък период от време при себе си - което се наложило като практика през следващите около една година и половина. В М. детето се чувстваше щастливо и обичано. Радвало се на любовта на своите баба и дядо и на своя чичо с когото имали специална връзка – чичото го обгрижвал с внимание и обич, учел го да спортува, вземал го от детска градина при нужда. Бабата и дядото винаги са помагали при отглеждането и възпитанието на детето и проявявали към него внимание и обич. Както по местоживеене, така и в детската градина, детето имало много приятели, с които ежедневно играело и се занимавало, и които присъствали и участвали на неговите празници.

Бащата заявява, че винаги се  е старал максимално да разнообразява живота на детето, да го запознава с природата, да може да контактува с хората, да има приятни емоции, да го образова и да го подготвя за живота като възрастен. Редовно го водел на почивка, правели си екскурзии в страната и извън нея, посещавали интересни забележителности и увеселителни паркове, запознавал го с природата, правели си пикници сред природата, ходели на риболов  и винаги им е било весело и приятно.

Сочи, че когато детето останало за постоянно при него констатирал, че е научено да яде само суха храна. Положил големи усилия да го отучи от такава храна, което било много трудно и отнело месеци време. Лично и с помощта на майката на бащата му приготвяли ежедневно здравословна храна и усилията им постепенно започнали да дават резултат. Винаги е задоволявал нуждите на детето с хубави дрехи и обувки. Положил огромни усилия да даде на детето подходящо добро възпитание - както чрез семейната среда, така чрез най-добрата детска градина в град М.. Винаги е бил до детето и следял за правилното му възпитание и развитие.

Сочи, че в края на месец декември, 2018 г. майката взела детето при себе си за коледните празници и отказала да го върне. От този момент тя го задържала при себе си, настройвала го против бащата, учела го на грозно отношение към него и да го обижда. Ограничавала както личните му контакта, така и тези по телефон.

Заявява, че след постановяване на привременните мерки от този съд, майката пречела да контактува с детето като го учела да отказва срещата и да изтъква несъстоятелни причини. Така не успял да се срещне с детето си на 16.02.2019 г. Сега детето живеело в с. Г.в неподходящо жилище и неподходяща среда. Започнало е да посещава неподходяща детска градина, за което пътувало ежедневно по 10 километра в едната посока.

Счита, че поведението на майката е вредно за детето, че същата няма необходимия родителски капацитет, не може да задоволи интересите му и да го възпита правилно. Интересът на детето налага да бъде върнато при бащата, където се е чувствало щастливо и където ще получи добро възпитание и образование. Поддържа доказателствените искания, заявени с отговора на исковата молба. В съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат К. Б. моли съда да уважи предявения насрещен иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

Ответницата по насрещния иск К.Л.Н., чрез пълномощника си адв. М. представя отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който заявява, че счита предявеният насрещен иск за допустим , но неоснователен. В съдебно заседание пълномощника на ищцата адвокат Н. М. моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан и да отхвърли насрещният иск. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

Заявява, че в жилището, в което живее бащата П.Е. ***, условията за оглеждане на дете не са подходящи. Бащата разполага само с една стая, в която живее и детето, когато е с него. То няма собствено легло, гардероб и лично пространство, в което да играе. Помещението, което обитава, няма уреди за осигуряване на елементарни ежедневни нужди - печка, пералня, дори маса за хранене. Битовите нужди на детето се осигуряват от бабата по бащина линия, а не от бащата, както сочи и той в предявения насрещен иск. Ежедневната грижа за детето самата баба, пред съда, изчерпа с изречението „Ами води го на детска градина."

Не отрича, че детето П.П. действително има специална връзка със своя чичо - брата на бащата К.. Емоционалната връзка, обичта и доверието между тях детето описва с начина, по който нарича чичо си - „чичи-тати". Чичото действително прекарва много време с детето, когато е в М., играе с него, ежедневно го е прибирал и от детска градина.

