РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2197
гр. Пловдив, 30 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П. и участието
на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2549 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „Лайт-Ин-Гейм“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Княз Александър I“ № 42, представлявано
от Н.Е.Е. чрез процесуалния си представител адвокат И.Н.-***,
иска ответникът Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр.София, да бъде осъден да заплати сумата от 1340лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № 55/23.07.2018г., издадено от Председателя на Държавна
комисия по хазарта и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6528/2018г. по описа на Пловдивския
районен съд и КАНД № 239/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив) разноски за договореното адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното й изплащане. Претендират се сторените в настоящото производство
разноски.
Ответникът – Държавна комисия по хазарта, чрез процесуалния си
представител, счита предявените от ищеца иск за неоснователен и недоказан като
оспорва същия както по основание така и по размер. Възразява и срещу присъждане
на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Подробни съображения
излага в отговора на исковата молба. Претендира се съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна по основание, но по отношение на размера, се иска
да бъде определен минималният размер на
адвокатското възнаграждение.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „Лайт-Ин-Гейм“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Княз
Александър I“ № 42, представлявано от Н.Е.Е. е издадено Наказателно постановление (НП) № 55/23.07.2018г.,
издадено от Пледседателя на Държавна комисия по
хазарта, с което на дружеството е наложено административно наказание :
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от Общите правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни
игри с игрални автомати, приети на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗХ
Посоченото НП е обжалвано от „Лайт-Ин-Гейм“ ЕООД пред Пловдивски районен
съд,
за което е образувано АНД № 6528 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 2187/18.12.2018г.,
с което процесното НП е отменено. Последното (решение
на РС - Пловдив) е обжалвано от страна на Държавна комисия по хазарта пред Административен
съд – Пловдив, който с Решение
№ 870/15.04.2019г. постановено по КАНД № 239/2019г. е оставил в сила решението
на РС – Пловдив.
Пред РС - Пловдив
„Лайт-Ин-Гейм“ ЕООД е представлявано
от адвокат И.Н., съгласно пълномощно от 02.10.2018г. и Договор за правна защита
и съдействие № 150191/02.10.2019г. От съдържанието на цитирания Договор за правна защита и съдействие, се установява, че ищецът е заплатил изцяло и в брой уговореното в договора от 02.10.2019г. адвокатско възнаграждение в размер на 670 лв. с ДДС.
Пред АС - Пловдив „Лайт-Ин-Гейм“ ЕООД е
представлявано от адвокат И.Н., съгласно цитираното пълномощно от 02.10.2018г. и
Договор за правна защита и съдействие № 150215/21.03.2019г. От съдържанието на
цитирания Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019г., се установява,
че ищецът е заплатил изцяло и в брой уговореното в договора адвокатско
възнаграждение в размер на 670 лв. с ДДС.
Пред настоящата
съдебна инстанция е представен и трети договор за правна защита и съдействие от № 20619/15.10.2019г., за
процесуално представителство
по настоящото дело, по който
ищецът е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв. с ДДС. По делото
е приложена фактура №
*********2/15.10.2019г., удостоверяваща
факта на плащане по банков
път на сумата
от 600 лв. с ДДС по договор
за правна защита и съдействие № 20619/15.10.2019г. от страна
на ищеца в полза на упълномощения
адвокат.
Впрочем фактът на заплащане на
адвокатско възнаграждение по АНД № 6528/2018г. и КАНД № 239/2019г. (в брой с ДДС) и на адвокатското възнаграждение по настоящото дело (по
банков път с ДДС), от ищеца на адв.Н., не е спорен между страните по делото, с оглед
поддържаното становище от ответника в отговора на исковата молба.
Съгласно установената съдебна практика
подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално
плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на
ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Истинността на въпросните документи не
е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат
ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се
приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление №
55/23.07.2018г., издадено от Пледседателя на Държавна
комисия по хазарта е отменено по съответния ред (с Решение
№ 2187/18.12.2018г., постановено по АНД № 6528/2018г. по описа на ПРС, оставено
в сила с Решение № 870/15.04.2019г., постановено по КАНД № 239/2019г. по описа
на АСП).
