Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260294, 08.09.2020 година
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при
участието на секретаря Радка Цекова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 130 по описа на съда за 2020
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по иск по по чл. 124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК, образувано по искова молба, постъпила от К.И.Н. против „Рива кредит“ ООД и
........... за признаване за установено, че ищеца не дължи на първия ответник
сумата от 138,20 лв.- договорна лихва по договор за кредит от 14.12.2018 г. и
по отношение на втория, че не дължи сумата от 737,90 лв. по договор за такса ....... от 14.12.2018 г.
По делото е
приет и насрещен иск чл.
55, ал. 1 от ЗЗД от „Рива кредит“ ООД против ищцата за осъждане на
последната да заплати на дружеството сумата от 284 лв.-главница по договор за
кредит от 14.12.2018 г., ведно със законната лихва от подаването и - 21.02.2020
г. до окончателното плащане при начална липса на основание.
В исковата молба на К.И.Н. се твърди, че между нея и „Рива кредит“ ООД е сключен договор за кредит от
14.12.2018 г. за предоставяне в заем на сумата от 700 лв. при лихвен процент
41% и ГПР-49,77%, дължими на 10 месечни погасителни вноски от по 83,82 в
периода 14.01.2019 -14.10.2019 г. на същата дата е сключен и друг договор
страните по договора за кредит и трето лице-„Марж трейд“ ООД по силата , на
който последното поело задължение за обезпечаване на задълженията на ищцата,
като заплати в случай на необходимост същите срещу възнаграждение от 737,90 лв.
дължимо на вноски, добавени към тези по договора за кредит. Твърди се
недействителност на договора за кредит поради нарушение на ЗПК-ГПР не включва
всички разходи; възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на
законната и противоречи на добрите нрави; недействителен е и договора за гаранция-противоречи на
ЗПК-недействителна клауза за заплащане на възнаградителна лихва; двете лица са свързани
следователно е налице скрито оскъпяване на кредита. По договора е платена
сумата от 700 лв.-главница.
В предоставения срок за отговор
ответника „Рива кредит“ ООД признава иска спрямо него. Оспорва дължимостта на
разноските поради липса на поведение станало причина за образуване на делото
В предоставения срок за отговор
ответника „Марж трейд“ ООД признава иска спрямо него. Оспорва дължимостта на
разноски поради липса на поведение станало причина за образуване на делото.
В насрещната искова молба на „Рива кредит“
ООД се твърди, че Н. не е върнала пълния размер на
заемната сума. Дължим е такъв от 248 лв.
В предоставения срок за отговор по
насрещната искова молба Н. оспорва насрещния иск, като заявява че
притендираната сума е платена. Представя доказателства.
В молба от
07.08.2020 г. „Рива
кредит“ ООД признава извършеното плащане на притендираната сума.
Настоящият състав намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска
срещу ответниците визирани в чл. 237 от ГПК, а именно същите
са
заявили
още с отговора на исковата молба, че признават
иска и поддърат
това свое становище в съдебното
заседание. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито
пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и
срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да
се уважат предявените искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент
на чл.237, ал. 2 от ГПК.
С оглед
събраните писмени доказателства съдът намира от фактическа и правна страна по
предявения насрещен иск следното.
Не се спори
по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата
е заплатила притендираното от ответника „Рива кредит“ ООД вземане от 248 лв. на 15.05.2020 г. в хода на настоящето
производство и след узнаване за предявения спрямо нея иск.
Предвид това съдът намира, че насрещния иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
Съдът намира, че с поведението си ответниците са дали
повод за завеждане на предявените искове, доколкото са приели, че с извършените
от ищеца плащания са погасени части от заявените вземания поради това и следва
да понесат отговорността за разноските.
Предвид изхода на делото по главния иск съдът
намира, че на ищеца следва да се присъдят съобразно списъка на разноски и представени доказателства
разноски
за държавна такса в размер от 100
лв. лв. и 600 лв. за адвокатско
възнаграждение в настоящето
производство определено по чл. 38 от ЗА, съобразно броя на предявените искове и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на
факта на регистрация на адв. Б. по ЗДДС.
По предявения
насрещен иск на „Рива кредит“ ООД не се дължат такива поради отхвърлянето му и липса на
поведение от страна на К.Н. за предявяване, доколкото не е поканена
предварително да заплати вземане в посочения размер и същата не е разполагала с
информация за размера на остатъчната главница по договора. На последната
разноски не следва да се присъждат поради липса на искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Н. с
ЕГН ********** с адрес *** не дължи на „Рива кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Порто Лагос № 47, ет. 5, представлявано от Р.Х. сумата
от 138,20 лв.(сто тридесет и
осем лева и 20 ст.) - договорна лихва по договор за кредит
от 14.12.2018 г.
ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Н. с
ЕГН ********** с адрес *** не дължи на, „Марж трейд“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, ул. Порто Лагос №
47, ет. 5, представлявано от Ж.Б. сумата от 737,90 лв.(седемстотин тридесет и седем лева и 90 ст.) по договор за такса ....... от 14.12.2018 г.
ОСЪЖДА „Рива кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Порто Лагос № 47, ет. 5, представлявано от Р.Х. да заплати на К.И.Н. с ЕГН ********** с адрес *** лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски за
внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Марж трейд“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, ул. Порто Лагос №
47, ет. 5, представлявано от Ж.Б. да
заплати на К.И.Н. с
ЕГН ********** с адрес *** лв. /петдесет лева/
направени по делото разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Рива кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Порто Лагос № 47, ет. 5, представлявано от Р.Х. да заплати на адв. Д.Г.Б.,*** сумата от 300 лв. /триста лева/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Марж трейд“ ООД с ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, ул. Порто Лагос №
47, ет. 5, представлявано от Ж.Б. да
заплати на адв. Д.Г.Б.,*** сумата от 300 лв. /триста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