            Твърди, че в дома на доверителката ѝ К.Н. битовите условия са по-добри - П. разполага със собствена стая, в която има всички необходими мебели, има пространство за игра и забавления, кът за сън, гардероб за дрехите си, кът за играчките си. Осигурено му е лично пространство за почивка и игри. В дома си К. е осигурила ежедневното задоволяване на битовите нужди на семейството, поддържа домакинството си сама, обгрижва както П., така и малкото си дете лично. В момента П. ***, заедно със съжителя ѝ К., и природения си брат Д.. През уикендите към тях се присъединява и дъщерята на К. - Н.. Децата се изключително привързани едно към друго, обичат да са заедно и да играят. И двамата са горди батко и кака на малкия М.. К. е осигурила на децата си дом, спокойствие и уют, семейна среда, изпълнена с доверие и подкрепа. Детето П. е щастлив, спокоен, с радост общува със семейството и децата в детската градина. Осигуряването на такава спокойна, уседнала семейна среда е от изключително значение за психологическото състояние на всяко дете. Счита, че липсата ѝ при бащата, липсата на лична грижа за детето не са в негов интерес.

Не оспорва факта, че контакта на детето с разширения му семеен кръг е важен и трябва да бъде грижливо пазен, но замяната на личната грижа без причина и то когато има родител, който може и желае да я полага, счита, че не следва интересите на детето.

            Твърди, че за времето на престоя си в М. грижата за здравето на П.П. не е осъществявана пълноценно и е била непълна. Той не е посещавал зъболекар нито веднъж. В резултат на това, с връщането си в дома на майката стоматолог констатирал проблеми, налагало се поставяне на две пломби. Тъй като, въпреки постановените от съда привременни мерки, бащата отказал да даде на доверителката ѝ документите на детето, П. не можел да се възползва от правата си по здравна каса, а доверителката ѝ е била принудена да заплаща услугите. Стоматологът констатирал и други по-сериозни проблеми, на които под грижите на бащата не е било обърнато внимание. Поради задържане на здравната книжка от страна на бащата, П. ***, а при необходимост доверителката ѝ го консултирала на платен преглед.

Заявява, че не отговарят на истината и твърдените ограничения на личния контакт. Бащата П.П. взимал детето по свое усмотрение, без да се съобразява с постановеното от съда, без да оценява нуждата на детето от предвидим и спокоен живот. Несъстоялият се личен контакт на 16.02.2019г. се дължал на отказ на бащата да дойде, дължащ се на лично негово решение. На 02.02.2019 г. бащата взел детето с преспиване от събота, до неделя – 03.02. отново по негово решение, като го е завел в П.. Следващата им среща е била за времето от 02 до 04 март, когато детето е пътувало с баща си и чичо си до М.. На 24.03.2019г. бащата е отишъл в с. Г.за няколко часа, заедно с чичото К., да се видят. П.П. е настоял детето да прекара пролетната ваканция при него, в М.. Въпреки, че нямало постановен такъв личен контакт, К. се съгласила. На 31.03.2019 г., преди тръгването си за М., детето получило болки в стомаха, започнало повръщане и разстройство. К.Л. го завела на лекар - при дежурен лекар в МЦ „М.“. Въпреки състоянието на детето и обезводняването, бащата настоявал то да пътува и не отстъпвал от решението си да го заведе в М.. В резултат на това му настояване, се наложило П. да бъде приет в болница в гр. М., където го хоспитализирали за три дни. За това К.Л. била уведомена от чичото К., който бил неотлъчно с П. и поддържал непрестанна връзка с нея.

            Сочи, че отделно от тези лични контакта, бащата е оставил на сина си мобилен телефон, по който имал възможност да контактува с него във времето, в което детето си е вкъщи, по негова преценка кога и за колко време. К.Л. имала възражения срещу мобилното устройство, не заради контакта на бащата с детето, а поради факта, че същото е и с мобилен интернет и при отварянето му, по подразбиране се отваряли сайтове с неподходящо за детето съдържание. При опитите на П. да слуша песнички или гледа филмчета, като първи предложения, поради ползването на профила на бащата, се отваряли последните гледани продукта - всичките забранени за лица под 18г. Опитите на К. да ограничи това съдържание и достъпа на детето до него, се тълкували от бащата като препятстване на контакт, без да се оценява факта, че съдържанието по подразбиране е неподходящо за 6 г. дете.

            Заявява, че не отговарят на истината и твърденията на бащата, че за времето, в което доверителката ѝ и бащата на детето са живели заедно, предимно той се е грижел за детето. А връщането ѝ на работа било продиктувано не от липса на майчински качества, а от необходимостта да осигури доходи в домакинството. Поради невъзможността му да обгрижва детето, то е било оставяно често при майката на К. - Димитринка Н.. А, при условие, че бащата твърдял непрекъсната грижа, то сочи като странна изненадата му от хранителните навици на детето. 

С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли така предявения насрещен иск и като следва интереса на детето да предостави родителските права над детето П.П.П. на майката - К.Л.Н., както е поискано с исковата молба. В съдебно заседание пълномощника на ищцата адвокат Н. М. моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан и да отхвърли насрещният иск. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

Д. „С.п.” – К. не изпраща процесуален представител по делото. По делото е представен социален доклад изготвен от Отдел „Закрила на детето” при Д. „С.п.” – К. относно защита правата и законните интересите на детето П.П.П..

 

По делото е представен и социален доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – М. относно жилищните условия на П. Е. П. и родителския му  капацитет.

 

С определение от от 24.01.2019г., постановено по гр.дело №32/2019г. по описа на Районен съд К. съдът на основание чл.127, ал.3 от ГПК е определил като привременна мярка местоживеенето на малолетното дете П.П.П. при неговата майка К.Л.Н., предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете  на майката и е определил режим на лични отношения на бащата П.Е.П.,  с малолетното дете П.П.П.,  както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване между дните до постановяване на  влязло в сила решение по този въпрос по настоящото дело..

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена  следната фактическа и правна обстановка:

 

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1428/25.07.2012 г. издадено от община К. се установява, че детето П.П.П. е с родители майка К.Л.Н. и баща П.Е.П..

 

От представеното удостоверение изх. № г., издадено от „К.“ ЕООД – М. се установява, че П.Е.П. е получил брутен доход за последните 12 месеца за период от месец януари 2018 г. до месец декември 2018 г., общо в размер на 8 685,41 лева.

 

По делото е представена и характеристика на П.Е.П., издадена от ръководител отдел складово стопанство при „К.“ ЕООД – М..

 

По делото е представено Удостоверение изх. № 86/07.01.2019 г., издадено от ДГ №  „К.“ – М., в уверение на това, че детето П.П. е записано в ПГ-6 г.“З.“ за учебната 2018/2019 г. и посещава редовно детската градина от 27.09.2017 г. до 21.12.2018 г.

 

От представеното удостоверение изх. № 1/08.01.2019 г.,  издадено от „М.“ ООД – П.се установява, че К.Л.Н. е получила брутен доход за последните 12 месеца, за периода  от месец януари 2018 г. до месец декември 2018 г., общо в размер на 2 244,27 лева.

 

По делото е представената служебна бележка изх. № 748/06.06.2019 г., издадена от директора на СУ „х.“ – П., от която се установява, П.П.П. е записан в първи клас за учебната 2019/2020 г.

 

По делото е представена Декларация-съгласие, с нотариална заверка на подписите от 18.06.2018 г. От същата се установява, че К.Л.Н. дава съгласието си синът ѝ П.П.П. да пътува в чужбина, придружаван от баща си, като той да се грижи  и отговаря за него при пътуванията и престоя му в съответна държава.

 

От представеното Удостоверение изх. № г., издадено от „К.“ ЕООД относно трудовите доходи на П.Е.П., то която  се установява, че за периода месец април 2018 г. до месец март 2019 г. е получил 11 570,37 лева.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Г.Н., Д.П.С., К. Х.С., К.Е.П., Р.М.Д..

 

От показанията на свидетеля Д. Н. () се установява, че в момента детето живее в село Г.в много добри жилищни условия, като в дома се поддържа добра хигиена. Сочи, че „имам още един внук М., който е на 6-7 месеца“. Сочи, че в жилището живеят К., К., П. и М.. Твърди, че от понеделник П. ***, като разстоянието от П.до Д. е  10-15 км. Сочи, че миналата година П. ѝ се обадил, че „детето е гръмнато от пиратка“. Веднага се обадила по телефона, но нямало такова нещо. Сочи, че детето се чувствало щастливо в семейството на майка си и иска да живее при тях.

 

От показанията на свидетеля Д.С. () се установява, че страните по делото са се разделили окончателно на 29.07.2016 г. като причините за това били много „тя много лошо се държи с детето и го биеше непрекъснато, дори и на публични места. За готвене, колкото пъти съм била там – не готви, бие детето, ходи безобразно, чисто гола, дори пред мен продължава все още“. Свидетелката сочи, че на 29.07.2016 г. детето отишло в град М. като със слизането си от колата  то вика: „ти си гадна, дебела и мръсна свиня“. Сочи, че детето казва на дядо си „ти си педераст, това също е тайна“. Заявява, че след връщането на детето от село Т. било изключително агресивно „хапеше, драскаше, риташе и обиждаше. При мен има следи от ръцете, свидетели са ми цялата улица.“ Сочи, че се обадила на майката на К., която ѝ казала: „Направи всичко възможно и вземете детето при Вас, защото К. ще го побърка, тая мръсница – казва го собствената ѝ майка Д..“ Сочи, че е свидетелка на това как майката кара детето да праща съобщения по телефона „ало, тати, аз ще те пребия от бой, ако ти не ми дадеше да живея тук, ти си мръсник долен, аз ще плача цял ден и ти няма да ме видиш“. Заявява че майката непрекъснато псувала. Заявява, че условията в град М. се изключително добри, жилището, в което живеят представлява къща „на първия етаж сме ние със съпруга ми, по една спалня за двамата синове, общ хол, баня и тоалетна, като детската градина е от другата страна“. Сочи, че детето е желано в детската градина и не е имало проблем с децата там. Твърди, че синът ѝ със ставането прави тоалет на детето, води го на детска градина, след което се връща като детето кара колело, води го на детска площадка. Твърди, че тя изцяло приготвя храната за детето, като за много неща детето казвало „искам тати да ми го направи“.

 

От показанията на свидетеля К. С. () се установява, че от около три години живее  съвместно  с К.. Сочи, че детето живее при тях година и половина. Заявява, че с К. имат бебе на близо година, и че децата се чувстват добре заедно. Дъщеря си я  взимал събота и неделя и през празничните дни като децата си играели. Когато можел карал колело с П. и ходели на разходки.

 

Свидетелят К.Е.П. (брат на ответника)  заявява, че на 20-ти декември К. е взела детето от М. и повече не го е върнала. Сочи, че след като детето заживяло при майка си имало коренна промяна в поведението му, „че бащата е простак, не знам какъв си, че иска да живее еди как си“ – преди не ги е употребявал. Сочи, че имало инциденти с детето, тъй като майката не била непрекъснато до него „изхвърчаване тапа/пиратка върху гърба му на Нова година. Твърди, че бащата изцяло се грижи за него като го води на градина и го прибира, готви на детето, пере, къпе, като посещават заедно с баща си паркове, градинки и детски кътове. Често детето споделяло пред него, че не иска да ходи при майка си. Твърди, че водили детето в С., на фолклорен фестивал, при роднини, на море два пъти през 2017 г. и 2018 г. Когато детето било при тях в М. не се  случвало детето да пада „при нас сериозни наранявания и падания не е имало“. Свидетелят заявява, че от 16.07. до 06.09 детето е било в град М. като детето е ходило на море и е било в чужбина. На 07.09. детето не искало да си тръгва и казвало: „не искам да тръгвам, искам тук да си остана да си уча“. Посетили училището на детето като учителката на П. казала, че детето е много умно и че е две класи над другите деца по знание.

 

Свидетелят Р.М.Д. заявява, че познава П. от зимата на 2005 г., а К. малко от преди да се роди детето. Често се  е случвало да играят с неговото дете, по площадки, за риба, басейн. Сочи, че детето не само е обгрижвано, но бащата е обсебен от това да е добър родител. Твърди, че е бил свидетел на нежеланието на детето да си тръгва от М.. Твърди, че през последните шест месеца, откакто детето не живее с баща си, било малко по-агресивно и по-затворено. От детето си знаел,че майка му на П. го принуждавала да не казва и да казва, че не иска да ходи в М. и го заплашвала, че ще скочи от прозореца и ще се самоубие, като му е казала, че то ще бъде виновно за това“. Знаел за много инциденти при които детето е било в недобро здравословно състояние „то накуцваше, болеше го крак и се наложи да го заведе в лечебно заведение, така дойде от майката“. По време на новогодишните празници П. казал на неговото дете „че го е гръмнала пиратка и имаше синина, не знам как се е озовала в него“.

 

От обясненията на майката, дадени в съдебно заседание се установява, че детето пътува всяка сутрин с нея и партньора ѝ до училище като се прибира до Т. в 16,40 часа с ученическия автобус и след 18,00 часа се прибирали в Сахране. В момента правели ремонт на къщата и се налагало майка ѝ да помага. Според нея детето е еднакво привързано и към нея и към баща си.

 

От обясненията на П.Е.  се установява, че обича безрезервно детето, както и че може да му даде повече любов, по-добри условия, като желанието на детето е да живее при него. Много пъти детето е отказвало да има контакт с майка си.

 

От представения по делото социален доклад вх. № г., изготвен от Д. „С.п.“ – К. се установява, че страните по делото са заживели на семейни начала през 2011 г. в къща в село Т.. През 2012 г. се е родил синът им П.П.П. като малко след това взаимоотношенията между съжителстващите лица са се влошили и госпожа Н. е помолила П.П. да напусне семейното жилище.  В доклада е посочено, че детето живее  с майка си и новото ѝ семейство в село Г.като домът представлява едноетажна жилищна постройка, която се състои от 3 стаи. В спалнята се помещава ищцата заедно със съжителстващия с нея мъж и новородения им син като за П. има обособена детска стая. Стаята е модерно обзаведена с необходимите вещи.  Посочено е, че ищцата К.Н. при изготвянето на социалния доклад е в отпуск за отглеждане на дете до тригодишна възраст. Наблюдава се силна връзка между П. и майка му К. като детето изразява свободно емоциите си към нея, разказва с удоволствие за преживените емоции и случки. Детето говори с любов за баща си, чичо си и други роднини в М.. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че преките и непосредствени грижи за малолетното дете са поети от неговата майка, като е констатирано, че К.Н. отговорно изпълнява родителските си ангажименти и успява да осигури на сина си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. По отношение на детето не са установени индикации да е обект на грубо отношение или спрямо него да се прилага физическо насилие.

 

По делото е представен социален доклад вх. № г., изготвен от Д. „С.п.“ – К. в който е посочено че П. се отглежда в добра семейна среда, осигурена му достатъчно жизнено пространство като има самостоятелно легло, гардероб и вещи необходими за развитието му, като момчето е обградено с нужното внимание, грижи и любов. Посочено е, че ищцата има отговорно отношение към храненето на детето, ангажира се с физическото му развитие като го мотивира да прекарва повече време навън в игри, каране на колело, а не игри на телефон и компютър. Посочено е, че П. има изградена приятелска среда в населеното място където живее и поддържа добри взаимоотношения с всички роднини  близки както по бащина така и по майчина линия.

 

В представения по делото нов социален доклад вх. № г., изготвен от Д. „Социално подпомагане“ – М. е посочено, че бащата притежава необходимите родителски качества и е способен да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето като е осигурил необходимите социално-битови условия за живот на детето в жилището си.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-психологическа експертиза от заключението на която се установява, че към момента на освидетелстване на детето П.П.П. не се констатират абнормно изразени безпокойство, напрежение и страх. Установените при изследването несигурност и тревожност са нормалпсихологична реакция на травматичната ситуация и затормозяващото ѝ въздействие върху детето. Установява се Конфликт на лоялност, породен от нарушените и напрегнати взаимоотношения между родителите. Вещото лице сочи, че поставянето на детето в ситуация на избор е непосилна задача за него и оказва затормозяващо въздействие върху него. Не са се установили конкретни факти и обстоятелства, застрашили живота и здравето на детето за периода, през който то е пребивавало при майка си. Детето е в пълноценна емоционална връзка с баща си. Не отказва контакт с него и спонтанно заявява, че иска да живее при него в град М.. При проведеното изследване се е установил Конфликт на лоялност, който приоритетно се проявява към отглеждащия родител – в случая майката. Недостатъчното сътрудничество при изпълняване на родителските задължения и взаимното саботиране на отношенията им с детето поражда и подхранва този конфликт. Детето пълноценно контактува и с двамата родители, показва обич и привързаност към тях. Комуникацията му с всеки поотделно не е нарушена. По скалата на измерване на родителски капацитет всеки от двамата родители показва пригодност за упражняване на родителските права. И двамата са в състояние да задоволяват базисните физиологични потребности на детето – жилище, храна, облекло, здравни грижи. Способни са да му гарантират сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия, правила и норми, чрез които то усвоява адаптивно поведение. Детето осъществява пълноценен вербален, емоционален и физически контакт и с двамата. Не се установява отчуждаване на детето от баща му. Връзката с бащата е пълноценна. От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че детето има отношение към по – малкия си брат и го чувства като част от семейството.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на тях, режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето с родителя  е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.

 

При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските качества, полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето и др.