От материалите по приложеното АНД № 6528
по описа за 2018 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление № 55/23.07.2018г., от Председателя на
Държавна комисия по хазарта, е издадено в нарушение на закона и като такова се
явява незаконосъобразно. Решението на съда (№2187/18.12.20198.) е влязло в
законна сила на 15.04.2019г., т.е. налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от на
Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на
НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Все в обсъждания контекст, и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение по АНД № 6528/2018г. и КАНД № 239/2019г
е необходимо да се посочи следното:
В
мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано,
че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите
на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява
или да облагодетелства
интересите на която и да е от
страните в производството. В чл.
18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за изготвяне
на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7,
ал. 2 на
базата на половината от размера
на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко
от 50 лв. Съответно в чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от
300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
(чл. 18 ал.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Минималният
размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна
граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от
тях правна помощ, а самият размер
(на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. Това означава, че въпросният
минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал.
2 от ЗА.
В
конкретния случай, оказаната правна помощ от адв. И.Н. по АНД № 6528/2018г. се изразява в изготвяне на жалба срещу НП и осъществено процесуално представителство в
проведените по делото пред ПРС две откри съдебни заседания, а оказаната правна
помощ от адв. И.Н. по КАНД № 239/2019г. се изразява в
процесуално представителство в проведеното по делото пред АСП открито съдебно
заседание.
В случая минималният размер на адвокатско възнаграждение
за изготвяне на жалба срещу
НП, с оглед размера на санкцията по
АНД № 6528/2018г. (3000,00 лв.), съгласно чл. 18, ал. 1,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 335 лв.,респ. 402 с ДДС, а от своя страна, минималният
размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, с оглед материалния интерес по АНД
№ 6528/2018г.
(3000,00 лв.), съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 440 лв., респ.528 с ДДС,
за една инстанция.
Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение за
изготвяне на жалба и осъществено процесуално представителство по АНД №
6528/2018г. и за осъществено процесуално представителство по КАНД № 239/2019г.,
който дори е под минималния размер за конкретния вид работа по административноправния спор, който се отличава с фактическа и правна сложност за тази
категория дела, следва да се определи
като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени
вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв
ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се явява претенцията
на ищеца за начисляване на законна лихва, считано от датата на предявяване на
настоящия иск до окончателното изплащане на главницата. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски в размер на 625 лв. – заплатените държавна такса за образуване на
съдебно производство в размер на 25лв. и възнаграждение за един адвокат в
размер на 600, 00 лв. с ДДС В случая, и с оглед възражението на представителя
на окръжна прокуратура за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно
договора за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, следва да се
посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за
присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. В случая
с оглед материалния интерес по настоящото дело (1340 лв.), минималния размер на
адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредбата е 323,80
лв., респ.407,60 лв. с ДДС. Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение,
който е малко над минималния размер, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован", с оглед осъществената процесуална защита от
адв. Н. по настоящото дело и проведеното пълно главно
доказване.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта
гр.София да заплати на „Лайт-Ин-Гейм“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Княз Александър I“
№ 42, представлявано от Н.Е.Е., сумата от 1340
лв./хиляда триста и четиридесет лева/, съставляваща причинени му
имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт
Наказателно постановление /НП/ № 55/23.07.2018г., издадено от Председателя на
Държавна комисия по хазарта, представляващи сторените в хода на съдебното
обжалване по АНД № 6528/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд и КАНД № 239/2019
г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, разноски за договореното
адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, ведно с законната лихва
върху тази сума, считано от 20.08.2019 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта да
заплати на „Лайт-Ин-Гейм“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Княз Александър I“ № 42,
представлявано от Н.Е.Е., сумата от 625 лв. /шестстотин двадесет и пет
лева/, съставляваща разноски по
настоящото дело за държавна такса и заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: