№ 129
гр. Кърджали, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Лъчезара Алчева
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200395 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2400051 от 08.04.2024 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5
вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 5 000 лв. на „****” ЕООД ****, с ЕИК ****, в качеството му на работодател, за
извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „****” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, неправилно и несъобразено с установената фактическа
обстановка и разпоредбите на КТ и ЗАНН. Твърди, че не е имало извършено нарушение от
дружеството към 01.02.2024 г., за да бъде съставен акта и издадено наказателното
постановление. Дружеството-жалбоподател към 20.07.2023 г. не разполагало с никакви
финансови средства, с които да разплаща заплатите на служителите и работниците. По
подадена от него искова молба било образувано търговско дело за несъстоятелност *** г. на
ОС-Кърджали, като със съдебно решение от 17.10.2023 г. тази молба била отхвърлена,
предвид наличието на голямо имущество на дружеството, надхвърлящо задълженията му.
„****” ЕООД обжалвало това съдебно решение пред АС-Пловдив и там се разглеждало
въззивно търговско дело. Съдебното решение и въззивната жалба били публикувани по
партидата на търговското дружество в Търговския регистър и били общодостъпни, вкл. и за
ДИТ гр.Кърджали. От 20.07.2023 г. жалбоподателят се намирал в обективно състояние на
неплатежоспособност, което състояние следвало да бъде обявено като такова от съда.
Въпреки, че държавният орган ДИТ гр.Кърджали знаел за лошото финансово състояние на
дружеството, правел проверки и давал невъзможни за изпълнение предписания.
Дружеството обективно не можело да изпълни тези предписания, поради
1
неплатежоспособността си. Наказващият орган наложил на жалбоподателя санкция от 5 000
лв., с което допринасял за влошаване на финансовото му състояние, целяло се
облагодетелстване на държавата за сметка на дружеството. На следващо място, според чл.6
от ЗАНН, административното нарушение било деяние, което е извършено виновно. Като
юридическо лице „****” ЕООД не можело да има виновно поведение, нито пък да носи
лична отговорност, следователно не можело да извърши административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Освен това, налице била хипотезата на маловажен случай на
нарушение, ако въобще имало такова. Не било констатирано да са настъпили вредоносни
последици за работниците и служителите. Затова моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Моли за отмяна на
наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Сочи, че
изплащането на въпросното обезщетение било дължимо от работодателя и не зависело от
състоянието на дружеството. Дори да имало финансови затруднения дружеството, то не
можело да се приеме, че е изпаднало в неплатежоспособност, която се обявявала с решение
на съда. Макар да имало дело пред ОС-Кърджали, а впоследствие подадена въззивна жалба
до АС-Пловдив, то с определение от 05.06.2024 г. по молба именно на жалбоподателя,
производството по несъстоятелност било прекратено. Самият жалбоподател преценил, че не
са налице условия за обявяване в неплатежоспособност или несъстоятелност на
дружеството. Същото имало установени преди това нарушения, които касаели неизплащане
на дължими трудови възнаграждения и обезщетения, поради което санкцията била
индивидуализирана в размер от 5 000 лв. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В периода от 28.02.2024 г. до 11.03.2024 г. свидетелите Т. С. и З. Т.-Н. – инспектори в
ДИТ гр.Кърджали, извършили последваща проверка по документи за спазване на трудовото
законодателство на жалбоподателя „****” ЕООД гр.Кърджали. Проверявано било
изпълнението на предписания, дадени с Протокол № ПР2345571/09.01.2024 г. С предписание
под т.2 от протокола, дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, работодателят „****”
ЕООД бил задължен да изплати на С.П.К., чието правоотношение било прекратено със
Заповед **** г., полагащото й се обезщетение по реда на чл.221, ал.1 от КТ, при
прекратяване на трудов договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради забавени
2
трудови възнаграждения за предходен период по писмено искане от страна на работника, в
размер на 40 680 лв., съгласно чл.221, ал.1 вр. чл.228, ал.3 от КТ. Даденият краен срок за
изпълнение на предписанието бил 31.01.2024 г. Служителите на ДИТ гр.Кърджали
установили, че горепосоченото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. До
приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи изпълнение на
даденото предписание по т.2 от Протокол № ПР2345571/09.01.2024 г. По повод така
установеното нарушение, на 11.03.2024 г. срещу „****” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощено от дружеството лице, което го подписало и получило без
възражение. На 08.04.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил на „****”
ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000
лв. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на свидетелите Т. С. и З. Т.-Н.; Акт за установяване на административно нарушение от
11.03.2024 г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена;
Протокол за извършена проверка с № ПР2345571/09.01.2024 г.; Протокол за извършена
проверка с № ПР2408211/11.03.2024 г.; Сведение за неизпълнение на дадени предписания от
10.03.2024 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 29.02.2024 г.; Молба от „****” ЕООД до
ОС-Кърджали за откриване на производство по несъстоятелност; Жалба на „****” ЕООД до
АС-Пловдив; Справка за ПАМ приложени от ДИТ гр.Кърджали; Заповед **** г., както и
другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на
„****” ЕООД гр.Кърджали за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба
предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. В текста на чл.404, ал.1 от КТ е уредено
правомощието на контролните органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на
синдикалните организации, да прилагат принудителни административни мерки, в това число
и мярката по т.12 - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по
назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовите правоотношения (каквато е настоящата хипотеза). В тази връзка
следва да се отбележи, че даденото от контролните органи предписание по т.2 от Протокол
3
№ ПР2345571/09.01.2024 г. има характер именно на принудителна административна мярка, с
цел преустановяване на извършено от работодателя нарушение, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от него. След анализ на доказателствата по делото,
съдът стигна до извод, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно
нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. В случая на „****” ЕООД гр.Кърджали е било дадено задължително
предписание да изплати на С.П.К., чието правоотношение било прекратено със Заповед ****
г., полагащото й се обезщетение по реда на чл.221, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудов
договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради забавени трудови възнаграждения за
предходен период по писмено искане от страна на работника, в размер на 40 680 лв.,
съгласно чл.221, ал.1 вр. чл.228, ал.3 от КТ. Даденото предписание не е изпълнено от
жалбоподателя в определения срок до 31.01.2024 г., което обстоятелство е констатирано при
извършената проверка от контролните органи в периода от 28.02.2024 г. до 11.03.2024 г.