 

От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че независимо, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето П. при съобразяване със задължителните указания, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.дело № 3/74 г. на Пленума на ВС и интереса на детето, който в случая е определящ, а не желанията на родителите упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се възложат на майката. При преценката си съдът съобрази с оглед на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДетето и, че най-добър интерес на детето, който е определящ е преценка на желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото, опасността или вредата, което е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителя да се грижи за детето, последиците, които ще настъпят при промяната на обстоятелствата и други обстоятелства имащи отношение към детето.

 

Показанията на свидетелите К.П., и Д.С. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с ищеца по делото. След тази преценка съдът не кредитира показанията на свидетелите К.П., и Д.С. в частта им относно твърденията им че спрямо детето е упражнявано физическо насилие от страна на майката, тъй като по делото няма събрани доказателства в този смисъл. Техвите показания остават изолирани и не се подкрепят от заключението на съдебно – психологичната експертиза, както и от представените по делото социални доклади. Относно показанията свидетеля Р.Д. съдат счита, че същите не са непосредствени, свидетелства за обстоятелства, който „бил чул или му били казани“. Показанията на свидетеля С. също следва да бъдат обсъдени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид факта, че същия живее на семейни начала с ищцата, като от съвместното им съжителство имат родено дете. След тази преценка , съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля С., който има  непосредствени впечатления от отглеждането и възпитанието на детето и грижите които се полагат за него от страна на ищцата. Неговите показния се подкрепят от социалния доклад изготвен от Дирекция „С.п.“ - К. Съдът не приема, че по делото е доказано безспорно и категорично, че ищцата е упражнявала физическо и психическо насилие спрямо малолетното дете, както и че и имало непристойно поведение. Такива факти трябва да бъде доказан пряко и пълно, а в случая нито един от свидетелите ясно  не установи факти, от които може да се направи категоричен извод в този смисъл. Техните показания са изолирани и противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

В заключението на съдебно – психологичната експертиза е посочено, че не са установени конкретни житейски факти и обстоятелства, застрашили живота и здравето на детето, през периода през който то е пребивавало при майка си. В този смисъл е и изготвения по делото социален доклад от който се установява, че ищцата отговорно изпълнява родителските си задължения и успява да осигури на синът си  достатъчно добра среда  за неговото емоционално, психическо  и физическо развитие. Вън от изложено съдът намира, че следва да отбележи, че от заключението на съдебно – психологичната експертиза се установява, че вещото лице е констатирало Конфликт на лоялност, който приоритетно се проявява към отглеждащия родител в случая майката. Недостатъчното сътрудничество при изпълняване на родителските задължения и взаимното саботиране на отношенията им между двамата родители поражда и подхранва този конфликт. От отговорите на вещото лице дадени  в съдебно заседание, както и от останалите писмени и гласни доказателства е видно, че детето е привързано и към двамата родители и че поддържа много добри  емоционални  и физически връзки и с двамата. Вещото лице сочи, че  Конфликта на лоялност се създава поради факта, че детето трябва да направи избор, който е непосилен за него и няма  зачатък на родителско отчуждаване.

На следващо място съдът взе предвид и факта, че към момента П. е ученик в първи клас и има изградена социална и приятелска среда. Евентуалното преместване на детето от мястото, където живее на новото такова, би могло да се отрази негативно на  психиката му чрез кумулиране на стрес и повишена тревожност. Неоснователни са възраженията на пълномощника на ответника адвокат Б.,*** детето би получило по - добро образование, както е че там ще има по – добра социална среда. По делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош пример за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези обстоятелства в съчетание със становището на Дирекция „Социална подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него, тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава / р. II от ППВС № 1/1974 г./.

 

 

 

 

При определяне при кой от двамата родители да живее детето, независимо от това, че с оглед възрастта на детето то се нуждае от майчини грижи, по делото се установи, че детето е еднакво емоционално превързана и към двамата родители. Неоснователни са възраженията на пълномощника на ищцата адвокат М., че ответника страда от заболяване, който би му попречила да отглежда и възпитава малолетното дете. Такива доказателства по делото не са събрани. От представените болнични листове се установи, че ответникът е бил в болнични поради временна нетрудоспособност за продължителен период от време, но от същите не са налага извода, че същия страда от заболяване, което би му попречило да полага преки и непосредствени грижи за детето т.е да засягат родителския му капацитет.

