Р Е Ш Е Н И Е
№ 260552
гр. С., 27 ноември
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря
И. И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 341 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът
Гаранционен фонд твърди, че на 24.05.2015 г. в с П. ответникът, управлявайки лек автомобил Ф.
П.без регистрационен номер, поради движение с несъобразена скорост загубил
управление над превозното средство и ударил бетонна ограда, както и паркиран
лек автомобил Ф. П. с рег. № ……….., собственост на Г. И. И.. При произшествието
ответникът причинил повреди по удареното
МПС; същевременно по отношение на
управлявания от него лек автомобил не бил сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност”, поради което ищецът заплатил на пострадалото лице
обезщетение за причинените му вреди в размер на 839,77 лв. по щета № ………… от
04.06.2015 г. Тъй като ответникът не възстановил на Гаранционния фонд
заплатеното обезщетение, той моли съда да го осъди да му заплати същото заедно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда –
24.03.2020 г., до окончателното й плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
А.С.М. чрез назначения си по делото особен представител заявява, че оспорва
иска по размер.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представен
по делото протокол за ПТП № ………. от 25.05.2015 г. се установява, че на
24.05.2015 г. около 18 ч. в с. П. ответникът, бидейки неправоспособен водач и
след употреба на алкохол, управлявал лек автомобил Ф. П. без регистрационен
номер и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол
над превозното средство и се блъснал в бетонна ограда и паркиран лек автомобил
Ф. П. с рег. № ……………., собственост на Г. И.И.. За допуснатото ПТП са съставени
2 бр. АУАН, по които ответникът е санкциониран чрез 2 бр. наказателни
постановления от 29.05.2019 г., влезли в сила на 09.07.2015 г. Чл. 189, ал. 2
ЗДП гласи, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, поради
което съдът приема, че процесното ПТП се е състояло според описания в протокола
за ПТП механизъм, възпроизведен впоследствие в АУОН и наказателните
постановления, възприет като фактическа обстановка и в исковата молба. От
представена по делото справка от база данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установява, че по отношение на управляваното от ответника
превозно средство не е бил сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност“. Уврежданията по лек автомобил Ф. П. с рег. № …………. са били
оценени от Гаранционния фонд на сумата от 839,77 лв., като съдът няма основания
да се съмнява в достоверността на така изготвената експертна оценка, още повече
че срещу нея не бяха направени конкретни възражения от ответника освен общото
оспорване на размера на иска, сторено от назначения му по делото особен
представител. Така определеното от Гаранционен фонд обезщетение е заплатено на
собственика на увредения автомобил чрез преводно нареждане от 05.08.2015 г.
Чл. 288, ал. 2, б. „а“ КЗ /отм./ гласи, че фондът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б.,
и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите , а съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението
по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8. В настоящия случай се установи, че ответникът
действително е управлявал МПС, по отношение на което не е налице действащ
договор за задължителната застраховка “гражданска отговорност”. Според чл. 223,
ал. 1 КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. От тази разпоредба става ясно, че
основателността на предявеният иск изцяло зависи от наличието на
предпоставките, обосноваващи деликтната отговорност на ответника, която именно
е следвало да бъде обезпечена от застрахователя в случай, че управляваният от
него автомобил е бил надлежно застрахован.
Чл. 45, ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. В настоящия случай се установи, че движейки се с несъобразена с
пътната обстановка скорост ответникът е реализирал действия, с които е нарушил
императивните правила на чл. 20, ал. 2 ЗДП и е предизвикал ПТП, в резултат на
което по автомобила на пострадалото лице са били причинени конкретни повреди.
При тази ситуация следва да се приеме, че условията, които обосновават
деликтната отговорност на ответника са налице, поради което при наличието на
валидно сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” биха възникнали
и предпоставките за обезщетяване на увредените от произшествието лица от страна
на застрахователя. Липсата на застраховка обуславя намесата на ищеца във
възникналото между причинителя на вредата и увредените лица облигационно
отношение, а заплащането на обезщетение на тези лица за претърпените от тях вредоносни
последици обосновава правото на Гаранционния фонд да търси платеното от
действителния причинител на вредите. Казаното
аргументира основателността на исковата претенция за възстановяване на
платеното на собственика на увредения автомобил обезщетение от 839,77 лв., поради което искът в тази насока
следва да бъде уважен. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху така посочената
сума следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда - 24.03.2020 г., до окончателното
й плащане. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
възстановяване на направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна
такса и 150 лв. за депозит за назначаване на особен представител. Воден от
горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. “Г. И.” № ., ет. ., представлявано от Изпълнителните
директори Б. М. и С. С. сумата от 839,77 лв. (осемстотин тридесет и девет
лв. и 77 ст.), представляваща заплатено на Г. И. И. обезщетение за причинени по
собствения ѝ лек автомобил Ф. П. с рег. № ………. вреди при ПТП, настъпило
на 24.05.2015 г. около 18 ч. в с. П. в
резултат на противоправното поведение на ответника, който, управлявайки лек
автомобил Ф. П.без регистрационен номер, без наличието на сключен договор за
застраховка “гражданска отговорност”, поради движение с несъобразена скорост
загубил контрол над превозното средство и се блъснал в бетонна ограда и
посочения паркиран лек автомобил, законна
лихва върху тази сума от датата на постъпване на исковата молба в съда -
24.03.2020 г., до окончателното й плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 50 лв.
(петдесет лв.) за държавна такса и 150
лв. (сто и петдесет лв.) за депозит за назначаване на особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
Петрова/