Законосъобразно е определено, че „****” ЕООД в качеството на работодател е субект на
нарушението. Както се посочи, изпълнителното деяние по чл.415, ал.1 от КТ се изразява в
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган.
Нарушението е с особен субект – работодател или орган по назначаване (по аргумент от
чл.404, ал.1, т.12 от КТ), на който е издадено и самото предписание. В конкретния случай,
видно от протокола за извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят, т.е.
„****” ЕООД гр.Кърджали. Няма данни, а и не се твърди това предписание да е оспорено по
реда на чл.405 от КТ и от него за жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в
определения срок. При преценката на въпроса за санкцията, наложена с обжалваното
наказателно постановление, настоящата инстанция констатира, че при индивидуализацията
й административнонаказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН. Според
чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. По делото не се спори от
страните, че жалбоподателят се е намирал в тежко финансово състояние и задлъжнялост, но
последното не е било съобразено при определяне размера на санкцията. Макар това
обстоятелство да не влияе на съставомерността на извършеното нарушение и да не
освобождава работодателя от отговорност, следвало е да бъде отчетено при
индивидуализиране на наказанието, тъй като с наложената санкция в размер от 5 000 лв.
биха се създали още по-големи затруднения за изплащане на дължимите възнаграждения и
обезщетения на служителите. Ето защо съдът намира, че са налице основания за изменение
на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът му се намали от 5 000 на 1
500 лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целта по
чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на
4
процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма. Неснователни са твърденията на
жалбоподателя за липса на виновно поведение, тъй като в случая субект на
административнонаказателната отговорност е юридическо лице. Отговорността на
работодателя е ангажирана в съответствие с чл.83 от ЗАНН, допускащ в предвидените от
закона случаи на юридически лица и еднолични търговци да се налага имуществена санкция
за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. В
случая са налице всички обективни предпоставки предвидени в цитираната разпоредба за
ангажиране отговорността на дружеството, като същата е обективна, безвиновна и не е
необходимо изследване и доказване на вина на отговорното лице за извършване на
нарушението. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил
това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Както
вече се посочи, лошото финансово състояние и образуваното по този повод дело за
несъстоятелност не освобождава работодателя от отговорност за установеното нарушение.
Отделно от това, до обявяване на дружеството в несъстоятелност не се е стигнало, което е
видно от направената справка по партидата на „****” ЕООД в Търговския регистър, който е
публичен. От обявените там актове по несъстоятелност става ясно, че делото за откриване на
производство по несъстоятелност е било прекратено с определение на АС-Пловдив, по
искане на самото дружество, което е заявило отказ от молбата по чл.625 от ТЗ. На следващо
място, процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28
от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е
формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са
необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност
от обичайната за този вид нарушения. Текстът на чл.415в от КТ също е неприложим, тъй
като нарушението не е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски, а съгласно
5
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая от жалбоподателя е представен
договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено договорено възнаграждение в
размер на 800 лв., като от ответната страна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с действителната фактическа и правна сложност на
делото. Отчитайки вида и количеството на извършената работа от процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът намира, че адвокатското възнаграждение не следва да
се редуцира и на основание Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело С-438/22. Затова по съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на
жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно
същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото.
Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на
административнонаказващия орган, но такива не му се дължат, тъй като не е бил защитаван
от юрисконсулт. Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-2400051 от 08.04.2024 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5
вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 5 000 лв. на „****” ЕООД ****, с ЕИК ****, в качеството му на работодател, за
извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание „имуществена санкция” от 5 000 на 1500 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати
на „****” ЕООД ****, с ЕИК ****, сумата от 560 лв., представляваща направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6