С оглед събраните по делото доказателства, чрез които се създаде пълна и цялостна преценка, както за всеки от родителите, така и за отношенията на детето към всеки от тях и при цялостния анализ и на поведението на страните през време на процеса, съдът намира, че майката, в случая е по пригодна да отглежда и възпитава детето П., да му осигури сигурна семейна среда, с която то е свикнало и се чувства спокойно под всеотдайните и отговорни грижи на майката и материална издръжка, с подкрепата на близки и роднини, включително бабата по майчина линия.

 

Съдът взе предвид  и взаимната привързаност между майката и детето  , при наличието на подкрепа от роднини и близки, на която майката разчита, добрите материални възможности на семейството и осигуреното достатъчно пространство за детето жилището на майка му при определяне местоживеенето на детето. По делото се установи, че в жилещото на бащата в град М. няма обособена детска стая поради което и с оглед по – добрите жилищни условия на майката, в интерес на детето П. е упражняването на родителските права по отношение на него и местоживеенето му да бъдат предоставени на майката К.Н.. Детето се нуждае от сигурна и спокойна среда, от внимание, търпение и всестранна грижа и каквато майката  е осигурявала и разполага с възможности да осигури, като запази и съдейства за обичайните контакти и общуването на детето с бащата.

 

При това положение съдът следва да определи и мерки на лични отношения на  ответника с детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични контакти със своя баща. В конкретния случай съдът намира, че след като детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да контактува с него.  При определяне на режима на лични контакти на бащата с детето съдът взе предвид на първо място установената силна емоционална привързаност на детето с бащата, както и факта, че детето е в училищна възраст и посещава редовно учебни занимания и разстоянието между населените места, в които живеят радетелите. По тези съображения съдът счита, че режима на лични контакти следва да бъде определен както следва : всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване между дните, всяка четна година през първата половина от зимната ваканция детето  ще бъде при майката, а втората половина при бащата, всяка нечетна година през първата половина на Пролетната ваканция. детето ще бъде при бащата, а през втората половина при майката както и 40 дни през лятната ваканция детето ще бъде при бащата,  когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

При решаване на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази нуждата от такава с оглед възрастта и обикновените условия на живот, както и възможностите на родителите му да осигурят издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като това задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата родители дължат издръжка на детето си, като размера на същата се определя, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК.

Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 560 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 140 лева, определена с ПМС на МС №320/20.12.2018г. От необходимите средства за издръжката като се вземе предвид възрастта и нуждите на детето, доходите на родителите и нормата на чл.142, ал. 2 от СК съдът намира, че ответникът следва да заплати на детето П. съгласно исковата претенция издръжка  в размер на 140 лева, считано от 10.01.2019 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Издръжката да се заплаща ежемесечно до 30-то число на месеца, за който се дължи, като при забавено плащане се дължи законна лихва - арг. чл.146, ал.1 от СК.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца  такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съръзмерно с уважената част от иска. Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 530 лева представляваща възнаграждение за един адвокат и заплатена държавна такса.

 

Следва  ответникът  да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 201,60 лева, представляващи дължима държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОСТАНОВЯВА малолетното дете П.П.П., с ЕГН ********** да живее при майка си К.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето П.П.П., с ЕГН ********** на майката К.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв. Н. М..

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата П.Е.П., ЕГН  **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв. К. Б. както следва:  всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване между дните; всяка четна година през първата половина от зимната ваканция детето  ще бъде при майката, а втората половина при бащата, а всяка нечетна година през първата половина от зимната ваканция детето ще бъде при бащата, а втората половина при майката; всяка нечетна година през първата половина на пролетната ваканция детето ще бъде при бащата, а през втората половина при майката,  а всяка четна година през първата половина на пролетната ваканция детето ще бъде при майката, а през втората половина при бащата; както и 40 дни през лятната ваканция детето ще бъде при бащата,  когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

ОСЪЖДА П.Е.П., ЕГН  **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв. К. Б. да заплаща на малолетното си дете П.П.П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв. Н. М., ежемесечна издръжка в размер на 140 лева считано от 10.01.2019 г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.  

 

ОСЪЖДА П.Е.П., ЕГН  **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв. К. Б. да заплати на К.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв. Н. М. сумата от 530 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА П.Е.П., ЕГН  **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв. К. Б.  да заплати в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 201.60  лева върху  присъдения размер на издръжката.

                                                                                                                             

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

          

 

                                                                   

 

                                                                   Районен съдия :